РОЖДЕСТВЕНСКО ТЪРЖЕСТВО

(На сцената е полутъмно и там са децата - пастирчета, които прибират стадата в кошара)

Пастир 1: Благодарим ти, Господи, за изминалия ден. Тъмно стана вече и, слава Богу, прибрахме в кошарите послушните овчици и укротихме навреме немирните козички.

Пастир 2: Слава Богу! Справихме се и днес: стадото е сито и притихна. Да даде Бог и утре такъв спокоен ден. Хайде, време е и ние да си полегнем.

Пастир 1: Да, да заспиваме и ние.

(Пастирчетата прилягват, върху предварително поставени постилки.
Спокойна музика..... Изведнъж нещо се разшумява. На сцената става светло и излиза напред Ангел 1.)

Пастир 2: Събуди се, събуди се! Нещо необичайно става – виж каква светлина ни заля посред нощ!

Пастир 1: Да бягаме оттук! Не е само светлина. Това е ангел Господен. Ще ни порази със своята сила – да бягаме!

Ангел 1: Не бойте се, пастири! Ето, аз дойдох да ви благовестя голяма радост, която е за всички човеци по света. Днес във вашия и на царя Давида град на име Витлеем се роди Спасителят, Който е Помазаникът Господ Христос!

Идете, намерете Го и Му се поклонете! Ето по какво ще познаете Новородения Господ Иисус Христос: Младенецът лежи в ясли на безсловесни животни, повит в пелени.

(Излизат и другите ангели...)

Всички ангели заедно: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

Ангел 2: Тръгнете, пастири, и не бойте се! Идете и вижте колко благ е Господ в своето чудно смирение. Пастирят и Господарят на цялото творение прие естество не от ангели, а от човек - жена Девица. Сам прие плът от нея и стана Човек. И сега лежи непорочен Агнец, откърмен в чистата утробата на Девицата Мария.

(Ангелите се оттеглят. Пастирите тръгват и срещат по пътя една жена – пророчица Анна.)

Пастир Х: Коя си, жено, ти и какво правиш навън посред нощ?

Пророчица Анна: От началото на моя земен живот много години изтекоха вече. Анна се наричам и откакто овдовях - а само шест години с мъжа си поживях, заживях в близост до храма Господен. Оттогава Божият Дух ме посещава и истини за света ми съобщава. Затова и пророчица Анна ме наричат.

Така аз узнах, че днес вечерта, тук в пещера край вашия град Витлеем, Божият Син ще се роди от чиста Девица и ще се яви в света, за да спаси нас грешните човеци от тежестта на греховете ни и от смъртта.

И каква неземна радост е за очите ми стари днес: Съвършеният Божи Син роден Съвършен Човек видях. И в ръцете си Го държах, и умих Го, и пових. Щом изминат 40 дни аз веднага по света ще тръгна, за да разнеса вестта за раждането на Христа – Бога наш, Спасителят на света!

Пастир Х: Кажи ни бързо – де е Светият Младенец?

Пр. Анна: Виждате ли оназ звезда? (Тя сочи пещерата, която е нарисувана на голямо пано.) Над нея застана, за да указва пътя на боготърсещите. Побързайте!

(Момичето - Звезда излиза напред и застава до пещерата, докато те си говорят.)

Звездата: Аз съм тук - искряща звезда от светлина сътворена по Божия воля – за да показвам пътя на тези, които към Бога се стремят и Словото Божие ценят!

Днес Предвечният Бог Слово се яви Младенец и всички ангели запяха прослава. Бог Господ на земята се яви! Благословен е всеки идващ в Неговото Име!

(Пастирите отиват до пещерата...)

Пастир Х: Ето Го Божият Младенец и Неговата Майка!

Пастир Х: Как красива е тя, осияна от светостта!

Пастир Х: Радвай се, Майко на Агнеца и Пастиря на света! Радвай се ти, чрез която се отварят райските врати!

Пастир Х: Радвай се, защото небесните жители се радват заедно със земните! Радвай се ти, чрез която се облякохме в слава!

Звездата: Елате, елате насам, царе от изтока!!!

(На сцената излизат сега и мъдреците...)

Мъдрец Х: Де е родилият се цар Иудейски? По небесата източни видяхме звездата Му и дойдохме чак тук да Му се поклоним и да принесем дарове, само Нему достойни.

Звездата: Мъдреци халдейски, вие служехте на звездите сътворени и ето на – аз сега ще ви покажа родилата се на земята несътворена и вечна Светлина – самата Божия Премъдрост, дошла на света да ни открие истината. Елате тук (посочва пещерата...) и се поклонете на Господа Иисус Христос, Слънцето на Мира и Правдата!

Мъдрецът Мелхиор (стар и побелял, с дълга коса и брада): Поклон на Теб, Царю Иудейски и Царю на Вечния Мир!

Дълги години съм на тази земя. Мелхиор ме наричат и самият аз съм цар на обширна земя. Моето царство с труд го опазвам в мир и непокушение, но Твоето Царство, Царю на света, е единствено вечно ненарушимо и непоклатимо.

Приеми от мен днес този дар – злато изкусно изработено от моите майстори в чест на Твоето неотменимо царско достойнство на света.

Мъдрецът Гаспар (млад и без брада, с румено лице): Звездите източни ни предизвестиха Твоето раждане, Предвечни Боже, Сътворителю на света!

Аз съм Гаспар, по Твоята воля съм и аз източен цар. Затова поднасям Ти в дар този благоуханен ливан и нека с неговото благоухание нашите молитви достигат винаги до Твоя Божествен престол!

Мъдрецът Валтасар (с дълга брада и смугло лице): Приеми и моя дар, Сине Човечески. Аз съм Валтасар. Царство голямо имам, но греховете ми са още по-големи. Но Ти, Човеколюбче, по голямата Си милост дойде днес и стана човек, за да послужиш и пострадаш за мен и всички мои събратя, та да отхвърлиш немощта на греховете ни и ни освободиш от смъртта, дето дойде поради сторените от нас злини.

Приеми сега и моето дарение – благовонното масло смирна. С него нека помажат Твоето Тяло, когато дадеш Себе Си в жертва за нас и слезеш в смъртта, за да ни изведеш оттам.

Всички мъдреци заедно: Благословен Си, Христе Боже наш!

(Всички се събират до пещерата...)

Всички: Благословен си, Боже на нашите отци!

(... и запяват Тропара на Рождество Христово...)

Край. Амин.

Автор: Анула ХРИСТОВА

Театрална постановка, реализирана през м. декември 2008 г. от децата при неделното училище на Младежки Православен Център „Св. Петка” при старинен храм „Св. Петка”, гр. София.