В средата на септември месец т.г. в Софийска св. митрополия бе открита изложбата "Молитва за България". Автор на творбите е Антония Мировалиева-Божанина. Изложбата, плод на осемгодишен труд, съдържа колекция от картини, които отразяват духовния живот и светини от всяка епархия в България, изработени от ботанически естествени материали – хербарии, листа, треви и цветя. Специално за читателите на официалния сайт на Св. Синод, както и на "Църковен вестник", авторката на изложбата сподели повече за своята работа, както и за вярата в Бога и духовния живот
– Госпожо Божанина, на 16 септември бе открита изложбата „Молитва за България“ в Софийска света митрополия, а от 17 септември Вашите творби ще красят следващите няколко месеца столичния храм „Света София“. Нека в началото на нашия разговор първо да поговорим за самата идея да създадете тези творби за това да именувате изложбата „Молитва за България“.
– Идеята се роди през 2018 г. в Хаджидимовския манастир „Св. Георги Победоносец“. Там общувахме със сестри в Христа и проведохме разговор и дискусия за грузинската икона – „Славата на Грузия“, която е била украсена с диаманти, кристали и злато. Тази икона е съчетание между исторически корени не само на страната Грузия, но и на Православната църква в Грузия, както и духовните епизоди от живота на Грузия съчетани в едно.
Но направата на нещо такова за България би било невъзможно да се създаде с природна живопис, с която аз се занимавах, тъй като не съм художник, не съм иконограф и това е, което мога да правя.
Така стигнахме до заключението, че можем да направим картини по отделни епархии в България, които са 13 на брой и които ще отразят епизоди от духовния и исторически път на съответната епархия. Това начинание бе едно предизвикателство за мен. Аз нямам нищо общо с изкуството или с иконографията, нито имам богословска подготовка. Трябваше да започна от начало да градя база от знания отделно за всяка епархия. Така започнахме и взехме благословение.
Първата творба бе свързана със свети Йоан Рилски, без който всяко начинание е безсмислено. Така че започнахме с молитва към него. Изработването на колекцията започна с много славен дух, вдъхновена от славата на България, от светиите, които имаме, от нашата история като покръстен народ от VIII в.
Това славно настроение се промени в молитвено, когато дойде пандемията от коронавируса и всички църкви бяха затворени. Тогава, по време на Великия пост, започнах работа върху „Възкресение по време на мор“ и това беше моето решение да преименуваме изложбата от „Славата на България“ в „Молитва за България“.
– Каква е Вашата молитва за България?
– Моята молитва за България е част от молитвата, която всеки православен християнин знае – „Спаси Господи и помилуй нашето отечество, запази го от нападения на другородци и чуждоземци. Спаси Господи и помилуй нашите управници, вразуми ги и ги просветли. Спаси Господи и помилуй Светейшия Български патриарх Данил, Високопревосвещените наши митрополити и епископи, свещениците, дяконите, монашестващите, които си поставил да ръководят православните християни. Спаси Господи България и пази чедата й, където и да са по света“.
– Вашата техника за изработка на картини е много интересна. Разкажете ни повече за нея. Вие имате и няколко отличия в чужбина, споделете ни и за тях.
– Тук ще наблегна на два важни акцента. Най-важният акцент е подборът на сюжета. Вторият акцент са правилните материали и качеството на тези материали. Тук ще спомена, че съм изключително заета и нямам време да си подбирам материалите и да се грижа за тяхното пресоване. Затова получавам материали от различни художници от Съединените щати и от Канада, които ми помагат в този проект. Има най-различни технологии, които съм усвоила като техника от Международните съюзи, в които участвам – това е Всерусийския съюз по флористична живопис и графика и Международния флористичен съюз от Съединените щати. След като копирам сюжета върху картон, тогава очертавам контурите, подбирам материала и природата сама рисува и избира своите цветове, а моята задача е да се взирам, да гледам, да избирам нюансите. Цялата изработка на колекцията е направена под увеличителни стъкла или лупи – няколко вида стъкла, които помагат за ювелирна изработка и за ювелирно изпълнение и то е видимо в самото качество на картината. Вторият акцент е върху вакуумирането, което е по японска технология.
– А когато започнахте да правите тези картини за всяка една от епархиите на Българската църква, има ли някоя, която Ви направи на Вас най-силно впечатление, която ви провокира Вас самата да мислите повече в посока на вярата?
– Нямам специална картина, защото нашата история е неповторима. Лично аз не мога да пренебрегна една пред друга, така че силата на тази колекция е в нейното единство. Всичките светии трябва да са заедно и самото възприемане от зрителя е по-силно при наличието на всички творби заедно. Лично за мен най-специална до сърцето ми е картината „Молитва“, която е отражение на моя съзнателен живот в Неврокопска епархия.
– Вие казвате, че е важно светиите и епархиите на Църквата да са заедно в едно единство. Днес пред нашето общество, не само в България, но и в Европа, и в света стоят предизвикателства пред запазване на единството. Наблюдаваме много конфликти, много войни, много разделение. Как според Вас можем да съумеем да съхраним единството си като народ, единството като хора да поправим тези разделения, които са се случили през годините и времето, и да бъдем отново единни?
– Аз ще отговоря от призмата на моя опит като православна християнка. Не мога да дам рецепта за цялото общество и за целият свят, но това, което работи при мен, за семейството и за православната общност, в която живеем – това е покаянието и прошката. Без покаяние човекът се отдалечава от Бога. Без прошката сърцата се ожесточават и ние ставаме играчка в ръцете на невидимия враг. Тъй, че аз вярвам в покаянието и прошката и смятам, че това е единственият път за мен, за моето семейство, за моите близки, към които самата аз трябва да се старая да работя върху себе си, да се обновявам и да бъда по-добра като християнка с околните си. Тъй, че Бог да смекчи сърцата ни и ако ние това извършваме със самите себе си, то то ще се отразява върху семейството ни, върху околните.
Иначе, каквото става в света, това е защото ние забравихме Бога, забравихме молитвата, забравихме и общението с Него. И няма кътче в света, без значение дали сме в България, в Америка, в Австралия, където и да сме, да се скрием от Божия гняв. За това трябва да се стараем да придобиваме Божията любов.
– И накрая да ни кажете сега пред Вас какви нови проекти предстоят, има ли нещо към което се насочвате или върху което вече работите?
– След като приключих с колекцията „Молитва за България“, бях решила, че няма да се занимавам повече, защото е изключително трудоемко занимание и не само – има една тежест върху очите, въобще върху цялата физика. Това е един денонощен, неуморен труд. Изработката например на едно око, на ириса на окото, може да трае от три дни до една седмица. Колкото и невероятно да звучи, бях решила, че няма да се занимавам повече, но така по Божия милост, много бързо забравих за тези мечти и сътворих нови произведения, които се казват: „Под твоя свят покров“, която отразява Богородица Просуетиса, която се намира в местността Просиоти в Гърция. Основата на самото произведение е манастирът, в който се черкувам в Северна Каролина, САЩ. Тук ще кажа, че тази икона беше вдъхновена от призива на нашия духовен отец да се молим на Бог да даде достоен патриарх на България, защото България е православна държава със стари корени и е важно кой ще бъде Български патриарх. Тъй, че тази моя работа свързвам с този период на избора в България за Български патриарх. Другата работа, която направих след нея, беше посветена на свети Лука Кримски, лечителят-хирург. Тя е вдъхновена от служението на нашия духовен баща, отец Павлос, който е хирург по професия и едновременно с това служи в манастира на „Света Богородица Просуетиса“ – едно малко посвещение към нашия духовен отец и наставник.
С Антония Мировалиева-Божанина разговаря Ангел Карадаков.
Снимки: Весела Игнатова
Митрополит Йоан: Преодоляването на разкола беше решаващ момент за Българската църква
