Поклонение в Килифаревския манастир

07.04.2012 | Великотърновска митрополия

По инициатива на свещеник Зоран Мамучевски, ръководител на Православания център „Проф. Тотю Коев”, и с благословението на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, специално за хората от великотърновския Дом за стари хора „Венета Ботева” на 6 април беше организирано поклонническо пътуване до Килифаревския манастир „Рождество Богородично”. В мероприятието взеха участие и студенти от Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Участниците в поклонническото пътуване бяха топло посрещнати от монахините, подвизаващи се в обителта на преподобни Теодосий Търновски. Сестра Сидония разказа накратко историята на манастира, след което игуменката – майка Юстина, покани всички на чаша чай в архондарика.

След като се подкрепиха с топъл чай и постна почерпка, поклонниците обиколиха манастирската околност и се насладиха на прекрасната природа.

По обяд, специално нает за целта автобус откара възрастните хора обратно в дома. Всички останаха доволни от поклонението в Килифаревския манастир и си пожелаха някой ден отново да посетят това свято място.

* * *

Килифаревският манастир е основан по времето на българския цар Иван Александър (1331 – 1371). Бил е построен на хълма над сегашната обител и укрепен с крепостни стени. Негов създател е видният исихаст преподобни Теодосий Търновски (27. ХІ), който бил подкрепян от своя ученик и последовател преподобни Роман Търновски (17. ІІ). Твърде скоро Килифаревският манастир се превръща в духовно и книжовно средище, от което са излезли видни духовници, като св. Киприан, митрополит Киевски и Московски (16. ІХ), св. Евтимий, патриарх Търновски (20. І), и много други.

По време на османското завоевание в края на ХІV век обителта е разрушена, но възкръсва за нов живот през 1718 г. Манастирът придобива сегашния си вид през 1840 – 1842 г., благодарение на майстор Кольо Фичето от Дряново.

Иконостасът е дело на прочутите тревненски резбари Цоньо и Симеон Витанови. Иконите са изписани от тревненските зографи Досю Коев, Симеон Симеонов и Йонко Попвитанов.