19 септември 2024, четвъртък

Св. мчци Трофим, Саватий и Доримедонт
church

СЛАВАТА БОЖИЯ НАД ЙОРДАНСКИТЕ ВОДИ

+ Траянополски епископ Иларион (по-късно - Доростолски митрополит)

Големите събития с особена значимост в евангелската история са отбелязани точно по кое време са станали. Така за проповедта на св. Йоан Кръстител се казва, че е почнала по времето на кесаря Тиберия и на поставените от него управители и първосвещениците в Юдея с напомняне и пророческо предсказание за това.

„Биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята" (Лука 3:2): Йоан, който живеел в пустинята, получил откровение да започне своята проповедническа дейност за подготовка на народа да посрещне проповедта на Господ Иисус  Христос. Получил това откровение, Йоан „обиколи цялата страна около Йордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове" и това било в изпълнение пророчеството на Исаия, който казва: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките на нашия Бог" (Ис. 40:3). Това е гласът на Йоан като предшественик на Христа, затова е наречен Предтеча. Проповедта била силна. Народът се трупал на брега отвъд Йордан във Витавара, дето Йоан кръщавал, и казвал, че той ги кръщава с вода, а „иде по-силният" от него, Който ще ги „кръсти с Дух Свети и с огън" (Лука 3:16).

Господ Иисус  Христос с пречистата Си Майка св. Дева Мария расъл в труд в дома на праведния Йосиф до 30-годишната Си възраст. В тази възраст можело да се встъпи вече на обществено служение. Затова, като станал на 30 години, и Той отишъл на Йордан да се кръсти. Йоан духом узнал, че идва Христос и посочвайки Го, възкликнал към народа: „Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене" (Йоан 1:29, 30). Колко ясна в съзнанието на Йоан е била великата спасителна мисия на Господа! С тия думи, Който „съществуваше преди мене", той посочва на предвечното съществуване на Бог Слово.

Йоан смутен, считайки се недостоен, казал: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?" (Мат. 3:14). Но Христос му казал да остави сега, „защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда" (Мат. 3:15). С други думи - да изпълним всичко писано в закона за спасение на човека. Йоан не възразил, кръстил Го и Иисус „веднага излезе из водите". Св. Йоан Златоуст съобщава, че Йоан потапял кръщаващите се до шия и ги държал, докато си изповядат всичките грехове. А Христос, безгрешен, не останал във водите задълго - „веднага" излязъл и станало великото събитие". „Отвориха Му се небесата" и Йоан „видя Духа Божи да слиза като гълъб и да се спуща върху Него" (Мат. 3:16). С вида на гълъб явилият се Дух Свети припомня библейското събитие - потопа при Ной. С донесената маслинова клонка от гълъба Ной разбрал, че вече има суша и че Бог благоволил и благословил сушата-земята за нов живот (Бит. 8:11). Настъпил мир между небето и земята. И сега Спасителят Христос идва да възстанови мира, който с греха на Адам смути живота в рая и разстрои цялата природа. Дух Свети се явил в този вид, защото гълъбът е чиста, кротка, незлобива птица. А с това ни се напомня, че Дух Свети е източник на чистота, вместилище на човеколюбие, учител на кротост, носител на незлобие. Дух Свети е вън от материалните, видимите сфери на познанието и затова, за да бъде достъпен за човешкия поглед, тук пред Йоан се явил във вид на гълъб.

И когато Дух Свети се явил над Иисуса, чул се глас от небето: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17). Това бил гласът на Бог Отец. И така, при Кръщението се явили трите Лица на Светата, Единосъщна и Неразделна Троица - Отец, Син и Дух Свети - единият Бог в Три Лица. Затова и празникът се нарича Богоявление.

Христос се е кръстил не заради Себе Си, а заради нас. Като съвършен и по Божество и по човечество Той не е имал нужда от кръщение. Това е сторил заради нас. Следователно в лицето на Христа цялото човечество се е кръстило в Йордан. Чрез Христа, над цялото човечество слязъл Дух Свети. Но за да ни се вмени това в наше оправдание, трябва да се изяви вяра, а това става чрез кръщението [християнското - бел. гл. ред.]. Сам Господ при раздялата с учениците Си преди Възнесението им поръчва: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца,  Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). Приканвайки всички да приемат светото Кръщение, на този ден Църквата пее тържествено: „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся" - „Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте". А да се облечеш в Христа, значи да се освободиш от онова, що е срамно и греховно. Да се облечем в Христа, значи да украсим душата си с добродетели, с покайни сълзи да се измием от греха, да засияе бялата одежда на чистотата, която имал Адам преди да съгреши. Първите християни сияели „като светила в света" (Фил. 2:15), казва ап. Павел. Само тъй, облечени в духовна чистота, ще може да се влезе в царството небесно и да се пее с ангелите „Алилуия".

„Църковен вестник", бр. 1/1996 г.

ПРАЗНИК НА ЖИВОТА

Иконом Грозю Грозев

Слава на Бога, отпразнувахме Рождество Христово, а сега честваме Неговото Кръщение от свети Йоан Кръстител във водите на река Йордан, с което се сложи началото на спасителното Му дело.

Свещен и пресветъл е този празник! Затова да насочим сърцата си и духовно да се взрем към река  Йордан, да се присъединим към множеството, струпано на нейните брегове, и се насладим на божествената картина на дивното Богоявление.

Какви велики чудеса са видели тия води в древни времена! Колко пъти край тях е сияла славата на такива богоизбрани мъже като свети пророк Исайя, които са напомняли на човеците, че Бог е близо, че Той иде, че трябва да Му проправят път в душите си, път на божествена доброта, на милост, благоволение и обич. И сега пак тия води виждат един от тях, последния от древните, който се удостои с високата чест да види Бога в плът и да Го посочи на света. Свети Йоан Кръстител стои на брега на Йордан със силата и духа на древен пророк и говори на хилядите, насъбрали се около него: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние, но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; Той ще ви кръсти с Дух Свети и огън" (Мат. 3:11).

Едва изрича тия думи и Христос се приближава, застава пред него и също иска да се кръсти. Смутен, св. Йоан Го възспира с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?" Спасителят му отговаря: „Остави сега, защото нам подобава да изпълним всяка правда". А тази правда е: Божият Син, като Син човешки, да мине по същия път, по който минават човеците - през водите на Йордан, за да освети чрез Себе Си цялото водно естество. Да го направи сила, която да превръща пустинята на живота в непрестанно бликащ божествен извор, който единствен утолява жаждата на човешката душа по Бога.

Като съзерцава Христовото явяване на брега и във водите на р. Йордан, Църквата Божия тържествено пее на този ден: „Явил Си се днес, Господи, на Вселената, и Твоята светлина осия нас, които съзнателно Ти пеем: дошъл Си и Си се явил Ти - светлина непристъпна!"

Явил Си се днес пред очите на цялата необятна Вселена - пеем ние, вярващите, и чувстваме как Господ, Невидимият, Въздесъщият, Всемогъщият, Който живее в непристъпна светлина, се потапя в Йорданските води и с човешки ръце разлива над всички нас осветените води, изпълва душите ни със Своята вечна светлина.

Явяването на Бог Слово във водите на река Йордан! Велико, непостижимо тайнство! И не само Той, Синът Божи, се явява! Явява се цялата Пресвета, Единосъщна Троица, Триединният Бог Вседържител, Творец, Спасител и Осветител на Вселената.

„И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата, и ето, отвориха Му се небесата и видя Дух Божи да слиза като гълъб и да се спира върху Него. И ето глас от небесата, Който казваше: Този е моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:16-17).

Никой не би могъл с човешки думи, дори това да са думи на най-дълбока мъдрост, да обясни Бога, в ръцете на Когото е цялата Вселена. Затова на днешния ден Бог се явява на хората. Открива им тайната на Своята непристъпна същност. Показва им, че Той е един по същество, а троичен по Лица: Отец, Син и Дух Свети. Синът прие плът, Светият Дух се яви във вид на гълъб. Бог Отец заговори с глас, който се възприема от телесните уши. Тъй човешките очи видели и човешките уши чули Бога.

Кръщението на Спасителя е празник и на нашето кръщение. На този ден ние пеем: „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся" ("Всички ние, които в Христа се кръстихме, в Христа се и облякохме"!). Да, в Христа се кръстихме, в Христа се и облякохме! В Христа, Който се яви пред очите на цялата вселена. Кръстихме се в името на Отца, на Сина и на Светия Дух. Кръстихме се в триединната Любов, Която, като раздвижи Йорданските води и ги освети, раздвижи и освети всички води, в които се кръщават човеците и над които небесата се отварят.

Господ Иисус Христос започна Своето служение, Своя велик, изкупителен и спасителен за човечеството подвиг с кръщение. С това Той посочи, че кръщението е начало на новия, благодатния живот в Бога. Без кръщение няма Богоявление, няма просвещение, няма истински живот по Бога, живот в чиста небесна радост.

Богоявлението е празник на живота! Празник на живота, който прилича на градина, в която Сам Бог сади цветята; Сам ги полива и Сам Бог ги обгрижва - градина цветуща, винаги пълна с радост, защото по нейните лехи текат живи води - осветените Йордански води, които никога не секват.

Глас Господен над водите! Бог Слово във водите! Небесата разтворени над нас, които сме се кръстили! Дигнете очи и се насладете на Пресветата Троица, Която се яви за просвещение и спасение на човеците! Амин.

Църковен вестник, бр. 1/1994 г.