Св. великомъченица Неделя (Кириакия) е родена в Мала Азия, най-вероятно в Никомидия, град на брега на мраморно море и столица на източната Римска империя при Диоклетиан.

Св. Неделя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие.

Пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала, като казвала че се е сгодила за Христа и иска да умре девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра.

Императорът заточил родителите й в гр. Мелитин, където те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й.

Накрая, след като Неделя решително заявила: „За мене живот е да умра за Христос", мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.

На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. Непосредствено след молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 г.

Българските царе Асеновци (ХІІ-ХІІ векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство - Търново.

До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който превел и името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия-Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.

За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 г.

Из „Жития на светиите", Синодално издателство 1991.