Църковните ордени и медали на БПЦ

Ст. н. с. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ

За разлика от други църкви, Българската православна църква (БПЦ) твърде късно въвела своя наградна орденска система. Това се дължало на обстоятелството, че Църквата ни (а също така и народът ни) в продължение на 73 години била в изолирано положение заради схизмата, наложена през септември 1872 г. от Цариградската вселенска патриаршия. Въпреки това по повод освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" (12, 13 и 14 септември 1924 г.) изработили няколко вида медальони, които били връчени на присъстващите високи гости. От едната страна на въпросния медальон бил изобразен св. Александър Невски, а от другата ­ изглед на новия храм-паметник. На цар Борис III бил връчен златен медальон; на всички митрополити и министри ­ позлатен медальон; на епископите и народните представители ­ посребрен медальон, а на всички останали поканени от Св. Синод гости ­ бронзов медальон.

Шест години по-късно, през пролетта на 1930 г., Св. Синод решил да награди четирима унгарци, които имали заслуги за българското църковно дело в Будапеща. Били им изпратени четири позлатени медальона "Св. Александър Невски", поставени в специални кутийки. Подобен медальон и една Библия с луксозна подвързия били изпратени и на г-н Ст. П. Чомаков, управляващ българската царска легация в Будапеща.

Както е известно, през февруари 1945 г. схизмата била вдигната и БПЦ влязла в общение с целия православен свят. През месец май 1953 г. било възстановено патриаршеското достойнство на Църквата ни, но за съжаление, Цариградската вселенска патриаршия не одобрила този "прибързан акт".

Благодарение посредничеството на Антиохийската патриаршия, на Руската и на други сестри църкви, с поздравително писмо № 552 от 27 юли 1961 г. и Цариградската вселенска патриаршия най-сетне официално признала възобновената Българска патриаршия и установила канонично общение с нея.

През пролетта на 1962 г. българска църковна делегация, начело с патриарх Кирил, решила да осъществи историческа визита на Цариградската вселенска патриаршия, на източните патриаршии ­ Йерусалимска, Антиохийска и Александрийска, и на Гръцката православна църква, с посещение и на Света гора ­ Атон.

По повод въпросната визита намаленият състав на Св. Синод (с протокол № 18 от 19 май 1961 г.) "по примера на други православни църкви, които имат ордени и значки за награждаване заслужили дейци на християнските църкви реши: да се обяви конкурс между българските художници за изработване на орден и специална значка с образа на св. Иван Рилски. За ордена и значката общо да се дадат първа премия от 1000 лв. и втора премия от 500 лв. Подробностите по конкурса да се уточнят от комисия в състав: Старозагорски митрополит Климент (по това време председател на Висшия църковен съвет), архимандрит Горазд и Йордан п. Илиев".

Така през пролетта на 1961 г. бил учреден първият църковен орден "Св. Иван Рилски" в две степени ­ златен и сребърен. Специалната значка с образа на Рилския светец фактически станала медал, също в две степени. Във връзка с предстоящото посещение на българска църковна делегация в Цариград, Дамаск, Йерусалим и Александрия и от страна на Вселенския патриарх ­ в България, Св. Синод на свое заседание от 27 юли 1961 г. решил да се направят 10 златни и 20 сребърни ордена, както и съответни кутии за тях. Изработката на ордените била възложена на тогавашната Централна златарска работилница в София. От протокол № 12 на Св. Синод от 13 март 1962 г. се вижда, че въпросната златарска работилница изработила матрица за ордена "Св. Иван Рилски" и по 15 бройки от двете емисии на ордена. А художникът Николай Ростовцев изработил специална грамота, която трябвало да се връчва заедно с ордена. Първи кавалер на ордена "Св. Иван Рилски" става патриарх Кирил. По-късно той бил отново удостоен с този висок орден.

През есента на 1974 г. с този орден бил награден тогавашният руски патриарх Пимен, който гостувал в София по повод на 50 години от освещаването на патриаршеския катедрален храм-паметник "Св. Александър Невски".

Вторият църковен орден "Св. Климент Охридски", в две степени, вероятно бил учреден през 1966 г. по повод  юбилейното честване на  1050 години от блаженото успение на светеца. Тогава в Преслав (29-30 септември 1966 г.) и в София (6-7 декември 1966 г.) били проведени големи научни сесии по повод юбилея. С този орден, според моите наблюдения в църковната преса, са наградени твърде малко хора. Носител на този орден, първа степен, е протопрезвитер проф. д-р Николай Шиваров, като ректор на бившата Духовна академия "Св. Климент Охридски". От 3 до 8 юни 1976 г. гост на БПЦ бил Негово Блаженство г. Серафим, архиепископ Атински и на цяла Гърция, който бил награден с "най-високия църковен орден "Св. Иван Рилски" ­ I ст. Придружаващите го архиереи били наградени с ордена "Св. Кирил и Методий" ­ I ст., а придружаващите го архимандрити Мелетий (Каламарас) и Амвросий (Ленис), както и иконом Спиридон Владикас и йеродякон Игнатий, и г-н Ат. Арванитис били наградени с ордена "Св. Климент Охридски" ­ II ст.

Третият църковен орден бил учреден в началото на 1969 г. по повод на 1100 години от блаженото успение на св. Кирил-Константин Философ ­ "Св. Кирил и Методий" в две степени ­ златен и сребърен, както и съответен медал, също в две степени.
От 8 до 14 май 1969 г. в София били проведени юбилейни тържества по случай 1100-годишнината от блаженото успение на св. Кирил-Константин Философ. Присъствали тогавашният Вселенски патриарх Атинагор, Александрийският патриарх Николай III, архиепископ Иеронимос от Гръцката църква, Ленинградският и Новгородски митрополит Никодим и редица други архиереи от различни църкви. За спомен от това тържество всички гости били наградени с новоучредения орден "Св. Кирил и Методий" ­ патриарсите и митрополитите с първата му степен, а епископите и цивилни лица ­ с втората.

По повод 25-годишнината от възобновяването на Българската патриаршия през 1978 г. бил учреден и изработен юбилеен медал "25 години Българска Патриаршия", който бил връчен на гостите, поканени на тържеството.

А по повод 1300 години от създаването на българската държава, още през пролетта на 1979 г. Св. Синод взел решение да се учреди и изработи орден "Св. цар Борис ­ Покръстител", златен (най-високия в орденската система на Църквата ни). Първи с този орден бил награден патриарх Максим по повод неговата 65-годишнина на 29 октомври 1979 г. През последните години с този висок орден бяха наградени бившият руски президент Владимир Путин и Руският патриарх Алексий II.

За последен досега църковен орден може да се смята "Св. Софроний Врачански", също в две степени. От 30 юни до 2 юли 1989 г. във Враца бяха проведени юбилейни чествания по повод 250 години от рождението на св. Софроний Врачански, който през епохата на Възраждането стоял на Врачанската епископска катедра. С този орден беше награден тогавашният кмет на града г-н Асен Недялков и други гости от чужбина.

За съжаление в канцеларията на Св. Синод няма запазени никакви документи и правилници, свързани с орденската система на БПЦ, нито списъци, кога и на кого са били връчвани ордени и медали.