Братя и сестри,
Днешното евангелско четиво ни поставя пред въпроса: изправни ли сме пред Бога и пред човеците. Евангелският младеж попитал Иисуса: „Какво добро да сторя, за да имам живот вечен?" (Мат. 19:16) - Въпрос, който изниква пред всички хора. Дали човек е морален, дали е религиозен, дали се стреми към нещо възвишено или пилее дните си в разгулност и леност - на всеки все нещо му не достига. Това незадоволство от себе си е копнеж на хората за промяна на душевното състояние. Какво да сторим - питаме и ние небесния Учител?
Господ не ни оставя без отговор. Той казал на младия човек и с това на всички ни: „Опази заповедите!" (Мат. 19:17). За кои заповеди става дума? - Иисус изброил само част от десетте Божии заповеди, дадени някога на Моисей: „Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си, обичай ближния като себе си" (Мат. 19:18-19).
Ученикът трябва да изпълни задълженията си, войникът да изпълни военните наредби, управителят да се съобрази с условията на международните отношения, да вижда нуждите на своя народ и да ги задоволява. Така е и в духовно отношение. Човешкият живот, без спазване на известни норми, не може да върви към възход и усъвършенстване. Бог е дал на човеците заповеди, които уреждат отношенията в обществото, към себе си и към околните. Някога тия десет заповеди били написани на каменни скрижали на планината Синай (Изх. 24:12). Целта била те да бъдат поставени не в някоя зала или в храма Божи, или в музей, за да напомнят какво Бог иска от хората. Законът от планината Синай трябвало да остане в сърцето на човека и да бъде валиден през всички векове. За голямо съжаление, мнозина от нас, ако им се заговори днес за Божии заповеди, ще вдигнат рамене и ще запитат като евангелския младеж: „Кои?" Този въпрос за него бил естествен, защото ги знаел и изпълнявал. За нас, обаче Божиите заповеди ще трябва да се повтарят и напомнят. Мнозина от нас не знаят какво се иска от тях и как да се отнасят към себе си, към околните и към Бога. Те вършат всичко според влеченията си. Бог обаче е вложил в душата на всекиго закона на съвестта, която го насочва към доброто. Боже, помогни ни, Твоите основни изисквания за морал и отношения към Тебе и другите ще залегнат в сърцата ни!
Не убивай, не кради, не прелюбодействай, не клевети, не посягай на чуждото нито с ръце, нито със сърце, спазвай празничната почивка - деня за молитва и добротворство, почитай баща си и майка си! С тези заповеди Бог е издигнал предпазващи прегради срещу бурите на злото. Какво ли би станало, ако тези задръжки се разрушат? Бъдете сигурни: не бихме могли да живеем в мир и спокойствие, светът би загинал.
Не убивай! Не убивай нито себе си, нито другите! Тази заповед трябва да е пред очите на всеки човек. Всяка млада майка трябва да запечати тази заповед в съвестта си, когато помисли да унищожава зародиша на живот в себе си.
Не прелюбодействай! Не разрушавай семейството! Това се отнася до всички брачни хора, които още след първата трудност се разделят; до всички, които лекомислено нарушават своята вярност. О, да можеше тази заповед да влезе в гърдите на всеки и да звучи постоянно в ушите ни! Божият закон освещава брака и не позволява отклонения.
Не кради! Не кради от душата си, за да храниш тялото! Може да придобиеш цял свят и да останеш сиромах по душа. Всяка голяма или малка кражба е осакатяване на вътрешния човек: външно прекрасен, а душата му оскъдна, ниска! Да имаше някаква преграда, която да ограничи това зло, да се изявеше някаква сила, която като електрически ток да удря всеки, който посяга на чуждото, на общественото, на държавното. Никой да не мисли, че може да се укрие. Може хората да не научат за престъплението, но Бог не оставя греха ненаказан. Откраднатото е като огън в пазва, който гори.
Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята - първа заповед, дадена с обещание за награда още тук на земята. Има ли друга наредба, към която се отнасяме днес така безотговорно?! Помислете за изоставените старци, често без хляб, без грижа и помощ отникъде можем ли да изтръгнем из мислите си обидите, непослушанието, своеволието на децата си? Колко въздишки и безсънни нощи биха се спестили, и на родители, и на деца! При това колко добре би било на децата при благословията, съгласието и напътствието на родителите. Ще се избягнат безброй грешки, пороци, лоши склонности, а ще израсте искреността, доверието, честността и над всичко любовта.
Братя и сестри,
Бихме могли да продължим в тая насока още дълго. Но нека размислим колко бихме спечелили при зачитане на тези елементарни Божии изисквания в частния и обществения живот. Какво да сторим се питаме с думите на евангелския младеж. - Опази заповедите! - повтаря Иисус Христос. Те са превъзходна бариера, която би ни предпазила от излишни конфликти и тревоги. Божиите заповеди биха ни въвели в небесното царство.
Божият закон е вечен, непреходен. Той е норма, която не може да се изпълнява наполовина и да се заобикаля. Ние знаем, че лесно можем да се скрием и да извършим нещо престъпно. Никой няма да ни види, нито да ни чуе. Има обаче Един, Който всичко вижда и всекиму въздава. Той е Законодателят и Изпълнителят на присъди, когато се нарушат Неговите наредби.
Пътят на спасението е само след Иисуса Христа. Той е нашият ориентир. В проповедта на планината Той казва: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня" (Мат. 5:17). Друг път говори: „Кой от вас ще Ме укори за грях? (Йоан. 8:46). Св. Евангелие свидетелства, че към нарушителите на Божия закон той се отнасял не така, както ние се отнасяме. Спомнете си, как Той опростил жената-прелюбодейка и й дарил едно ново начало на честен живот. Той хранел гладните, помагал на болните, насочвал престъпниците и бирниците към честно изпълнение на задълженията. Иисус Христос посочил на младежа, как да изпълни целия закон. Той видял у него пристрастие към богатство и поискал да го спаси. За нас законът може да се изпълни, като спазим две изисквания, които обхващат целия човешки живот: „Обичай Бога и ближния като себе си!"
Какво да сторим? - Отговорът е: близо до Бога и Неговия закон. Разбира се, ние не можем да заличим извършеното досега зло. То ще остане като знак на времето. Но можем и трябва да поставим едно ново начало. Това ще стане не само с наши собствени сили, а с вяра в Оногова, който е дал и спазва законите. Вярата в Бога е онази велика сила, която може да задържи престъпната ръка, да спре похотното прелюбодейно чувство, да облагороди сърцата на брачни и безбрачни, да насочи родителите за правилно възпитание и покори децата в обич и преданост. Нашата молитва днес е: Благословен си Ти, Боже, Законодателю и Пазителю на морала. Научи ни да изпълняваме Твоите заповеди и насочи ни да живеем според тях! Амин!
