Наскоро след поробването на Средец (София) черквицата „Св. Спас” изникнала като феникс из пепелищата в църковен имот с разрешението на турските власти. Тя била малка, вкопана два метра в земята, с покрив и прозорчета почти на нивото на цветята в двора. До нея се слизало по няколко стъпала. Долу миряните шепнели молитвите си пред красиви икони на изящен иконостас и стени, изписани изцяло със стенописи, все дар от раята.
През 1578 г. Стефан Герлах, професор по богословие в Тюбингенския университет, посетил София, я споменава като „Св. Възнесение” сред другите църкви в поробения град. Първото историческо свидетелство дължим обаче на Матей Граматик. То датира от 1564 г., когато той, като очевидец на мъченическата гибел на св. Никола Нови, е написал неговото житие. В него той се спира обстойно на църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”); описва честването на Възнесение Господне, може би защото мъченикът Никола по пътя на своята Голгота се е преклонил пред този храм. Още в навечерието на празника към него отвсякъде се стичали млади и стари, бедни и богати, здрави и недъгави, пеейки псалми и духовни песни за възхвала на Христос. „… В стенания и въздишки се обливаха в сълзи, мислейки за Бога”.
Една година след Освобождението църквата-землянка „Св. Спас” била разрушена, както правели на времето, като я заровили набързо, за да строят нов храм. В 1881 г. просторната, висока красива църква „Св. Спас” отворила врати за богомолците и в нея изпъквал красивият иконостас – дело на прочутия потомствен дърворезбар Ф. Филипов, произхождащ от с. Осое, Дебърско. Стените на храма изрисували художниците Хар. Тачев и Апосотл Христов, а олтара – Д. и Р. Мандеви. Строена по плана на Георги Джонгов, при изграждане вътрешността използвали специално сечени стари дъбови дънери от гората на Урвишкия манастир. Църквата „Св. Спас” е типична за ХІХ век – смесица от базиликална форма със седловиден покрив, от който се издигали три купола на високи основи. В двора й почивали вечния си сън първият български генерал С. Муткуров и родителите на Иван Денкоглу, ревностен дарител и защитник на поробеното софийско население.
При бомбардировките на София в края на Втората световна война бе напълно разрушена едната половина на църквата. Оцелялата част бе възстановена и в нея се свещенодействаше до започването на строежа на Външнотърговската банка, когато тя бе заличена заради монументалния строеж.
Двете църкви „Св. Спас” са частичка от сложната историческа съдба на София. В историята на първата черквица все още има бели петна, които учените не попълниха, въпреки изобилстващия археологически материал, който се показа при изкопа за Външнотърговската банка.
„Църковен вестник”, бр. 23 юни 1994 г.
