Първият предстоятел на Българската църква е ЙОСИФ. Известно е, че автокефалията на Българската църква формално е решена в Цариград от Поместния събор през 870 г. Съдбата на тази наша църковна автокефалия е твърде кратка, тя просъществува до падането на Преслав под византийско владичество през 971 г.
В Бориловия синодик от 1211 г. се споменават четирима “Преславски патриарси”:  Леонтий, Димитрий, Сергий и Григорий.

ЛЕОНТИЙ
Предполага се, че е провъзгласен за патриарх от събора на българските епископи след голямата победа на Симеон при Ахелой през 917 г. Негов приемник е

ДИМИТРИЙ
Той бил признат за патриарх от Византия чрез мирния договор от 927 г. при св. цар Петър. След подписването на мирния договор между българи и ромеи през 927 г. в Цариград, Византия официално признава царското достойнство на св. цар Петър и автокефалията на Българската църква, въздигната в патриаршия от Симеон. След Димитрий предстоятелстват

СЕРГИЙ, ГРИГОРИЙ, ДАМЯН
Последният от тримата е светителствал, когато Преслав пада. През 972 г. император Йоан Цимисхи унищожава политическата и църковна независимост на Източното българско царство. Предполага се, че патриарх Дамян се оттегля във все още свободната западна част на България и се установява в Средец. Следователно той е последният патриарх на Преславското и първият на Самуиловото царство.