10 февруари 2025, понеделник

* Св. свщмчк Харалампий Чудотворец. Св. мчца Валентина (Тип. с. 219)
church

Панихида в Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим

| Софийска света митрополия

54299086382_dc824fd5c5_o.jpg

На 1 февруари, по повод Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, в столичния храм „Св. Седмочисленици“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи панихида в памет на осъдените от Народния съд (1 февруари 1945 г.) и убити регенти – принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов и в памет на всички православни християни, жертви на режима.

В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, ставрофорен иконом Николай Коцев – председател на храма, иконом Станко Дидов и йерей Димитър Събев от храмовото духовенство, иконом Николай Георгиев – ефимерий на параклиса „Св. цар Борис-Михаил“ (дворец „Врана“), както и протойерей Димитър Кутлев. Молитвено участие взе Тивериополският епископ Тихон. 

На заупокойното последование присъстваха Н.В. цар Симеон II, Н.Ц.В. Калина, княгиня Българска заедно със своя съпруг Антонио Хосе Китин Муньос и синът им Н.Ц.В. княз Симеон-Хасан, проф. Огнян Герджиков – бивш министър-председател (2017) и бивш председател на Народното събрание (2001 – 2005), близки на царското семейство, народни представители и общественици. 

В памет на загиналите регенти и на всички, несправедливо осъдени и убити през комунистическия режим в България, Негово Светейшество отбеляза:

„Днес, когато се навършват 80 години от присъдата на Народния съд над царските регенти, министри, депутати и царски съветници, и хиляди граждански и военни лица, които в продължение на години са били в управлението на държавата, армията и институциите, може да се види какви са пораженията, които грехът нанася върху човека. Грехът внушава на човека да мисли себе си за прав дори когато действа в очевиден разрез с Божиите заповеди и човешките принципи на нравствеността. Когато това се разрасне в душата на човека до степен, че той вече се е поддал на омраза и е готов да извърши дори убийство, явно е, че такъв човек не само не е прав, но върши велики несправедливости. 

През Септемврийското въстание и по-късно, с настъпването на комунистическия режим, често на противостоящите страни са заставали бащи и синове, близки и роднини. Противоборството, ненавистта и кръвопролитията до днес създават прегради и разделения в обществата. Причината за това човеците така лесно да се поддават на злобата и отрицанието е, че сме се отдалечили от вярата в Бога, забравили сме Христовите слова: без Мене не можете да вършите нищо [добро] (Йоан 15:5), доверили сме се на себе си, повярвали сме, че можем да създадем справедливо общество тогава, когато в нас живее несправедливостта.  

Свидетелство на отдалечаването ни от Бога е повсеместната криза на ценностите в съвременния свят, ръководен от материалистически стремежи. Вървейки по този път, човеците не биха могли да намерят верния път към постигане на лично и обществено благо и кризата ще продължи да се задълбочава. Когато пренебрегваме и забравяме Законодателя, рано или късно стигаме до безпътица. Когато погледнем назад и видим през какви надежди и трудности сме преминали, не ще можем да си дадем отговор на въпроса „Защо беше всичко това?“.

Нека, спомняйки си за царските регенти и за всички несправедливо осъдени и убити от комунистическия режим, да отправим молитви Бог да им прости прегрешенията, които те като човеци са извършили в своя живот. Нека обаче не допускаме неприязънта и гнева към хората, позволили злодеянията, да управляват нашите мисли и постъпки. Да чуем какво казва псалмопевецът: „Всички съгрешихме, станахме еднакво негодни“ (срв. Пс. 52:4) и самите ние да се обърнем към Бога и с това да дадем пример на останалите. Да положим начало на помирение в личния, а по този начин и в обществения живот; да видим, че сме братя и сестри в Единия Бог, Който Сам пострада за нас и ни завеща да имаме не омраза, злоба и отмъщение, а любов помежду си. Бог да ни помага да преодоляваме разделението, да промисля за доброто бъдеще и добруване на народа и на нашето отечество България“.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК