ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Братя и отци, дойде Пасха, радостният ден на Възкресението Христово, основанието за преголямата радост и тържество, които веднъж годишно, или ежедневно и постоянно, изживяват всички онези, успяващи да вникнат в дълбокия и тайнствен смисъл на празника. Радост и тържество дойдоха и изпълниха сърцата ни, освобождавайки ни от трудовете на всечестния пост и водейки ни към усъвършенстване, утешение на нашите души.
Да поблагодарим на Господа, Който ни изведе през морето на поста и с радост ни насочи към пристана на Своето Възкресение. Нека се вгледаме в какво се изразява тайната на Възкресението на Христа, нашия Бог, което се извършва по непостижим начин с проявилите желание за това, и в начина, по който Христос Се погребва в нас като в гроб, но и се съединява с душите ни и възкръсва, съвъзкресявайки и нас.
Бидейки прикован на Кръста, Христос, нашият Бог разпъна на него греха на света, а чрез вкусване на смъртта слезе в преизподнята на ада. Излизайки от ада, Той се върна в пречистото Свое Тяло, от Което всъщност абсолютно никога не се бе отделял, възкръсна и с велика слава и сила възлезе на небесата - ето по същия този начин и днес, когато ние, в стремежа си да бъдем подобни Господу в страданията Му, излизаме от света и влизаме в гроба на покаянието и смирението, Сам Той слиза от небесата, влиза в нашето тяло като в гроб, съединява се с нашите духовно мъртви души и ги възкресява. По такъв начин на всекиго, който съвъзкръсва с Него, Той предоставя възможност да прозре славата на тайнственото Му Възкресение.
Възкресението и славата Христови, както вече сме казвали, са наша собствена слава, тъй като Този, Който прие човешко естество, действа в нас в съответствие с това, което Самият Той се явява. Възкресението на душата е нейното съединяване с живота. Също както мъртво тяло не може да оживее, ако не поеме в себе си жива душа и не се съедини несмесено с нея, така и душата не може сама да оживее, ако не се съедини неописуемо с Бога, Който е истинният вечен живот. Тоест тя е мъртва до момента, когато в познанието, съзерцанието и чувството си не се съедини с Христа, пък макар същевременно тя да си остава невеществена и безсмъртна по своята природа.
Болшинството от хората вярват в Христовото Възкресение, но малцина го виждат (разбират - бел. гл. ред.) ясно. А тези, които не са го видели, не могат да се поклонят на Иисуса Христа като на Свят и Господ. И най-свещеното песнопение, което ние ежедневно имаме на уста, не казва: „Вярвайки в Христовото Възкресение...", а какво? - „Виждайки Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен" (из „Пасхалните часове"). Как Светият Дух ни подтиква да говорим, сякаш сме видели това, което на практика не сме видели, тъй като Христос възкръсна един единствен път преди хиляди години назад, но и тогава никой не е видял как Той е възкръснал? Може би Светият Дух иска да изговаряме лъжа? Не, разбира се, но онова, което Той ни насърчава да изповядваме, е истина. Защото Христовото Възкресение се извършва вътре във всеки вярващ, а и не веднъж, но винаги, когато Сам Владиката Христос възкръсва вътре в нас, облича се в благолепие и блести с мълниите на нетлението и Божеството. Светоносното присъствие на Духа ни показва Христовото Възкресение и ни удостоява да видим Самия Възкръснал. Ето защо ние казваме: „Бог Господ и явися нам" /„Господ е Бог и ни осия" (Пс. 117:27)/.
И така, когато някому се открива Възкръсналият Христос, Той винаги се явява пред духовните му очи. Защото, когато Той идва при нас чрез Светия Дух, ни възкресява от мъртвите, оживява ни и ни дава благодатта да Го видим всецяло вътре в себе си.
Превод: Анжела Петрова
Редакция: д-р Десислава Панайотова
Източник: http://www.pravoslavie.ru
