07 ноември 2024, четвъртък

Св. 33 мчци в Мелитин. Преп. Лазар Галисийски
church

Днес честваме паметта на св. Георги Софийски Нови

| Автор: Българска Патриаршия

Св. Георги Софийски Нови

На 11 февруари честваме паметта на св. Георги Софийски Нови. Той е роден в Кратово през 1496 или 1497 г. Като младеж учи златарски занаят в родния си град. След смъртта на родителите си се заселва в София и живее в дома на свещеника Пейо, който по-късно написва житието му. Красивият младеж привлича вниманието на турците, които се опитват да го накарат да приеме исляма. Георги води диспут с турския съдия, бива мъчен и накрая изгорен на клада, тленните му останки са прибрани тайно и погребани в съборната църква “Св. Марина”. Той умира на 11 февруари 1515 година. Скоро след това е канонизиран и са му съставени житие и служба. Още през първата половина на XVI в. мощите му са били извадени от гроба и поставени в ковчег, който бил пренасян в градските църкви и давал изцеление от различни недъзи на онези, които му се молели с вяра. В началото на нашия век сандъче с мощите на св. Георги Нови Софийски се пазело в ротондата “Св. Георги”. В Кремиковския манастир също се е пазела мощехранителница с мощи на светеца. Хората вярвали, че в деня, в който се празнува паметта му, кръвта на светеца излиза по стените на църквата “Св. Георги” и около "Кафене баши" (ул. “Солунска”), през която го водели, за да го изгорят. От червеникавата пръст софиянки събирали за здраве.

Вероятно първите изображения на светеца са се появили в София, но нито тук, нито в околностите са запазени негови ранни изображения. Но вестта за мъченическата му смърт навярно е стигнала бързо до родния му град Кратово, защото първите датирани образи на светеца се намират именно там. Кратовският княз Димитър Пепик, щедър дарител на манастири, поръчва да се изобрази ликът на св. Георги Софийски Нови в църквата на Тепличкия манастир, Демирхисарско, на която е ктитор. Изображението датира от 1536 г. През 1541 г. светецът е изписан в хилендарската килия “Моливоклисия” на Света Гора. В “Хилендар” негови изображения има и от по-късно време. Върху две икони от втората четвърт на XVI в. и от 1667 г., и в един стенопис от същата година св. Георги Софийски Нови е представен заедно със сръбския княз Лазар, загинал в Косовската битка.

Скоро след възстановяването на сръбската Печка патриаршия през 1557 г. започва масово обновяване и изписване на църкви в диоцеза й. Св. Георги Нови Кратовски става изключително популярен и образа му откриваме в Сърбия в цяла поредица стенописи от 1564 г. до втората четвърт на XVII в. Известни са 14 негови изображения. Гръцки зографи, вероятно работили в Сърбия, рисуват св. Георги Софийски Нови в църквата “Св. Димитър” в с. Палатиция, до Верия, през 1568-1569 г. През XVII в. в района на Тепличкия манастир, където той е образец за по-късните храмове, се появяват още образи на софийския светец ­ в манастира край с. Журче през 1617 г., в църквата “Св. Димитър” в с. Жван през 1624 г., в църквата “Св. Никола” в с. Ижище, Кичевско.

Образът на св. Георги Нови е толкова популярен в Сръбската църква, че през 1741 г. Христофор Жефарович го включва в своята знаменита “Стематография”, използвана по-късно като наръчник от много зографи. В манастира “Хилендар” светецът продължава да се изписва през XVIII и началото на XIX в., през 1779 г. в параклисите “Св. Сава Сръбски” и “Св. Димитър”, чиито ктитори са от Видин и Копривщица, и в новите стенописи на главната църква през 1803 година.