| Българска Патриаршия
Ваше Високопреосвещенство, възлюбени Архипастирю на богохранимата ни Ловчанска епархия, Владико Гаврииле,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Ваши Високопреподобия,
Драги представители на гражданската власт,
Отци, сродници, братя и сестри!
В този мистичен ден на Успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов върху мен се изля великата апостолска благодат.
На първо място искам да благодаря на Господа Бога Иисуса Христа, на Светата Владичица Богородица и на всички небесни Сили, предвождани от Светия велик Архистратиг Михаил за всичко и за това, че те ме насочиха към Чекотинския манастир „Св. Архангел Михаил“, Ловчанска епархия, което изцяло промени живота ми.
Благодаря с благоговение на Негово Светейшество патриарх Неофит и на Високопреосвещените архиереи на Българската православна църква за решението да бъда въведен в архиерейски сан.
Достопочтени Архиереи, благодаря на вас и за това, че призовахте Светия Дух да слезе върху мен днес. Тази велика Божия благодат дължа най-вече на моя духовен наставник, изповедник и архиерей Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, който бащински ме наставлява във всичко.
Благодарен съм на Господ за великата Му милост и щедрости, че имам такъв духовен старец тайноводител. Владика Гавриил лично ме водеше и води до автентични носители на православните традиции.
Благодаря Ви, владико Святий!!!
Велик духовник със светоотески дух беше и блаженопочившият схиархимандрит Тимотей Саккас, игумен на манастира "Свети Дух", Оропос, Гърция. На него дължа окончателното си решение за приемане на монашество и атонския устав за манастира. Този подвижник ми показа на практика същината на духовния и монашески живот, т.е. любовта. Архим. Тимотей и другите, с които ме срещна митрополит Гавриил, са велики Божии угодници и чрез тях пред очите ми се изпълниха думите: „Възлюблени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго“ (1 Йоан 4:11). „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог в него.“ (1 Йоан 4:16)
Благодаря Ви, Владико святий Гаврииле, че ме постригахте за монах в чест на Светия и Велик Архистратиг Михаил, че под Вашия омофор преминах степените на благодатното служение, като вече получих апостолско достойнство – епископ.
Ваше Високопреосвещенство, като Ваш викарен епископ в това отговорно служение, се уповавам на Вашата вяра, мъдрост, духовен опит, разсъдителност. С Божията помощ ще се старая да Ви подражавам с послушание и прилежност.
Благодаря на свещенството в Ловчанска епархия и на свещенослужителите от Ботевградска духовна околия.
Благодаря на моите близки, които ме подкрепяха и подкрепят, на моя баща Николай, покойната ми майка Дияна, Царство ѝ небесно, братята ми Явор и Емануил и сестра ми Цвета.
Благодаря на моите духовни чеда и приятели за доверието и на всички вас, които дойдохте днес.
В днешния ден на моята огнена Петдесетница, когато на плещите ми е епископското служение, чувам отговора на трикратния въпрос на Христос към св. ап. Петър: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че те обичам“(Йоан 21:17). Амин!
Константийски епископ Михаил
