| Софийска света митрополия
На 28 октомври Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави светата Литургия за празника на света великомъченица Параскева-Петка Иконийска в столичния храм „Св. Параскева“ (ул. „Г. С. Раковски“ № 58).
В съслужение бяха ставрофорен иконом Кирил Дидов – първи духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Васил Танев – втори духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Йоан Чѝкалов – председател на църковното настоятелство, протойерей Владимир Тишчук – председател на руския храм-подворие „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, храмовото духовенство и столично свещенство, заедно с протодякон Иван Петков.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от храмовите певци, а светата Литургия бе огласена от храмовия хор с диригент г-жа Нели Трошева.
В края на Великото славословие четирима енориаши бяха постригани за четци, певци и свещоносци.
Негово Светейшество поздрави всички с празника на света великомъченица Параскева и допълни:
„От нейното житие знаем, че тя е претърпяла тежки страдания заради вярата си в Господ Иисус Христос. Нейният живот и мъченически подвиг са ярко свидетелство за силата на християнската вяра и за непоколебимата любов към Бога.
Когато се вглеждаме в житията на светите мъченици и изповедници, виждаме как християните са посрещали дори най-тежките изпитания: с удивителна твърдост и духовно достойнство. Те са оставали верни на Христос, независимо от страданията и заплахите, пред които са били изправени.
Така е постъпила и светата мъченица Параскева. Тя е дала ясен и категоричен отговор на въпроса какво означава човек да бъде християнин и как да наследи вечния живот.
От нейното житие разбираме и защо родителите ѝ са я нарекли Параскева. Тя се е родила в петък, а на гръцки език този ден се нарича „Параскеви“ (Παρασκευή). Родителите ѝ били благочестиви християни, които почитали деня на Христовото разпятие с пост и молитва, в памет на страданията на Господ Иисус Христос. Затова нарекли дъщеря си с това име.
Света великомъченица Параскева пострадала при император Диоклетиан през 303 г. След първия ден на мъченията Господ изпратил при нея свят ангел, който ѝ показал оръдията на Христовите страдания – Кръста, на който Спасителят бил разпнат, копието, с което било прободено реброто Му, и останалите оръдия на Неговите мъки. Всичко това ѝ напомнило за страданията, които Господ доброволно понесъл за нашето спасение.
Укрепена от това небесно явление и от Божията благодат, света Параскева получила изцеление от раните си. На следващия ден тя застанала пред своите мъчители с още по-голяма твърдост и решителност да остане вярна на Христос. Така довела своя мъченически подвиг до край, без да се отрече от вярата си.
Днес ние можем да се поучим от нейния пример и от нейния мъченически подвиг. Защото дори сред най-тежките страдания тя не се отрекла от Христос и не се отделила от Неговото Тяло. Ето каква дълбока и непоколебима любов към Христос е имала светата мъченица, за да остане неразделно свързана с Него!
В наше време, особено през тези дни, когато нашата Църква е изправена пред различни изпитания, разногласия и смутове, трябва още по-внимателно да се вглеждаме в себе си. Появяват се различни мнения и призиви, които водят до разделение между вярващите. Стига се дори до внушения да не се участва в богослуженията и да не се пристъпва към светото Причастие. Трябва да се вглеждаме в себе си и да се запитваме: имаме ли такава любов към Бога, която да ни държи здраво свързани с Тялото Христово? И не бива да възприемаме това Тяло Христово като нещо въображаемо, а да го виждаме в човека до нас – в нашия брат, в православния християнин, който, също като нас, носи Божия образ. Той също е човек, за когото Господ се е разпнал и който се бори със своите грехове и страсти, за да се очисти, да се съедини с Христос и да се утвърди като неразделна част от Неговото Тяло.
Имаме ли тази любов един към друг, която да ни помага да останем единни и заедно да преодоляваме изпитанията? Или само си мислим, че знаем и разбираме, и че можем да поведем хората след себе си, а в същото време прекъсваме общението помежду си, проявяваме гордост, осъждаме се взаимно и продължаваме да всяваме раздори в единното и неделимо Тяло Христово?
Подобни разногласия се отразяват тежко и на нас, духовните пастири. Подобно поведение не е добро и не е полезно за никого. Затова, следвайки примера на нашия Господ Иисус Христос, на света мъченица Параскева и на всички светии, нека се стараем непрестанно да укрепваме любовта си към Бога и към ближния.
Щом любов нямам, нищо не съм (I Кор. 13:2), казва свети апостол Павел. Нека не позволяваме нищо да прониква в душите ни и да помрачава нашата любов към Бога и към ближния. Нека стоим твърдо във вярата и в единството помежду си. Ако някой се поклати, нека го подкрепим и задържим. Ако някой се препъне, нека му подадем ръка, да го изправим и да му помогнем да продължи напред“, завърши словото си Негово Светейшество.
Председателят на храма отец Йоан Чѝкалов благодари на патриарх Даниил за възглавяването на божествената служба и му поднесе скромен подарък.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Мартин Иванов от Манхайм: Там, където българите намират духовен пристан
