| Българска патриаршия
Страстната седмица
Страстната седмица е последната седмица от земния живот на Спасителя Иисус Христос. Тя се нарича „Велика“ и „Страстна“, защото проследява Неговите страдания, разпятието, смъртта и Възкресението Му. След като възкресил в събота Лазар, тържествено бил посрещнат в Йерусалим, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към Своите страдания за изкупването на човечеството. Всеки един ден от дните на Страстната седмица е наречен свят и велик и на всеки един от тях Църквата отслужва специални богослужения, с които отново припомня за великата Божия милост към човечеството.
Последование на „Жениха́“
През първите три дни на Страстната седмица във всички храмове и манастири се отслужва т.нар. „Последование на Жениха́“. Това последование е едно от най-покайните богослужения през Страстната седмица. То представлява утринно богослужение, което се отслужва вечер. Установено е да се изпълнява в първите три дни на Страстната седмица. Последованието се нарича така, защото първото песнопение, което се изпълнява на него, започва с думите: „Ето, Женихът идва“. Песнопението е свързано с притчата за десетте девици (Мат. 25:1-13), която е една от водещите теми на тридневните богослужения. Иконографски Христос е изобразен страдащ, увенчан с трънен венец, в царска багреница и държащ в ръката Си тръст.
Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Христос в Йерусалим.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият Син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той ги изгонил от храма, защото той е дом за молитва, а не тържище.
Във Велики понеделник Църквата прославя и свети патриарх Йосиф, който бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чужда страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф Христос бил предаден и измъчван, като пострадал заради човешките грехове.
Велики вторник
На Велики вторник Църквата припомня притчата за Десетте девици. Тя е свързана с древния обичай младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Иисус Христос е представен в притчата като жених на Църквата и според Неговите пророчески думи е дошло време, когато Женихът трябва да се отнеме от сватбарите (срв. Мат. 9:15), т.е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение. Припомня се още и притчата за талантите, които подчертават важността на готовността и отговорността в духовния живот, в служба на Бога и на ближния.
Велика сряда
В деня на Светата и Велика сряда Църквата припомня едно от последните събития преди спасителните страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Христос (Мат. 26:6-13, Марк 14:3-9).
В същия ден се припомня и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариот отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). На Велика сряда за последен път се извършва Литургия на преждеосвещените дарове.
Православието се живее в Христа: Иподякон Димитър от Манхайм за вярата като начин на живот
