Ваше Светейшество,
Възлюбени събратя архипастири!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
За мен е голяма чест да получа днес най-високата награда на Българската православна църква ордена на светия благоверен и равноапостолен цар Борис. Когато предстоятел получава награда на друга поместна църква, това става не толкова заради лични заслуги, колкото в знак на нашето единство в Христа. Моето награждаване с ордена на основателя на българското Православие ми напомня преди всичко за това колко тясна е връзката между нашите църкви.
Удивително сходни са историческите съдби на Руската и на Българската църква: както народът на България, така и народът на Киевска Рус са получили свето кръщение заради волята и усилията на своите мъдри управници, чиито сърца са били озарени от светлината на вярата Христова. Словото Божие говори: "сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска" (Притч. 21:1). Дошло времето на духовното прозрение и свети цар Борис, придобивайки вяра в Единия истинен Бог, "Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях" (Деян. 14:15), привел към кръщението народа, когото Промисълът Божий поверил на неговите грижи. Чрез това велико историческо деяние той дал пример на владетели на други страни, положили началото на християнизацията на своите поданици. И този добър почин получил продължение в руските земи.
Кръстителят на Русия, св. равноапостолен княз Владимир, започнал да търси истинната вяра в онези времена, когато в България вече съществувала автокефална поместна православна църква, възглавявана от патриарх. Затова, когато той решил да приеме източноправославната вяра и се обърнал за това към Константинопол, за християнското просвещение на Русия били използвани славянското православно богослужение и църковна книжовност, съществували тогава в Българското царство. А колко много монаси, свещеници и учители идвали от България в Киевска Рус, за да се потрудят в делото на християнското просвещение на нашите предци! Тези праведни хора продължили мисията на светите равноапостолни Кирил и Методий на руска земя и ние винаги с дълбока благодарност си спомняме за тях и техния мисионерски подвиг.
Историята изобилства с множество ярки свидетелства за нашето духовно родство. Например свети Киприан, ученик на известния светител Търновския Патриарх Евтимий, носител на исихастката Атонска традиция, станал не просто митрополит Московски и на цяла Русия, но в сътрудничество с преподобни Сергий Радонежки и други руски подвижници особено много се потрудил за укрепването на Православието в Русия и за нейната защита от враговете.
По такъв начин нашите народи са се оказали съединени чрез крепки духовни връзки. И когато започнало великото дело за Освобождението на България от османско иго, руското воинство счело за свой братски дълг "да положи душата си за своите приятели" (Йоан. 15:13).
Днес обществото, от което се изтласкват вярата в Христа Спасителя и традиционните християнски ценности, остро се нуждае от съхранението на историческата памет за християнските корени на европейската цивилизация. И върху нашите братски църкви лежи високата отговорност за това, откърмваните от тях народи да не се поддават на съблазните на съвременния свят, но да се стремят към единение помежду си върху устойчивата основа на общата вяра.
Уверявам Ви, че ние сме готови и занапред съвместно със светата Българска църква и другите поместни православни църкви непрестанно да се трудим за засилването на богозаповяданото единство на православните християни, за разширяването на нашето двустранно взаимодействие по тези направления, които ние днес ще набележим.
Ваше възлюблено Светейшество! Още един път Ви благодаря за топлия прием и за високата награда.
По молитвите на светия благоверен и равноапостолен цар Български Борис да Ви низпосли Господ мир и благодатно укрепване на телесните и душевни сили, да утвърди светейшата Българска църква и да засили онези братски връзки, които отдавна свързват нашите църкви и откърмваните от тях народи.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Бележка: Произнесено в приемния салон на Синодната палата на 27 април 2012 г.
