Благовещение – това е денят на благата вест, че е дошло времето за избавлението на човешкия род. Но Благовещение ни напомня и за друго: че най-сетне сред дъщерите на Ева се е намерила Девица, така непоколебимо вярваща в Бога, способна на така дълбоко послушание и упование в Божията любов, че да се изпълни чрез нея чудото – Бог да се роди в плът. В Богородица виждаме изумителна способност и действена решимост да повери напълно себе си и живота си на Бога. С вяра, на която отстъпва вярата и на праотеца Авраам, и на свещеника Захарий при вестта, че вече възрастните им съпруги ще заченат и ще родят.
Св. Григорий Палама казва, че Въплъщението би било така невъзможно без свободната човешка воля на Божията Майка, както би било невъзможно без творческата воля Божия. Наистина готовността, с която Дева Мария съумява да отвърне на изявената чрез архангел Гавриил Божия воля, е забележителна. Тя изрича без колебание, без страхове, съмнения, раздвояване, без „ще си помисля” своето:
Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти!
и неизменно потвърждава своето „да” през всички дни на живота си.
Доколко ние сме в състояние да отговорим с „нека ми бъде по думата ти” в случаите, когато Божията воля не съвпада с нашите планове? Или в случаите, когато сме изправени пред нещо, по човешки необяснимо, неразрешимо или абсурдно, в изключително комплицирани ситуации, когато опасностите ни дебнат сякаш отвсякъде, в случаите, когато животът ни се обръща на 180 градуса? Колко силна е вярата ни в Бога, в Божия премъдър Промисъл, в Божията любов и милост? Доколко силна е решимостта ни
сами себе си и целия си живот на Христа Бога да предадем,
както заявяваме по време на богослужение?
Животът ни, с изпитанията и радостите му, е низ от “благовещения”, в които Бог, по един или друг начин, ни изявява благата Си воля и очаква нашия отговор. Разкрива ни я чрез ежедневните ни задължения, чрез радостни или болезнени обстоятелства, чрез тежки изпитания, чрез нуждите на хората около нас и изкушенията, идващи чрез тях – непрестанни поводи да постъпваме съгласно евангелските заповеди. Същността на християнството не е ли в това, да съумяваме във всички случаи, в които Бог ни призовава, да засвидетелстваме вярата си, да отговаряме със смиреното:
Нека ми бъде по думата ти?
Автор: Александра Карамихалева
Църковен вестник, бр. 7/2023г.