ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
"Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал."
(Мат. 28:19)
В името на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица.
Изработването и изпълнението на тази Стратегия виждаме като принос към засилването на православното свидетелство за автентичната съборна вяра в Светотроичния Бог и продължаване на спасителното духовно-просветно дело на Православието в съвременния свят, което ни е завещано като неотменим и най-висш дълг от нашия Господ, Спасител и Учител Иисус Христос. Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура е начин на действие за постигане на целите им, чиято същност е въцърковяването чрез християнизация за придобиването благодатта на Св. Дух.
Възникването и предназначението на настоящата Стратегия за духовна просвета, катехизация и култура отговаря на потребността на българското православно духовенство и църковното ни изпълнение от подробно и систематично развиване на заложените в Устава на Българската православна църква-Българска Патриаршия водещи цели и задачи относно реализирането на нейната духовно-просветна, катехизаторска и културна мисия. Считаме, че и днес тя е от ключово значение за цялостния напредък на българската нация.
Стратегията се разработва при отчитане на важното значение на църковно-просветната и културна дейност, която трябва да се развива на синодално равнище, както и по епархии, духовни околии, енории и манастири.
Специално внимание в нея се отделя на пълноценното и действено интегриране на православните християни в литургичния и социалния живот на енорийската общност, както и на манастирската, епархийската, поместната и вселенската църковна общност.
Тази Стратегия се реализира от Св. Синод, митрополиите и епархиите, духовните околии и архиерейските наместничества, енориите и манастирите на БПЦ-БП. В този процес те са представлявани от своите легитимни ръководители-духовници, а също и от техни сътрудници в лицето на упълномощени и компетентни православни църковнослужители и специалисти в сферата на православната духовна просвета, катехизация и култура.
Настоящата Стратегия е насочена към православното българско духовенство, богословите, православните християни, преподавателите, културните дейци, заинтересуваните лица от всички обществени групи в България и извън нея, църковните и светските културни и образователни институции, децата и младежта. Стратегията е документ, който се отнася до цялата българска църковна общност, до цялото българско общество.
Конкретните механизими за реализация на Стратегията са доразвити и детайлизирани в Концепцията за Синодален катехизически център на Св. Синод на БПЦ-БП, в Концепцията на Св. Синод на БПЦ-БП относно статута на предмета „Религия" в българското общообразователно училище, в Комплексната програма за планиране дейността на Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-БП, в Комплексната програма за планиране дейността на Синодалния катехизически център на Св. Синод на БПЦ-БП и в Основните насоки за прилагане на Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП.
І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стъпвайки върху несъкрушимата и вярна основа на Свещеното Предание, Свещеното Писание, апостолския пример, светоотеческото учение и духовните културно-просветни традиции, пазени в съборната Православна църква, Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП изхожда от отговорностите и правомощията на Св. Синод на БПЦ-БП за упражняване на върховен надзор върху:
- „запазване в точност и чистота учението на светата Православна църква" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 2);
- издаването и разпространението на синодалната св. Библия, „богослужебните книги и съчиненията с догматическо съдържание, определени за употреба в православните храмове, тъй също учебниците и помагалата по предмета „Закон Божий" и вероучение за българските училища", „книгите по православно църковно пение" и „да следи други да не издават такива книги" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 5 и т. 6);
- „опазването на православните християни от влиянието на инославни, иноверни и противорелигиозни пропаганди и за прибиране в лоното на Църквата всички, отклонили се от нея" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 30);
- „откриването на училища за подготовка на клир, църковнослужители и вероучители в съответствие със законодателството" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 31);
- организирането на „специални образователни курсове за свещенослужители и пр." (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 32);
- издаването на „иконописни ръководства и ерминии, придружени с най-добрите образци на православната иконопис и ликовете на българските светци" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 47);
- „поддържане и усъвършенстване на православното църковно пение" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 48).
Основни понятия
а) Духовна просвета е цялостното благовестене, проповядване, свидетелстване за вярата, наставляването в духовния живот и формирането на културна идентичност чрез религиозното образование (в църковните, общообразователните държавни, общински и частни институции). Тя се осъществява преди всичко от свещениците от амвона и в живота, в храма и в света. Свещеникът може да бъде подпомаган от верни и богоумъдрени християни. Но делото на пастира е по-всеобхватно и по-отговорно. То е насочено към това духовникът да преподаде опита на вярата на новоначалните и да им помага те да го въплътят пълноценно в живота си. Той трябва да заложи основите на църковния живот и вярно да води духовните си чада в започването, поддържането и усъвършенстването в техния духовен живот за спасението им в лоното на Църквата. Също така свещенослужителят има за свой дълг да предпазва паството си от нездравата духовност, разпространявана от страна на различните ереси, секти, разколи, лъжедуховни движения и школи. Дейността на църковния преподавател, вероучител и деец на църковното изкуство има по-конкретна насоченост: предимно да преподава същността на православната вяра, евангелските добродетели и ценности, православния светоглед и праксис.
б) Катехизация (оглашение) - процесът на поучаване и наставляване, на възпитание и обучение на хората в православната вяра, християнското благонравие, литургичното молитвено общение и църковния живот като цяло.
Катехизацията е задължение, произлизащо от Господните повели, възлагащи го най-първо върху тези, които са приели призванието на пастирското служение; на второ място върху тези, които по църковно благословение са определени да благовестят и да свидетелстват за вярата; и на трето място в най-широк смисъл върху всички християни. Всеки новообърнат във вярата трябва преди и след кръщението да бъде научен, възпитан и въведен в живота на Църквата, така че той да започне да живее наистина осъзнат и благочестив християнски живот. Катехизацията (оглашението) е целенасочено духовно-образователно дело на светата Църква за приобщаване на хората към любовта и благоговението пред Бога, Църквата и човеците като Божии образ и подобие.
Катехизацията цели и редовното участие в църковните тайнства и богослужения, и най-вече в св. Евхаристия. Изобщо катехизацията е насочена към въцърковяването както по време на предкръщелното оглашение, така и след кръщението на новопросветените, които навлизат в църковния живот. Т.е. катехизацията в тесния смисъл на думата означава провеждането на огласителни беседи за основите на вярата с хора, готвещи се да се кръстят, да стават кръстници, да се венчават, да бъдат кумове, или да участват в други св. тайнства. Катехизацията в по-широк смисъл означава осъществяването от Православната Църква на духовна просвета всред различните слоеве на обществото с цел приобщаването на хората към богоустановените норми на цялостния християнски живот.
в) Катехизисът представлява точно сборно изложение и обяснение на основните вероучителни истини, които трябва да бъдат преподадени на оглашаваните или новообърналите се при поучаването им във вярата.
г) Катехизаторът е специалист, който е получил систематично богословско образование (висше или средно), притежава необходимите знания, умения и навици и има пастирско благословение за провеждането на съответно ниво на катехизаторска дейност.
д) Катехизиран, оглашен (катехумен - от гр., означава поучаван, наставляван) е човекът, който е поучаван в истините на вярата и е наставляван в истинския християнски начин на живот.
е) Катехуменат - в древната Църква с тази дума са назовавали системата за огласителна подготовка на желаещите да се кръстят и постепенното им въцърковяване в енорийския живот, както и съответните методи за предаването на катехизическите знания и църковния опит.
Целта на катехизацията е поучаването и просвещаването на огласяваните с Божието слово, възприемането от тях истините и тайните на вярата, воденето на благочестив живот в Христа. Тази цел се постига чрез постепенното отказване от светските заблуди и лъжливите учения, чрез усвояването на богооткровените верови истини и чрез въцърковяването, което е обръщане и приобщаване на хората към християнския богоугоден живот според Евангелските заповеди и според каноните, съблюдавани в лоното на Църквата. Светата Църква е съкровищница, в която се съдържа цялата пълнота на живота и тя е непресъхващ източник на Божия благодат, давана за наше спасение .
ж) Въцърковяването не е просто придобиване на набор от интелектуални знания и/или усвояването на различни църковни външни действия, навици и ритуали, а е пълноценно участие в светотайнствения живот на Църквата с цел реално преобразяване на духа, нрава, отношенията и начина на живот на човека в съответствие с Евангелския пример и образ на Личността на Иисус Христос.
Въцърковяването означава човекът да бъде въведен в Тялото Христово, да усвои благодатния духовен живот, да му се помогне да установи нравствени и духовни връзки с останалите хора от енорията, да стане Христов по дух, нрав, отношения и така да стане жива клетка на Богочовешкия организъм - Христовата Църква.
з) Църковната мисия е благовестието и свидетелстването за вярата, отправени към света и отделния човек. Тази мисия е призвана да пробуди вярата в човека, да съдейства за обръщането му към Христос и Неговата невеста - Църквата, както и да му помага да се покайва, очиства и освещава. Църквата е общност на обожението за своите членове. Тя проповядва и свидетелства на света за царството Божие.
и) Църковна култура е цялото културно наследство на Църквата с православното творчество и изкуство, базирано върху Свещеното Предание, Свещеното Писание, апостолската вяра и светоотеческите творения, и осъществявано от членовете на Църквата за слава Божия и за назидание на човеците в и извън Църквата.
За постигането на изобилни и трайни духовни плодове на вяра и благочестие сред нашия народ в настоящата Стратегия са заложени следните основни области на духовно-просветителска и културна дейност:
(1) църковно оглашение за деца (навършили 7 години), младежи и възрастни, които все още не са членове на светата ни Църква, и подготвянето им за участие в св. църковни тайнства;
(2) катехизиране и въцърковяване на неприобщените към вярата и църковния живот членове на светата ни Църква;
(3) катехизиране на въцърковените членове на светата ни Църква;
(4) православно църковно възпитание, образование и подкрепа за православните деца, младежи и семейства;
(5) религиозно образование за децата и учениците в детските градини и общообразователните училища;
(6) подготовка и усъвършенстване на ръководните, преподавателските и културните кадри (духовници и миряни) на светата ни Църква за духовно-просветната им, катехизаторска и културна работа;
(7) цялостно развитие и обществено популяризиране на православната църковна култура.
Стратегията се стреми адекватно на българските условия да открои всички конструктивни идеи и практически предложения с оглед на това тя да бъде православно-църковна по своя дух, прозрачна, приложима, полезна, църковно и обществено приета, и най-важното - реализирана.
ІІ. СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯТА И КУЛТУРНАТА ДЕЙНОСТ НА БПЦ-БП В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК.
По святото повеление на Господ Иисус Христос пастирското и учителното служение на Църквата винаги са се преплитали и са били едно цяло, насочено към хората, към тяхното духовно пробуждане, осъзнаване, назидаване, усъвършенстване, освещаване и спасяване. Българската православна църква-Българска Патриаршия неизменно изпълнява своя дълг да привежда при себе си тези, които се намират извън нейната ограда, да просвещава човеците с вероучителните православни истини, да възпитава верните в християнски начин на живот. Светата ни Църква, без значение на препятствията и съблазните, които в различните епохи и с особена сила днес се опитват да й пречат в обгрижването на вярващите и невярващите човеци, ревностно трябва да изпълнява завета на своя Глава и Пастиреначалник Иисус Христос и да довежда при Него всички отрудени и обременени хора (според Мат. 11:28) като ги утвърждава във вярата и като им преподава опита на богообщението чрез личното участие в църковните богослужения и тайнства, чрез духовното просвещение, чрез общуването и взаимопомощта в Църквата.
При осъществяването на своята мисия БПЦ трябва да отчита конкретните исторически, социални условия и закономерности на времето, в което служи, както и тенденциите в съвременното развитие на нашия народ, общество и държава. БПЦ следва да осъществява пастирската си и духовно-просветната си дейност, така че тя да може да отговори и да противодейства на предизвикателствата спрямо духовния живот, които постмодерната епоха налага. Някои от най-сериозните предизвикателства са:
1. Секуларизмът. Секуларизмът е една от най-сериозните опасности за развитието на обществото и за живота на Църквата в България и по света.
Като подлага на скептична преоценка православната християнска вяра и произлизащите от нея духовни, социални и културни достижения на човечеството, секуларизмът подкопава самите основи на обществения живот.
Като внася изкуствено разделение и отчуждение между Църквата и държавата, той затормозява пълноценното взаимодействие между църковното и държавното служение и това е винаги в ущърб на отделната личност и на нацията като цяло.
Като внушава, че истината има много лица и че същинската проява на свободата на личността е нейното персоналистично самоопределяне и поведение, секуларизмът пропагандира релативистичната си идеология с цел да прелъсти, „ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:24), т.е. верните членове на Църквата. Така би могло да се стигне до постепенна подмяна на нейния истински дух и на автентичното й служение в света.
Плод на този секуларен план е и това, че повечето от кръстените в Христа у нас не познават основни положения на вярата - те не са въцърковени, а са разцърковени. Ниска е степента на общуване и приобщаване на младите към св. Православие; недостижим и неразбираем остава за мнозинството светотайнственият благодатен живот на Църквата. Богослужението се разбира формално; нарушена е връзката между богословието и църковния живот; разпадната е целостта на връзката между вярата и живота на носителите на тази вяра. Секуларизация на самия църковен живот означава да се загърбят Христовите, апостолските и светоотеческите установления, които ни учат, че в света, в Църквата, в живота на личността, в сферата на духовните и дори и на материалните блага има йерархия и степенуване на ценностите, първа от които е Сам Бог. Друга крайност в опитите за секуларизация вътре в Църквата е образуването на групи от вярващи, които се характеризират с отчужденост или свръхкритичност към църковното ръководство, стигащо до неподчинение и хулене на църковната йерархия, както и до осъждане на духовенство и миряни. Осъждане, което въвлича в съблазън неукрепналите във вярата. Поради всичко това следва целенасочено и последователно да се работи в посока за премахване на причините за секуларизацията в църковния ни живот.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да съхранява и развива в клира и у вярващите такова сотирологично и есхатологично съзнание, което да не допуска разтварянето и обезличаването на православната вяра и църковността в многообразните сфери на светския живот, пък бил той маскиран и от най-възвишен хуманизъм. Отговаряйки на предизвикателствата на ХХІ век, БПЦ-БП трябва да учи и да подготвя своите духовници и духовните си чада не само за настоящия, но преди всичко за бъдещия живот.
2. Глобализацията. Макар и богоборческият патос от близкото минало днес да е сравнително демодиран и глобалистката грижа за света и човека да е водеща нишка в идеологията на новия световен ред, надали глобализацията има нещо общо с автентичното религиозно виждане за любовта, солидарността и единството на човечеството. Глобализмът като идеология на ХХІ век едва ли е действителен приятел на същинското единение между хората и на християнския универсализъм, щом осъществява своите цели чрез активността на затворен и тесен политически, икономически и финансов „елит".
Освен това, глобализацията е хоризонтален процес, т.е. той е обърнат изцяло към човека и обслужва най-вече неговото користно, ползвателско отношение към света. Докато православният начин на живот е преди всичко вертикален процес, обединяващ хората дотолкова, доколкото те единомислено и безкористно се стремят към усъвършенстване и богопознание, към цялостно освещаване на живота, към изживяването му в Бога и с оглед на вечността. В този смисъл „новият световен ред", който подкрепя и същевременно се налага чрез глобализацията, не притежава потенциал за вътрешно, духовно-нравствено преобразяване на хората, което единствено би могло да доведе до същинско единство, траен мир и всеобщо благополучие. Промяната, която глобализацията носи със себе си, се изразява по-скоро в небивалата бързина, повсеместност и неотклонност на уеднаквяването на модерния начин на живот, отколкото в постигането на по-справедливо управление на света.
В своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да преподава на своите членове убедеността в това, че църковният идеал се простира отвъд популистките светски обещания за един материално уреден, ресурсно осигурен, социално справедлив, самодостатъчен глобализиран свят.
3. Екзистенциалните проблеми. Засилва се обвързаността на хората с „този век". Акцентира се върху значението на науката, техниката и човешкото знание за света, които се развиват за сметка на вътрешната мощ на човешката душа. Материалните блага повсеместно и постоянно се рекламират като върховна ценност. Вследствие на това се увеличава екзистенциалната празнота и вътрешната екзистенциална борба в човека. Съчетани с недоимъка на бедните и с безпокойството на богатите хора, те препречват пътя на човешкото сърце към Бога, забулват смисъла на живота, увеличават отчуждението между хората и Твореца, както и отчуждението между самите човеци.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да разрешава тази екзистенциална криза в живота на личността и обществото.
4. Семейните, социалните и екологичните проблеми. Свидетели сме на:
- разпад на семейството;
-насаждане на морален релативизъм;
-оправдаване и пропагандиране на греха и порока;
-достигане до безнравствена всепозволеност и нихилизъм;
- безпрецедентен ръст на екологичните проблеми в днешно време. Модерните и „демократични" социални реформи, бидейки лишени от християнска основа, на практика доведоха до система, узаконяваща извънбрачните и еднополовите връзки, социалното неравенство и безотговорната експлоатация на природата, което от своя страна предизвиква нови екологични и социални проблеми, социално отчуждение и безнадежност, липса на единство, сплотеност, задружност и взаимопомощ между хората.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да опазва и подхранва съзнанието за светостта на брака, да вдъхновява своите членове за постоянно проявяване на грижа и любов към ближния и към цялото Божие творение.
5. Проблеми, свързани с откъсването на етиката, науката и техниката от християнските ценности.
Абсолютизирането на науката и модерните технологии като свръхценност и панацея за всички съвременни проблеми води до тяхното отдалечаване от религиозното познание за Бога, света и човека. С тях са свързани актуалните биоетични проблеми и изкусителните постижения на медицината, някои от които се сблъскват с исконните основи на живота и с неотменимите устои на нравствеността.
От друга страна развитието на информационните технологии и изграждането на единно световно информационно общество води до това, че хората и най-вече младежите прекарват все повече време във виртуалното пространство и са изправени пред съблазънта за участие във виртуална илюзорна общност от хора и за водене на псевдоживот във виртуалния свят. Вследствие на това все повече хора отвикват от междуличностното общуване и дори християни изгубват способността си да живеят заедно в мир и взаимна подкрепа и да изпълняват по този начин закона Христов, понасяйки един другиму теготите (срв. Гал. 6:2). Забравя се ценността на усилието и навика за полагане на творчески труд, трезвена крепкост, изобретателност и откривателство в решаването на житейските проблеми и духовните предизвикателства.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да противопоставя на тези процеси възпитаването в нейните чада на трудолюбие и стремеж за градивно творчество, изпълнени с осъзнато послушание към Твореца и с оделотворена любов към Бога и ближните.
6. Проблеми на разцърковеността и бездуховността на съвременната култура и младежката субкултура.
Днес почти всяка форма на култура у нас е лишена от своята християнска първооснова. Христовият Образ е затъмняван от кумирите на нашето време. Съвременните „идоли", които в повечето случаи са твърде объркани хора, Го обезценяват и изтласкват вън от културния ни живот. Това е особено валидно за младежката субкултура, която освен това е твърде склонна да се влияе от идеите и практиките на новоезичеството и Ню Ейдж като се чуждее от великата християнска култура и здравия православен дух.
Посредством своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да помогне на българското общество да преосмисли и преоткрие православните си културни корени, както и да приобщи младежта, хората на изкуството и целокупния български народ към православната духовна култура чрез реализирането на разностранна културна програма и творческа църковна активност.
7. Проблеми в сферата на духовния живот на обществото. В България постоянно навлизат мисионери на най-различни религии, вероизповедания, стари и нови религиозни течения и школи. Поради своята незапознатост много хора безкритично възприемат пагубни еклектични и синкретични вярвания, възприемат всевъзможни лъжедуховни учения, разпространявани от техните „пророци" и адепти и допълнително пропагандирани от средствата за масово осведомяване. Това води до загубата на културната идентичност и духовно-нравствените традиции сред българския народ, до отстъпление от християнските верови истини, до личностни, семейни и обществени сътресения.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана:
- да предоставя информация и да дава безплатни консултации на отделни личности или семейства, които се интересуват за или са пострадали от дейността на дадени вероизповедания, секти, тоталитарни религиозни организации;
- да приобщава към духовните ценности на Православието;
- да проучва и анализира характеристиките на съвременния религиозен живот в България с обръщане на особено внимание върху спецификата на религиозните движения от тоталитарен и деструктивен тип;
- да подпомага българското общество във възприемането на адекватни критерии за правилно оценяване на многобразните религиозни феномени, с които се характеризира светът, в който живеем;
- да подпомага точното ориентиране на медийната и държавната политика в тази област;
- да подпомага правилното ориентиране на българските образователни институции по отношение на проблемите, свързани с деструктивната религиозност и нейното отрицателно въздействие върху подрастващото поколение;
- да работи по въпросната проблематика заедно с всички заинтересовани православни църковни и неправителствени организации у нас;
- да обменя опит с другите православни църкви-сестри в тази насока.
8. Проблеми на духовно-просветния и културен църковен живот.
Православната църковна катехизация, култура и религиозно образование в Българската Църква са важна и съществена част от духовната просвета сред българския народ. Трябва да се посочи, че съвременното им състояние и грижите за въцърковяването на нашите ближни са недостатъчни. Необходима е активна позиция и по-голяма инициативност от страна българското православно духовенство и миряните. Нееднаквата развитост и незадоволителната активност на енорийските общности на БПЦ-БП логично пораждат неравномерност в разпространението на църковното ни духовно-просветно и културно дело.
Необходимо е да се предприемат действия за по-добра координация между Св. Синод на БПЦ-БП, епархиите, духовните околии, енориите и манастирите за организирането и развитието на системна духовна просвета, църковна катехизация и културна дейност.
Недостатъчен е броят на енорийските духовно-просветни (катехизически) центрове и православните църковни училища и свързаните с тях инициативи и духовно-просветни прояви на енорийско ниво. Освен това материалното им осигуряване е в пряка зависимост от равнището на духовен живот в енорията.
Основният проблем в тази посока остава неизясненият структурен модел за практическата реализация на катехизическия център, което възпрепятства неговото повсеместно организиране по епархии, духовни околии, манастири и енории.
Подготовката на духовниците и миряните за поемането на такава голяма и дългосрочна отговорност невинаги се оказва достатъчна. Самите свещенически и богословски кадри на БПЦ-БП не достигат все още, за да бъде покрита цяла България с мрежа от кадрово осигурени духовно-просветни центрове.
Необходимо е развитието на духовната просвета, православната катехизация и църковната култура в Българската Църква отново да бъде припознато като водещ приоритет в нейната мисия, който подпомага литургичното й служение за спасение на неповторимите човешки личности и на църковната общност като цяло. „И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. Защото и тялото не се състои от един член, а от много" (1 Кор. 12:12-14). Любовта в име Божие прави възможно многото (различните) да бъдат в единство и при това да не губят своята лична и неповторима идентичност - "на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава" (Откр. 2:17).
Чрез своята просветителска и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да постигне ново цялостно възраждане в духовно-просветната си мисия, а оттам и в духовния живот на българското общество.
ІІІ. ПРИНЦИПИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП се реализира върху основата на няколко основополагащи принципа.
Христоцентричност - център на християнския живот е Христос. Върху Него се изгражда и към Него се стреми цялото ни битие. Църквата съществува и живее благодарение на Христос, храни се и се освещава от Неговото Тяло и Неговата Кръв, и на Него се надява и уповава за слава и безсмъртие в бъдещия живот. В Христос почива не само Истината, но и плодоносността на благовестието и свидетелстването за Божието царство, за новата действителност в Христа. Господ Иисус Христос е непоколебимият Камък, на Който се основава нашата вяра, разбирането на догматическите истини и нравствените начала на живота. Затова Той казва: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" (Йоан 14:6); „без Мене не можете да вършите нищо" (Йоан 15:5). Спасителят ни открива в Своята Личност средоточието на безпределното ни съединение с Бога и същевременно Той ни дава в Самия Себе си опората за цялото последващо наше възрастване до мярата на Божественото съвършенство, „за да бъде Бог всичко във всички", както говори св. ап. Павел (1 Кор. 15:28).
Христоцентричността е главният основополагащ и универсален, смислоизграждащ и целеобразуващ принцип, който изисква от нас да съотнасяме всичко в живота и дидактическата си работа с Нашия Господ Иисус Христос - неизменната Истина, Правда, Път (Йоан 14:6), Източник на Премъдрост и святост, познание и благодат (Йоан 1:16), за да можем - вярвайки в Него - успешно да правим всичко в Неговото име и за Негова слава.
Този принцип изисква по време на духовната просвета, катехизацията и културната дейност да не се предават частни, лични мнения, макар и на авторитетни хора, а да се разкрива преди всичко Христовото учение, т. е. истината, която Той ни е представил, или по-точно Истината, Която е Самият Той. Всеки свещеноучител, учител и катехизатор трябва да се стреми към това чрез своите трудове и с начина си на живот да възвестява учението и живота на Христос, защото само и единствено Той е съвършеният Учител в Църквата.
Библейски дух - Старият и Новият Завет, съдържат Божието Откровение, което е писано от хора с човешки слова, но по вдъхновението на Св. Дух. Св. Библия е записано Свещено Предание, чийто извор е най-първо безкнижното, мистично общуване през вековете на Св. Троица с човешкия род и устната проповед на Богочовека Иисус Христос. В Библията Синът Божи - Словото Божие се е въплътило по своеобразен начин, обличайки се в човешка реч. И наистина това оформяне на устната проповед в писмен вид е станало по Божий промисъл, по боговдъхновен и непогрешим начин. Това от своя страна е дало възможност бъдещото устно благовестие, проповед и поучение винаги да изхождат и да се основават върху една постоянна и непроменима основа - библейският канон. Той осигурява непоклатим критерий за истината. Затова духовната просвета, катехизацията и културата в БПЦ-БП трябва да произлизат от Свещ. Предание и Свещ. Писание на Православната Църква и да се основават върху тях, за да запазят своята автентичност и спасителност като продължение на Христовото и апостолско благовестие в наше време.
Естествено това предполага дълбоко и съвършено познаване на Библията от страна на поучаващите и обучаващите, които „денем и нощем" да размишляват и да се поучават на Божия Закон (Пс. 1:2). В противен случай във вреда на цялата Църква може да се стигне до погрешно тълкуване и подменяне на Божиите слова с чисто човешки и необосновани лични идеи, мнения и мъдрувания.
Каноничност - каноните са свързващата брънка между Вселенската църква, поместната църква и организацията на всяко служение в тях, включително и на просветното и културно служение. Каноните са призвани да изразяват и да отразяват догматическите истини за това, какво е Църквата. Правилата на светите апостоли и правилата на Вселенските събори (Ап. 58, Шест. 19, Шест. 20) определя епископа като глава на поместната църква, който носи отговорността за проповядването и научаването народа на благочестие, „понеже чрез учението на поменатите отци (светилата и учителите църковни), поучавайки познания, кое е добро и какво трябва да избере, а така също, кое е полезно и от какво трябва да се отвръща, народът насочва живота си към доброто и не изпада в незнание, а възприемайки учението, се старае да отбягва злото и подготвя спасението си" (Шест. 19). Църковните правила забраняват на когото и да било друг да поучава целия народ, особено ако това води до уронването авторитета на местния епископ или снижаването на неговата роля. Затова всяка духовна просвета, катехизация, културна дейност които се осъществяват без благословението на епископа и без неговото участие, не са съборни, тъй като предстоятелят и епископите на поместната Църква носят отговорност за своите помощници, за своите пасоми, както и за съборното канонично общение с всички останали църкви-сестри.
Общностност - пълноценното въцърковяване не е възможно без участието в енорийския живот. Църквата е възникнала от Йерусалимската община на Христовите ученици (ср. Деян. 2) и поради това въцърковяването е приобщаване към литургичния и социален живот на енорията. При осъществяването на църковната просвета, катехизация и култура пред енорията стоят две задачи: първата е грижата за предаването опита на вярата на новоначалните християни; втората е пълноценното въплъщаване в живота на всички енориаши на това, което им е било преподадено.
Църковност - обуславя разкриването на сотирологичния смисъл на православното духовно-просветно и културно дело и реализирането му в преданост към Бога и Неговата Църква. Църковността е гаранция за неотклоняемост от Христовите истини на вярата, възпитаващи и формиращи личността на православния християнин като църковна личност чрез въвеждането му литургическата общност и включването му в православния начин на живот, който неизменно съблюдава църковния дух и ред.
Пастирски и йерархичен характер - за да има пастирското душеобгрижване и катехизаторското дело сила за самоотвержено служение на Църквата, трябва свещенослужителите и църковнослужителите да бъдат призовани към усилна молитва и подвиг по примера на Подвигоосновоположника Христос.
За да се осъществят в пълнота целите на църковната просветно-културна мисия, трябва да се даде възможно най-добро устройство на пастирското и църковното служение. Това може да стане чрез приемането на методически, педагогически и организационни правила, по които пастирското духовно обгрижване и духовната просвета да протичат планомерно и повсеместно в БПЦ. Православното духовно обгрижване, духовна просвета, култура и възпитание са неразривно свързани части на един систематичен и последователен духовен процес, който си поставя за цел привеждането на човека към Христос и постоянното негово откърмване с благодатните дарове на Църквата. Православното душепастирство цели освещаването в Христа на целия човешки живот и осъществяването на изначалния Божий замисъл за спасението на човека. Цялостната пастирска и духовно-просветна дейност се извършва в духа на Евангелските завети и християнската любов както към чадата на Църквата, така и към хората извън нея.
Просветно-културната мисия на БПЦ се реализира при убедено и стриктно съблюдаване на послушанието и църковната дисциплина в Църквата.
Духовно-просветната, катехизаторска и културна дейност в Църквата се осъществява в пълнота чрез йерархичното сътрудничество между свещените и църковните служения на:
а) Българския патриарх и Софийски митрополит;
б) епархийските митрополити (архиереи);
в) архиерейските наместници;
г) енорийските свещеници;
д) манастирските управления, игумените, игумениите /или в някои случаи - ефимериите на манастирите/;
е) миряните, които са поставени от Българския патриарх, епархийския архиерей или от енорийските свещеници за осъществяване на духовно-просветната и катехизаторската дейност - проповедници, мисионери, катехизатори, учители, деятели на църковните изкуства;
По отношение на духовно-просветната, катехизаторската и културната дейност:
а) Българският патриарх инициира, благославя и одобрява решения на Св. Синод, свързани с тези три направления на църковната мисия. Българският патриарх е подпомаган от Просветната комисия и Културно-просветния отдел на Св. Синод, от Официалния сайт и Синодално издателство на БПЦ-БП.
б) епархийският архиерей е призван „да бъде делом и словом учител и наставник на клира и народа в епархията; да брани, отстоява, поддържа и разпространява православната вяра между паството си; да бди редовно и правилно да се проповядва от клира и да се вземат мерки за духовното просвещение на християните; да поучава и наставлява писмено и устно клира и християните в благочестие и нравствена чистота; да бди за правилното, еднообразно и редовно извършване на богослужението и за поддържането на църковното благолепие, като се грижи и за подобрение на православното църковно пение" (из УБПЦ-БП, чл. 95). В тези си отговорности епархийският митрополит е подпомаган от своя викариен епископ, протосингела, Културно-просветния отдел към митрополията, православния епархийски просветен център (ПЕППЦ - вж. още на стр. 26-27) и др. Важно значение в културно-просветното дело в епархията има епархийският съвет, сред чиито правомощия и задължения са и тези: „да се грижи да се разпространява и запазва в чистота учението на Църквата, да се запазва и развива християнската нравственост и църковната благотворителност, да се проповядва и разяснява редовно словото Божие и да се утвърждава във вяра и благочестие православното християнско семейство"; „да поощрява и одобрява при възможност към храмовете да се предоставят помещения за прицърковни училища и помещения за провеждане на църковни тържества и църковно-просветна дейност" (из УБПЦ-БП, чл. 21). Епископите, бидейки свещенослужители, са проповедници на Евангелието, стараещи се да приведат нови ученици към Христос, като същевременно са и архипастири, наставници предаващи на повереното им стадо вярата, която трябва да изповядват и в съответствие, с която трябва да живеят. Архиереите и преди всичко митрополитите първи носят отговорността за духовната просвета и катехизация. Църковната история ни показва, че светителите са считали духовната просвета като една от основните задачи на своето служение, с тяхното благословение и съдействие са възникнали и катехизическите училища. Винаги най-важната задача на митрополитите е била и е да бъдат гаранти за осъществяването на духовната просвета и катехизация в епархиите. Именно те трябва да подтикват и поддържат искрения ентусиазъм на свещениците и катехизаторите в тяхното служение. Тези грижи на митрополита предполагат учредяването и поддържането в епархиите на ефективни духовно-просветни и катехизационни структури, материалното обезпечаване и подпомагане, усъвършенстването подготовката на всички техни сътрудници, както и ръководството и надзора на тяхната дейност, за да може тя да бъде ефективна и плодотворна.
в) архиерейското наместничество - то може да допринася много за реализирането на настоящата Стратегия, тъй като според чл. 12 (1) от УБПЦ-БП архиерейското наместничество е орган на митрополитската власт в епархията. Архиерейският наместник е призван „да осъществява контрол и да се грижи за чистотата и разпространяването на светата православна вяра, за правилното и редовно проповядване от страна на свещениците, за организиране на религиозно нравствена просвета и за утвърждаване на православното християнско семейство във вяра и благочестие"; „да свиква - с одобрението на епархийския митрополит - клириците от околията за братско обсъждане на въпроси из пастирската практика и взаимопомощ, за намиране средства за поддържане и засилване на вярата, нравствеността, духовната просвета и частната благотворителност" (УБПЦ-БП, чл. 126 (2), т. 1 и 15).
г) енорийските свещеници са органи на митрополитската власт в епархията (УБПЦ-БП чл. 12 (1)). Те са първите деятели и главните ръководители на енорийската духовно-просветна, катехизаторска и културна дейност. Те полагат основите на църковния духовен живот и вярно напътстват миряните в духовното им развитие за спасение в Църквата. Те непосредствено ръководят духовно-просветната, катехизаторската и културната дейност при енорийските храмове, вдъхновяват миряните за свидетелстване за вярата, дават им добър пример със своята пастирска дейност и изряден християнски живот, поощряват учителното и културното църковнослужение. Според чл. 135 от УБПЦ-БП енорийският свещеник е призван „3. редовно да проповядва и да поучава енориашите си в истините на православната вяра и християнската нравственост; енорийският свещеник с благословението на епархийския митрополит може да допуска мирянин, познат по своята подготовка, правомислие, църковност и благонравие, да проповядва във време на частно и обществено богослужение";„4. да запознава енориашите си със задълженията им като членове на Църквата и да ги обучава в Закон Божий и чрез църковни поучения и беседи"; „5. да пази с пастирско усърдие енориашите си от инославни и иноверни пропаганди"; „6. да се грижи за духовното преуспяване на енориашите си, да ги посещава, да ги увещава редовно да посещават богослужението, да се изповядват и достойно чрез пост и молитва да се подготвят за приобщаване със Светите Тайни, да кръщават навреме децата си и да ги възпитават в православен дух"; „7. да се грижи членовете на енорията му да изпълняват църковните разпоредби"; „23. да организира църковно училище и да следи за изпълнението на синодалната програма за обучение".
д) манастирските управления, представлявани от игумените или игумениите са органи на синодалната (за ставропигиалните манастири) или митрополитската власт (за епархийските манастири) (УБПЦ-БП чл. 12 (1) и чл. 162 (1)). „Манастирският събор и игуменът имат следните правомощия: 1. да се грижат монасите да водят благочестив живот, съобразен с обетите им на целомъдрие, нестяжание и послушание и според общоцърковните и вътрешни манастирски наредби да се упражняват в християнските добродетели, в подвижничество, милосърдие и духовна просвета" (УБПЦ-БП чл. 171, т. 1). Монашестващите могат активно да допринесат са осъществяването на духовната просвета и култура. В манастирите в съответствие с техните възможности могат да се организират църковни училища, катехизаторски курсове, духовни беседи, детски, младежки и семейни лагери, тематични семинари. В българските манастири също така могат да се провеждат различни трудови инициативи с възпитателна, терапевтична и рехабилитационна цел, в които да участват подрастващи и младежи.
е) миряните - синодални експерти и епархийски координатори, проповедници, мисионери, енорийските катехизатори, учители, деятели на църковните изкуства, ръководени от своите архипастири и пастири се организират в отдели, центрове, църковни братства, съюзи, сдружения, благотворителни общества и други структури в помощ на църковното душепастирство, духовно-просветната, катехизаторската и културната работа в БПЦ-БП. Синодалните експерти и епархийските координатори, проповедници, мисионери, енорийските катехизатори, учители, деятели на църковните изкуства, преподават чрез различни методи и форми църковното вероучение и литургика, основите на православния светоглед, християнската нравственост и православната култура.
~ Синодалните експерти изпълняват своите задължения според длъжностни характеристики, одобрявани от Св. Синод на БПЦ-БП.
~ Епархийският координатор има следните качества, права и задължения:
- Да бъде изряден богослов с литургична центрираност в живота си. Да познава автентичната православна катехизическа традиция и успешно я съчетава с непротиворечащи на тази традиция образователни, културни, организационни и координационни методи, подходи, иновации, форми и средства в работата си. Да бъде активен, инициативен, оперативен като открива и предлага оптимални начини за предотвратяване на рискови ситуации или за преодоляване на слаби места и отлив в църковната духовно-просветна и културна дейност. Да се грижи за повишаване на нейната резултатност. Да прилага психологическа проницателност и съобразителност, чиста християнска любов и духовен подход към всички, с които Бог го среща за духовно общение и съвместна работа.
- Да бъде в постоянна връзка с епархийския митрополит (и/или с викарния епископ, с протосингела и завеждащия Културно-просветния отдел на митрополията), за разглеждане, одобряване, благославяне, уточняване и координиране на конкретни инициативи и събития с духовно-просветен и културен характер, които се реализират на енорийско, манастирско, епархийско или общоцърковно ниво.
- Създаване на духовно-просветна и културна база данни и преки контакти с всички храмове и манастири в епархията.
- Сътрудничество с игумените и ефимериите на епархийските (и ставропигиални) манастири, с архиерейските наместници, енорийските свещеници, църковните настоятели, богословски грамотните и будни миряни, трудещи се към или подпомагащи енориите и манастирите в епархията.
- Подпомагане изграждането и функционирането на православен епархийски просветен център (ПЕпПЦ), православни манастирски просветни центрове (ПМПЦ) и православни енорийски просветни центрове (ПЕнПЦ).
- Иницииране създаването на епархийска комисия за одобрение на катехизаторите и учителите в епархията и за атестирането на тяхната работа на територията на епархията.
- Намиране на подходящи лица за eпархийски, околийски, манастирски и енорийски катехизатори, както и на епархийски проповедник и епархийски мисионер.
- Намиране на подходящи лица за учители по Религия-Християнство (Религия-Православие) в детските градини и общообразователните училища в епархията.
- Подбор на сътрудници в отделните духовни околии, манастири и енории.
- Създаване на епархийска мрежа от катехизатори, учители, културни деятели и сътрудници и свързване на епархийската мрежа с общоцърковната такава чрез редовна актуализация и предоставяне на данните в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-БП.
- Подпомагане работата на катехизаторите, учителите, православните културни дейци и сътрудниците с всички средства (информация, консултации, брошури, учебни помагала, оформяне на културна среда, културни материали, съдействие за финансиране и др.).
- Иницииране и организиране на обучение и допълнителна квалификация на катехизатори, учители, православни културни дейци и сътрудници на епархийско и общоцърковно ниво.
- Влизане във връзка с областни и общински администрации за включване в проекти, подпомагащи финансирането на учителите по Религия-Християнство (Религия-Православие) в детските градини и общообразователните училища на територията на епархията.
- Изработване на методически и учебни материали по Катехизис, Религия-Християнство (Религия-Православие), Православна култура, Православно изкуство и др. подобни.
- Превеждане на методически и учебни материали по Катехизис, Религия-Християнство (Религия-Православие), Православна култура, Православно изкуство и др. подобни.
- Събиране на методически и учебни материали по Катехизис, Религия-Християнство (Религия-Православие), Православна култура, Православно изкуство и др. подобни, изработени от светски и църковни просветители с опит в преподаването им.
- Издаване на оригинални и преводни религиозно-образователни, катехизаторски и културни материали на епархийско, духовно-околийско, манастирско и енорийско ниво.
- Предлагане на методически и учебни материали по Катехизис, Религия-Християнство (Религия-Православие), Православна култура, Православно изкуство и др. подобни за одобряването им от Културно-просветния отдел и от атестационни комисии към Св. Синод на БПЦ-БП, както и за издаването им от Синодално издателство.
- Иницииране и координиране на събития, в които се включват ПЕпПЦ и различни манастирски и енорийски центрове от епархията, от други епархии на БПЦ или от други поместни църкви.
- Иницииране и координиране на събития, в които да имат водещо участие обучаващите се деца / ученици и катехизиращите се християни (създаване и функциониране на дружества, състезания, викторини, конкурси и др.).
- Наблюдение върху работата на катехизаторите, учителите и църковните културни деятели в епархията.
- Организиране на работни и квалификационни семинари за епархийските катехизатори, учители, православни културни дейци с цел обмяна на опит.
- Обмяна на опит между катехизатори, учители, православни културни дейци от епархията и от други епархии на БПЦ-БП.
- Обмяна на опит между катехизатори, учители, православни културни дейци от епархията, БПЦ-БП и специалисти от другите поместни православни църкви-сестри.
- Организиране на годишни срещи за отчет на свършената работа и набелязване на конкретни цели или прилагане на мерки при възникнали проблеми.
- Изготвяне на годишен отчет за духовно-просветната и културна дейност в епархията до епархийския митрополит (с копие до Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-БП).
~ За ефективното развитие на духовно-просветната дейност в енорията председателят на църковното настоятелство следва да има на разположение помощник с длъжност енорийски катехизатор като щатен или хоноруван сътрудник към храма. Този сътрудник трябва да има необходимото богословско и педагогическо образование и съответния опит в катехизацията.
Тези помощници на пастирите са длъжни в пълно единение и под ръководството на епархийския архиерей да извършват православната вътрешноцърковна и извънцърковна мисия, работейки за напредъка на нейната първична среда - енорията.
Деятелният живот на енорията, включително духовната просвета, катехизация и култура, най-естествено произтича от евхаристийния живот и се съсредоточава в самата енория. Само след като този живот придобие своята същностна и организационна зрялост и достигне до ползотворни плодове, енорията може да активизира някои от своите усилия и извън границите си като започне да развива дейност и в социална и друга насока. Заради това е необходимо да се подчертава значимостта на духовната просвета, култура и катехизация в енорийския живот, и те да бъдат защитавани от проникването духа на индивидуализма, отчуждеността от околния свят, самодостатъчността, разколите и ересите.
Отговорността за реализацията на всички практически задачи на духовната просвета, катехизация и култура в енорията се поема от всички енориаши под прякото ръководство на предстоятеля на енорийския храм, в сътрудничество с храмовото духовенство, при съдействието и ръководството на епархийския митрополит.
За да бъде плодотворно енорийското служение в епархиите, трябва то да се опира на поддръжката на епархийските и енорийските структури, включително в материално и организационно отношение. Отговорността на църковната администрация е да разработи стратегическо планиране и да осигури условията за осъществяването на това служение, като обезпечи нуждите на духовно-просветните, катехизически и културни звена. Следва да се обезпечи нормалното им функциониране чрез подпомагане професионалната подготовка на учителите, катехизаторите и творците, тяхното снабдяване с учебници, методически и учебни помагала, различни материали, необходими за развитието на църковните изкуства.
~ Учителите по Религия се дипломират и/или квалифицират във висшите ни учебни заведения, в Синодалния катехизически център, както и в друг духовен център или културно-образователен институт на поместните православни църкви-сестри. Те могат да работят като преподаватели и в светските, и в църковните училища.
~ Културните деятели на БПЦ се дипломират и/или квалифицират във висшите ни учебни заведения, в Синодалния катехизически център, както и в друг духовен център или културно-образователен институт на поместните православни църкви-сестри. Те могат да работят като хора на изкуството, преподаватели и администратори в Църквата, в светски културни и държавни институции.
Съборност - всички свещенослужители и църковнослужители, натоварени с високата отговорност да просвещават в истините на православната вяра и начин на живот, трябва взаимно да се подкрепят и допълват в широкомащабната евангелизация, от която българският народ в 21 век отново се нуждае.
Литургичност - особено болезнена ни се струва кризата в осмислянето на същността на Църквата. Съзнанието за съборността на Църквата е в криза, акцентира се върху разбирането за Църквата като национална институция, а не като мистично Тяло Христово. Много често в общественото пространство, но понякога и вътре в Църквата, се изхожда от една такава институционална визия за Църквата и оттук св. Литургия се разглежда като нещо, което няма нужда от изясняване; тя се схваща като един самопонятен ритуал, който има историческо значение или е просто драматическо действие, което трае определено време и „в най-добрия случай" трябва да бъде почтително наблюдавано. Всъщност св. Литургия е Тайнство на тайнствата - център и извор на непрекъснатото литургийно служение, на една боговдъхновена творческа деятелност на духовника и християнина в света. В такъв смисъл, ние трябва да мислим св. Литургия като естествен живителен център на катехизацията, на православното образование, възпитание и културна активност в Църкватa. Трябва да се проповядва същността на Литургията, така че всички верни в Христа да участват съзнателно и благоговейно в нея, за да получават истинската радост от участието в нея и обновяването на живота в Господа Иисуса Христа.
Православието е радостна пълнота на живота в Христа. Сам Спасителят благовести на апостолите благодатните и вечни истини, „за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна" (Йоан 15:11). А св. ап. Павел пише: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Фил. 4:4). На християнина са необходими и съкрушението, и плача, и сълзите за неговите грехове. Но чрез сърдечното съкрушение и промяната на живота се достига до пребъдване в блаженството на Божията милост. Покаянието е средство, а не цел. Целта е придобиването на Св. Дух, съвършената радост в Бога. Тя се постига чрез усърдното участие в литургичния живот на Църквата.
Благодатно съработничество или взаимодействие между Бога, учителя и учещия - дидактическото въздействие трябва да се основава на чувството на взаимната любов и взаимопомощ, а резултатът от него трябва да бъде духовната връзка между възпитаващите и възпитаваните, която ги води към духовно единодушие и единомислие и до емоционално съзвучие. Това нравствено-дидактическо единодействие ще бъде все по-възможно и по-постижимо, ако участниците в него взаимно се въцърковяват, преумножавайки истинната любов и възраствайки в Христа, истинският и съвършен Учител. Главното е да се свърже духовната просвета, катехизация и култура с Христовата Личност и с делото на нашето спасение.
Този принцип означава, че в дидактическия процес има триединство на усилията, полагани от учителите и учениците при благословението на Божията благодат. В духовно-просветното дело на Църквата трябва да се постига Богочовешкото съработничество (синергизъм). Целта на този процес е да свърже църковната просвета с Божието домостроителство за възсъединяването и спасението на всички вярващи.
Подвижнически дух - културно-просветната дейност на свещенослужителите, монасите, монахините и миряните в БПЦ трябва да се отличава с голяма ревност, себеотдайност, духовно трезвение и саможертвеност в име Божие, за полза на Църквата и Отечеството и за спасение на ближните.
За да можем да учим другите и самите ние трябва да се учим. Училището е Църквата, а Учителят е Христос. Дидактическият процес изисква от учещите се тяхното собствено възрастване в съвършенството, неуморна бдителност в хода на ученето и възпитаването. Учителят трябва да води достоен християнски живот и да бъде пример на лично благочестие, подражавайки на Христа. Учещият трябва да бъде отговорен в своята работа, взискателен и изискващ от себе си, стремейки се да възраства като християнин, непрестанно да усъвършенства своите знания и умения и да се стреми да ги споделя с всички ближни.
Неидеологизираност - недопустимо е духовната просвета и култура в Църквата да се провежда под влиянието на по-прикрити или по-явни обществено-политически идеологии, философски възгледи и научни теории, и изобщо под натиска на всякакъв светски дух. Църковната просвета, катехизация и култура трябва да благовестят и да свидетелстват за вярата, а идеологизацията - затъмнявайки или напълно изменяйки евангелската им същност - може напълно да изопачи тяхното съдържание и да ги подчини на други цели, вследствие на което да се стигне до тяхното израждане и профанизиране.
Активна откритост към света - любовта възраства в делата, а „вярата без дела е мъртва" (Иак. 2:26). Социалното служение е признак на жизнеността на църковната енория. Църковната просвета, катехизация и култура няма да могат да намерят своето потвърждение в общественото служение на енорията, ако енориашите проявяват социална пасивност и незаинтересованост. Съсредоточаването само върху вътрешноцърковната дейност и храмовото богослужение могат да представляват съблазън за новоначалните във вярата и могат да отблъснат от Църквата тези, които се опитват да влязат в нея. Църквата е поставена от Бога в света, за да се спасява светът чрез нея, макар и тя да не е от света.
Приемственост за продължаване на апостолските, светоотеческите и националните ни духовно-просветни и културни традиции, преминаващи от поколение в поколение чрез благовестието на въплътилия се Бог и предаване духовния опит на живота в Христа чрез средствата на образованието, творчеството, богопознанието и мистичното единение с Бога и останалите членове на Църквата.
Сътрудничество - активно споделяне на духовно-просветните отговорности на институционално равнище между Св. Синод, митрополиите, архиерейските наместничества, манастирите и енориите, провеждащи практическата духовно-просветна, катехизаторска и културна работа в БПЦ-БП. Сътрудничество и с всички извънцърковни институции и структури, които поддържат нейното разбиране за смисъла и предназначението на образованието, културата и духовния живот.
Църковна икономúя - чрез нея светата Църква прилага в духовно-просветната си и културна работа принципна адекватност спрямо динамичните промени в света, разбиране към духовните потребности на хората при отчитане на разликите в техните личностни качества, умения и възможности, както и особеностите, произтичащи от различните възрасти и периоди в човешкия живот, от семейното положение, социалния и професионалния статус на духовно обгрижваните и просвещаваните. Българската православна църква, в лицето на своите духовници, катехизатори, преподаватели и културни деятели, спазва светоотеческото наставление да бъдем непримирими към своите грехове и снизходителни към недостатъците на своите ближни. Българските църковнослужители и духовенство са призвани да помнят Христовата Първосвещеническа молитва към Бог Отец, в която Господ Иисус Христос указва особеното им положение и служение: че „те са в света", но „не са от света, както и Аз не съм от него. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. ... Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина. Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света" (Йоан 17:11,14-15, 17-18). Затова Църквата ни е призвана да осъществява просветителската си мисия сред всякакви хора и при всякакви обстоятелства открито, солидарно, диалогично, но и свято, принципно, назидателно. Така църковната просвещенска мисия ще бъде ефективна и силна, поради съобразяването с Христовите думи: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил" (Йоан 17:20-21).
Целенасоченост - извежда се от самата същност на Стратегията, която има Богоустремен и Христоцентричен характер. Стратегията предполага единодействие в реализирането на планираните дългосрочни цели, приоритети и задачи, водещи към очистването на сърцето и живота на личността и семейството, към възраждането на енорийския живот в противовес на образуването на парацърковни общности, към литургическото центриране на цялостното ни съществуване.
ІV. ВИЗИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Православната църковна просвета, катехизация и култура има своите изключителни достойнства, които е редно да бъдат съхранени и преподадени на следващите поколения. Същевременно е факт, че динамичният съвременен свят, в който БПЦ-БП благовести и служи, поставя нови предизвикателства, налагащи търсенето на баланс между традиционните методи и форми на духовно просвещение и гъвкавото, адаптивно развитие и усъвършенстване на катехизическите практики.
Всеки православен християнин е особено чувствителен към съвременното състояние на църковната просвета и култура. Търсенето на открит диалог и сътрудничество на различни църковно-институционални нива е желателно, необходимо и от изключително значение за създаването на ангажираност и доверие между всички участници в просветителската църковна дейност. Съвременните решения в областта на църковното духовно-просветно дело трябва да бъдат устойчиви във времето, ясни, непротиворечиви и запазващи своята относителна непроменливост за по-дълъг период от време. Ето защо е необходимо да има предвидимост в развитието на съвременната катехизация у нас и стабилност на решенията за нейното бъдещо практическо реализиране и съществуване.
Това може да се осъществи чрез постигане на значително нарастване броя на активно участващите духовници и миряни в съвременната православна църковна просвета и култура чрез осигуряване на свободен достъп и условия за тяхното обучение и допълнителна квалификация.
V. ПРИОРИТЕТИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Приоритет 1. Ориентиране на православната църковна просвета, катехизация и култура към личността и семейството за тяхното въцърковяване и спасение.
Просветителската мисия на БПЦ-БП следва да бъде насочена към личността на съвременния православен християнин за неговото запознаване с основите на православната вяра, въвеждането и интегрирането му в енорийската общност като неин осъзнат, активен и действен член. Съвременната катехизация е необходимо да бъде насочена и към православното християнско семейство, към неговите проблеми и безпокойства, защото то има най-силно възпитателно влияние върху детето и младия човек. Християнското семейство изключително допринася за формиране на чувство за принадлежност на детето към енорийската общност и Църквата.
Приоритет 2. Взаимодействие с образователните и културните институции на национално, регионално и местно ниво.
Взаимодействието на БПЦ по епархии и енории с концертните и изложбените зали, театрите, музеите, библиотеките, читалищата, детските градини, училищата и ВУЗ-овете като ключови институции в културния живот и общообразователната система на България е от изключително значение за увеличаване на общественото влияние на светата ни Църква.
Това на свой ред би спомогнало за повишаване авторитета на православното църковно училище. Наред с предучилищното възпитание и подготовка на детето в детската градина, е особено наложително да се обърне сериозно внимание и на ученика през периода на неговото училищно образование, мирогледно оформяне и личностно съзряване.
Приоритет 3. Засилено внимание към издаването на религиозно-образователна и катехизическа литература.
Темата за необходимостта от религиозно-образователна и катехизическа литература в нашето съвремие е от изключително значение. Един от въпросите, който стои за своевременно решаване, е даването на благословение и одобряването на бюджет от Св. Синод на БПЦ-БП за издаване и отпечатване на богат набор от методически и учебни материали. Взаимодействието на синодалния Културно-просветен отдел и Синодално издателство в това отношение е особено важно. Реализирането на подобна издателска програма би било гаранция за догматическата, нравствената, литургичната, каноничната и естетическата издържаност на така необходимите учебници и пособия за всички възрасти и направления.
Другият въпрос е свързан с просветно-благотворителната дейност на БПЦ-БП по осигуряване на безплатна литература и безплатни аудио-визуални материали за оглашените, новоначалните и въцърковените хора. Това би било мощен инструмент за напредъка на културно-просветната мисия на БПЦ-БП в днешно време. Синодално издателство, епархийските и енорийските издателства биха могли да издават подобни материали при взаимното им споделяне с преотстъпване на авторските и/или издателските права и при взаимопомощ в разпространението им.
Приоритет 4. Увеличаване броя на енориите, в които се осъществява духовно-просветна и културна дейност.
С оглед ефективното прилагане на Стратегията е необходимо всички духовници в БПЦ-БП да се включат активно и действено в православната катехизация по епархии, околии, енории и манастири.
Приоритет 5. Положително развитие в църковно-образователната структура на БПЦ-БП чрез създаване на мрежа от духовно-просветни центрове на всички църковно-административни нива.
Въвеждането на такава структура е от изключително значение за практическото реализиране на църковната просвета, катехизация и култура. Тази мярка има за цел да преодолее дефицитите и недостатъците на сега действащата и частично развивана у нас духовно-просветна дейност. Въвеждането на здрава и повсеместна структура от катехизически центрове изисква нормативно уреждане на синодално и епархийско равнище.
Приоритет 6. Духовна грижа към деца, младежи и възрастни със специални образователни потребности.
Все по-голяма става нуждата от полагане на духовни грижи и към хората със специални образователни потребности във всяка възраст. Необходимо е специално обучение на катехизаторите за работа с незрящи, слухоувредени, неми и инвалидизирани групи. Образоването, катехизирането и културното обгрижване на православни християни, намиращи се във физическа немощ, изисква поредица от духовни и практически мерки, които да доведат до разрастването на подкрепящата ги среда и до прилагането на адекватни програми за служение по епархии, енории и манастири в помощ на тези хора.
Приоритет 7. Повишаване на авторитета и църковно-обществения статус на учителя по Религия, катехета-вероучител и църковния творец.
Вероучителят-катехизатор, преподавателят по Религия и църковният творец са основни участници и действен фактор в процеса на просвещаване, катехизиране и възпитаване на нашия народ в св. Православие. Църковно-общественият им авторитет се отразява пряко и върху желанието им за всеотдайна просветителска и организиционна работа. С оглед повишаване статуса на съвременните православни църковни будители, БПЦ-БП следва да обмисли мерки, които целенасочено да стимулират образователните и творческите й кадри да се усъвършенстват и да се посветят изцяло на православната духовно-просветителска и културна дейност.
VІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стратегията се разработва с разбирането за мисията и визията за развитие на православната църковна катехизация у нас, която е двигател за:
~ повишаване на равнището на познание за св. Православие, приобщаване на нови членове към светата Църква и живеене на вярата в нея;
~ повишаване на учителния и управленски капацитет на просветно-институционалните нива и кадри в БПЦ-БП;
~изграждане на мрежа от катехизически центрове.
Стратегията осигурява стабилна рамка за набелязване на актуалните проблеми в областта на църковната катехизация и религиозното образование, за очертаване на приоритетите за ефективна работа по преодоляването им и за обосноваване на стратегическите цели, на задачите и плановете за действие, в които се конкретизират мерките и инструментите за практическата й реализация.
А. ЦЕЛИ.
Главната цел на пастирското служение и на църковната духовна просвета е осъществяването на исконния Божи промисъл за спасението чрез обожението на човека. За постигането на тази цел човекът трябва да се очисти, просвети и освети чрез светотайнствения живот в Църквата.
За да бъде осъществена тази крайна цел, трябва да бъдат реализирани следните стратегически цели на църковното просветно и културно дело:
Стратегическа цел 1. Възпитаване на некръстените и кръстените хора с неподправената истина на словото Божие и образоване на човека според истинския образец, явен ни в Личността на Нашия Господ Иисус Христос.
Стратегическа цел 2. Създаване на условия за въцърковяването и активното участие в живота на енорията и на целокупната Църква на всички наскоро кръстени и на отдавна кръстените, но оставащи извън благодатния светотайнствен живот на Православната църква.
Стратегическа цел 3. Духовно ръководство, което да подпомага християните в очистването от греховете, усъвършенстването в добродетелите и духовното им просвещение и преображение. Приобщаване на християните към духовното подвизаване, отговорното молитвено предстояние пред Бога и деятелния и благочестив християнски живот.
Стратегическа цел 4. Предпазване на православните християни от влиянието на разколите, сектите, друговерието, суеверието и неверието. Възвръщане в лоното на Църквата на отпадналите от нея поради междувременно участие в други религиозни и антирелигиозни общности, учения и движения. Запознаване на християни от инославни изповедания с чистото православно учение и начин на живот; просвещаване с Евангелската светлина на нерелигиозни и враждебни на религията хора.
Стратегическа цел 5. Разширяване и утвърждаване на мисионерско-катехизическата дейност като приоритетно средство в Българската църква за запазване и издигане на църковно-родолюбивото съзнание у православния ни народ.
Стратегическа цел 6. Иницииране и стимулиране на цялостен системен процес за подобряване квалификацията и броя на активно участващите в духовно-просветната и културната дейност на БПЦ.
Стратегическа цел 7. Засилване на църковното влияние в сферата на религиозното образование, възпитание и познание в общообразователната система на Р. България.
Стратегическа цел 8. Развитие и разпространение на православната църковна култура, създавана в БПЦ-БП за слава Божия и духовна полза за българската нация и всички хора.
Б. ЗАДАЧИ.
За да бъде постигната главната цел на духовната просвета, катехизация и култура в БПЦ, човешката личност трябва да се очисти, просвети и освети чрез светотайнствения мистичен опит в Църквата. А за да може това да се осъществи в живота на колкото се може повече българи, трябва да бъдат изпълнени някои конкретни задачи на църковната мисия в България, свързани с поставените по-горе стратегически цели.
За постигането на Стратегическа цел 1 „Възпитаване на некръстените и кръстените хора с неподправената истина на словото Божие и образоване на човека според истинския образец, явен ни в Личността на Нашия Господ Иисус Христос", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 1.1 Повишаване на компетентността, ефективността и резултатността на практическата църковно-катехизическа, религиозно-образователна и културна дейност чрез обучителни курсове, семинари, оценка на работата и др., реализирани винаги в съответствие с Евангелските напътствия на Божествения Учител Христос.
Задача 1.2 Просветна работа в контекста на взаимовръзката Църква-катехизация-култура-наука като основа за силно, устойчиво и още по-авторитетно развитие на българската православна църковна просвета - например чрез кръгли маси, форуми, конференции, работни срещи и т.н., по време на които да се свидетелства за Христа в срещите на представители на БПЦ-БП с представители на научни институти, университети, културни институции и др.
Задача 1.3 Изграждане на благоприятна църковна образователна среда за обучение и подготовка на преподавателските, катехизаторските, ръководните и културните кадри в БПЦ-БП
Задача 1.4 Разработване на църковни методики и програми за духовно-просветна работа с възрастни, деца, малцинствени групи и хора в неравностойно положение в духа на Христовите заповеди.
Задача 1.5 Изграждане на мрежа от енорийски центрове към храмовете, провеждащи курсове по катехизис, Свещ. Писание, литургика, химнография, типик, църковно пеене, иконопис, дърворезба и др.
Задача 1.6 Разработване на материали (брошури, диплянки, клипове, презентации и т.н.), съдържащи основните православни догмати, жития на светии, църковно-исторически събития, свидетелства за чудеса, разяснения на християнските празници и др., с цел достигане до повече хора на истината за Православието и ползата от него.
Задача 1.7 Информационна кампания сред обществото за привличане на повече хора към опознаване възможностите за катехизация, религиозно образование и църковна култура.
Задача 1.8 Издаване и разпространение на Свещ. Писание, светоотеческа, богословска, методическа и учебна литература.
За постигането на Стратегическа цел 2 „Създаване на условия за въцърковяването и активното участие в живота на енорията и на целокупната Църква на всички наскоро кръстени и на отдавна кръстените, но оставащи извън благодатния светотайнствен живот на Православната църква", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 2.1 Постигане - чрез светоотеческия аскетически опит в самопожертвователната любов и себеотдайност - на по-голяма близост и непосредственост в общуването на духовниците с миряните и с хората, които все още не са станали членове на Църквата.
Задача 2.2 Засилване ревността за православно изповедничество и свидетелство за богооткровеността и спасителността на св. Православие в отличие от останалите религии, школи и вярвания.
Задача 2.3 Разработване и разпространение на достъпни материали (брошури, диплянки, клипове, презентации и т.н.), съдържащи основните православни догмати, жития на светци, свидетелства за чудеса, разяснения на християнските празници и т.н., с цел утвърждаване на хората във вярата.
За постигането на Стратегическа цел 3 „Духовно ръководство, което да подпомага християните в очистването от греховете, усъвършенстването в добродетелите и духовното им просвещение и преображение", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 3.1 Засилване на молитвения живот на духовниците, църковнослужителите и миряните >>> за духовен и учителен успех;
Задача 3.2 Организиране на огласителни курсове (беседи) с духовници преди участието в св. тайнства - напр. в св. т. Кръщение, св. т. Брак и др.
Задача 3.3 Организиране на тематични духовни беседи към енорийските храмове.
Задача 3.4 Организиране към енорийските храмове на поклоннически пътувания до православни манастири и светини.
Задача 3.5 Организиране на православни лагери за деца, младежи и семейства.
Задача 3.6 Създаване на центрове за работа с наркозависими, с психично-болни, с деца, лишени от родителска грижа, и с други групи в неравностойно положение и специални образователни потребности.
За постигането на Стратегическа цел 4 „Предпазване на православните християни от влиянието на разколите, сектите, друговерието, суеверието и неверието...", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 4.1 Организиране на курсове за деца, младежи и възрастни, разясняващи основите на Православието и съпоставящи го с лъжеученията на разколите и сектите, друговерието, суеверието и неверието.
Задача 4.2 Организиране на тематични лекции и беседи към енорийските храмове, с цел разясняване на лъжеученията на сектантството, друговерието, суеверието и неверието, както и на пагубното им влияние.
Задача 4.3 Беседи с християни от инославни изповедания и просвещаване с Евангелската светлина на нерелигиозни и враждебни на религията хора.
Задача 4.5 Мисионерски беседи с малцинствените групи в България за приобщаването им към св. Православие.
Задача 4.5 Подготовка и разпространение на материали (брошури, диплянки, статии, клипове, презентации и др.), разясняващи основите на Православието и неговата спасителна роля, както и заблудите на разколническите, сектантските, друговерските, инославните, суеверните и атеистичните лъжеучения и вредата от тях.
Задача 4.6 Медийни участия на духовници и богослови, за да достигне до повече хора истината за Православието и за вредата от разколите, сектите и лъжеученията на суеверието и неверието.
За постигането на Стратегическа цел 5 „Разширяване и утвърждаване на мисионерско-катехизическата дейност като приоритетно средство в Българската църква за запазване и издигане на църковно-родолюбивото съзнание у православния ни народ", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 5.1 Организиране на обучителни курсове по мисионерство, катехизация и църковна история за духовници и богослови.
Задача 5.2 Организиране на масови събития (открити лекции, беседи, срещи с миряни, концерти, изложби, църковно-исторически и национални чествания, литийни шествия и др.), чрез които да се повиши информираността на обществото относно исконните православни ценности и градивната им роля в оформянето и съхраняването на българската нация.
Задача 5.3 Медийни участия на духовници и богослови, за да се повиши информираността на обществото относно исконните православни ценности и национално-образуващата, културо-формиращата и социално-интегриращата роля на Българската православна църква в живота на българския народ.
Задача 5.4 Подготовка и разпространение на материали (брошури, статии, клипове, презентации и др.), разясняващи основите на Православието, неговата спасителна роля в българската национална история и особения му принос за утвърждаването и съхраняването на българската национална и културна идентичност.
За постигането на Стратегическа цел 6 „Иницииране и стимулиране на цялостен системен процес за подобряване квалификацията и броя на активно участващите в духовно-просветната и културната дейност на БПЦ", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 6.1 Активизиране на работата на Синодалния катехизически център, в съответствие с Концепцията за Синодален катехизически център.
Задача 6.2 Информационна кампания сред духовниците, богословите и всички участници в духовно-просветната и културната дейност на БПЦ относно настоящата Стратегия и възможностите за включването им в нейното реализиране.
Задача 6.3 Изработване на методики за обучение на кадри в областта на духовната просвета, катехизация и култура.
Задача 6.4 Организиране на обучителни курсове за проповедници, мисионери, катехизатори, учители по Религия-Християнство (Православие), културни деятели в сферата на църковните изкуства.
Задача 6.5 Медийно отразяване на дейността на Културно-просветния отдел на Св. Синод, на Синодалния катехизически център и на всички останали епархийски, околийски, манастирски и енорийски просветни и културни средища на БПЦ-БП, както и на просветната дейност на БПЦ в светските образователни институции.
За постигането на Стратегическа цел 7 „Засилване на църковното влияние в сферата на религиозното образование, възпитание и познание в общообразователната система на Р. България", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 7.1 Диалог с институциите на Република България с цел приемането на законодателни промени, въвеждащи предмета Религия в задължителните учебни часове и занимания в българските детски градини и общообразователните училища.
Задача 7.2 Изработване на учебни методики, програми, учебници, помагала, тестове и др. материали за оптимизиране на обучението по предмета Религия-Християнство (Православие) в общообразователните училища.
Задача 7.3 Изграждане на благоприятна образователна среда за обучение, подготовка и квалификация на преподавателските кадри на БПЦ-БП по Религия-Християнство (Православие).
Задача 7.3 Преквалифициране на детски учители и преподаватели по други дисциплини за преподаване на Религия-Християнство (Православие).
Задача 7.4 Провеждане на информационна кампания в детските градини и училищата с цел повишаване на интереса на децата, учениците, учителите и родителите към заниманията по Православие и към предмета Религия-Християнство (Православие). Запознаването на тези целеви групи с ползите от обучението по Религия-Християнство (Православие).
Задача 7.5 Просветна работа в контекста на взаимовръзката Църква-катехизация-наука, като основа за силно, устойчиво и още по-авторитетно развитие на българската православна църковна просвета.
За постигането на Стратегическа цел 8 „Значимо развитие и разпространение на православната църковна култура, създавана в БПЦ-БП за слава Божия и духовна полза за българската нация и всички хора", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 8.1 Организиране на църковни културни събития (концерти, изложби, пленери, прожекции и т.н.).
Задача 8.2 Организиране на конкурси за деца, ученици и възрастни с духовна насоченост (за изработване на хляб, специални ястия, сувенири, детска рисунка, есе, песен, стихотворение, книжка, сайт, клип, филм и др.).
Задача 8.3 Медийно отразяване на църковните културни събития с цел достигането на информацията до повече хора.
Задача 8.4 Просветна работа в контекста на взаимовръзката Църква-катехизация-култура, като основа за силно, устойчиво и още по-авторитетно развитие на българската православна църковна просвета.
В. ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЯВАНЕТО ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ НА СТРАТЕГИЯТА.
Индикаторите служат за измерване и оценка на изпълнението на целите и задачите на настоящата Стратегия. Индикаторите се използват за оценка и самооценка от страна на всички културно-просветни звена на БПЦ-БП. (Вж. още в: ХІ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП).
Основни индикатори:
1. Брой създадени епархийски просветни центрове;
2. Брой създадени енорийски просветни центрове;
3. Брой създадени манастирски просветни центрове;
4. Брой обучения на синодално и епархийско равнище за преподавателски, проповеднически, мисионерски, катехизаторски и културни кадри на БПЦ-БП;
5. Брой обучени преподавателски кадри в БПЦ-БП;
6. Брой обучени проповеднически кадри в БПЦ-БП;
7. Брой обучени мисионерски кадри в БПЦ-БП;
8. Брой обучени катехизаторски кадри в БПЦ-БП;
9. Брой обучени културни кадри в БПЦ-БП;
10. Брой групи на обучаващи се миряни към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
11. Брой учащи в групите към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
12. Участие на децата в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите деца);
13. Участие на младежите в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите младежи);
14. Участие на възрастните в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите възрастни);
15. Участие на деца от малцинствени групи в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите деца);
16. Участие на младежи от малцинствени групи в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите младежи);
17. Участие на възрастни от малцинствени групи в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите възрастни);
18. Брой групи за духовно-просветна и културна работа с хора в неравностойно положение;
19. Брой групи по Православие в детските градини в България;
20. Брой групи по Религия-Християнство в общообразователните училища в България;
21. Участие на децата в групите по Православие в детските градини в България (брой и процентен дял на обхванатите деца);
22. Участие на учениците в часовете по Религия-Християнство (Православие) в училищата в България (брой и процентен дял на обхванатите деца);
23. Брой на учениците-семинаристи в България, брой и процентен дял на реализацията им като църковни кадри.
24. Брой на студентите по Богословие в България.
25. Брой и процентен дял на завършващите богослови, които стават духовници, църковнослужители, преподаватели по Религия-Християнство и църковни културни деятели;
26. Брой и качество на разработени методики и учебни материали по Религия-Християнство (Православие) за детските градини;
27. Брой и качество на разработени методики и учебни материали по Религия-Християнство (Православие) за общообразователните училища;
28. Брой и качество на разработени методики и учебни материали за катехизически курсове към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
29. Брой и качество на разработени учебни материали и методики по Православие за малцинствени групи;
30. Брой и качество на разработени материали (брошури, дипляни, клипове и т.н.) за противодействие на сектите, друговерието, инославието, суеверието и неверието;
31. Брой и качество на информационни материали насочени към широката аудитория за запознаване с основите на Православието и църковния живот;
32. Брой и качество на медийните изяви, посветени на разпространяването на Христовото учение;
33. Брой и качество на медийните изяви във връзка с противодействието на сектите, суеверието, неверието и др.;
34. Брой и качество на църковно-културните събития (концерти, изложби, пленери, прожекции и др.), организирани от БПЦ-БП;
35. Брой конкурси с духовна насоченост;
36. Брой поклоннически пътувания към епархийските и енорийските просветни центрове;
37. Брой православни лагери към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
38. Брой и тираж на издадени заглавия - Свещ. Писание, светоотеческа, православна богословска, църковно-историческа, методическа и учебна литература.
39. Брой и качество на духовно-просветни и културни събития, организирани в сътрудничество с други православни поместни църкви-сестри;
40. Брой и качество на събития, организирани с цел сътрудничество между Църквата, държавните, областните, общинските, научните и културните институции в България и чужбина (форуми, кръгли маси, конференции, работни срещи и др.).
VІІ. ОРГАНИЗАЦИОННИ НИВА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Духовно-просветната, катехизическа и културна дейност в БПЦ се осъществява на следните пет организационни нива:
1. Синодална духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Тя се осъществява от Св. Синод на БПЦ-БП, подпомаган от Просветната комисия (ПК), Културно-просветния отдел (КПО), Синодалния катехизически център (СКЦ), Синодалното издателство и Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод на БПЦ-БП.
Според приетата от Св. Синод концепция за дейността на СКЦ, наименованията на останалите центрове за просвета, катехизация и култура на БПЦ са следните:
~ Православен епархийски просветен център - ПЕпПЦ;
~ Православен енорийски просветен център - ПЕнПЦ;
~ Православен манастирски просветен център - ПМПЦ.
Цялостната дейност на ПК, КПО и СКЦ е свързана с осъществяването на многообразни дейности, включително и с методическото ръководство на духовно-просветната дейност, реализирана в общообразователните учебни заведения, в епархийските, енорийските и манастирските православни просветни центрове.
СКЦ развива цялостна църковна система за подготовка на кадри, повишаване на квалификацията и преквалификация. Създаването на мрежа за подготовката и усъвършенстването на преподаватели по Религия, мисионери, педагози-катехизатори, учители, деятели на църковните изкуства, възпитатели, организатори на църковни училища, на летни лагери, водачи на поклоннически групи и др. е подробно описана в Конепцията на БПЦ-БП за СКЦ.
2. Епархийска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Осъществява се от епархийския митрополит, подпомаган от Епархийския съвет, Културно-просветния отдел и ПЕпПЦ към съответната митрополия.
Развитието, консолидацията и координацията на усилията на ПЕпПЦ, на ПЕнПЦ към духовните околии и към енориите са способни съществено да повишат нивото на духовно-просветната, катехизическата и културната дейност в епархията.
Водещ в координационно, информационно и ръководно-методическо отношение е Православният епархийски просветен център (ПЕпПЦ), който работи при съответната митрополия. ПЕпПЦ работи непосредствето под надзора на епархийския архиерей и под ръководството на епархийския координатор и епархийския проповедник. ПЕпПЦ могат да придобиват статут на юридическо лице в съответствие с чл. 140, ал. 4 от Устава на БПЦ като прицърковна организация.
В седалището на епархиите се създават ПЕпПЦ осъществява собствена епархийска духовно-просветна дейност, а също така ръководи и координира работата на отделните Православни енорийски просветни центрове (ПЕнПЦ), които действат в цялата епархия при архиереските наместничества на духовните околии или при енорийските храмове.
2.1. Епархийският координатор (свещеник, дякон или мирянин) се назначава от епархийския архиерей и координира цялостната духовно-просветна дейност в епархията. Той трябва да има необходимото богословско и педагогическо образование и опит в духовно-просветното дело на св. Църква.
2.2. Епархийският проповедник (духовник) се назначава от епархийския архиерей и отговаря за провеждането на благовестническата духовно-просветна дейност в епархията. Той трябва да е с духовен сан и да има висше богословско образование, както и опит, специализиран в църковната духовна мисия, православна просвета и проповедничество, насочени към всички социални пластове.
2.3. Епархийският мисионер и катехизатор се назначава от епархийския архиерей и отговаря за провеждането на мисионерската духовно-просветна дейност в епархията. Той е духовник или мирянин, трябва да е с висше богословско образование и да има опит в църковното православно мисионерство сред различните социални, етнически, религиозни, интелектуални, професионални и други групи в обществото. Дейността му е сериозно насочена и към самите членове на БПЦ-БП.
3. Духовно-околийска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
На това равнище под надзора на епархийския архиерей работят ПЕнПЦ в седалището на архиерейското наместничество и те спомагат за развитието на духовно-просветната, катехизическата и културната дейност в останалите енории на съответната духовна околия и в техните ПЕнПЦ.
В духовно-околийския ПЕнПЦ работят енорийски проповедник и богослови - образователни и културни специалисти, които осъществяват ръководни, координационни и информационни функции спрямо другите ПЕнПЦ в духовната околия. Те работят под непосредственото ръководство на епархийския координатор, епархийския проповедник и архиерейския наместник и под надзора на епархийския архиерей.
4. Енорийска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Председателят на църковното настоятелство на енорийския храм, под надзора на епархийския архиерей, е отговорен за организацията и осъществяването на цялостната духовно-просветна, катехизическа и културна дейност в енорията. Тя се развива от енорийските свещеници и техните помощници-миряни с богословско и педагогическо образование и с такова в сферата на църковните изкуства. Енорийската дейност в тези насоки се осъществява и със съдействието на архиерейските наместници, на председателите на църковните настоятелства, както и на епархийските координатори и епархийските проповедници.
Към всяка енория и особенно в тези, в които съществуват необходимите предпоставки от духовно и материално естество, се създава Православен енорийски просветен център (ПЕнПЦ). ПЕнПЦ осъществява своята дейност с благословението на епархийския архиерей. ПЕнПЦ е структура в енорията, която осъществява духовно-просветната и културна мисия на Църквата чрез организиране на проповедническа, огласителна, катехизаторска, консултантска, информационна, апологетична и антисектантска, културна, благотворителна дейност. Енорийският ПЕнПЦ може да придобие статут на юридическо лице в съответствие с чл. 140, ал. 4 от Устава на БПЦ като прицърковна организация.
5. Манастирска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Към ставропигиалните и епархийските манастири могат да се създават Православни манастирски просветни центрове (ПМПЦ), които са под надзора съответно на Св. Синод или на епархийския митрополит, ако това не противоречи на утвърдения манастирски устав. ПМПЦ пряко се ръководи от игумена / игуменията на манастира и в него работят манастирски проповедник (мисионер и катехизатор - брат на манастира), монахиня-катехизаторка (сестра на манастира), помощници миряни с богословско и педагогическо образование и с такова в сферата на църковните изкуства.
VІІІ. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Църковната духовно-просветна дейност се осъществява в два сектора на църковния и обществения живот чрез следните направления:
СЕКТОР А:
1. Проповедническо направление - призвание и дълг както на енорийските свещеници и на специално назначените епархийски проповедници, мисионери и катехизатори, така и на епископата. То следва да се реализира и с помощта на специално издавани сборници с проповеди, беседи и др. - за подпомагане на проповедническата и просветната дейност на епархийските проповедници, енорийските свещеници и българското православно духовенство като цяло.
2. Катехизаторско направление - подпомагане и съдействие на повярвалия в Бога човек съзнателно и отговорно да се приобщи и участва в живота на Църквата, да усвои основите на православния християнски светоглед и нравственост и началата на православния начин на живот.
а) предкръщелно оглашение - поучение на обърналите се към Бога в основните догматически и нравствени истини на вярата, в покаяние и дела на покаяние, в благочестив християнски начин на живот и в подготовка на желаещите да пристъпят към св. тайнство Кръщение, св. тайнство Брак, св. Евхаристия и др.
От църковната история и практиката на поместните църкви е известно, че от предварителното оглашаване на желаещите да се кръстят много зависи съзнателното поемане на обетите на св. Кръщение и решението за пълноценно участие в църковния живот. В съответствие с църковните правила началното оглашение следва да се провежда с всички възрастни и с децата над 12 години, желаещи да се кръстят. Нежелателна е практиката да се извършва св. тайнство Кръщение над хора, които не са подготвени за него (според 78-мо правило на Шестия Вселенски събор и 46-то правило на Лаодикийския събор, с изключение на особените случаи, напр., поради болест и опасност от скоропостижно настъпване на смърт. Но ако след това кръстените оздравеят, те „трябва да изучават вярата и да познаят, че са се удостоили с Божествен дар" - 47-мо правило на Лаодикийския събор). В случай на кръщаване на младенци обезателно е родителите и възприемниците да преминат през предварителната подготовка.
б) катехизация на православно кръстени невъцърковени християни;
в) въведение в св. тайнства на Православната църква.
3. Системна богословска духовна просвета - наставление на новопокръстените и вярващите в християнските нравствени норми, изясняването на главните вероучителни истини, запознаването със Свещ. Писание и Свещ. Предание като Божествено Откровение и приобщаването им към литургическия живот на Църквата. Духовници и дипломирани богослови могат да провеждат огласителни катехизаторски курсове, както и цикли от беседи и лекции в съответствие с предварително одобрени програми.
4.Подготовка и квалификация на просветните и културни кадри на БПЦ-БП.
Много от успеха на духовната просвета, катехизация и култура в Църквата зависи от подготвеността на енорийския свещеник. От стратегическо значение е да се изгради стройна система в БПЦ за периодично повишаване квалификацията на свещенослужителите (атестации, изпити, събеседвания, опреснителни курсове, насърчаване към придобиване на допълнителна професионална квалификация в други направления извън богословието, изучаване и поддържане на езикова и компютърна грамотност, специализации в чужбина).
СЕКТОР Б:
1. Мисионерско направление - свидетелстване за истинността на православното учение в сравнение с еретическите и сектантските лъжеучения и противодействие на инославните и иноверските мисии и прозелитизъм в България. Във все повече детски градини, читалища, училища и ВУЗ-ове у нас се ширят нехристиянски учения и практики. Във връзка с това се изработва и разпространява официално църковно становище относно тяхното истинско лице, действителни цели и вредно въздействие. Същото, придружено от списък на сектите, се изпраща до всички държавни, образователни и културни институции.
2. Културно-просветно направление - развива църковната духовна просвета чрез средствата на православната култура и различните видове изкуства.
3. Информационно направление - православно свидетелство сред най-широките обществени слоеве на населението чрез всички достъпни средства за масова информация, разпространение на различни духовно-просветни издания и организация на информационни центрове и библиотеки.
4. Издателско направление - издаване на разнообразна духовно-просветна литература и аудио-визуални материали.
Във връзка с това много удачна форма на вътрешноцърковно сътрудничество и взаимно подпомагане би било изпращането в Св. Синод на материали (катехизаторски листовки, брошури, набори от уроци и беседи, проповеднически сборници, учебници и учебни помагала), подходящи за издаване от Синодално издателство.
5. Благотворително и милосърдно просветно направление - осъществява различни инициативи с благотворителен, милосърден и общественополезен характер, чрез които се реализират и духовно-просветни и културни задачи на БПЦ.
ІХ. ОСНОВНИ ФОРМИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
В духовно-просветното и културно служение на Църквата водещо е наставлението в главните вероучителни истини, в литургиката и в нравствеността на православното християнство, запознаването със Свещеното Предание и Свещеното Писание, приобщаването към литургичния живот на Църквата и към светоотеческия молитвен и аскетически опит, разпространението на православната духовна просвета и култура.
Необходимо е системата за духовна просвета, катехизация и култура да съдържа механизми за отчитане духовното състояние на хората, тяхната възраст, опит и здравословно състояние, социалната и етническата им принадлежност.
Основните форми на духовно-просветната, катехизическата и културната дейност в БПЦ-БП са:
1. Оглашение - предварително поучение и изпитване на обърналите се към Бога с цел придобиване на истинска готовност за встъпване в лоното на Църквата и за подвизаване по пътя на духовното възрастване. В този процес главното е нравственото обръщане и изменението на начина на живот като израз на вътрешното обръщане към Бога.
Трябва да се осъзнае и приеме, че от предварителното оглашаване на желаещите да се кръстят, зависи съзнателното поемане на обетите на светите тайнства и решението за пълноценно участие в църковния живот.
Оглашението следва да се провежда с всички възрастни и с децата над 7 години, желаещи да бъдат кръстени или да участват в друго от църковните тайнства.
В много случаи това оглашение е най-първата среща на хората със св. Православие и затова то трябва да бъде свидетелстване за Църквата като събрание на живеещите в Христовата радост, за да бъдат привлечени неукрепналите души и да бъдат трайно задържани в кораба на спасението - св. Църква.
Свещениците, кръщаваните, възприемниците, младоженците, кумовете (и други) следва да се стремят към възможно по-пълна подготовка за св. тайнства. При отсъствието на възможности или условия за продължително оглашение (от няколко месеца и повече) свещениците са длъжни строго да съблюдават изискванията за минимално и задължително оглашение чрез провеждането поне на три предварителни беседи. При индивидуалната подготовка на оглашаваните за св. тайнство Кръщение продължителността на периода на оглашение и количеството беседи е възможно да варира, но несъмнено продължителността на подготовката е от решаващо значение. Основен критерий за готовността за приемането на тайнството Кръщение е съзнателното и отговорното отношение към даваните обети по време на кръщението. Във всеки конкретен случай условията за подготовка за тайнството Кръщение трябва да се определят от свещеника с пастирска любов и разсъдителност.
2. Въцърковяване - катехизация на новоначалните християни и на тези, които са кръстени, но не са били научени на основите на християнската вяра, на началата на духовния живот и не са успели да се приобщят към църковния живот.
Въцърковяването се осъществява като постепенно приобщаване и практическо усвояване на живота и подвига в Христа. Въцърковяването се осъществява на принципно важни богословски основания, които неофитът трябва да разбере и възприеме:
2.1. Признаване боговдъхновенността на Свещеното Предание и Свещеното Писание и приемането им в цялата тяхна пълнота като ръководни начала в духовния и ежедневен живот.
2.2. Убедено влизане в Църквата като Тяло Христово, част от което е всеки един член на православната общност, а неин Глава е Сам Господ Иисус Христос.
2.3. Църковно свидетелстване и изповядване на вярата като радостен подвиг на новия човек, облечен в Христа чрез св. тайнство Кръщение и получил благодатните дарове на Св. Дух за живот в лоното на Църквата и разкриване на своята личност в цялата й пълнота, богообразност и богоподобие.
2.4. Възприемане на св. Евхаристия като център на личния и църковния живот и цялостно посвещаване на Господа.
2.5. Разбиране смисъла на св. църковни тайнства и осъзнаване значението на участието в богослужението като съучастие в Божието домостроителство за спасението на човека и света.
В процеса на въцърковяването на новите членове на Църквата трябва да се привлекат всички свещеници, активните миряни, катехизаторите, учителите и църковните хора на изкуството. Трябва да се използват и всички страни от социокултурната среда, които могат да съдействат за въцърковяването на съвременния човек.
3. Систематическа катехизическа дейност - катехизацията е необходимата основа на църковната духовна просвета. Тя се осъществява от пастирите и катехизаторите в следните насоки:
3.1. Проповед на словото Божие и подготовка на християните за участие в светите тайнства. Нужно е да се разшири практиката на изучаване на Свещеното Писание в енориите под формата на библейски, евангелски беседи и кръжоци. Работата в неголеми групи за обсъждането и разясняването на текстове от Библията обикновено помага на участниците в тях по-дълбоко да възприемат словото Божие и да се ръководят от него в своя живот.
3.2. Разяснение съдържанието на богослужебните последования, песнопения и четения. Богослуженията, тайнствата и обредите на Църквата, в които участват новоначалните християни е полезно да се съпровождат от своевременни катехизически пояснения и други практически занятия в храма и извън него с цел разкриване на духовния смисъл на православния литургичен живот, иконография, химнография, архитектура и пр. Целесъобразно е да се провеждат занятия и беседи за желаещите да разберат по-дълбоко съдържанието на богослужението.
3.3. Организиране на православни църковни училища за деца, младежи и възрастни. В тях се извършва профилирано и възрастово съобразено обучение. Дава се възможност и за участие в дългогодишни катехизаторски цикли, тематично обхващащи катехизиса, литургиката, Свещеното Писание и наследството на св. отци на Църквата.
Критерий за успешната работа на православните църковни училища е участието в св. тайнства на Църквата, реалното възприемане от учащите се на нравствените норми на православния християнски живот и решимостта им да се противопоставят на пороците и съблазните. Децата, подрастващите, семействата и възрастните, които посещават църковно училище, следва при възможност да участват и в социалната и благотворителната дейност в енорията, епархията, Църквата като цяло.
Православните църковни училища трябва да се сформират във всяка енория. Всички преподаватели в тях трябва да имат съответния богословски и педагогически ценз и следва да получат благословение за своята работа от епархийския архиерей.
3.4. Провеждане на открити беседи и лекции за църковното изпълнение и широката общественост.
3.5. Организиране на целеви обучителни семинари за църковното изпълнение и за представители на професионални гилдии, които имат пряк интерес към по-задълбоченото изучаване на св. Православие (историци, етнографи, краеведи, литератори, педагози, психолози, екскурзоводи, архитекти, музиканти, художници, журналисти и др.).
3.6. Летни детски, младежки и семейни лагери. Във всеки ПЕнПЦ се организират часове по вероучение за деца и младежи от различни възрасти (от 6 до 15 години), а през летния сезон се организират летни детски лагери за деца и младежи до 18-годишна възраст, както и за техните семейства. Тези лагери могат да се осъществяват в сътрудничество със СКЦ, ПЕпПЦ, ПМПЦ и други църковни и обществени структури.
3.7. Катехизическа и въцърковителна работа с младежи. Трябва да се създадат благоприятни условия за въцърковяването, духовното израстване и осъществяването на творческите стремежи и потребности на младежта, което предполага взаимното общуване на подрастващите не само в храма, но и в небогослужебно време, а и извън храма. За реализирането на тази цел могат да се използват различни курсове, школи, ателиета, младежки летни лагери, поклоннически пътувания, походи и трудови инициативи. Основните насоки и форми на духовно-просветната дейност сред младежите са:
- Приобщаване към литургичния живот и въцърковяване на младите хора, които са дошли наскоро в Църквата;
- Духовна просвета, която цели възприеманато на православните верови истини, приобщаването към християнския светоглед и усвояването на християнските нравствени ценности и норми;
- Привличане на младежта към християнско служение - иподяконство, трудова помощ за храмовете и манастирите, работа в детските лагери, помощ за немощни хора и др.;
- Създаване на отворена социокултурна младежка среда;
- Организация на специализирана помощ за младите хора, попаднали в трудна житейска ситуация или в определена зависимост. Приобщаване на младите хора към превантивната дейност на Църквата, насочена към избягването на рисковото поведение сред подрастващите.
3.8. Специална катехизическа работа със семействата.
При съвременната криза в семейството е необходимо да се отдели особено внимание на подготовката за св. тайнство Брак. Встъпващите в брачен съюз трябва да бъдат запознати с високия християнски смисъл на брака, като път за спасение и отговорностите на съпрузите в него. Целесъобразно е да се въведе ред за предварително (1-2 месеца по-ранно) подаване на писмени молби за извършването на св. тайнство Брак. Така времето до венчавката може да се използва за въвеждането на бъдещите съпрузи в мистичното и благодатно значение на църковния брак. Това време може да бъде ефективно използвано за катехизическа работа: обяснение на непосредствената връзка на св. тайнство Брак със св. тайнство Причастие, християнския смисъл на семейството като малка домашна църква. Църковното обгрижване на семейството трябва да продължава и след извършването на св. тайнство Брак. Тогава се отделя специално внимание и на въпросите за раждането, отглеждането, възпитанието и образованието на децата.
Нужни са и системни консултации за семейства с междуличностни, емоционални, духовни и здравословни проблеми.
3.9. Енорийско консултиране по въпросите на православната вяра и църковния живот, преодоляването на зависимости, борба с духовни, психически и психологически проблеми.
В по-посещаваните храмове, извън богослужебното време на големи празници, следва да има дежурен катехизатор, който може да дава подходящи отговори на обичайните въпроси на посетителите. Препоръчва се на настоятелите на големите градски енории да създават в храмовете консултативна служба по въпросите на вярата и църковния живот, привличайки за това образовани миряни. Опитът показва ефективността на индивидуалните беседи с влизащите в храма. Такава дейност е особено полезна в дните, когато храмовете се посещават от много хора, рядко участващи в св. тайнства на Църквата (на Рождество Христово, Богоявление, Цветница, Велики Четвъртък, Разпети Петък, Велика Събота, Възкресение Христово, Успение Богородично, в деня на храмовия празник и на задушниците).
В енорията следва да се разпространяват енорийски листове, катехизически листовки и брошури, посветени на празниците, св. тайнства, богослужението и отделни въпроси на църковния живот. За тях следва да се предвиди подходящо място в храма, където да се поставят, за да бъдат достъпни за всички хора, които влизат в храма.
В енорията трябва да се обгрижват деца и възрастни с психична лабилност и/или семейни проблеми. На такива братя и сестри следва да се помогне да осъзнаят, че Църквата е истинската духовна лечебница. Провеждането на консултации за психично здраве разяснява на базата на светоотческата традиция и на християнската антропология произходът на смущенията в здравето (неврози, фобии и други отклонения). Консултативният кабинет обгрижва всички възрастови групи. Към него може да има три секции:
а) детска консултация: деца със синдром на хиперактивност, тревожност, страхове, аутизъм и т.н.;
б) семейна консултация;
в) рискови групи.
Важно е да се актуализира мисионерската активност на БПЦ, апологетичната и рехабилиционната й дейност с цел противодействие на сектантския прозелитизъм и пр.
3.10. Специализирани курсове, школи, ателиета, четения, концерти, изложби, доброволчески трудови инициативи. Организиране на курсове по източно църковно пеене, богослужебен ред и богослужебни книги, агиология, църковна книжнина, църковно изкуство, иконография, църковнославянски език и на практически иконографски, музикални и приложно-художествени школи и ателиета, както и на различни доброволчески трудови инициативи.
Особено е нужен анализът на вътрешноцърковните проблеми, препятстващи катехизацията и духовно-просветната дейност, за да бъдат те преодолявани за благото на Църквата и обществото.
4. Катехизация в процеса на социалното служение - в болниците, затворите, сиропиталищата, детските домове, домовете за стари хора, приютите и др. В нашето време, когато много хора боледуват телесно, те не съвсем съзнателно или напълно осъзнато усещат нуждата не само от грижи за физическото, но и за духовното си здраве. Те жадуват за споделяне на духовните си проблеми и дори искат да се покаят и изповядат, но поради ниския си социален статус или заради заболяванията си, особено когато са в болница или старчески дом, не могат да потърсят и намерят свещеник, за да разговарят с него. Необходимо е жертвите на трафика на хора, болните и старите хора в съответните социални домове, както и децата, лишени от родителска грижа, да бъдат редовно посещавани и духовно обгрижвани от православните свещеници и техните помощници.
5. Поклонническите пътувания имат висок духовно-просветен потенциал, който следва да се използва в пълна мяра и да се организират редовни поклонения до свети обители и храмове в страната и в чужбина.
6. Школи по Църковни приложни изкуства, църковна музика и др.: църковно пеене, иконография, дърворезба, везане и други църковни приложни занаяти.
7. Кръжоци по Християнска култура, Църковна история и Православно краезнание.
8. Религиозно образование - БПЦ-БП е призвана да полага непрестанни усилия за подобряване на религиозното образование в България и за подпомагане на учителите по Религия с всички възможни средства.
9. Издателска и медийна дейност.
Тя следва да подпомага обществото и членовете на Църквата в адекватното им ориентиране в посланията на информационната среда.
9.1. Св. Синод полага грижи и финансово обезпечава дейността на Официалния сайт и Синодално издателство на БПЦ-БП чрез ежегодно заделяне на бюджетни и дарителски средства. Необходимо е създаването на специален сайт за проблемите на катехизацията, религиозното образование и православната култура.
9.2. Св. Синод изгражда и поддържа своя печатница.
9.3. Св. Синод инициира и финансира създаването и поддържането на национални църковни телевизия (ТВ) и радио.
9.5. Необходимо е да се създават и развиват епархийски, енорийски и манастирски издателства, библиотеки, аудио- и видеотеки, сайтове. Епархиотите / енориашите да бъдат постоянно ориентирвани за православните ресурси в Интернет.
Според възможностите си всяка епархия и всеки храм издават епархийски / енорийски вестник, епархийски / енорийски листове, книги, списания, брошури и листовки по отделни актуални теми.
Създават се и се поддържат епархийска телевизия и радио.
9.6. Създаване на синодален отдел „Връзки с обществеността" или назначаване на PR-експерт към синодалния Културно-просветен отдел или към Официалния сайт на БПЦ-БП. Подобни специалисти се назначават и във всяка митрополия. PR-експертите са професионалисти в областта на журналистиката, рекламата, богословието, културата, правото и др. Тяхната задача е да участват в изграждането на положителен образ на Църквата в обществото; да провеждат активна медийна политика, която да оборва натрапваното мнение, че БПЦ е затворена, статична институция, а напротив - че тя е жив организъм, близо до хората, с многостранна богата и активна просветителска и социална дейност.
9.7. Създаване на църковен „телефон на доверието".
10. Благотворителна и милосърдна просветна дейност.
Х. ФИНАНСИРАНЕ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
На общоцърковно ниво, както в епархиите, духовните околии, манастирите и енориите е необходимо да се намерят възможности за финансовото и материалното обезпечаване на катехизическата, образователната и културната дейност, включително и чрез създаването на духовно-просветни фондове за пряко и опосредствано финансиране.
1. Формира се Църковен духовно-просветен фонд от следните източници:
1.1. Приходи от отчисления на определени суми залегнали в годишните бюджети на епархиите. Размерът на тези отчисления се определя от Св. Синод при съобразяване с възможностите на всяка епархия;
1.2. Целеви дарения, спомоществувания и завещания, направени и набирани за осъществяването на точно определени дейности или проекти, като за целта се оформят договори за дарение или актове за дарение, в които изрично се упоменава волята на дарителя, в съответствие с която трябва да бъдат изразходвани получените средства.
1.3. Финансови средства, за които се кандидатства и се отпускат чрез държавна субсидия, както и по различни програми и проекти.
Цялостната дейност по набирането, заприходяването и разпределянето на финансовите средства на Църковния духовно-просветен фонд се регламентира с Правилник, приет от Св. Синод на БПЦ-БП.
1.4. Финансови средства, необходими за изпълнение и реализиране на Стратегията по приоритети и дейности, се формират и приемат ежегодно от Св. Синод на БПЦ-БП в съответствие с бюджета на разработената Комплексна програма за реализиране катехизическите дейности заложени в Концепцията за Синодален катехизически център. За постигане на максимална ефикасност се създава механизъм за координиране и планиране на дейностите и разпределение на бюджетните средства.
2. Епархийски духовно-просветен фонд се формира от следните източници:
2.1. Приходи от отчисления на определени суми, залегнали в годишните бюджети на всеки храм и манастир в епархията. Размерът на тези отчисления се определя от Епархийския съвет в съответствие с финансовите възможности на всеки храм / манастир;
2.2. Целеви дарения, спомоществувания и завещания, направени и набирани за осъществяването на точно определени дейности или проекти, като за целта се оформят договори за дарение или актове за дарение, в които изрично се упоменава волята на дарителя, в съответствие с която трябва да бъдат изразходвани получените средства.
2.3. Определен процент от приходите от собствена дейност, осъществявана от епархийската администрация: издаване на книги, списания и брошури, изработване на икони, църковна утвар, богослужебни одежди, както и от продажбата на църковни стоки, предоставени за продажба на консигнация.
2.4. Финансови средства, за които се кандидатства и се отпускат по различни програми и проекти.
Епархийските духовно-просветни фондове - финансират отделни по-мащабни проекти, осъществявани от ПЕпПЦ, ПЕнПЦ или ПМПЦ самостоятелно или съвместно с други църковно-просветни центрове.
Цялостната дейност по набирането, заприходяването и разпределянето на финансовите средства на Епархийския духовно-просветен фонд се регламентира с Правилник, приет от Епархийския съвет.
3. ПЕнПЦ и ПМПЦ се финансират от следните източници:
3.1. Собствени средства, планирани като определен процент от бюджета на храма / манастира, като параметрите, в които може да варира този процент се одобряват от Епархийския съвет / манастирското ръководство.
3.2. Целеви дарения, спомоществувания и завещания, направени и набирани за осъществяването на точно определени дейности или проекти, като за целта се оформят договори за дарение или актове за дарение, в които изрично се упоменава волята на дарителя, в съответствие с която трябва да бъдат изразходвани получените средства.
3.3. Приходи от собствени дейности - издаване на книги и брошури, изработване на икони, църковна утвар и богослужебни одежди, както и от продажбата на църковни стоки, предоставени за продажба на консигнация.
Финансовите средства, набрани за духовна просвета, катехизация и култура, се разходват само за тези дейности в служението на Българската православна църква.
ХІ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Управлението на Стратегията и нейното практическо реализиране се осъществява от Св. Синод на БПЦ-БП в пълен състав, респективно от Просветната комисия и Културно-просветния отдел на Св. Синод (КПО със СКЦ), епархийските митрополити, епархийските съвети, КПО към митрополиите, епархийските координатори, ПЕпПЦ, епархийските проповедници, епархийските мисионери и катехизатори, игумените на манастири, ПМПЦ, архиерейските наместници, енорийските свещеници, ПЕнПЦ, катехизаторите, учителите и църковните културни деятели.
Контролът по изпълнение на Стратегията се извършва от Св. Синод в пълен състав. Изпълнението на Стратегията се извършва под ръководството на председателя на Просветната комисия и ръководителя на КПО, които осигуряват непрекъснато наблюдение, оценка и обратна връзка по изпълнение на набелязаните приоритети.
Към Св. Синод се създават атестационни комисии с 5- до 7-членен състав:
~ председател - ръководителят на синодалния КПО или упълномощен от него представител;
~ ръководителят на СКЦ;
~ член на Работната група по въпросите на религиозното образование или член на КПО;
~ двама представители-богослови на богословските факултети и/или катедри в България;
~ (при необходимост) двама представители на Синодално издателство - неговият директор (или упълномощен от него представител) и член на издателския колектив.
Минимум двама от членовете на атестационната комисия трябва да имат научна степен.
При по-специфични атестационни събеседвания и оценявания се канят нарочни експерти в съответната специфична област.
Атестационните комисии оценяват:
- компетентността и квалификацията на църковните духовно-просветни кадри;
- качеството на учебните програми;
- качеството на методическите и учебните материали, и др.
Резултати от духовната просвета и катехизация
Плодовете от системно и планомерно провежданите духовна просвета и катехизация са увеличаването броя на въцърковените хора, повишаването степента на тяхната църковна просветеност, духовно възрастване и участие в светотайнствения живот на Църквата. Конкретните резултати от осъществяването на този цялостен процес са:
1) Придобиване на християнски светоглед, основан на приемането на Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква като ориентири за духовния живот в Христа, препотвърдени в догматическите определения на Вселенските събори на Църквата.
2) Приобщаване към Църквата като Тяло Христово, чиято Глава е Сам Господ Иисус Христос и чиито членове са православните християни.
3) Съзнателно влизане в живота на Църквата чрез участие в нейните Тайнства и осъзнаване на светата Евхаристия като битиен и литургичен център на християнския живот.
4) Въцърковяване на новообърнатите и новоначалните християни и приобщаване към енорията като църковна общност и евхаристийно събрание.
5) Осъществяване на активен духовен и нравствен живот, изразен в молитвеност и дела на любовта.
6) Осъзнаване степента на личната отговорност в Църквата, основано върху възприемането на канонично-дисциплинарните норми на църковния живот и йерархичното и административното й устройство.
7) Приемане на определено лично служение в църковната общност, енорията.
8) Принос за духовно-нравственото възраждане на българското общество.
9) Засилване авторитета на БПЦ-БП в България и сред останалите православни църкви-сестри.
ХІІ. АКТУАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стратегията за катехизация в БПЦ-БП е гъвкава и може да се актуализира в следните случаи:
- за подобряване на дейностите;
-при необходимост, свързана с промени в Устава на БПЦ-БП;
-при констатиране на отклонения в резултатите от заложените приоритети;
-при настъпване на съществени промени в дейността на епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове и др.
Процесът на актуализация се осъществява от Св. Синод на БПЦ-БП, като се използва потенциалът на Просветната комисия, Културно-просветния отдел, Работната група за религиозно образование, доброволните сътрудници към КПО или специално създадена работна група за обновяване и актуализиране на приоритетните направления на Стратегията с привличане и на външни експерти. Актуализираната Стратегия се предлага за обсъждане, приемане и благословение от Св. Синод на БПЦ-БП. Тази Стратегия е основа за разработването на Копцепцията за Синодален катехизически център и Комплексната програма за планиране на дейностите на КПО и СКЦ на БПЦ-БП.
В настоящия документ са заложени общите принципи, цели, задачи, организация, форми на работа и финансиране, които могат творчески да се развиват във всяка епархия на БПЦ-БП според конкретните условия, нужди и възможности.
~
Понастоящем Българската православна църква - Българска Патриаршия отчита тенденциите в развитието на обществената и културната среда и процесите на дезинтеграция в обществото, както и все по-широкото разпространение на бездуховността, неверието, суеверието и религиозния синкретизъм. Затова БПЦ-БП трябва да положи целенасочени усилия за поощряване и засилване на процесите на духовно-нравствено оздравяване и преобразяване на човека и обществото посредством свидетелстването за Истината. С оглед постигането на тези цели, Църквата в България трябва да се мобилизира в цялата й пълнота за благовестие и свидетелство за Възкръсналия Господ Иисус Христос и пътя за спасение на човека. А в основата им стоят вечните и неотменими Божествени заповеди, както и Божието обещание за участието на всеки човек в нескончаемото и славно Небесно Царство. По такъв начин православната духовна просвета, катехизацията и културата, осъществявани в БПЦ-БП, са изпълнение на Христовия завет; те са продължение на Спасителевото дело на земята. Затова са призвани максимално да допринасят за постигане крайната цел на църковната мисия в света - да бъде осветен и спасен човекът и цялата вселена да се изпълни със сиянието на Божията слава.
ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
"Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал."
(Мат. 28:19)
В името на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица.
Изработването и изпълнението на тази Стратегия виждаме като принос към засилването на православното свидетелство за автентичната съборна вяра в Светотроичния Бог и продължаване на спасителното духовно-просветно дело на Православието в съвременния свят, което ни е завещано като неотменим и най-висш дълг от нашия Господ, Спасител и Учител Иисус Христос. Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура е начин на действие за постигане на целите им, чиято същност е въцърковяването чрез християнизация за придобиването благодатта на Св. Дух.
Възникването и предназначението на настоящата Стратегия за духовна просвета, катехизация и култура отговаря на потребността на българското православно духовенство и църковното ни изпълнение от подробно и систематично развиване на заложените в Устава на Българската православна църква-Българска Патриаршия водещи цели и задачи относно реализирането на нейната духовно-просветна, катехизаторска и културна мисия. Считаме, че и днес тя е от ключово значение за цялостния напредък на българската нация.
Стратегията се разработва при отчитане на важното значение на църковно-просветната и културна дейност, която трябва да се развива на синодално равнище, както и по епархии, духовни околии, енории и манастири.
Специално внимание в нея се отделя на пълноценното и действено интегриране на православните християни в литургичния и социалния живот на енорийската общност, както и на манастирската, епархийската, поместната и вселенската църковна общност.
Тази Стратегия се реализира от Св. Синод, митрополиите и епархиите, духовните околии и архиерейските наместничества, енориите и манастирите на БПЦ-БП. В този процес те са представлявани от своите легитимни ръководители-духовници, а също и от техни сътрудници в лицето на упълномощени и компетентни православни църковнослужители и специалисти в сферата на православната духовна просвета, катехизация и култура.
Настоящата Стратегия е насочена към православното българско духовенство, богословите, православните християни, преподавателите, културните дейци, заинтересуваните лица от всички обществени групи в България и извън нея, църковните и светските културни и образователни институции, децата и младежта. Стратегията е документ, който се отнася до цялата българска църковна общност, до цялото българско общество.
Конкретните механизими за реализация на Стратегията са доразвити и детайлизирани в Концепцията за Синодален катехизически център на Св. Синод на БПЦ-БП, в Концепцията на Св. Синод на БПЦ-БП относно статута на предмета „Религия" в българското общообразователно училище, в Комплексната програма за планиране дейността на Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-БП, в Комплексната програма за планиране дейността на Синодалния катехизически център на Св. Синод на БПЦ-БП и в Основните насоки за прилагане на Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП.
І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стъпвайки върху несъкрушимата и вярна основа на Свещеното Предание, Свещеното Писание, апостолския пример, светоотеческото учение и духовните културно-просветни традиции, пазени в съборната Православна църква, Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП изхожда от отговорностите и правомощията на Св. Синод на БПЦ-БП за упражняване на върховен надзор върху:
- „запазване в точност и чистота учението на светата Православна църква" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 2);
- издаването и разпространението на синодалната св. Библия, „богослужебните книги и съчиненията с догматическо съдържание, определени за употреба в православните храмове, тъй също учебниците и помагалата по предмета „Закон Божий" и вероучение за българските училища", „книгите по православно църковно пение" и „да следи други да не издават такива книги" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 5 и т. 6);
- „опазването на православните християни от влиянието на инославни, иноверни и противорелигиозни пропаганди и за прибиране в лоното на Църквата всички, отклонили се от нея" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 30);
- „откриването на училища за подготовка на клир, църковнослужители и вероучители в съответствие със законодателството" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 31);
- организирането на „специални образователни курсове за свещенослужители и пр." (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 32);
- издаването на „иконописни ръководства и ерминии, придружени с най-добрите образци на православната иконопис и ликовете на българските светци" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 47);
- „поддържане и усъвършенстване на православното църковно пение" (УБПЦ-БП, чл. 58, т. 48).
Основни понятия
а) Духовна просвета е цялостното благовестене, проповядване, свидетелстване за вярата, наставляването в духовния живот и формирането на културна идентичност чрез религиозното образование (в църковните, общообразователните държавни, общински и частни институции). Тя се осъществява преди всичко от свещениците от амвона и в живота, в храма и в света. Свещеникът може да бъде подпомаган от верни и богоумъдрени християни. Но делото на пастира е по-всеобхватно и по-отговорно. То е насочено към това духовникът да преподаде опита на вярата на новоначалните и да им помага те да го въплътят пълноценно в живота си. Той трябва да заложи основите на църковния живот и вярно да води духовните си чада в започването, поддържането и усъвършенстването в техния духовен живот за спасението им в лоното на Църквата. Също така свещенослужителят има за свой дълг да предпазва паството си от нездравата духовност, разпространявана от страна на различните ереси, секти, разколи, лъжедуховни движения и школи. Дейността на църковния преподавател, вероучител и деец на църковното изкуство има по-конкретна насоченост: предимно да преподава същността на православната вяра, евангелските добродетели и ценности, православния светоглед и праксис.
б) Катехизация (оглашение) - процесът на поучаване и наставляване, на възпитание и обучение на хората в православната вяра, християнското благонравие, литургичното молитвено общение и църковния живот като цяло.
Катехизацията е задължение, произлизащо от Господните повели, възлагащи го най-първо върху тези, които са приели призванието на пастирското служение; на второ място върху тези, които по църковно благословение са определени да благовестят и да свидетелстват за вярата; и на трето място в най-широк смисъл върху всички християни. Всеки новообърнат във вярата трябва преди и след кръщението да бъде научен, възпитан и въведен в живота на Църквата, така че той да започне да живее наистина осъзнат и благочестив християнски живот. Катехизацията (оглашението) е целенасочено духовно-образователно дело на светата Църква за приобщаване на хората към любовта и благоговението пред Бога, Църквата и човеците като Божии образ и подобие.
Катехизацията цели и редовното участие в църковните тайнства и богослужения, и най-вече в св. Евхаристия. Изобщо катехизацията е насочена към въцърковяването както по време на предкръщелното оглашение, така и след кръщението на новопросветените, които навлизат в църковния живот. Т.е. катехизацията в тесния смисъл на думата означава провеждането на огласителни беседи за основите на вярата с хора, готвещи се да се кръстят, да стават кръстници, да се венчават, да бъдат кумове, или да участват в други св. тайнства. Катехизацията в по-широк смисъл означава осъществяването от Православната Църква на духовна просвета всред различните слоеве на обществото с цел приобщаването на хората към богоустановените норми на цялостния християнски живот.
в) Катехизисът представлява точно сборно изложение и обяснение на основните вероучителни истини, които трябва да бъдат преподадени на оглашаваните или новообърналите се при поучаването им във вярата.
г) Катехизаторът е специалист, който е получил систематично богословско образование (висше или средно), притежава необходимите знания, умения и навици и има пастирско благословение за провеждането на съответно ниво на катехизаторска дейност.
д) Катехизиран, оглашен (катехумен - от гр., означава поучаван, наставляван) е човекът, който е поучаван в истините на вярата и е наставляван в истинския християнски начин на живот.
е) Катехуменат - в древната Църква с тази дума са назовавали системата за огласителна подготовка на желаещите да се кръстят и постепенното им въцърковяване в енорийския живот, както и съответните методи за предаването на катехизическите знания и църковния опит.
Целта на катехизацията е поучаването и просвещаването на огласяваните с Божието слово, възприемането от тях истините и тайните на вярата, воденето на благочестив живот в Христа. Тази цел се постига чрез постепенното отказване от светските заблуди и лъжливите учения, чрез усвояването на богооткровените верови истини и чрез въцърковяването, което е обръщане и приобщаване на хората към християнския богоугоден живот според Евангелските заповеди и според каноните, съблюдавани в лоното на Църквата. Светата Църква е съкровищница, в която се съдържа цялата пълнота на живота и тя е непресъхващ източник на Божия благодат, давана за наше спасение .
ж) Въцърковяването не е просто придобиване на набор от интелектуални знания и/или усвояването на различни църковни външни действия, навици и ритуали, а е пълноценно участие в светотайнствения живот на Църквата с цел реално преобразяване на духа, нрава, отношенията и начина на живот на човека в съответствие с Евангелския пример и образ на Личността на Иисус Христос.
Въцърковяването означава човекът да бъде въведен в Тялото Христово, да усвои благодатния духовен живот, да му се помогне да установи нравствени и духовни връзки с останалите хора от енорията, да стане Христов по дух, нрав, отношения и така да стане жива клетка на Богочовешкия организъм - Христовата Църква.
з) Църковната мисия е благовестието и свидетелстването за вярата, отправени към света и отделния човек. Тази мисия е призвана да пробуди вярата в човека, да съдейства за обръщането му към Христос и Неговата невеста - Църквата, както и да му помага да се покайва, очиства и освещава. Църквата е общност на обожението за своите членове. Тя проповядва и свидетелства на света за царството Божие.
и) Църковна култура е цялото културно наследство на Църквата с православното творчество и изкуство, базирано върху Свещеното Предание, Свещеното Писание, апостолската вяра и светоотеческите творения, и осъществявано от членовете на Църквата за слава Божия и за назидание на човеците в и извън Църквата.
За постигането на изобилни и трайни духовни плодове на вяра и благочестие сред нашия народ в настоящата Стратегия са заложени следните основни области на духовно-просветителска и културна дейност:
(1) църковно оглашение за деца (навършили 7 години), младежи и възрастни, които все още не са членове на светата ни Църква, и подготвянето им за участие в св. църковни тайнства;
(2) катехизиране и въцърковяване на неприобщените към вярата и църковния живот членове на светата ни Църква;
(3) катехизиране на въцърковените членове на светата ни Църква;
(4) православно църковно възпитание, образование и подкрепа за православните деца, младежи и семейства;
(5) религиозно образование за децата и учениците в детските градини и общообразователните училища;
(6) подготовка и усъвършенстване на ръководните, преподавателските и културните кадри (духовници и миряни) на светата ни Църква за духовно-просветната им, катехизаторска и културна работа;
(7) цялостно развитие и обществено популяризиране на православната църковна култура.
Стратегията се стреми адекватно на българските условия да открои всички конструктивни идеи и практически предложения с оглед на това тя да бъде православно-църковна по своя дух, прозрачна, приложима, полезна, църковно и обществено приета, и най-важното - реализирана.
ІІ. СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯТА И КУЛТУРНАТА ДЕЙНОСТ НА БПЦ-БП В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК.
По святото повеление на Господ Иисус Христос пастирското и учителното служение на Църквата винаги са се преплитали и са били едно цяло, насочено към хората, към тяхното духовно пробуждане, осъзнаване, назидаване, усъвършенстване, освещаване и спасяване. Българската православна църква-Българска Патриаршия неизменно изпълнява своя дълг да привежда при себе си тези, които се намират извън нейната ограда, да просвещава човеците с вероучителните православни истини, да възпитава верните в християнски начин на живот. Светата ни Църква, без значение на препятствията и съблазните, които в различните епохи и с особена сила днес се опитват да й пречат в обгрижването на вярващите и невярващите човеци, ревностно трябва да изпълнява завета на своя Глава и Пастиреначалник Иисус Христос и да довежда при Него всички отрудени и обременени хора (според Мат. 11:28) като ги утвърждава във вярата и като им преподава опита на богообщението чрез личното участие в църковните богослужения и тайнства, чрез духовното просвещение, чрез общуването и взаимопомощта в Църквата.
При осъществяването на своята мисия БПЦ трябва да отчита конкретните исторически, социални условия и закономерности на времето, в което служи, както и тенденциите в съвременното развитие на нашия народ, общество и държава. БПЦ следва да осъществява пастирската си и духовно-просветната си дейност, така че тя да може да отговори и да противодейства на предизвикателствата спрямо духовния живот, които постмодерната епоха налага. Някои от най-сериозните предизвикателства са:
1. Секуларизмът. Секуларизмът е една от най-сериозните опасности за развитието на обществото и за живота на Църквата в България и по света.
Като подлага на скептична преоценка православната християнска вяра и произлизащите от нея духовни, социални и културни достижения на човечеството, секуларизмът подкопава самите основи на обществения живот.
Като внася изкуствено разделение и отчуждение между Църквата и държавата, той затормозява пълноценното взаимодействие между църковното и държавното служение и това е винаги в ущърб на отделната личност и на нацията като цяло.
Като внушава, че истината има много лица и че същинската проява на свободата на личността е нейното персоналистично самоопределяне и поведение, секуларизмът пропагандира релативистичната си идеология с цел да прелъсти, „ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:24), т.е. верните членове на Църквата. Така би могло да се стигне до постепенна подмяна на нейния истински дух и на автентичното й служение в света.
Плод на този секуларен план е и това, че повечето от кръстените в Христа у нас не познават основни положения на вярата - те не са въцърковени, а са разцърковени. Ниска е степента на общуване и приобщаване на младите към св. Православие; недостижим и неразбираем остава за мнозинството светотайнственият благодатен живот на Църквата. Богослужението се разбира формално; нарушена е връзката между богословието и църковния живот; разпадната е целостта на връзката между вярата и живота на носителите на тази вяра. Секуларизация на самия църковен живот означава да се загърбят Христовите, апостолските и светоотеческите установления, които ни учат, че в света, в Църквата, в живота на личността, в сферата на духовните и дори и на материалните блага има йерархия и степенуване на ценностите, първа от които е Сам Бог. Друга крайност в опитите за секуларизация вътре в Църквата е образуването на групи от вярващи, които се характеризират с отчужденост или свръхкритичност към църковното ръководство, стигащо до неподчинение и хулене на църковната йерархия, както и до осъждане на духовенство и миряни. Осъждане, което въвлича в съблазън неукрепналите във вярата. Поради всичко това следва целенасочено и последователно да се работи в посока за премахване на причините за секуларизацията в църковния ни живот.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да съхранява и развива в клира и у вярващите такова сотирологично и есхатологично съзнание, което да не допуска разтварянето и обезличаването на православната вяра и църковността в многообразните сфери на светския живот, пък бил той маскиран и от най-възвишен хуманизъм. Отговаряйки на предизвикателствата на ХХІ век, БПЦ-БП трябва да учи и да подготвя своите духовници и духовните си чада не само за настоящия, но преди всичко за бъдещия живот.
2. Глобализацията. Макар и богоборческият патос от близкото минало днес да е сравнително демодиран и глобалистката грижа за света и човека да е водеща нишка в идеологията на новия световен ред, надали глобализацията има нещо общо с автентичното религиозно виждане за любовта, солидарността и единството на човечеството. Глобализмът като идеология на ХХІ век едва ли е действителен приятел на същинското единение между хората и на християнския универсализъм, щом осъществява своите цели чрез активността на затворен и тесен политически, икономически и финансов „елит".
Освен това, глобализацията е хоризонтален процес, т.е. той е обърнат изцяло към човека и обслужва най-вече неговото користно, ползвателско отношение към света. Докато православният начин на живот е преди всичко вертикален процес, обединяващ хората дотолкова, доколкото те единомислено и безкористно се стремят към усъвършенстване и богопознание, към цялостно освещаване на живота, към изживяването му в Бога и с оглед на вечността. В този смисъл „новият световен ред", който подкрепя и същевременно се налага чрез глобализацията, не притежава потенциал за вътрешно, духовно-нравствено преобразяване на хората, което единствено би могло да доведе до същинско единство, траен мир и всеобщо благополучие. Промяната, която глобализацията носи със себе си, се изразява по-скоро в небивалата бързина, повсеместност и неотклонност на уеднаквяването на модерния начин на живот, отколкото в постигането на по-справедливо управление на света.
В своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да преподава на своите членове убедеността в това, че църковният идеал се простира отвъд популистките светски обещания за един материално уреден, ресурсно осигурен, социално справедлив, самодостатъчен глобализиран свят.
3. Екзистенциалните проблеми. Засилва се обвързаността на хората с „този век". Акцентира се върху значението на науката, техниката и човешкото знание за света, които се развиват за сметка на вътрешната мощ на човешката душа. Материалните блага повсеместно и постоянно се рекламират като върховна ценност. Вследствие на това се увеличава екзистенциалната празнота и вътрешната екзистенциална борба в човека. Съчетани с недоимъка на бедните и с безпокойството на богатите хора, те препречват пътя на човешкото сърце към Бога, забулват смисъла на живота, увеличават отчуждението между хората и Твореца, както и отчуждението между самите човеци.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да разрешава тази екзистенциална криза в живота на личността и обществото.
4. Семейните, социалните и екологичните проблеми. Свидетели сме на:
- разпад на семейството;
-насаждане на морален релативизъм;
-оправдаване и пропагандиране на греха и порока;
-достигане до безнравствена всепозволеност и нихилизъм;
- безпрецедентен ръст на екологичните проблеми в днешно време. Модерните и „демократични" социални реформи, бидейки лишени от християнска основа, на практика доведоха до система, узаконяваща извънбрачните и еднополовите връзки, социалното неравенство и безотговорната експлоатация на природата, което от своя страна предизвиква нови екологични и социални проблеми, социално отчуждение и безнадежност, липса на единство, сплотеност, задружност и взаимопомощ между хората.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да опазва и подхранва съзнанието за светостта на брака, да вдъхновява своите членове за постоянно проявяване на грижа и любов към ближния и към цялото Божие творение.
5. Проблеми, свързани с откъсването на етиката, науката и техниката от християнските ценности.
Абсолютизирането на науката и модерните технологии като свръхценност и панацея за всички съвременни проблеми води до тяхното отдалечаване от религиозното познание за Бога, света и човека. С тях са свързани актуалните биоетични проблеми и изкусителните постижения на медицината, някои от които се сблъскват с исконните основи на живота и с неотменимите устои на нравствеността.
От друга страна развитието на информационните технологии и изграждането на единно световно информационно общество води до това, че хората и най-вече младежите прекарват все повече време във виртуалното пространство и са изправени пред съблазънта за участие във виртуална илюзорна общност от хора и за водене на псевдоживот във виртуалния свят. Вследствие на това все повече хора отвикват от междуличностното общуване и дори християни изгубват способността си да живеят заедно в мир и взаимна подкрепа и да изпълняват по този начин закона Христов, понасяйки един другиму теготите (срв. Гал. 6:2). Забравя се ценността на усилието и навика за полагане на творчески труд, трезвена крепкост, изобретателност и откривателство в решаването на житейските проблеми и духовните предизвикателства.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да противопоставя на тези процеси възпитаването в нейните чада на трудолюбие и стремеж за градивно творчество, изпълнени с осъзнато послушание към Твореца и с оделотворена любов към Бога и ближните.
6. Проблеми на разцърковеността и бездуховността на съвременната култура и младежката субкултура.
Днес почти всяка форма на култура у нас е лишена от своята християнска първооснова. Христовият Образ е затъмняван от кумирите на нашето време. Съвременните „идоли", които в повечето случаи са твърде объркани хора, Го обезценяват и изтласкват вън от културния ни живот. Това е особено валидно за младежката субкултура, която освен това е твърде склонна да се влияе от идеите и практиките на новоезичеството и Ню Ейдж като се чуждее от великата християнска култура и здравия православен дух.
Посредством своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да помогне на българското общество да преосмисли и преоткрие православните си културни корени, както и да приобщи младежта, хората на изкуството и целокупния български народ към православната духовна култура чрез реализирането на разностранна културна програма и творческа църковна активност.
7. Проблеми в сферата на духовния живот на обществото. В България постоянно навлизат мисионери на най-различни религии, вероизповедания, стари и нови религиозни течения и школи. Поради своята незапознатост много хора безкритично възприемат пагубни еклектични и синкретични вярвания, възприемат всевъзможни лъжедуховни учения, разпространявани от техните „пророци" и адепти и допълнително пропагандирани от средствата за масово осведомяване. Това води до загубата на културната идентичност и духовно-нравствените традиции сред българския народ, до отстъпление от християнските верови истини, до личностни, семейни и обществени сътресения.
Чрез своята просветна и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана:
- да предоставя информация и да дава безплатни консултации на отделни личности или семейства, които се интересуват за или са пострадали от дейността на дадени вероизповедания, секти, тоталитарни религиозни организации;
- да приобщава към духовните ценности на Православието;
- да проучва и анализира характеристиките на съвременния религиозен живот в България с обръщане на особено внимание върху спецификата на религиозните движения от тоталитарен и деструктивен тип;
- да подпомага българското общество във възприемането на адекватни критерии за правилно оценяване на многобразните религиозни феномени, с които се характеризира светът, в който живеем;
- да подпомага точното ориентиране на медийната и държавната политика в тази област;
- да подпомага правилното ориентиране на българските образователни институции по отношение на проблемите, свързани с деструктивната религиозност и нейното отрицателно въздействие върху подрастващото поколение;
- да работи по въпросната проблематика заедно с всички заинтересовани православни църковни и неправителствени организации у нас;
- да обменя опит с другите православни църкви-сестри в тази насока.
8. Проблеми на духовно-просветния и културен църковен живот.
Православната църковна катехизация, култура и религиозно образование в Българската Църква са важна и съществена част от духовната просвета сред българския народ. Трябва да се посочи, че съвременното им състояние и грижите за въцърковяването на нашите ближни са недостатъчни. Необходима е активна позиция и по-голяма инициативност от страна българското православно духовенство и миряните. Нееднаквата развитост и незадоволителната активност на енорийските общности на БПЦ-БП логично пораждат неравномерност в разпространението на църковното ни духовно-просветно и културно дело.
Необходимо е да се предприемат действия за по-добра координация между Св. Синод на БПЦ-БП, епархиите, духовните околии, енориите и манастирите за организирането и развитието на системна духовна просвета, църковна катехизация и културна дейност.
Недостатъчен е броят на енорийските духовно-просветни (катехизически) центрове и православните църковни училища и свързаните с тях инициативи и духовно-просветни прояви на енорийско ниво. Освен това материалното им осигуряване е в пряка зависимост от равнището на духовен живот в енорията.
Основният проблем в тази посока остава неизясненият структурен модел за практическата реализация на катехизическия център, което възпрепятства неговото повсеместно организиране по епархии, духовни околии, манастири и енории.
Подготовката на духовниците и миряните за поемането на такава голяма и дългосрочна отговорност невинаги се оказва достатъчна. Самите свещенически и богословски кадри на БПЦ-БП не достигат все още, за да бъде покрита цяла България с мрежа от кадрово осигурени духовно-просветни центрове.
Необходимо е развитието на духовната просвета, православната катехизация и църковната култура в Българската Църква отново да бъде припознато като водещ приоритет в нейната мисия, който подпомага литургичното й служение за спасение на неповторимите човешки личности и на църковната общност като цяло. „И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. Защото и тялото не се състои от един член, а от много" (1 Кор. 12:12-14). Любовта в име Божие прави възможно многото (различните) да бъдат в единство и при това да не губят своята лична и неповторима идентичност - "на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава" (Откр. 2:17).
Чрез своята просветителска и културна дейност БПЦ-Българска Патриаршия е призвана да постигне ново цялостно възраждане в духовно-просветната си мисия, а оттам и в духовния живот на българското общество.
ІІІ. ПРИНЦИПИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стратегията за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП се реализира върху основата на няколко основополагащи принципа.
Христоцентричност - център на християнския живот е Христос. Върху Него се изгражда и към Него се стреми цялото ни битие. Църквата съществува и живее благодарение на Христос, храни се и се освещава от Неговото Тяло и Неговата Кръв, и на Него се надява и уповава за слава и безсмъртие в бъдещия живот. В Христос почива не само Истината, но и плодоносността на благовестието и свидетелстването за Божието царство, за новата действителност в Христа. Господ Иисус Христос е непоколебимият Камък, на Който се основава нашата вяра, разбирането на догматическите истини и нравствените начала на живота. Затова Той казва: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" (Йоан 14:6); „без Мене не можете да вършите нищо" (Йоан 15:5). Спасителят ни открива в Своята Личност средоточието на безпределното ни съединение с Бога и същевременно Той ни дава в Самия Себе си опората за цялото последващо наше възрастване до мярата на Божественото съвършенство, „за да бъде Бог всичко във всички", както говори св. ап. Павел (1 Кор. 15:28).
Христоцентричността е главният основополагащ и универсален, смислоизграждащ и целеобразуващ принцип, който изисква от нас да съотнасяме всичко в живота и дидактическата си работа с Нашия Господ Иисус Христос - неизменната Истина, Правда, Път (Йоан 14:6), Източник на Премъдрост и святост, познание и благодат (Йоан 1:16), за да можем - вярвайки в Него - успешно да правим всичко в Неговото име и за Негова слава.
Този принцип изисква по време на духовната просвета, катехизацията и културната дейност да не се предават частни, лични мнения, макар и на авторитетни хора, а да се разкрива преди всичко Христовото учение, т. е. истината, която Той ни е представил, или по-точно Истината, Която е Самият Той. Всеки свещеноучител, учител и катехизатор трябва да се стреми към това чрез своите трудове и с начина си на живот да възвестява учението и живота на Христос, защото само и единствено Той е съвършеният Учител в Църквата.
Библейски дух - Старият и Новият Завет, съдържат Божието Откровение, което е писано от хора с човешки слова, но по вдъхновението на Св. Дух. Св. Библия е записано Свещено Предание, чийто извор е най-първо безкнижното, мистично общуване през вековете на Св. Троица с човешкия род и устната проповед на Богочовека Иисус Христос. В Библията Синът Божи - Словото Божие се е въплътило по своеобразен начин, обличайки се в човешка реч. И наистина това оформяне на устната проповед в писмен вид е станало по Божий промисъл, по боговдъхновен и непогрешим начин. Това от своя страна е дало възможност бъдещото устно благовестие, проповед и поучение винаги да изхождат и да се основават върху една постоянна и непроменима основа - библейският канон. Той осигурява непоклатим критерий за истината. Затова духовната просвета, катехизацията и културата в БПЦ-БП трябва да произлизат от Свещ. Предание и Свещ. Писание на Православната Църква и да се основават върху тях, за да запазят своята автентичност и спасителност като продължение на Христовото и апостолско благовестие в наше време.
Естествено това предполага дълбоко и съвършено познаване на Библията от страна на поучаващите и обучаващите, които „денем и нощем" да размишляват и да се поучават на Божия Закон (Пс. 1:2). В противен случай във вреда на цялата Църква може да се стигне до погрешно тълкуване и подменяне на Божиите слова с чисто човешки и необосновани лични идеи, мнения и мъдрувания.
Каноничност - каноните са свързващата брънка между Вселенската църква, поместната църква и организацията на всяко служение в тях, включително и на просветното и културно служение. Каноните са призвани да изразяват и да отразяват догматическите истини за това, какво е Църквата. Правилата на светите апостоли и правилата на Вселенските събори (Ап. 58, Шест. 19, Шест. 20) определя епископа като глава на поместната църква, който носи отговорността за проповядването и научаването народа на благочестие, „понеже чрез учението на поменатите отци (светилата и учителите църковни), поучавайки познания, кое е добро и какво трябва да избере, а така също, кое е полезно и от какво трябва да се отвръща, народът насочва живота си към доброто и не изпада в незнание, а възприемайки учението, се старае да отбягва злото и подготвя спасението си" (Шест. 19). Църковните правила забраняват на когото и да било друг да поучава целия народ, особено ако това води до уронването авторитета на местния епископ или снижаването на неговата роля. Затова всяка духовна просвета, катехизация, културна дейност които се осъществяват без благословението на епископа и без неговото участие, не са съборни, тъй като предстоятелят и епископите на поместната Църква носят отговорност за своите помощници, за своите пасоми, както и за съборното канонично общение с всички останали църкви-сестри.
Общностност - пълноценното въцърковяване не е възможно без участието в енорийския живот. Църквата е възникнала от Йерусалимската община на Христовите ученици (ср. Деян. 2) и поради това въцърковяването е приобщаване към литургичния и социален живот на енорията. При осъществяването на църковната просвета, катехизация и култура пред енорията стоят две задачи: първата е грижата за предаването опита на вярата на новоначалните християни; втората е пълноценното въплъщаване в живота на всички енориаши на това, което им е било преподадено.
Църковност - обуславя разкриването на сотирологичния смисъл на православното духовно-просветно и културно дело и реализирането му в преданост към Бога и Неговата Църква. Църковността е гаранция за неотклоняемост от Христовите истини на вярата, възпитаващи и формиращи личността на православния християнин като църковна личност чрез въвеждането му литургическата общност и включването му в православния начин на живот, който неизменно съблюдава църковния дух и ред.
Пастирски и йерархичен характер - за да има пастирското душеобгрижване и катехизаторското дело сила за самоотвержено служение на Църквата, трябва свещенослужителите и църковнослужителите да бъдат призовани към усилна молитва и подвиг по примера на Подвигоосновоположника Христос.
За да се осъществят в пълнота целите на църковната просветно-културна мисия, трябва да се даде възможно най-добро устройство на пастирското и църковното служение. Това може да стане чрез приемането на методически, педагогически и организационни правила, по които пастирското духовно обгрижване и духовната просвета да протичат планомерно и повсеместно в БПЦ. Православното духовно обгрижване, духовна просвета, култура и възпитание са неразривно свързани части на един систематичен и последователен духовен процес, който си поставя за цел привеждането на човека към Христос и постоянното негово откърмване с благодатните дарове на Църквата. Православното душепастирство цели освещаването в Христа на целия човешки живот и осъществяването на изначалния Божий замисъл за спасението на човека. Цялостната пастирска и духовно-просветна дейност се извършва в духа на Евангелските завети и християнската любов както към чадата на Църквата, така и към хората извън нея.
Просветно-културната мисия на БПЦ се реализира при убедено и стриктно съблюдаване на послушанието и църковната дисциплина в Църквата.
Духовно-просветната, катехизаторска и културна дейност в Църквата се осъществява в пълнота чрез йерархичното сътрудничество между свещените и църковните служения на:
а) Българския патриарх и Софийски митрополит;
б) епархийските митрополити (архиереи);
в) архиерейските наместници;
г) енорийските свещеници;
д) манастирските управления, игумените, игумениите /или в някои случаи - ефимериите на манастирите/;
е) миряните, които са поставени от Българския патриарх, епархийския архиерей или от енорийските свещеници за осъществяване на духовно-просветната и катехизаторската дейност - проповедници, мисионери, катехизатори, учители, деятели на църковните изкуства;
По отношение на духовно-просветната, катехизаторската и културната дейност:
а) Българският патриарх инициира, благославя и одобрява решения на Св. Синод, свързани с тези три направления на църковната мисия. Българският патриарх е подпомаган от Просветната комисия и Културно-просветния отдел на Св. Синод, от Официалния сайт и Синодално издателство на БПЦ-БП.
б) епархийският архиерей е призван „да бъде делом и словом учител и наставник на клира и народа в епархията; да брани, отстоява, поддържа и разпространява православната вяра между паството си; да бди редовно и правилно да се проповядва от клира и да се вземат мерки за духовното просвещение на християните; да поучава и наставлява писмено и устно клира и християните в благочестие и нравствена чистота; да бди за правилното, еднообразно и редовно извършване на богослужението и за поддържането на църковното благолепие, като се грижи и за подобрение на православното църковно пение" (из УБПЦ-БП, чл. 95). В тези си отговорности епархийският митрополит е подпомаган от своя викариен епископ, протосингела, Културно-просветния отдел към митрополията, православния епархийски просветен център (ПЕППЦ - вж. още на стр. 26-27) и др. Важно значение в културно-просветното дело в епархията има епархийският съвет, сред чиито правомощия и задължения са и тези: „да се грижи да се разпространява и запазва в чистота учението на Църквата, да се запазва и развива християнската нравственост и църковната благотворителност, да се проповядва и разяснява редовно словото Божие и да се утвърждава във вяра и благочестие православното християнско семейство"; „да поощрява и одобрява при възможност към храмовете да се предоставят помещения за прицърковни училища и помещения за провеждане на църковни тържества и църковно-просветна дейност" (из УБПЦ-БП, чл. 21). Епископите, бидейки свещенослужители, са проповедници на Евангелието, стараещи се да приведат нови ученици към Христос, като същевременно са и архипастири, наставници предаващи на повереното им стадо вярата, която трябва да изповядват и в съответствие, с която трябва да живеят. Архиереите и преди всичко митрополитите първи носят отговорността за духовната просвета и катехизация. Църковната история ни показва, че светителите са считали духовната просвета като една от основните задачи на своето служение, с тяхното благословение и съдействие са възникнали и катехизическите училища. Винаги най-важната задача на митрополитите е била и е да бъдат гаранти за осъществяването на духовната просвета и катехизация в епархиите. Именно те трябва да подтикват и поддържат искрения ентусиазъм на свещениците и катехизаторите в тяхното служение. Тези грижи на митрополита предполагат учредяването и поддържането в епархиите на ефективни духовно-просветни и катехизационни структури, материалното обезпечаване и подпомагане, усъвършенстването подготовката на всички техни сътрудници, както и ръководството и надзора на тяхната дейност, за да може тя да бъде ефективна и плодотворна.
в) архиерейското наместничество - то може да допринася много за реализирането на настоящата Стратегия, тъй като според чл. 12 (1) от УБПЦ-БП архиерейското наместничество е орган на митрополитската власт в епархията. Архиерейският наместник е призван „да осъществява контрол и да се грижи за чистотата и разпространяването на светата православна вяра, за правилното и редовно проповядване от страна на свещениците, за организиране на религиозно нравствена просвета и за утвърждаване на православното християнско семейство във вяра и благочестие"; „да свиква - с одобрението на епархийския митрополит - клириците от околията за братско обсъждане на въпроси из пастирската практика и взаимопомощ, за намиране средства за поддържане и засилване на вярата, нравствеността, духовната просвета и частната благотворителност" (УБПЦ-БП, чл. 126 (2), т. 1 и 15).
г) енорийските свещеници са органи на митрополитската власт в епархията (УБПЦ-БП чл. 12 (1)). Те са първите деятели и главните ръководители на енорийската духовно-просветна, катехизаторска и културна дейност. Те полагат основите на църковния духовен живот и вярно напътстват миряните в духовното им развитие за спасение в Църквата. Те непосредствено ръководят духовно-просветната, катехизаторската и културната дейност при енорийските храмове, вдъхновяват миряните за свидетелстване за вярата, дават им добър пример със своята пастирска дейност и изряден християнски живот, поощряват учителното и културното църковнослужение. Според чл. 135 от УБПЦ-БП енорийският свещеник е призван „3. редовно да проповядва и да поучава енориашите си в истините на православната вяра и християнската нравственост; енорийският свещеник с благословението на епархийския митрополит може да допуска мирянин, познат по своята подготовка, правомислие, църковност и благонравие, да проповядва във време на частно и обществено богослужение";„4. да запознава енориашите си със задълженията им като членове на Църквата и да ги обучава в Закон Божий и чрез църковни поучения и беседи"; „5. да пази с пастирско усърдие енориашите си от инославни и иноверни пропаганди"; „6. да се грижи за духовното преуспяване на енориашите си, да ги посещава, да ги увещава редовно да посещават богослужението, да се изповядват и достойно чрез пост и молитва да се подготвят за приобщаване със Светите Тайни, да кръщават навреме децата си и да ги възпитават в православен дух"; „7. да се грижи членовете на енорията му да изпълняват църковните разпоредби"; „23. да организира църковно училище и да следи за изпълнението на синодалната програма за обучение".
д) манастирските управления, представлявани от игумените или игумениите са органи на синодалната (за ставропигиалните манастири) или митрополитската власт (за епархийските манастири) (УБПЦ-БП чл. 12 (1) и чл. 162 (1)). „Манастирският събор и игуменът имат следните правомощия: 1. да се грижат монасите да водят благочестив живот, съобразен с обетите им на целомъдрие, нестяжание и послушание и според общоцърковните и вътрешни манастирски наредби да се упражняват в християнските добродетели, в подвижничество, милосърдие и духовна просвета" (УБПЦ-БП чл. 171, т. 1). Монашестващите могат активно да допринесат са осъществяването на духовната просвета и култура. В манастирите в съответствие с техните възможности могат да се организират църковни училища, катехизаторски курсове, духовни беседи, детски, младежки и семейни лагери, тематични семинари. В българските манастири също така могат да се провеждат различни трудови инициативи с възпитателна, терапевтична и рехабилитационна цел, в които да участват подрастващи и младежи.
е) миряните - синодални експерти и епархийски координатори, проповедници, мисионери, енорийските катехизатори, учители, деятели на църковните изкуства, ръководени от своите архипастири и пастири се организират в отдели, центрове, църковни братства, съюзи, сдружения, благотворителни общества и други структури в помощ на църковното душепастирство, духовно-просветната, катехизаторската и културната работа в БПЦ-БП. Синодалните експерти и епархийските координатори, проповедници, мисионери, енорийските катехизатори, учители, деятели на църковните изкуства, преподават чрез различни методи и форми църковното вероучение и литургика, основите на православния светоглед, християнската нравственост и православната култура.
~ Синодалните експерти изпълняват своите задължения според длъжностни характеристики, одобрявани от Св. Синод на БПЦ-БП.
~ Епархийският координатор има следните качества, права и задължения:
- Да бъде изряден богослов с литургична центрираност в живота си. Да познава автентичната православна катехизическа традиция и успешно я съчетава с непротиворечащи на тази традиция образователни, културни, организационни и координационни методи, подходи, иновации, форми и средства в работата си. Да бъде активен, инициативен, оперативен като открива и предлага оптимални начини за предотвратяване на рискови ситуации или за преодоляване на слаби места и отлив в църковната духовно-просветна и културна дейност. Да се грижи за повишаване на нейната резултатност. Да прилага психологическа проницателност и съобразителност, чиста християнска любов и духовен подход към всички, с които Бог го среща за духовно общение и съвместна работа.
- Да бъде в постоянна връзка с епархийския митрополит (и/или с викарния епископ, с протосингела и завеждащия Културно-просветния отдел на митрополията), за разглеждане, одобряване, благославяне, уточняване и координиране на конкретни инициативи и събития с духовно-просветен и културен характер, които се реализират на енорийско, манастирско, епархийско или общоцърковно ниво.
- Създаване на духовно-просветна и културна база данни и преки контакти с всички храмове и манастири в епархията.
- Сътрудничество с игумените и ефимериите на епархийските (и ставропигиални) манастири, с архиерейските наместници, енорийските свещеници, църковните настоятели, богословски грамотните и будни миряни, трудещи се към или подпомагащи енориите и манастирите в епархията.
- Подпомагане изграждането и функционирането на православен епархийски просветен център (ПЕпПЦ), православни манастирски просветни центрове (ПМПЦ) и православни енорийски просветни центрове (ПЕнПЦ).
- Иницииране създаването на епархийска комисия за одобрение на катехизаторите и учителите в епархията и за атестирането на тяхната работа на територията на епархията.
- Намиране на подходящи лица за eпархийски, околийски, манастирски и енорийски катехизатори, както и на епархийски проповедник и епархийски мисионер.
- Намиране на подходящи лица за учители по Религия-Християнство (Религия-Православие) в детските градини и общообразователните училища в епархията.
- Подбор на сътрудници в отделните духовни околии, манастири и енории.
- Създаване на епархийска мрежа от катехизатори, учители, културни деятели и сътрудници и свързване на епархийската мрежа с общоцърковната такава чрез редовна актуализация и предоставяне на данните в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-БП.
- Подпомагане работата на катехизаторите, учителите, православните културни дейци и сътрудниците с всички средства (информация, консултации, брошури, учебни помагала, оформяне на културна среда, културни материали, съдействие за финансиране и др.).
- Иницииране и организиране на обучение и допълнителна квалификация на катехизатори, учители, православни културни дейци и сътрудници на епархийско и общоцърковно ниво.
- Влизане във връзка с областни и общински администрации за включване в проекти, подпомагащи финансирането на учителите по Религия-Християнство (Религия-Православие) в детските градини и общообразователните училища на територията на епархията.
- Изработване на методически и учебни материали по Катехизис, Религия-Християнство (Религия-Православие), Православна култура, Православно изкуство и др. подобни.
- Превеждане на методически и учебни материали по Катехизис, Религия-Християнство (Религия-Православие), Православна култура, Православно изкуство и др. подобни.
- Събиране на методически и учебни материали по Катехизис, Религия-Християнство (Религия-Православие), Православна култура, Православно изкуство и др. подобни, изработени от светски и църковни просветители с опит в преподаването им.
- Издаване на оригинални и преводни религиозно-образователни, катехизаторски и културни материали на епархийско, духовно-околийско, манастирско и енорийско ниво.
- Предлагане на методически и учебни материали по Катехизис, Религия-Християнство (Религия-Православие), Православна култура, Православно изкуство и др. подобни за одобряването им от Културно-просветния отдел и от атестационни комисии към Св. Синод на БПЦ-БП, както и за издаването им от Синодално издателство.
- Иницииране и координиране на събития, в които се включват ПЕпПЦ и различни манастирски и енорийски центрове от епархията, от други епархии на БПЦ или от други поместни църкви.
- Иницииране и координиране на събития, в които да имат водещо участие обучаващите се деца / ученици и катехизиращите се християни (създаване и функциониране на дружества, състезания, викторини, конкурси и др.).
- Наблюдение върху работата на катехизаторите, учителите и църковните културни деятели в епархията.
- Организиране на работни и квалификационни семинари за епархийските катехизатори, учители, православни културни дейци с цел обмяна на опит.
- Обмяна на опит между катехизатори, учители, православни културни дейци от епархията и от други епархии на БПЦ-БП.
- Обмяна на опит между катехизатори, учители, православни културни дейци от епархията, БПЦ-БП и специалисти от другите поместни православни църкви-сестри.
- Организиране на годишни срещи за отчет на свършената работа и набелязване на конкретни цели или прилагане на мерки при възникнали проблеми.
- Изготвяне на годишен отчет за духовно-просветната и културна дейност в епархията до епархийския митрополит (с копие до Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-БП).
~ За ефективното развитие на духовно-просветната дейност в енорията председателят на църковното настоятелство следва да има на разположение помощник с длъжност енорийски катехизатор като щатен или хоноруван сътрудник към храма. Този сътрудник трябва да има необходимото богословско и педагогическо образование и съответния опит в катехизацията.
Тези помощници на пастирите са длъжни в пълно единение и под ръководството на епархийския архиерей да извършват православната вътрешноцърковна и извънцърковна мисия, работейки за напредъка на нейната първична среда - енорията.
Деятелният живот на енорията, включително духовната просвета, катехизация и култура, най-естествено произтича от евхаристийния живот и се съсредоточава в самата енория. Само след като този живот придобие своята същностна и организационна зрялост и достигне до ползотворни плодове, енорията може да активизира някои от своите усилия и извън границите си като започне да развива дейност и в социална и друга насока. Заради това е необходимо да се подчертава значимостта на духовната просвета, култура и катехизация в енорийския живот, и те да бъдат защитавани от проникването духа на индивидуализма, отчуждеността от околния свят, самодостатъчността, разколите и ересите.
Отговорността за реализацията на всички практически задачи на духовната просвета, катехизация и култура в енорията се поема от всички енориаши под прякото ръководство на предстоятеля на енорийския храм, в сътрудничество с храмовото духовенство, при съдействието и ръководството на епархийския митрополит.
За да бъде плодотворно енорийското служение в епархиите, трябва то да се опира на поддръжката на епархийските и енорийските структури, включително в материално и организационно отношение. Отговорността на църковната администрация е да разработи стратегическо планиране и да осигури условията за осъществяването на това служение, като обезпечи нуждите на духовно-просветните, катехизически и културни звена. Следва да се обезпечи нормалното им функциониране чрез подпомагане професионалната подготовка на учителите, катехизаторите и творците, тяхното снабдяване с учебници, методически и учебни помагала, различни материали, необходими за развитието на църковните изкуства.
~ Учителите по Религия се дипломират и/или квалифицират във висшите ни учебни заведения, в Синодалния катехизически център, както и в друг духовен център или културно-образователен институт на поместните православни църкви-сестри. Те могат да работят като преподаватели и в светските, и в църковните училища.
~ Културните деятели на БПЦ се дипломират и/или квалифицират във висшите ни учебни заведения, в Синодалния катехизически център, както и в друг духовен център или културно-образователен институт на поместните православни църкви-сестри. Те могат да работят като хора на изкуството, преподаватели и администратори в Църквата, в светски културни и държавни институции.
Съборност - всички свещенослужители и църковнослужители, натоварени с високата отговорност да просвещават в истините на православната вяра и начин на живот, трябва взаимно да се подкрепят и допълват в широкомащабната евангелизация, от която българският народ в 21 век отново се нуждае.
Литургичност - особено болезнена ни се струва кризата в осмислянето на същността на Църквата. Съзнанието за съборността на Църквата е в криза, акцентира се върху разбирането за Църквата като национална институция, а не като мистично Тяло Христово. Много често в общественото пространство, но понякога и вътре в Църквата, се изхожда от една такава институционална визия за Църквата и оттук св. Литургия се разглежда като нещо, което няма нужда от изясняване; тя се схваща като един самопонятен ритуал, който има историческо значение или е просто драматическо действие, което трае определено време и „в най-добрия случай" трябва да бъде почтително наблюдавано. Всъщност св. Литургия е Тайнство на тайнствата - център и извор на непрекъснатото литургийно служение, на една боговдъхновена творческа деятелност на духовника и християнина в света. В такъв смисъл, ние трябва да мислим св. Литургия като естествен живителен център на катехизацията, на православното образование, възпитание и културна активност в Църкватa. Трябва да се проповядва същността на Литургията, така че всички верни в Христа да участват съзнателно и благоговейно в нея, за да получават истинската радост от участието в нея и обновяването на живота в Господа Иисуса Христа.
Православието е радостна пълнота на живота в Христа. Сам Спасителят благовести на апостолите благодатните и вечни истини, „за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна" (Йоан 15:11). А св. ап. Павел пише: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Фил. 4:4). На християнина са необходими и съкрушението, и плача, и сълзите за неговите грехове. Но чрез сърдечното съкрушение и промяната на живота се достига до пребъдване в блаженството на Божията милост. Покаянието е средство, а не цел. Целта е придобиването на Св. Дух, съвършената радост в Бога. Тя се постига чрез усърдното участие в литургичния живот на Църквата.
Благодатно съработничество или взаимодействие между Бога, учителя и учещия - дидактическото въздействие трябва да се основава на чувството на взаимната любов и взаимопомощ, а резултатът от него трябва да бъде духовната връзка между възпитаващите и възпитаваните, която ги води към духовно единодушие и единомислие и до емоционално съзвучие. Това нравствено-дидактическо единодействие ще бъде все по-възможно и по-постижимо, ако участниците в него взаимно се въцърковяват, преумножавайки истинната любов и възраствайки в Христа, истинският и съвършен Учител. Главното е да се свърже духовната просвета, катехизация и култура с Христовата Личност и с делото на нашето спасение.
Този принцип означава, че в дидактическия процес има триединство на усилията, полагани от учителите и учениците при благословението на Божията благодат. В духовно-просветното дело на Църквата трябва да се постига Богочовешкото съработничество (синергизъм). Целта на този процес е да свърже църковната просвета с Божието домостроителство за възсъединяването и спасението на всички вярващи.
Подвижнически дух - културно-просветната дейност на свещенослужителите, монасите, монахините и миряните в БПЦ трябва да се отличава с голяма ревност, себеотдайност, духовно трезвение и саможертвеност в име Божие, за полза на Църквата и Отечеството и за спасение на ближните.
За да можем да учим другите и самите ние трябва да се учим. Училището е Църквата, а Учителят е Христос. Дидактическият процес изисква от учещите се тяхното собствено възрастване в съвършенството, неуморна бдителност в хода на ученето и възпитаването. Учителят трябва да води достоен християнски живот и да бъде пример на лично благочестие, подражавайки на Христа. Учещият трябва да бъде отговорен в своята работа, взискателен и изискващ от себе си, стремейки се да възраства като християнин, непрестанно да усъвършенства своите знания и умения и да се стреми да ги споделя с всички ближни.
Неидеологизираност - недопустимо е духовната просвета и култура в Църквата да се провежда под влиянието на по-прикрити или по-явни обществено-политически идеологии, философски възгледи и научни теории, и изобщо под натиска на всякакъв светски дух. Църковната просвета, катехизация и култура трябва да благовестят и да свидетелстват за вярата, а идеологизацията - затъмнявайки или напълно изменяйки евангелската им същност - може напълно да изопачи тяхното съдържание и да ги подчини на други цели, вследствие на което да се стигне до тяхното израждане и профанизиране.
Активна откритост към света - любовта възраства в делата, а „вярата без дела е мъртва" (Иак. 2:26). Социалното служение е признак на жизнеността на църковната енория. Църковната просвета, катехизация и култура няма да могат да намерят своето потвърждение в общественото служение на енорията, ако енориашите проявяват социална пасивност и незаинтересованост. Съсредоточаването само върху вътрешноцърковната дейност и храмовото богослужение могат да представляват съблазън за новоначалните във вярата и могат да отблъснат от Църквата тези, които се опитват да влязат в нея. Църквата е поставена от Бога в света, за да се спасява светът чрез нея, макар и тя да не е от света.
Приемственост за продължаване на апостолските, светоотеческите и националните ни духовно-просветни и културни традиции, преминаващи от поколение в поколение чрез благовестието на въплътилия се Бог и предаване духовния опит на живота в Христа чрез средствата на образованието, творчеството, богопознанието и мистичното единение с Бога и останалите членове на Църквата.
Сътрудничество - активно споделяне на духовно-просветните отговорности на институционално равнище между Св. Синод, митрополиите, архиерейските наместничества, манастирите и енориите, провеждащи практическата духовно-просветна, катехизаторска и културна работа в БПЦ-БП. Сътрудничество и с всички извънцърковни институции и структури, които поддържат нейното разбиране за смисъла и предназначението на образованието, културата и духовния живот.
Църковна икономúя - чрез нея светата Църква прилага в духовно-просветната си и културна работа принципна адекватност спрямо динамичните промени в света, разбиране към духовните потребности на хората при отчитане на разликите в техните личностни качества, умения и възможности, както и особеностите, произтичащи от различните възрасти и периоди в човешкия живот, от семейното положение, социалния и професионалния статус на духовно обгрижваните и просвещаваните. Българската православна църква, в лицето на своите духовници, катехизатори, преподаватели и културни деятели, спазва светоотеческото наставление да бъдем непримирими към своите грехове и снизходителни към недостатъците на своите ближни. Българските църковнослужители и духовенство са призвани да помнят Христовата Първосвещеническа молитва към Бог Отец, в която Господ Иисус Христос указва особеното им положение и служение: че „те са в света", но „не са от света, както и Аз не съм от него. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. ... Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина. Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света" (Йоан 17:11,14-15, 17-18). Затова Църквата ни е призвана да осъществява просветителската си мисия сред всякакви хора и при всякакви обстоятелства открито, солидарно, диалогично, но и свято, принципно, назидателно. Така църковната просвещенска мисия ще бъде ефективна и силна, поради съобразяването с Христовите думи: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил" (Йоан 17:20-21).
Целенасоченост - извежда се от самата същност на Стратегията, която има Богоустремен и Христоцентричен характер. Стратегията предполага единодействие в реализирането на планираните дългосрочни цели, приоритети и задачи, водещи към очистването на сърцето и живота на личността и семейството, към възраждането на енорийския живот в противовес на образуването на парацърковни общности, към литургическото центриране на цялостното ни съществуване.
ІV. ВИЗИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Православната църковна просвета, катехизация и култура има своите изключителни достойнства, които е редно да бъдат съхранени и преподадени на следващите поколения. Същевременно е факт, че динамичният съвременен свят, в който БПЦ-БП благовести и служи, поставя нови предизвикателства, налагащи търсенето на баланс между традиционните методи и форми на духовно просвещение и гъвкавото, адаптивно развитие и усъвършенстване на катехизическите практики.
Всеки православен християнин е особено чувствителен към съвременното състояние на църковната просвета и култура. Търсенето на открит диалог и сътрудничество на различни църковно-институционални нива е желателно, необходимо и от изключително значение за създаването на ангажираност и доверие между всички участници в просветителската църковна дейност. Съвременните решения в областта на църковното духовно-просветно дело трябва да бъдат устойчиви във времето, ясни, непротиворечиви и запазващи своята относителна непроменливост за по-дълъг период от време. Ето защо е необходимо да има предвидимост в развитието на съвременната катехизация у нас и стабилност на решенията за нейното бъдещо практическо реализиране и съществуване.
Това може да се осъществи чрез постигане на значително нарастване броя на активно участващите духовници и миряни в съвременната православна църковна просвета и култура чрез осигуряване на свободен достъп и условия за тяхното обучение и допълнителна квалификация.
V. ПРИОРИТЕТИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Приоритет 1. Ориентиране на православната църковна просвета, катехизация и култура към личността и семейството за тяхното въцърковяване и спасение.
Просветителската мисия на БПЦ-БП следва да бъде насочена към личността на съвременния православен християнин за неговото запознаване с основите на православната вяра, въвеждането и интегрирането му в енорийската общност като неин осъзнат, активен и действен член. Съвременната катехизация е необходимо да бъде насочена и към православното християнско семейство, към неговите проблеми и безпокойства, защото то има най-силно възпитателно влияние върху детето и младия човек. Християнското семейство изключително допринася за формиране на чувство за принадлежност на детето към енорийската общност и Църквата.
Приоритет 2. Взаимодействие с образователните и културните институции на национално, регионално и местно ниво.
Взаимодействието на БПЦ по епархии и енории с концертните и изложбените зали, театрите, музеите, библиотеките, читалищата, детските градини, училищата и ВУЗ-овете като ключови институции в културния живот и общообразователната система на България е от изключително значение за увеличаване на общественото влияние на светата ни Църква.
Това на свой ред би спомогнало за повишаване авторитета на православното църковно училище. Наред с предучилищното възпитание и подготовка на детето в детската градина, е особено наложително да се обърне сериозно внимание и на ученика през периода на неговото училищно образование, мирогледно оформяне и личностно съзряване.
Приоритет 3. Засилено внимание към издаването на религиозно-образователна и катехизическа литература.
Темата за необходимостта от религиозно-образователна и катехизическа литература в нашето съвремие е от изключително значение. Един от въпросите, който стои за своевременно решаване, е даването на благословение и одобряването на бюджет от Св. Синод на БПЦ-БП за издаване и отпечатване на богат набор от методически и учебни материали. Взаимодействието на синодалния Културно-просветен отдел и Синодално издателство в това отношение е особено важно. Реализирането на подобна издателска програма би било гаранция за догматическата, нравствената, литургичната, каноничната и естетическата издържаност на така необходимите учебници и пособия за всички възрасти и направления.
Другият въпрос е свързан с просветно-благотворителната дейност на БПЦ-БП по осигуряване на безплатна литература и безплатни аудио-визуални материали за оглашените, новоначалните и въцърковените хора. Това би било мощен инструмент за напредъка на културно-просветната мисия на БПЦ-БП в днешно време. Синодално издателство, епархийските и енорийските издателства биха могли да издават подобни материали при взаимното им споделяне с преотстъпване на авторските и/или издателските права и при взаимопомощ в разпространението им.
Приоритет 4. Увеличаване броя на енориите, в които се осъществява духовно-просветна и културна дейност.
С оглед ефективното прилагане на Стратегията е необходимо всички духовници в БПЦ-БП да се включат активно и действено в православната катехизация по епархии, околии, енории и манастири.
Приоритет 5. Положително развитие в църковно-образователната структура на БПЦ-БП чрез създаване на мрежа от духовно-просветни центрове на всички църковно-административни нива.
Въвеждането на такава структура е от изключително значение за практическото реализиране на църковната просвета, катехизация и култура. Тази мярка има за цел да преодолее дефицитите и недостатъците на сега действащата и частично развивана у нас духовно-просветна дейност. Въвеждането на здрава и повсеместна структура от катехизически центрове изисква нормативно уреждане на синодално и епархийско равнище.
Приоритет 6. Духовна грижа към деца, младежи и възрастни със специални образователни потребности.
Все по-голяма става нуждата от полагане на духовни грижи и към хората със специални образователни потребности във всяка възраст. Необходимо е специално обучение на катехизаторите за работа с незрящи, слухоувредени, неми и инвалидизирани групи. Образоването, катехизирането и културното обгрижване на православни християни, намиращи се във физическа немощ, изисква поредица от духовни и практически мерки, които да доведат до разрастването на подкрепящата ги среда и до прилагането на адекватни програми за служение по епархии, енории и манастири в помощ на тези хора.
Приоритет 7. Повишаване на авторитета и църковно-обществения статус на учителя по Религия, катехета-вероучител и църковния творец.
Вероучителят-катехизатор, преподавателят по Религия и църковният творец са основни участници и действен фактор в процеса на просвещаване, катехизиране и възпитаване на нашия народ в св. Православие. Църковно-общественият им авторитет се отразява пряко и върху желанието им за всеотдайна просветителска и организиционна работа. С оглед повишаване статуса на съвременните православни църковни будители, БПЦ-БП следва да обмисли мерки, които целенасочено да стимулират образователните и творческите й кадри да се усъвършенстват и да се посветят изцяло на православната духовно-просветителска и културна дейност.
VІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стратегията се разработва с разбирането за мисията и визията за развитие на православната църковна катехизация у нас, която е двигател за:
~ повишаване на равнището на познание за св. Православие, приобщаване на нови членове към светата Църква и живеене на вярата в нея;
~ повишаване на учителния и управленски капацитет на просветно-институционалните нива и кадри в БПЦ-БП;
~изграждане на мрежа от катехизически центрове.
Стратегията осигурява стабилна рамка за набелязване на актуалните проблеми в областта на църковната катехизация и религиозното образование, за очертаване на приоритетите за ефективна работа по преодоляването им и за обосноваване на стратегическите цели, на задачите и плановете за действие, в които се конкретизират мерките и инструментите за практическата й реализация.
А. ЦЕЛИ.
Главната цел на пастирското служение и на църковната духовна просвета е осъществяването на исконния Божи промисъл за спасението чрез обожението на човека. За постигането на тази цел човекът трябва да се очисти, просвети и освети чрез светотайнствения живот в Църквата.
За да бъде осъществена тази крайна цел, трябва да бъдат реализирани следните стратегически цели на църковното просветно и културно дело:
Стратегическа цел 1. Възпитаване на некръстените и кръстените хора с неподправената истина на словото Божие и образоване на човека според истинския образец, явен ни в Личността на Нашия Господ Иисус Христос.
Стратегическа цел 2. Създаване на условия за въцърковяването и активното участие в живота на енорията и на целокупната Църква на всички наскоро кръстени и на отдавна кръстените, но оставащи извън благодатния светотайнствен живот на Православната църква.
Стратегическа цел 3. Духовно ръководство, което да подпомага християните в очистването от греховете, усъвършенстването в добродетелите и духовното им просвещение и преображение. Приобщаване на християните към духовното подвизаване, отговорното молитвено предстояние пред Бога и деятелния и благочестив християнски живот.
Стратегическа цел 4. Предпазване на православните християни от влиянието на разколите, сектите, друговерието, суеверието и неверието. Възвръщане в лоното на Църквата на отпадналите от нея поради междувременно участие в други религиозни и антирелигиозни общности, учения и движения. Запознаване на християни от инославни изповедания с чистото православно учение и начин на живот; просвещаване с Евангелската светлина на нерелигиозни и враждебни на религията хора.
Стратегическа цел 5. Разширяване и утвърждаване на мисионерско-катехизическата дейност като приоритетно средство в Българската църква за запазване и издигане на църковно-родолюбивото съзнание у православния ни народ.
Стратегическа цел 6. Иницииране и стимулиране на цялостен системен процес за подобряване квалификацията и броя на активно участващите в духовно-просветната и културната дейност на БПЦ.
Стратегическа цел 7. Засилване на църковното влияние в сферата на религиозното образование, възпитание и познание в общообразователната система на Р. България.
Стратегическа цел 8. Развитие и разпространение на православната църковна култура, създавана в БПЦ-БП за слава Божия и духовна полза за българската нация и всички хора.
Б. ЗАДАЧИ.
За да бъде постигната главната цел на духовната просвета, катехизация и култура в БПЦ, човешката личност трябва да се очисти, просвети и освети чрез светотайнствения мистичен опит в Църквата. А за да може това да се осъществи в живота на колкото се може повече българи, трябва да бъдат изпълнени някои конкретни задачи на църковната мисия в България, свързани с поставените по-горе стратегически цели.
За постигането на Стратегическа цел 1 „Възпитаване на некръстените и кръстените хора с неподправената истина на словото Божие и образоване на човека според истинския образец, явен ни в Личността на Нашия Господ Иисус Христос", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 1.1 Повишаване на компетентността, ефективността и резултатността на практическата църковно-катехизическа, религиозно-образователна и културна дейност чрез обучителни курсове, семинари, оценка на работата и др., реализирани винаги в съответствие с Евангелските напътствия на Божествения Учител Христос.
Задача 1.2 Просветна работа в контекста на взаимовръзката Църква-катехизация-култура-наука като основа за силно, устойчиво и още по-авторитетно развитие на българската православна църковна просвета - например чрез кръгли маси, форуми, конференции, работни срещи и т.н., по време на които да се свидетелства за Христа в срещите на представители на БПЦ-БП с представители на научни институти, университети, културни институции и др.
Задача 1.3 Изграждане на благоприятна църковна образователна среда за обучение и подготовка на преподавателските, катехизаторските, ръководните и културните кадри в БПЦ-БП
Задача 1.4 Разработване на църковни методики и програми за духовно-просветна работа с възрастни, деца, малцинствени групи и хора в неравностойно положение в духа на Христовите заповеди.
Задача 1.5 Изграждане на мрежа от енорийски центрове към храмовете, провеждащи курсове по катехизис, Свещ. Писание, литургика, химнография, типик, църковно пеене, иконопис, дърворезба и др.
Задача 1.6 Разработване на материали (брошури, диплянки, клипове, презентации и т.н.), съдържащи основните православни догмати, жития на светии, църковно-исторически събития, свидетелства за чудеса, разяснения на християнските празници и др., с цел достигане до повече хора на истината за Православието и ползата от него.
Задача 1.7 Информационна кампания сред обществото за привличане на повече хора към опознаване възможностите за катехизация, религиозно образование и църковна култура.
Задача 1.8 Издаване и разпространение на Свещ. Писание, светоотеческа, богословска, методическа и учебна литература.
За постигането на Стратегическа цел 2 „Създаване на условия за въцърковяването и активното участие в живота на енорията и на целокупната Църква на всички наскоро кръстени и на отдавна кръстените, но оставащи извън благодатния светотайнствен живот на Православната църква", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 2.1 Постигане - чрез светоотеческия аскетически опит в самопожертвователната любов и себеотдайност - на по-голяма близост и непосредственост в общуването на духовниците с миряните и с хората, които все още не са станали членове на Църквата.
Задача 2.2 Засилване ревността за православно изповедничество и свидетелство за богооткровеността и спасителността на св. Православие в отличие от останалите религии, школи и вярвания.
Задача 2.3 Разработване и разпространение на достъпни материали (брошури, диплянки, клипове, презентации и т.н.), съдържащи основните православни догмати, жития на светци, свидетелства за чудеса, разяснения на християнските празници и т.н., с цел утвърждаване на хората във вярата.
За постигането на Стратегическа цел 3 „Духовно ръководство, което да подпомага християните в очистването от греховете, усъвършенстването в добродетелите и духовното им просвещение и преображение", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 3.1 Засилване на молитвения живот на духовниците, църковнослужителите и миряните >>> за духовен и учителен успех;
Задача 3.2 Организиране на огласителни курсове (беседи) с духовници преди участието в св. тайнства - напр. в св. т. Кръщение, св. т. Брак и др.
Задача 3.3 Организиране на тематични духовни беседи към енорийските храмове.
Задача 3.4 Организиране към енорийските храмове на поклоннически пътувания до православни манастири и светини.
Задача 3.5 Организиране на православни лагери за деца, младежи и семейства.
Задача 3.6 Създаване на центрове за работа с наркозависими, с психично-болни, с деца, лишени от родителска грижа, и с други групи в неравностойно положение и специални образователни потребности.
За постигането на Стратегическа цел 4 „Предпазване на православните християни от влиянието на разколите, сектите, друговерието, суеверието и неверието...", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 4.1 Организиране на курсове за деца, младежи и възрастни, разясняващи основите на Православието и съпоставящи го с лъжеученията на разколите и сектите, друговерието, суеверието и неверието.
Задача 4.2 Организиране на тематични лекции и беседи към енорийските храмове, с цел разясняване на лъжеученията на сектантството, друговерието, суеверието и неверието, както и на пагубното им влияние.
Задача 4.3 Беседи с християни от инославни изповедания и просвещаване с Евангелската светлина на нерелигиозни и враждебни на религията хора.
Задача 4.5 Мисионерски беседи с малцинствените групи в България за приобщаването им към св. Православие.
Задача 4.5 Подготовка и разпространение на материали (брошури, диплянки, статии, клипове, презентации и др.), разясняващи основите на Православието и неговата спасителна роля, както и заблудите на разколническите, сектантските, друговерските, инославните, суеверните и атеистичните лъжеучения и вредата от тях.
Задача 4.6 Медийни участия на духовници и богослови, за да достигне до повече хора истината за Православието и за вредата от разколите, сектите и лъжеученията на суеверието и неверието.
За постигането на Стратегическа цел 5 „Разширяване и утвърждаване на мисионерско-катехизическата дейност като приоритетно средство в Българската църква за запазване и издигане на църковно-родолюбивото съзнание у православния ни народ", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 5.1 Организиране на обучителни курсове по мисионерство, катехизация и църковна история за духовници и богослови.
Задача 5.2 Организиране на масови събития (открити лекции, беседи, срещи с миряни, концерти, изложби, църковно-исторически и национални чествания, литийни шествия и др.), чрез които да се повиши информираността на обществото относно исконните православни ценности и градивната им роля в оформянето и съхраняването на българската нация.
Задача 5.3 Медийни участия на духовници и богослови, за да се повиши информираността на обществото относно исконните православни ценности и национално-образуващата, културо-формиращата и социално-интегриращата роля на Българската православна църква в живота на българския народ.
Задача 5.4 Подготовка и разпространение на материали (брошури, статии, клипове, презентации и др.), разясняващи основите на Православието, неговата спасителна роля в българската национална история и особения му принос за утвърждаването и съхраняването на българската национална и културна идентичност.
За постигането на Стратегическа цел 6 „Иницииране и стимулиране на цялостен системен процес за подобряване квалификацията и броя на активно участващите в духовно-просветната и културната дейност на БПЦ", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 6.1 Активизиране на работата на Синодалния катехизически център, в съответствие с Концепцията за Синодален катехизически център.
Задача 6.2 Информационна кампания сред духовниците, богословите и всички участници в духовно-просветната и културната дейност на БПЦ относно настоящата Стратегия и възможностите за включването им в нейното реализиране.
Задача 6.3 Изработване на методики за обучение на кадри в областта на духовната просвета, катехизация и култура.
Задача 6.4 Организиране на обучителни курсове за проповедници, мисионери, катехизатори, учители по Религия-Християнство (Православие), културни деятели в сферата на църковните изкуства.
Задача 6.5 Медийно отразяване на дейността на Културно-просветния отдел на Св. Синод, на Синодалния катехизически център и на всички останали епархийски, околийски, манастирски и енорийски просветни и културни средища на БПЦ-БП, както и на просветната дейност на БПЦ в светските образователни институции.
За постигането на Стратегическа цел 7 „Засилване на църковното влияние в сферата на религиозното образование, възпитание и познание в общообразователната система на Р. България", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 7.1 Диалог с институциите на Република България с цел приемането на законодателни промени, въвеждащи предмета Религия в задължителните учебни часове и занимания в българските детски градини и общообразователните училища.
Задача 7.2 Изработване на учебни методики, програми, учебници, помагала, тестове и др. материали за оптимизиране на обучението по предмета Религия-Християнство (Православие) в общообразователните училища.
Задача 7.3 Изграждане на благоприятна образователна среда за обучение, подготовка и квалификация на преподавателските кадри на БПЦ-БП по Религия-Християнство (Православие).
Задача 7.3 Преквалифициране на детски учители и преподаватели по други дисциплини за преподаване на Религия-Християнство (Православие).
Задача 7.4 Провеждане на информационна кампания в детските градини и училищата с цел повишаване на интереса на децата, учениците, учителите и родителите към заниманията по Православие и към предмета Религия-Християнство (Православие). Запознаването на тези целеви групи с ползите от обучението по Религия-Християнство (Православие).
Задача 7.5 Просветна работа в контекста на взаимовръзката Църква-катехизация-наука, като основа за силно, устойчиво и още по-авторитетно развитие на българската православна църковна просвета.
За постигането на Стратегическа цел 8 „Значимо развитие и разпространение на православната църковна култура, създавана в БПЦ-БП за слава Божия и духовна полза за българската нация и всички хора", трябва да се изпълнят следните задачи:
Задача 8.1 Организиране на църковни културни събития (концерти, изложби, пленери, прожекции и т.н.).
Задача 8.2 Организиране на конкурси за деца, ученици и възрастни с духовна насоченост (за изработване на хляб, специални ястия, сувенири, детска рисунка, есе, песен, стихотворение, книжка, сайт, клип, филм и др.).
Задача 8.3 Медийно отразяване на църковните културни събития с цел достигането на информацията до повече хора.
Задача 8.4 Просветна работа в контекста на взаимовръзката Църква-катехизация-култура, като основа за силно, устойчиво и още по-авторитетно развитие на българската православна църковна просвета.
В. ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЯВАНЕТО ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ НА СТРАТЕГИЯТА.
Индикаторите служат за измерване и оценка на изпълнението на целите и задачите на настоящата Стратегия. Индикаторите се използват за оценка и самооценка от страна на всички културно-просветни звена на БПЦ-БП. (Вж. още в: ХІ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП).
Основни индикатори:
1. Брой създадени епархийски просветни центрове;
2. Брой създадени енорийски просветни центрове;
3. Брой създадени манастирски просветни центрове;
4. Брой обучения на синодално и епархийско равнище за преподавателски, проповеднически, мисионерски, катехизаторски и културни кадри на БПЦ-БП;
5. Брой обучени преподавателски кадри в БПЦ-БП;
6. Брой обучени проповеднически кадри в БПЦ-БП;
7. Брой обучени мисионерски кадри в БПЦ-БП;
8. Брой обучени катехизаторски кадри в БПЦ-БП;
9. Брой обучени културни кадри в БПЦ-БП;
10. Брой групи на обучаващи се миряни към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
11. Брой учащи в групите към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
12. Участие на децата в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите деца);
13. Участие на младежите в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите младежи);
14. Участие на възрастните в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите възрастни);
15. Участие на деца от малцинствени групи в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите деца);
16. Участие на младежи от малцинствени групи в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите младежи);
17. Участие на възрастни от малцинствени групи в курсовете към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове (брой и процентен дял на обхванатите възрастни);
18. Брой групи за духовно-просветна и културна работа с хора в неравностойно положение;
19. Брой групи по Православие в детските градини в България;
20. Брой групи по Религия-Християнство в общообразователните училища в България;
21. Участие на децата в групите по Православие в детските градини в България (брой и процентен дял на обхванатите деца);
22. Участие на учениците в часовете по Религия-Християнство (Православие) в училищата в България (брой и процентен дял на обхванатите деца);
23. Брой на учениците-семинаристи в България, брой и процентен дял на реализацията им като църковни кадри.
24. Брой на студентите по Богословие в България.
25. Брой и процентен дял на завършващите богослови, които стават духовници, църковнослужители, преподаватели по Религия-Християнство и църковни културни деятели;
26. Брой и качество на разработени методики и учебни материали по Религия-Християнство (Православие) за детските градини;
27. Брой и качество на разработени методики и учебни материали по Религия-Християнство (Православие) за общообразователните училища;
28. Брой и качество на разработени методики и учебни материали за катехизически курсове към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
29. Брой и качество на разработени учебни материали и методики по Православие за малцинствени групи;
30. Брой и качество на разработени материали (брошури, дипляни, клипове и т.н.) за противодействие на сектите, друговерието, инославието, суеверието и неверието;
31. Брой и качество на информационни материали насочени към широката аудитория за запознаване с основите на Православието и църковния живот;
32. Брой и качество на медийните изяви, посветени на разпространяването на Христовото учение;
33. Брой и качество на медийните изяви във връзка с противодействието на сектите, суеверието, неверието и др.;
34. Брой и качество на църковно-културните събития (концерти, изложби, пленери, прожекции и др.), организирани от БПЦ-БП;
35. Брой конкурси с духовна насоченост;
36. Брой поклоннически пътувания към епархийските и енорийските просветни центрове;
37. Брой православни лагери към епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове;
38. Брой и тираж на издадени заглавия - Свещ. Писание, светоотеческа, православна богословска, църковно-историческа, методическа и учебна литература.
39. Брой и качество на духовно-просветни и културни събития, организирани в сътрудничество с други православни поместни църкви-сестри;
40. Брой и качество на събития, организирани с цел сътрудничество между Църквата, държавните, областните, общинските, научните и културните институции в България и чужбина (форуми, кръгли маси, конференции, работни срещи и др.).
VІІ. ОРГАНИЗАЦИОННИ НИВА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Духовно-просветната, катехизическа и културна дейност в БПЦ се осъществява на следните пет организационни нива:
1. Синодална духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Тя се осъществява от Св. Синод на БПЦ-БП, подпомаган от Просветната комисия (ПК), Културно-просветния отдел (КПО), Синодалния катехизически център (СКЦ), Синодалното издателство и Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод на БПЦ-БП.
Според приетата от Св. Синод концепция за дейността на СКЦ, наименованията на останалите центрове за просвета, катехизация и култура на БПЦ са следните:
~ Православен епархийски просветен център - ПЕпПЦ;
~ Православен енорийски просветен център - ПЕнПЦ;
~ Православен манастирски просветен център - ПМПЦ.
Цялостната дейност на ПК, КПО и СКЦ е свързана с осъществяването на многообразни дейности, включително и с методическото ръководство на духовно-просветната дейност, реализирана в общообразователните учебни заведения, в епархийските, енорийските и манастирските православни просветни центрове.
СКЦ развива цялостна църковна система за подготовка на кадри, повишаване на квалификацията и преквалификация. Създаването на мрежа за подготовката и усъвършенстването на преподаватели по Религия, мисионери, педагози-катехизатори, учители, деятели на църковните изкуства, възпитатели, организатори на църковни училища, на летни лагери, водачи на поклоннически групи и др. е подробно описана в Конепцията на БПЦ-БП за СКЦ.
2. Епархийска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Осъществява се от епархийския митрополит, подпомаган от Епархийския съвет, Културно-просветния отдел и ПЕпПЦ към съответната митрополия.
Развитието, консолидацията и координацията на усилията на ПЕпПЦ, на ПЕнПЦ към духовните околии и към енориите са способни съществено да повишат нивото на духовно-просветната, катехизическата и културната дейност в епархията.
Водещ в координационно, информационно и ръководно-методическо отношение е Православният епархийски просветен център (ПЕпПЦ), който работи при съответната митрополия. ПЕпПЦ работи непосредствето под надзора на епархийския архиерей и под ръководството на епархийския координатор и епархийския проповедник. ПЕпПЦ могат да придобиват статут на юридическо лице в съответствие с чл. 140, ал. 4 от Устава на БПЦ като прицърковна организация.
В седалището на епархиите се създават ПЕпПЦ осъществява собствена епархийска духовно-просветна дейност, а също така ръководи и координира работата на отделните Православни енорийски просветни центрове (ПЕнПЦ), които действат в цялата епархия при архиереските наместничества на духовните околии или при енорийските храмове.
2.1. Епархийският координатор (свещеник, дякон или мирянин) се назначава от епархийския архиерей и координира цялостната духовно-просветна дейност в епархията. Той трябва да има необходимото богословско и педагогическо образование и опит в духовно-просветното дело на св. Църква.
2.2. Епархийският проповедник (духовник) се назначава от епархийския архиерей и отговаря за провеждането на благовестническата духовно-просветна дейност в епархията. Той трябва да е с духовен сан и да има висше богословско образование, както и опит, специализиран в църковната духовна мисия, православна просвета и проповедничество, насочени към всички социални пластове.
2.3. Епархийският мисионер и катехизатор се назначава от епархийския архиерей и отговаря за провеждането на мисионерската духовно-просветна дейност в епархията. Той е духовник или мирянин, трябва да е с висше богословско образование и да има опит в църковното православно мисионерство сред различните социални, етнически, религиозни, интелектуални, професионални и други групи в обществото. Дейността му е сериозно насочена и към самите членове на БПЦ-БП.
3. Духовно-околийска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
На това равнище под надзора на епархийския архиерей работят ПЕнПЦ в седалището на архиерейското наместничество и те спомагат за развитието на духовно-просветната, катехизическата и културната дейност в останалите енории на съответната духовна околия и в техните ПЕнПЦ.
В духовно-околийския ПЕнПЦ работят енорийски проповедник и богослови - образователни и културни специалисти, които осъществяват ръководни, координационни и информационни функции спрямо другите ПЕнПЦ в духовната околия. Те работят под непосредственото ръководство на епархийския координатор, епархийския проповедник и архиерейския наместник и под надзора на епархийския архиерей.
4. Енорийска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Председателят на църковното настоятелство на енорийския храм, под надзора на епархийския архиерей, е отговорен за организацията и осъществяването на цялостната духовно-просветна, катехизическа и културна дейност в енорията. Тя се развива от енорийските свещеници и техните помощници-миряни с богословско и педагогическо образование и с такова в сферата на църковните изкуства. Енорийската дейност в тези насоки се осъществява и със съдействието на архиерейските наместници, на председателите на църковните настоятелства, както и на епархийските координатори и епархийските проповедници.
Към всяка енория и особенно в тези, в които съществуват необходимите предпоставки от духовно и материално естество, се създава Православен енорийски просветен център (ПЕнПЦ). ПЕнПЦ осъществява своята дейност с благословението на епархийския архиерей. ПЕнПЦ е структура в енорията, която осъществява духовно-просветната и културна мисия на Църквата чрез организиране на проповедническа, огласителна, катехизаторска, консултантска, информационна, апологетична и антисектантска, културна, благотворителна дейност. Енорийският ПЕнПЦ може да придобие статут на юридическо лице в съответствие с чл. 140, ал. 4 от Устава на БПЦ като прицърковна организация.
5. Манастирска духовно-просветна, катехизическа и културна дейност.
Към ставропигиалните и епархийските манастири могат да се създават Православни манастирски просветни центрове (ПМПЦ), които са под надзора съответно на Св. Синод или на епархийския митрополит, ако това не противоречи на утвърдения манастирски устав. ПМПЦ пряко се ръководи от игумена / игуменията на манастира и в него работят манастирски проповедник (мисионер и катехизатор - брат на манастира), монахиня-катехизаторка (сестра на манастира), помощници миряни с богословско и педагогическо образование и с такова в сферата на църковните изкуства.
VІІІ. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Църковната духовно-просветна дейност се осъществява в два сектора на църковния и обществения живот чрез следните направления:
СЕКТОР А:
1. Проповедническо направление - призвание и дълг както на енорийските свещеници и на специално назначените епархийски проповедници, мисионери и катехизатори, така и на епископата. То следва да се реализира и с помощта на специално издавани сборници с проповеди, беседи и др. - за подпомагане на проповедническата и просветната дейност на епархийските проповедници, енорийските свещеници и българското православно духовенство като цяло.
2. Катехизаторско направление - подпомагане и съдействие на повярвалия в Бога човек съзнателно и отговорно да се приобщи и участва в живота на Църквата, да усвои основите на православния християнски светоглед и нравственост и началата на православния начин на живот.
а) предкръщелно оглашение - поучение на обърналите се към Бога в основните догматически и нравствени истини на вярата, в покаяние и дела на покаяние, в благочестив християнски начин на живот и в подготовка на желаещите да пристъпят към св. тайнство Кръщение, св. тайнство Брак, св. Евхаристия и др.
От църковната история и практиката на поместните църкви е известно, че от предварителното оглашаване на желаещите да се кръстят много зависи съзнателното поемане на обетите на св. Кръщение и решението за пълноценно участие в църковния живот. В съответствие с църковните правила началното оглашение следва да се провежда с всички възрастни и с децата над 12 години, желаещи да се кръстят. Нежелателна е практиката да се извършва св. тайнство Кръщение над хора, които не са подготвени за него (според 78-мо правило на Шестия Вселенски събор и 46-то правило на Лаодикийския събор, с изключение на особените случаи, напр., поради болест и опасност от скоропостижно настъпване на смърт. Но ако след това кръстените оздравеят, те „трябва да изучават вярата и да познаят, че са се удостоили с Божествен дар" - 47-мо правило на Лаодикийския събор). В случай на кръщаване на младенци обезателно е родителите и възприемниците да преминат през предварителната подготовка.
б) катехизация на православно кръстени невъцърковени християни;
в) въведение в св. тайнства на Православната църква.
3. Системна богословска духовна просвета - наставление на новопокръстените и вярващите в християнските нравствени норми, изясняването на главните вероучителни истини, запознаването със Свещ. Писание и Свещ. Предание като Божествено Откровение и приобщаването им към литургическия живот на Църквата. Духовници и дипломирани богослови могат да провеждат огласителни катехизаторски курсове, както и цикли от беседи и лекции в съответствие с предварително одобрени програми.
4.Подготовка и квалификация на просветните и културни кадри на БПЦ-БП.
Много от успеха на духовната просвета, катехизация и култура в Църквата зависи от подготвеността на енорийския свещеник. От стратегическо значение е да се изгради стройна система в БПЦ за периодично повишаване квалификацията на свещенослужителите (атестации, изпити, събеседвания, опреснителни курсове, насърчаване към придобиване на допълнителна професионална квалификация в други направления извън богословието, изучаване и поддържане на езикова и компютърна грамотност, специализации в чужбина).
СЕКТОР Б:
1. Мисионерско направление - свидетелстване за истинността на православното учение в сравнение с еретическите и сектантските лъжеучения и противодействие на инославните и иноверските мисии и прозелитизъм в България. Във все повече детски градини, читалища, училища и ВУЗ-ове у нас се ширят нехристиянски учения и практики. Във връзка с това се изработва и разпространява официално църковно становище относно тяхното истинско лице, действителни цели и вредно въздействие. Същото, придружено от списък на сектите, се изпраща до всички държавни, образователни и културни институции.
2. Културно-просветно направление - развива църковната духовна просвета чрез средствата на православната култура и различните видове изкуства.
3. Информационно направление - православно свидетелство сред най-широките обществени слоеве на населението чрез всички достъпни средства за масова информация, разпространение на различни духовно-просветни издания и организация на информационни центрове и библиотеки.
4. Издателско направление - издаване на разнообразна духовно-просветна литература и аудио-визуални материали.
Във връзка с това много удачна форма на вътрешноцърковно сътрудничество и взаимно подпомагане би било изпращането в Св. Синод на материали (катехизаторски листовки, брошури, набори от уроци и беседи, проповеднически сборници, учебници и учебни помагала), подходящи за издаване от Синодално издателство.
5. Благотворително и милосърдно просветно направление - осъществява различни инициативи с благотворителен, милосърден и общественополезен характер, чрез които се реализират и духовно-просветни и културни задачи на БПЦ.
ІХ. ОСНОВНИ ФОРМИ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
В духовно-просветното и културно служение на Църквата водещо е наставлението в главните вероучителни истини, в литургиката и в нравствеността на православното християнство, запознаването със Свещеното Предание и Свещеното Писание, приобщаването към литургичния живот на Църквата и към светоотеческия молитвен и аскетически опит, разпространението на православната духовна просвета и култура.
Необходимо е системата за духовна просвета, катехизация и култура да съдържа механизми за отчитане духовното състояние на хората, тяхната възраст, опит и здравословно състояние, социалната и етническата им принадлежност.
Основните форми на духовно-просветната, катехизическата и културната дейност в БПЦ-БП са:
1. Оглашение - предварително поучение и изпитване на обърналите се към Бога с цел придобиване на истинска готовност за встъпване в лоното на Църквата и за подвизаване по пътя на духовното възрастване. В този процес главното е нравственото обръщане и изменението на начина на живот като израз на вътрешното обръщане към Бога.
Трябва да се осъзнае и приеме, че от предварителното оглашаване на желаещите да се кръстят, зависи съзнателното поемане на обетите на светите тайнства и решението за пълноценно участие в църковния живот.
Оглашението следва да се провежда с всички възрастни и с децата над 7 години, желаещи да бъдат кръстени или да участват в друго от църковните тайнства.
В много случаи това оглашение е най-първата среща на хората със св. Православие и затова то трябва да бъде свидетелстване за Църквата като събрание на живеещите в Христовата радост, за да бъдат привлечени неукрепналите души и да бъдат трайно задържани в кораба на спасението - св. Църква.
Свещениците, кръщаваните, възприемниците, младоженците, кумовете (и други) следва да се стремят към възможно по-пълна подготовка за св. тайнства. При отсъствието на възможности или условия за продължително оглашение (от няколко месеца и повече) свещениците са длъжни строго да съблюдават изискванията за минимално и задължително оглашение чрез провеждането поне на три предварителни беседи. При индивидуалната подготовка на оглашаваните за св. тайнство Кръщение продължителността на периода на оглашение и количеството беседи е възможно да варира, но несъмнено продължителността на подготовката е от решаващо значение. Основен критерий за готовността за приемането на тайнството Кръщение е съзнателното и отговорното отношение към даваните обети по време на кръщението. Във всеки конкретен случай условията за подготовка за тайнството Кръщение трябва да се определят от свещеника с пастирска любов и разсъдителност.
2. Въцърковяване - катехизация на новоначалните християни и на тези, които са кръстени, но не са били научени на основите на християнската вяра, на началата на духовния живот и не са успели да се приобщят към църковния живот.
Въцърковяването се осъществява като постепенно приобщаване и практическо усвояване на живота и подвига в Христа. Въцърковяването се осъществява на принципно важни богословски основания, които неофитът трябва да разбере и възприеме:
2.1. Признаване боговдъхновенността на Свещеното Предание и Свещеното Писание и приемането им в цялата тяхна пълнота като ръководни начала в духовния и ежедневен живот.
2.2. Убедено влизане в Църквата като Тяло Христово, част от което е всеки един член на православната общност, а неин Глава е Сам Господ Иисус Христос.
2.3. Църковно свидетелстване и изповядване на вярата като радостен подвиг на новия човек, облечен в Христа чрез св. тайнство Кръщение и получил благодатните дарове на Св. Дух за живот в лоното на Църквата и разкриване на своята личност в цялата й пълнота, богообразност и богоподобие.
2.4. Възприемане на св. Евхаристия като център на личния и църковния живот и цялостно посвещаване на Господа.
2.5. Разбиране смисъла на св. църковни тайнства и осъзнаване значението на участието в богослужението като съучастие в Божието домостроителство за спасението на човека и света.
В процеса на въцърковяването на новите членове на Църквата трябва да се привлекат всички свещеници, активните миряни, катехизаторите, учителите и църковните хора на изкуството. Трябва да се използват и всички страни от социокултурната среда, които могат да съдействат за въцърковяването на съвременния човек.
3. Систематическа катехизическа дейност - катехизацията е необходимата основа на църковната духовна просвета. Тя се осъществява от пастирите и катехизаторите в следните насоки:
3.1. Проповед на словото Божие и подготовка на християните за участие в светите тайнства. Нужно е да се разшири практиката на изучаване на Свещеното Писание в енориите под формата на библейски, евангелски беседи и кръжоци. Работата в неголеми групи за обсъждането и разясняването на текстове от Библията обикновено помага на участниците в тях по-дълбоко да възприемат словото Божие и да се ръководят от него в своя живот.
3.2. Разяснение съдържанието на богослужебните последования, песнопения и четения. Богослуженията, тайнствата и обредите на Църквата, в които участват новоначалните християни е полезно да се съпровождат от своевременни катехизически пояснения и други практически занятия в храма и извън него с цел разкриване на духовния смисъл на православния литургичен живот, иконография, химнография, архитектура и пр. Целесъобразно е да се провеждат занятия и беседи за желаещите да разберат по-дълбоко съдържанието на богослужението.
3.3. Организиране на православни църковни училища за деца, младежи и възрастни. В тях се извършва профилирано и възрастово съобразено обучение. Дава се възможност и за участие в дългогодишни катехизаторски цикли, тематично обхващащи катехизиса, литургиката, Свещеното Писание и наследството на св. отци на Църквата.
Критерий за успешната работа на православните църковни училища е участието в св. тайнства на Църквата, реалното възприемане от учащите се на нравствените норми на православния християнски живот и решимостта им да се противопоставят на пороците и съблазните. Децата, подрастващите, семействата и възрастните, които посещават църковно училище, следва при възможност да участват и в социалната и благотворителната дейност в енорията, епархията, Църквата като цяло.
Православните църковни училища трябва да се сформират във всяка енория. Всички преподаватели в тях трябва да имат съответния богословски и педагогически ценз и следва да получат благословение за своята работа от епархийския архиерей.
3.4. Провеждане на открити беседи и лекции за църковното изпълнение и широката общественост.
3.5. Организиране на целеви обучителни семинари за църковното изпълнение и за представители на професионални гилдии, които имат пряк интерес към по-задълбоченото изучаване на св. Православие (историци, етнографи, краеведи, литератори, педагози, психолози, екскурзоводи, архитекти, музиканти, художници, журналисти и др.).
3.6. Летни детски, младежки и семейни лагери. Във всеки ПЕнПЦ се организират часове по вероучение за деца и младежи от различни възрасти (от 6 до 15 години), а през летния сезон се организират летни детски лагери за деца и младежи до 18-годишна възраст, както и за техните семейства. Тези лагери могат да се осъществяват в сътрудничество със СКЦ, ПЕпПЦ, ПМПЦ и други църковни и обществени структури.
3.7. Катехизическа и въцърковителна работа с младежи. Трябва да се създадат благоприятни условия за въцърковяването, духовното израстване и осъществяването на творческите стремежи и потребности на младежта, което предполага взаимното общуване на подрастващите не само в храма, но и в небогослужебно време, а и извън храма. За реализирането на тази цел могат да се използват различни курсове, школи, ателиета, младежки летни лагери, поклоннически пътувания, походи и трудови инициативи. Основните насоки и форми на духовно-просветната дейност сред младежите са:
- Приобщаване към литургичния живот и въцърковяване на младите хора, които са дошли наскоро в Църквата;
- Духовна просвета, която цели възприеманато на православните верови истини, приобщаването към християнския светоглед и усвояването на християнските нравствени ценности и норми;
- Привличане на младежта към християнско служение - иподяконство, трудова помощ за храмовете и манастирите, работа в детските лагери, помощ за немощни хора и др.;
- Създаване на отворена социокултурна младежка среда;
- Организация на специализирана помощ за младите хора, попаднали в трудна житейска ситуация или в определена зависимост. Приобщаване на младите хора към превантивната дейност на Църквата, насочена към избягването на рисковото поведение сред подрастващите.
3.8. Специална катехизическа работа със семействата.
При съвременната криза в семейството е необходимо да се отдели особено внимание на подготовката за св. тайнство Брак. Встъпващите в брачен съюз трябва да бъдат запознати с високия християнски смисъл на брака, като път за спасение и отговорностите на съпрузите в него. Целесъобразно е да се въведе ред за предварително (1-2 месеца по-ранно) подаване на писмени молби за извършването на св. тайнство Брак. Така времето до венчавката може да се използва за въвеждането на бъдещите съпрузи в мистичното и благодатно значение на църковния брак. Това време може да бъде ефективно използвано за катехизическа работа: обяснение на непосредствената връзка на св. тайнство Брак със св. тайнство Причастие, християнския смисъл на семейството като малка домашна църква. Църковното обгрижване на семейството трябва да продължава и след извършването на св. тайнство Брак. Тогава се отделя специално внимание и на въпросите за раждането, отглеждането, възпитанието и образованието на децата.
Нужни са и системни консултации за семейства с междуличностни, емоционални, духовни и здравословни проблеми.
3.9. Енорийско консултиране по въпросите на православната вяра и църковния живот, преодоляването на зависимости, борба с духовни, психически и психологически проблеми.
В по-посещаваните храмове, извън богослужебното време на големи празници, следва да има дежурен катехизатор, който може да дава подходящи отговори на обичайните въпроси на посетителите. Препоръчва се на настоятелите на големите градски енории да създават в храмовете консултативна служба по въпросите на вярата и църковния живот, привличайки за това образовани миряни. Опитът показва ефективността на индивидуалните беседи с влизащите в храма. Такава дейност е особено полезна в дните, когато храмовете се посещават от много хора, рядко участващи в св. тайнства на Църквата (на Рождество Христово, Богоявление, Цветница, Велики Четвъртък, Разпети Петък, Велика Събота, Възкресение Христово, Успение Богородично, в деня на храмовия празник и на задушниците).
В енорията следва да се разпространяват енорийски листове, катехизически листовки и брошури, посветени на празниците, св. тайнства, богослужението и отделни въпроси на църковния живот. За тях следва да се предвиди подходящо място в храма, където да се поставят, за да бъдат достъпни за всички хора, които влизат в храма.
В енорията трябва да се обгрижват деца и възрастни с психична лабилност и/или семейни проблеми. На такива братя и сестри следва да се помогне да осъзнаят, че Църквата е истинската духовна лечебница. Провеждането на консултации за психично здраве разяснява на базата на светоотческата традиция и на християнската антропология произходът на смущенията в здравето (неврози, фобии и други отклонения). Консултативният кабинет обгрижва всички възрастови групи. Към него може да има три секции:
а) детска консултация: деца със синдром на хиперактивност, тревожност, страхове, аутизъм и т.н.;
б) семейна консултация;
в) рискови групи.
Важно е да се актуализира мисионерската активност на БПЦ, апологетичната и рехабилиционната й дейност с цел противодействие на сектантския прозелитизъм и пр.
3.10. Специализирани курсове, школи, ателиета, четения, концерти, изложби, доброволчески трудови инициативи. Организиране на курсове по източно църковно пеене, богослужебен ред и богослужебни книги, агиология, църковна книжнина, църковно изкуство, иконография, църковнославянски език и на практически иконографски, музикални и приложно-художествени школи и ателиета, както и на различни доброволчески трудови инициативи.
Особено е нужен анализът на вътрешноцърковните проблеми, препятстващи катехизацията и духовно-просветната дейност, за да бъдат те преодолявани за благото на Църквата и обществото.
4. Катехизация в процеса на социалното служение - в болниците, затворите, сиропиталищата, детските домове, домовете за стари хора, приютите и др. В нашето време, когато много хора боледуват телесно, те не съвсем съзнателно или напълно осъзнато усещат нуждата не само от грижи за физическото, но и за духовното си здраве. Те жадуват за споделяне на духовните си проблеми и дори искат да се покаят и изповядат, но поради ниския си социален статус или заради заболяванията си, особено когато са в болница или старчески дом, не могат да потърсят и намерят свещеник, за да разговарят с него. Необходимо е жертвите на трафика на хора, болните и старите хора в съответните социални домове, както и децата, лишени от родителска грижа, да бъдат редовно посещавани и духовно обгрижвани от православните свещеници и техните помощници.
5. Поклонническите пътувания имат висок духовно-просветен потенциал, който следва да се използва в пълна мяра и да се организират редовни поклонения до свети обители и храмове в страната и в чужбина.
6. Школи по Църковни приложни изкуства, църковна музика и др.: църковно пеене, иконография, дърворезба, везане и други църковни приложни занаяти.
7. Кръжоци по Християнска култура, Църковна история и Православно краезнание.
8. Религиозно образование - БПЦ-БП е призвана да полага непрестанни усилия за подобряване на религиозното образование в България и за подпомагане на учителите по Религия с всички възможни средства.
9. Издателска и медийна дейност.
Тя следва да подпомага обществото и членовете на Църквата в адекватното им ориентиране в посланията на информационната среда.
9.1. Св. Синод полага грижи и финансово обезпечава дейността на Официалния сайт и Синодално издателство на БПЦ-БП чрез ежегодно заделяне на бюджетни и дарителски средства. Необходимо е създаването на специален сайт за проблемите на катехизацията, религиозното образование и православната култура.
9.2. Св. Синод изгражда и поддържа своя печатница.
9.3. Св. Синод инициира и финансира създаването и поддържането на национални църковни телевизия (ТВ) и радио.
9.5. Необходимо е да се създават и развиват епархийски, енорийски и манастирски издателства, библиотеки, аудио- и видеотеки, сайтове. Епархиотите / енориашите да бъдат постоянно ориентирвани за православните ресурси в Интернет.
Според възможностите си всяка епархия и всеки храм издават епархийски / енорийски вестник, епархийски / енорийски листове, книги, списания, брошури и листовки по отделни актуални теми.
Създават се и се поддържат епархийска телевизия и радио.
9.6. Създаване на синодален отдел „Връзки с обществеността" или назначаване на PR-експерт към синодалния Културно-просветен отдел или към Официалния сайт на БПЦ-БП. Подобни специалисти се назначават и във всяка митрополия. PR-експертите са професионалисти в областта на журналистиката, рекламата, богословието, културата, правото и др. Тяхната задача е да участват в изграждането на положителен образ на Църквата в обществото; да провеждат активна медийна политика, която да оборва натрапваното мнение, че БПЦ е затворена, статична институция, а напротив - че тя е жив организъм, близо до хората, с многостранна богата и активна просветителска и социална дейност.
9.7. Създаване на църковен „телефон на доверието".
10. Благотворителна и милосърдна просветна дейност.
Х. ФИНАНСИРАНЕ НА ДУХОВНАТА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
На общоцърковно ниво, както в епархиите, духовните околии, манастирите и енориите е необходимо да се намерят възможности за финансовото и материалното обезпечаване на катехизическата, образователната и културната дейност, включително и чрез създаването на духовно-просветни фондове за пряко и опосредствано финансиране.
1. Формира се Църковен духовно-просветен фонд от следните източници:
1.1. Приходи от отчисления на определени суми залегнали в годишните бюджети на епархиите. Размерът на тези отчисления се определя от Св. Синод при съобразяване с възможностите на всяка епархия;
1.2. Целеви дарения, спомоществувания и завещания, направени и набирани за осъществяването на точно определени дейности или проекти, като за целта се оформят договори за дарение или актове за дарение, в които изрично се упоменава волята на дарителя, в съответствие с която трябва да бъдат изразходвани получените средства.
1.3. Финансови средства, за които се кандидатства и се отпускат чрез държавна субсидия, както и по различни програми и проекти.
Цялостната дейност по набирането, заприходяването и разпределянето на финансовите средства на Църковния духовно-просветен фонд се регламентира с Правилник, приет от Св. Синод на БПЦ-БП.
1.4. Финансови средства, необходими за изпълнение и реализиране на Стратегията по приоритети и дейности, се формират и приемат ежегодно от Св. Синод на БПЦ-БП в съответствие с бюджета на разработената Комплексна програма за реализиране катехизическите дейности заложени в Концепцията за Синодален катехизически център. За постигане на максимална ефикасност се създава механизъм за координиране и планиране на дейностите и разпределение на бюджетните средства.
2. Епархийски духовно-просветен фонд се формира от следните източници:
2.1. Приходи от отчисления на определени суми, залегнали в годишните бюджети на всеки храм и манастир в епархията. Размерът на тези отчисления се определя от Епархийския съвет в съответствие с финансовите възможности на всеки храм / манастир;
2.2. Целеви дарения, спомоществувания и завещания, направени и набирани за осъществяването на точно определени дейности или проекти, като за целта се оформят договори за дарение или актове за дарение, в които изрично се упоменава волята на дарителя, в съответствие с която трябва да бъдат изразходвани получените средства.
2.3. Определен процент от приходите от собствена дейност, осъществявана от епархийската администрация: издаване на книги, списания и брошури, изработване на икони, църковна утвар, богослужебни одежди, както и от продажбата на църковни стоки, предоставени за продажба на консигнация.
2.4. Финансови средства, за които се кандидатства и се отпускат по различни програми и проекти.
Епархийските духовно-просветни фондове - финансират отделни по-мащабни проекти, осъществявани от ПЕпПЦ, ПЕнПЦ или ПМПЦ самостоятелно или съвместно с други църковно-просветни центрове.
Цялостната дейност по набирането, заприходяването и разпределянето на финансовите средства на Епархийския духовно-просветен фонд се регламентира с Правилник, приет от Епархийския съвет.
3. ПЕнПЦ и ПМПЦ се финансират от следните източници:
3.1. Собствени средства, планирани като определен процент от бюджета на храма / манастира, като параметрите, в които може да варира този процент се одобряват от Епархийския съвет / манастирското ръководство.
3.2. Целеви дарения, спомоществувания и завещания, направени и набирани за осъществяването на точно определени дейности или проекти, като за целта се оформят договори за дарение или актове за дарение, в които изрично се упоменава волята на дарителя, в съответствие с която трябва да бъдат изразходвани получените средства.
3.3. Приходи от собствени дейности - издаване на книги и брошури, изработване на икони, църковна утвар и богослужебни одежди, както и от продажбата на църковни стоки, предоставени за продажба на консигнация.
Финансовите средства, набрани за духовна просвета, катехизация и култура, се разходват само за тези дейности в служението на Българската православна църква.
ХІ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Управлението на Стратегията и нейното практическо реализиране се осъществява от Св. Синод на БПЦ-БП в пълен състав, респективно от Просветната комисия и Културно-просветния отдел на Св. Синод (КПО със СКЦ), епархийските митрополити, епархийските съвети, КПО към митрополиите, епархийските координатори, ПЕпПЦ, епархийските проповедници, епархийските мисионери и катехизатори, игумените на манастири, ПМПЦ, архиерейските наместници, енорийските свещеници, ПЕнПЦ, катехизаторите, учителите и църковните културни деятели.
Контролът по изпълнение на Стратегията се извършва от Св. Синод в пълен състав. Изпълнението на Стратегията се извършва под ръководството на председателя на Просветната комисия и ръководителя на КПО, които осигуряват непрекъснато наблюдение, оценка и обратна връзка по изпълнение на набелязаните приоритети.
Към Св. Синод се създават атестационни комисии с 5- до 7-членен състав:
~ председател - ръководителят на синодалния КПО или упълномощен от него представител;
~ ръководителят на СКЦ;
~ член на Работната група по въпросите на религиозното образование или член на КПО;
~ двама представители-богослови на богословските факултети и/или катедри в България;
~ (при необходимост) двама представители на Синодално издателство - неговият директор (или упълномощен от него представител) и член на издателския колектив.
Минимум двама от членовете на атестационната комисия трябва да имат научна степен.
При по-специфични атестационни събеседвания и оценявания се канят нарочни експерти в съответната специфична област.
Атестационните комисии оценяват:
- компетентността и квалификацията на църковните духовно-просветни кадри;
- качеството на учебните програми;
- качеството на методическите и учебните материали, и др.
Резултати от духовната просвета и катехизация
Плодовете от системно и планомерно провежданите духовна просвета и катехизация са увеличаването броя на въцърковените хора, повишаването степента на тяхната църковна просветеност, духовно възрастване и участие в светотайнствения живот на Църквата. Конкретните резултати от осъществяването на този цялостен процес са:
1) Придобиване на християнски светоглед, основан на приемането на Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква като ориентири за духовния живот в Христа, препотвърдени в догматическите определения на Вселенските събори на Църквата.
2) Приобщаване към Църквата като Тяло Христово, чиято Глава е Сам Господ Иисус Христос и чиито членове са православните християни.
3) Съзнателно влизане в живота на Църквата чрез участие в нейните Тайнства и осъзнаване на светата Евхаристия като битиен и литургичен център на християнския живот.
4) Въцърковяване на новообърнатите и новоначалните християни и приобщаване към енорията като църковна общност и евхаристийно събрание.
5) Осъществяване на активен духовен и нравствен живот, изразен в молитвеност и дела на любовта.
6) Осъзнаване степента на личната отговорност в Църквата, основано върху възприемането на канонично-дисциплинарните норми на църковния живот и йерархичното и административното й устройство.
7) Приемане на определено лично служение в църковната общност, енорията.
8) Принос за духовно-нравственото възраждане на българското общество.
9) Засилване авторитета на БПЦ-БП в България и сред останалите православни църкви-сестри.
ХІІ. АКТУАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БПЦ-БП.
Стратегията за катехизация в БПЦ-БП е гъвкава и може да се актуализира в следните случаи:
- за подобряване на дейностите;
-при необходимост, свързана с промени в Устава на БПЦ-БП;
-при констатиране на отклонения в резултатите от заложените приоритети;
-при настъпване на съществени промени в дейността на епархийските, енорийските и манастирските просветни центрове и др.
Процесът на актуализация се осъществява от Св. Синод на БПЦ-БП, като се използва потенциалът на Просветната комисия, Културно-просветния отдел, Работната група за религиозно образование, доброволните сътрудници към КПО или специално създадена работна група за обновяване и актуализиране на приоритетните направления на Стратегията с привличане и на външни експерти. Актуализираната Стратегия се предлага за обсъждане, приемане и благословение от Св. Синод на БПЦ-БП. Тази Стратегия е основа за разработването на Копцепцията за Синодален катехизически център и Комплексната програма за планиране на дейностите на КПО и СКЦ на БПЦ-БП.
В настоящия документ са заложени общите принципи, цели, задачи, организация, форми на работа и финансиране, които могат творчески да се развиват във всяка епархия на БПЦ-БП според конкретните условия, нужди и възможности.
~
Понастоящем Българската православна църква - Българска Патриаршия отчита тенденциите в развитието на обществената и културната среда и процесите на дезинтеграция в обществото, както и все по-ширvокото разпространение на бездуховността, неверието, суеверието и религиозния синкретизъм. Затова БПЦ-БП трябва да положи целенасочени усилия за поощряване и засилване на процесите на духовно-нравствено оздравяване и преобразяване на човека и обществото посредством свидетелстването за Истината. С оглед постигането на тези цели, Църквата в България трябва да се мобилизира в цялата й пълнота за благовестие и свидетелство за Възкръсналия Господ Иисус Христос и пътя за спасение на човека. А в основата им стоят вечните и неотменими Божествени заповеди, както и Божието обещание за участието на всеки човек в нескончаемото и славно Небесно Царство. По такъв начин православната духовна просвета, катехизацията и културата, осъществявани в БПЦ-БП, са изпълнение на Христовия завет; те са продължение на Спасителевото дело на земята. Затова са призвани максимално да допринасят за постигане крайната цел на църковната мисия в света - да бъде осветен и спасен човекът и цялата вселена да се изпълни със сиянието на Божията слава.