| Българска патриаршия
Ваше Светейшество, Първоиерарше на светата Константинополска църква,
Ваше Величество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Боголюбиви отци,
Oбични в Господа братя и сестри,
С братска любов в Христа Спасителя, с почит и уважение, и искрена духовна радост, в днешния възкресен ден поздравяваме още веднъж с „Добре дошли“ сред нас нашите най-високи и скъпи гости от светата Константинополска Вселенска патриаршия, които се отзоваха на поканата ни – в единство и братско общение във вярата да отбележим заедно паметта на дивния Божи угодник и наш, всебългарски небесен застъпник и молитвеник: Рилския пустинник и Чудотворец Йоан, комуто през настоящата година се изпълват 1150 години от рождението и 1080 години от блаженото му успение.
Споделянето на радостта всякога удвоява радостта, като я прави още по-пълна и съвършена. И ако това е вярно за всяка човешка радост, то колко повече то е вярно за радостта на Църквата, която извира от Основоположника на нашата вяра, Който и днес ни зове, както някога учениците, и казва: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9).
Тази пълнота на радостта в Господа е сладък плод от нашето единство във вярата и е израз на духовните връзки, които през вековете са съединявали Поместните ни църкви в общата вяра, в единството на светите Тайнства и в наследството на светите отци. За тази пълнота на радостта свидетелства и свети апостол Павел, когато в Посланието си до филипяни увещава: „… направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени“ (Фил. 2:2). И наистина, нима може да има радост там, дето няма единство и единомислие? Връзката между тези двете е непосредствена и е естествена. Едното произтича от другото и обратно: отсъствието на единство в Църквата Христова е непълнота и отсъствие и на радостта в Христа.
Към същото това благословено и благодатно единство във вярата и в радостта във Възкръсналия Господ ни призовава и паметта за светите Божии угодници. Те ни съединяват едни с други, със себе си и с Господа, Комуто те се уподобяват, като непрестанно ни припомнят, че „… един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас“ (Еф. 4:5-6). А затова ни обединява и почитта ни към тях, защото всички те са най-ярко свидетелство за истинността на нашата спасителна православна вяра.
Затова и толкова силно звучи Заветът на преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски, отправен към всички нас: „И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения”, а така също: „и както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено“. В тези думи се съдържа и заветът за нашето общо служение. Единодушието, към което ни призовава преподобният, не е безразличие към истината, а плод на общия ни живот в Светия Дух”.
Преподобният не ни завещава земно богатство, човешка слава или преходно величие. Той ни оставя най-скъпоценното – чистотата на светата православна вяра, която светите апостоли проповядваха, светите отци изповядаха и светите Вселенски събори утвърдиха. Тази вяра не е човешко установление, което може да бъде изменяно според обстоятелствата на времето, а богооткровена истина, поверена на Църквата за спасението на света.
Затова и светият апостол ни наставлява: „И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание“ (2 Сол. 2:15).
Верността към това Предание е основата на истинското църковно единство. Защото единството на Църквата не е само външно съгласие, нито плод единствено на човешки усилия и договорености. То е благодатен дар на Светия Дух, единство в истината, в любовта и в общото изповядване на едната, света, съборна и апостолска Църква.
Сам Господ Иисус Христос се моли на Своя Небесен Отец за учениците Си: „Да бъдат всички едно“ (Йоан 17:21). Но това единство не може да бъде отделено от истината, защото в същата Първосвещеническа молитва Спасителят казва: „Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17).
Ето защо любовта и истината не могат да бъдат противопоставяни. Истинската любов не отстъпва от истината, а истинската вярност към вярата не допуска вражда и ожесточение между братята. Когато пребъдваме в Христовата истина, тогава пребъдваме и в Христовата любов. Това е царският път и той ни предпазва както от отстъпление от истината, така и от изкушението да превърнем ревността по вярата в повод за разделение, осъждане и взаимно отчуждение.
Днес, в началото на третото хилядолетие след Христа, човешкият род преживява период на изостряне на стари и нови тежки разделения. Тези разделения неминуемо се отразяват и върху живота на Църквата Христова, която не е изолирана от света, но живее и страда с неговите болки и страдания. Във времена като днешните църковното единство е необходимо повече от всякога, а затова е още по-голяма и отговорността на църковните архипастири и пастири: да търсят и да съхраняват това благословено от Бога единство. Отказът от тази отговорност е отказ от пастирското призвание, от самата същност на Църквата Христова и от Самия Христос, Който казва: „… и ще бъде едно стадо и един Пастир“ (Йоан 10:16). Както Христос дойде в плът в света заради целия свят и за всички човеци, „… за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан 10:10), по същия начин и Неговата Църква – онази, „… която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28), съществува в света заради целия свят и спасението на всички човеци. Гласът на Църквата е силен и действен тогава, когато е единен и единомислен.
Днес ние сме заедно: във вярата, в молитвата и в Тайнството на Светата Чаша – в светата божествена Евхаристия, която Христос Господ ни завеща да извършваме за Негов спомен (срв. Лука 22:19). Събрали сме се, за да почетем един от най-дивно великите Божи угодници – свети Йоан Рилски и затова радостта ни е пълна и е радост, която никой и нищо не може да отнеме (срв. Йоан 16:22). Затова нека днешното ни молитвено събрание бъде свидетелство, че пътят към преодоляването на трудностите и разделенията минава през смирението, покаянието, братския разговор и преди всичко през общата вярност към онова, което сме приели от светите апостоли и отци.
Ваше Светейшество,
Благодарим Ви за Вашето присъствие и за споделената молитвена радост в този паметен ден. Нека молитвите на преподобния Йоан Рилски Чудотворец укрепяват братските отношения между нашите свети Църкви и ни вдъхновяват за още по-усърдно служение на Христовата истина и на единството на светото Православие.
На всички вас, обични в Господа братя и сестри, пожелаваме духовна твърдост, непоколебима вяра и усърдие в добрите дела. Нека по молитвите на нашия небесен покровител Бог да запази православните ни народи, да укрепи светата Църква и да дарува на всички човеци мир и благоволение един към друг за спасение.
По светите молитви на пресветата Божия Майка, на свети Йоан Рилски, на честваните днес свети апостол, евангелист и дееписател Лука и света Злата Мъгленска, и на всички просияли в светостта Божии угодници, мирът и благодатта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и общението във Всесветия Божи Дух да бъдат винаги с нас!
Честит и благословен празник!
Това мога да дам за Господа
