Официален сайт на манастира:
e-mail: [email protected]
Игумен на ставропигиалната Рилска обител е Негово Преосвещенство Адрианополски епископ ЕВЛОГИЙ.
На 20 ноември 2005 г., след светата Литургия, той е тържествено въдворен в служение.
Кратка история на Рилската света обител*
През XIV в. манастирът бива преместен на сегашното си местонахождение с цел по-добра отбрана от разбойнически нападения, както и за по-добро стопанско устройство. Тогава мощите на св. Йоан Рилски биват извадени от гроба му при пещерата и пренесени първоначално в София.
Първите сигурни данни за Рилския манастир датират от времето, когато той се намирал във владенията на полунезависимия феодал Хрельо, който владеел земите по средното течение на р. Струма и градовете Струмица и Мелник. Севастократор Хрельо възобновил съществуващите манастирски сгради, като построил до тях и внушителна бойна кула (1335 г.), за да осигури безопасността на манастирското братство. Само след няколко години той построява до кулата и каменна църква (1343 г.), на чието място е изградена днешната манастирска църква. Една година преди смъртта си Хрельо бива постриган в монашество.
В скоро време обновеният Рилски манастир се превръща в духовен център на отшелнически живот и книжовна дейност. През 1343 г. манастирът минава под властта на българския цар Иван-Александър. Остава в границите на българската държава и при управлението на последния български цар Иван Шишман, който издава специална грамота, потвърждаваща правата на манастира да владее обширни гори в Рила планина, както и големи имоти в редица градове и села на няколко съседни околии. В списъка на имотите влизат ниви, лозя, пасища, воденици и др., освободени от плащането на каквито и да било налози, данъци и такси.
По това време в Рилския манастир творят известни книжовници, които преписвали на старобългарски език различни църковни книги. Такива са книжовникът игумен Дометиан, който преписал „Завета” на св. Йоан Рилски, неговият ученик Саватий, монахът Симеон и много др.
След падането на София под турска власт (1382 г.) и особено след битката при Косово поле (1389 г.) връзките между Рилския манастир и Търновското царство биват прекъснати. Манастирът влиза във владенията на кюстендилския феодал Константин, васал на турския султан. Манастирското братство успява да вземе предохранителни мерки за запазване на по-ценното манастирско имущество от разграбване и унищожение. Тогава именно е преписан и „Заветът”, а неговият оригинал, заедно с други ценни манастирски вещи, бива скрит и остава ненамерен досега.
Манастирът преживява първоначално благополучно турското нашествие поради обстоятелството, че се намирал далеч от пътищата на турските войски и от местата, където се преселило турско население. Предполага се, че като ставропигиален манастир той най-напред е бил под духовната опека на Охридската архиепископия, след това, през XV в. и XVI в., на Печката архиепископия и накрая на Цариградската патриаршия. През целия период обаче на турско владичество Рилският манастир запазва своята вътрешна автономия, което му позволява в протежение на вековното робство да бъде разсадник и крепител на българската просвета и книжовност, огнище на българското народностно и национално самосъзнание.
В първите години на робството Рилският манастир запазва всички свои права и свободи, които му били дадени от българските царе. Те са потвърдени с фермани и от турските султани Баязид I и Мохамед I. По-късно обаче, през втората половина на XV в. манастирът е подложен на непрекъснато ограбване и плячкосване. Имотите му са ограбени, сградите – разрушени, а монасите – избити или прокудени. Манастирът почти запустява.
Това обаче не продължава дълго. По инициатива на тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан, родом от кюстендилкото село Граница и синове на Крупнишкия епископ Яков, в края на XV в. манастирът е възстановен. Замонашвайки се един след друг, братята поемат грижата и за организирането на ново манастирско братство. През 1466 г. между Рилския манастир и светогорския „Св. Пантелеймон” бива подписано съглашение, по силата на което двата манастира се задължавали да си оказват взаимна помощ.
Малко след смъртта на най-големия брат, Йоасаф, монашеското братство издейства от турските власти разрешение за завръщането в манастира на мощите на св. Йоан Рилски. Мощите на светеца били пренесени от Търново в Рилски манастир през 1469 г. За събитието се добива ясна картина от запазените описания на книжовника Владислав Граматик в неговата „Повест за пренасяне мощите на св. Йоан от Търново в Рилския манастир”, както и на византийския книжовник Димитрий Кантакузин.
Скоро се създават и условия за възобновяване на книжовните и просветни традиции. Те се изразяват предимно в преписване на унищожените в голямата си част църковни книги. По това време в манастира работи граматик Спиридон. Отворя врати и килийното училище, което през цялото турско владичество подготвя монаси свещеници и по чието подобие в манастирските метоси из по-големите български градове и села се създават килийни училища, в които монаси от манастира преподавали елементарна грамотност на българчетата.
През втората половина на XV и началото на XVI в. Рилският манастир получава от централната турска власт потвърждение на правото си да владее недвижими имоти, за което съдим по двата запазени султански фермана - на Баязид II през 1498 г. и на Селим I през 1519 г. Това обаче по никакъв начин не повлиява на постоянните насилия и грабежи върху манастирското братство от страна на местните турски феодали и на скитащите разбойнически банди.
Макар и при големи затруднения манастирът продължава да развива книжовна дейност и през XVI в. Известни книжовници от този период са граматик Спиридон и йеромонах Анастасий. През XVII в. и първата половина на XVIII в. Рилският манастир изпада в много тежко положение, тъй като е заставен да плаща на държавата различни данъци и налози, размерът на които постоянно се увеличавал. В същото време манастирът многократно е нападан от турски и албански разбойнически банди, които не само го ограбват, но и изтезават монасите и опожаряват манастирските сгради. Въпреки тежките условия книжовната дейност продължава да се развива от монашеското братство. В манастирската библиотека са запазени десетки ръкописи от това време. Към средата на XVIII в. в Рилския манастир работи един от най-видните български книжовници – Йосиф Брадати, автор на редица църковни проповеди (дамаскини). По това време в килийното училище учи и бъдещият патриот и възрожденец Паисий Хилендарски.
В края на XVIII и началото на XIX в. в развитието на манастира настъпва период на истински подем и той окончателно се оформя като първостепенен просветен и културен център сред българските земи. С началото на Българското възраждане и формирането на новата обществена класа – българската буржоазия, и нейното национално осъзнаване се засилва интересът към манастира, който опазвал огъня на национално-патриотичното и верско-духовното самосъзнание на българския народ. Този интерес се изразил и в масово поклонническо движение от всички краища на страната. Начело на поклонническите групи винаги заставали рилски монаси-таксидиоти.
Подкрепено материално от постъпващите дарения на поклонниците, в началото на XIX в. монашеското братство пристъпва към изграждането на нова манастирска сграда. През 1883 г. голям пожар, умишлено предизвикан, унищожава изградените вече постройки, но това ни най-малко не намалява ентусиазма на братята. Дори нещо повече, с подкрепата на целия народ ги възстановяват и пристъпват към изграждането на голямата манастирска църква „Рождество на Пресвета Богородица”, запазена до днес.
Съществуващото манастирско килийно училище се разраства, а в метосите на манастира на мястото на килийните училища се създават нови. В тях наред с елементарна грамотност започнали да се преподават и знания по природни и обществени науки. В манастирското училище получават своето образование и закаляват своя патриотичен и верски дух мнозина видни български възрожденци. Като цяло именно в Рилския манастир си дават среща едни от най-добрите умове на българския народ.
След Освобождението ни Рилският манастир остава обект не само на голямата почит и уважение от българския народ, но и мястото на особеното благодатно застъпничество на Рилския светец и неговите свети чеда към пристъпващите многобройни вярващи поклонници.
*Материалът е изготвен по студията на проф. Христо Христов „Средище на Българската култура”, „Рилският манастир”, изд. БАН
