| Автор: Българска Патриаршия
България вече изпрати своите загинали чеда, чийто земен път завърши трагично в Охридското езеро. Въпреки това реакциите, свързани с изразената по случая позиция на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай продължават и до този момент. Вероятно причина за това е познатото при такива случаи търсене от страна на повечето медии на сензации и конфликтни точки чрез частично и извадено от контекста цитиране, водещо до съзнателно или несъзнателно манипулиране на църковно-общественото мнение.
Нашата читателка Велиянка Янева е взела молитвено участие в св. Литургия и панихидата, посветена на загиналите в Охридското езеро, и е присъствала на проповедта на Пловдивския митрополит Николай, произнесена на 6 септември 2009 г. в катедралния храм „Св. Богородица” в Пловдив. Тя споделя в Отворено писмо възмущението си от дълго продължилите спекулации по този въпрос и, бидейки несъгласна със заблуждаването на обществеността, счита за свой дълг да сподели личните си впечатления с аудиторията на сайта на Българската Патриаршия. Велиянка Янева е завършила предучилищна педагогика и богословие в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като детска учителка в 141 ЦДГ в кв. „Лозенец”, гр. София.
ОТВОРЕНО ПИСМО
В динамичното време, в което живеем, необходимостта от безпристрастна и достоверна информация за всички актуални събития е задължителна. Не без значение е и добронамереното й и пълно представяне пред обществеността. Това, обаче, не е възможно, ако от общия контекст на дадена проява или изказване се отдели една мисъл и се тълкува самостоятелно или произволно. Съзнателно или не, неправилно бе разбрана и преекспонирана проповедта на Пловдивския митрополит Николай, произнесена на 6 септември т. г. в храм „Света Богородица” в Пловдив. Но какво се случи там, всъщност? С благ тон, присъщ за един архиерей, митрополит Николай недвусмислено изрази своето съчувствие към поредното сполетяло ни нещастие - трагичната смърт на нашите сънародници в Охрид. Неговото състрадание бе изпълнено с вяра, че загиналите са преминали земния си път като достойни християни, в духа на православната вяра и Христовата любов. Основен момент в архипастирската загриженост на Пловдивския митрополит бе надеждата, че Бог по Своето милосърдие ще причисли душите на новопредставилите се в селенията на праведните. По време на панихидата той спомена имената на загиналите в Охридското езеро непосредствено след тези на нашите предшественици, които с живота си и с делата на вярата си са допринесли за Съединението на България. Ето защо обвинението към Пловдивския митрополит в безсърдечност, в безчувствие и в непремереност е безпочвено и неоправдано. Христовата любов състрадава, утешава, лекува болката и възпълва немощта. Но тя също просвещава ума и подтиква към самовглъбяване, към търсене на причините за всичко случващо се. Право и дълг на архипастира е да утеши и успокои сърцата на вярващите, но и да призове към размисъл и преоценка на делата в синхрон с Христовите заповеди. Без никого персонално да обвинява и обижда, за пореден път митрополит Николай припомни 29 август като траурен ден за Православната Църква и за всички, които се самоопределят като православни християни. С това той се опита да подчертае, че в деня, в който всички трябваше да скърбим, мнозина се забавляваха с блудното и кощунствено шоу на певицата Мадона. Но се случи така, че когато всички трябваше да ликуваме по повод Съединението на България, ние се разплакахме, оплаквайки своите внезапно починали сънародници. За всички християни, пълноценно участващи в живота на Православната ни Църква, тези думи прозвучаха естествено, разбираемо и поучително. Но за други, чиито сърца стоят далеч от християнската разсъдливост, словата на митрополит Николай се превърнаха в „камък за препъване” и в „предмет на противоречие”. Тези хора възприеха думите на Пловдивския митрополит като абсурдни, безчувствени и цинични. В действителност нямаше нищо оскърбително или произволно в призива на митрополит Николай към опомняне, вразумление и покаяние, към приемане на трагедията в Охрид като знак на Божията любов и дълготърпение в очакване на нашето обръщане от пътя на греха и хладната вяра към пътя на правдата и топлата, благочестива вяра.
Словесната атака срещу личността на митрополит Николай е породена вероятно от различни причини: духовна незрялост, непросветеност, лична неприязън и др. Но в основата си тя е продиктувана от факта, че със своето служение и обществена активност той провокира и опровергава всички, които твърдат, че БПЦ абдикира от проблемите на нашето земно битие. Съблюдаването на Христовите заповеди и авторитета на Българската Православна Църква или тяхното отхвърляне е личен избор, акт на свободната воля на всеки човек. Но така или иначе гласът на „викащия в пустинята” призовава всички нас да изправим пътищата си пред Бога и неуморно да търсим духовния оазис всред пустотата на потъналия в зло съвременен свят. Защото „Бог поругаван не бива” и служещия Му вярно не следва да бъде хулен за дръзновението си. Имащите уши да слушат, нека слушат, и да изпълняваме Божиите повели, за да влезем в радостта на Божието царство и там да пребъдваме вовеки.
Велиянка Янева
Tweet
