Чрез Иисусовата молитва се подпомага очистването на сърцето от живеещите в него страстни привички.
Четенето на Св. Писание, светоотеческата литература и участието в тайнствата на Църквата са средства, чрез които ние можем да настроим душата си да обикне спазването на Божиите заповеди.
Във Втората Неделя на Великия пост Църквата прославя свети Григорий Палама и му отдава специално място. Свети Григорий Палама е най-големият православен богослов на XIV век и един от най-великите богоносни догматици в цялата история на Православната църква. Роден е през 1296 г. в Константинопол. Баща му, Константин, бил член на синклита и близък сътрудник на император Андроник II Палеолог. Когато Палама бил някъде около 7-годишен, баща му починал, но той самият бил отгледан в императорския двор и получил богато образование. Докато императорът го подготвял за високи държавни служби, Григорий предпочел аскетичния живот. Отдал се на умната молитва, която научил от св. Теолипт Филаделфийски.
За живота на свети Григорий, Иисусовата молитва, духовния живот и духовния ни път по време на Великия пост, разговаряме с Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит.
– Ваше Преосвещенство, във Втората неделя на Великия пост Църквата възпоменава и обръща внимание върху личността на св. Григорий Палама. Разкажете ни за неговия живот и дело и защо той е поставен на такова централно място от Църквата?
– Във Втората неделя на Великия пост Православната църква с особена тържественост отбелязва паметта на Солунския архиепископ св. Григорий Палама, най-изтъкнатият представител на духовно-съзерцателното движение през XIV век в Източната православна църква, известно под името исихазъм. Сравнително добре са запазени сведения за неговия произход, живот и дело, ето защо е необходимо само в най-общи щрихи да се спрем на важните моменти от живота му. Св. Григорий Палама е роден през 1296 г. в столицата на Византийската империя Константинопол в аристократично семейство. Поради ранната смърт на своя баща с възпитанието и образованието на седемгодишното момче се заема лично император Андроник II Палеолог, който се стреми да го подготви за високи държавни служби.
Въпреки големите перспективи, които се разкриват пред добре образования младеж, през 1316 г. заедно с по-малките си братя Макарий и Теодосий той заминава за Света Гора, където се заселва в келия в землището на манастира „Ватопед“ под духовното ръководство на подвижника Никодим. Девет години по-късно заедно с други монаси напуска Св. Гора поради турските набези в атонския полуостров и се заселва в скита „Св. Йоан Предтеча“ край Верия. Там се задълбочава неговият стремеж към отшелнически живот. Пет дни от седмицата св. Григорий прекарва в уединението на своята килия, намираща се в пещера, и само събота и неделя излиза навън, за да вземе участие в св. Литургия. През 1331 г. монашеското братство отново се връща на Атон, като се заселва в пустинята на св. Сава край Великата лавра.
В този период св. Григорий Палама се запознава с възгледите на калабрийския монах Варлаам, философ, с елински произход, критикуващ исихастката традиция на светогорските монаси. В защита на исихастите св. Григорий Палама пише съчинението „За свещено-безмълвстващите“, където представя богословската обосновка на духовния живот на исихастите. Позициите на Палама отначало са обследвани от Църквата, а после са утвърдени със съборни решения. Светогорският томос от 1340 г. е подписан от всички светогорски отци, а през следващата година е утвърден от Събор в Константинопол. С промяната на политическата обстановка в империята през 1344 г. св. Григорий е отлъчен от Църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на Константинополския патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV Калека, св. Григорий е освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководи Солунската архиепископия тринадесет години, до 14 ноември 1359 г., когато почива на 63 годишна възраст. През 1368 г. е причислен в лика на светиите от Константинополския патриарх Филотей Кокин, който има главна заслуга за утвърждаването на богослужебната прослава на св. Григорий Палама в състава на великопостното богослужение. Втората неделя от Великия пост, посветена на св. Григорий Палама – изтъкнатия защитник на православното учение, се явява като продължение на Неделя Православна, в която се прославя подвигът на светите отци защитници на иконопочитанието.
– Вие споменахте за богословските спорове, в които той участва и утвърждава Православната ни вяра. Какви изпитания преживява по време на тези спорове?
– Със започването на гражданската война във Византийската империя през октомври 1341 г., постоянното усилие на св. Григорий Палама е помиряването на двете враждуващи партии. Но миротворческите му усилия остават без резултат и дори стават повод да изпадне в ред изпитания. По това време силната личност на деня в Константинопол е патриарх Йоан XIV Калека (отявлен противник на исихазма). Съответно Палама е заточен, затворен и отлъчен от Църквата (1344 г.). Докато неговият противник Григорий Акиндин, привърженик на варламитското учение, макар да е осъден през август 1341 г., сега е реабилитиран от патриарх Калека и ръкоположен за свещеник. Съборът, свикан в началото на 1347 г., осъжда патриарх Калека, а в същото време Йоан Кантакузин влиза в Константинопол като император. На патриаршеския престол застава исихастът Исидор, а Палама е избран за архиепископ на Солун, втория по големина град в империята. Но партията на зилотите, които имат превес в Солун и отказват да признаят Кантакузин, възпрепятстват архиепископа да влезе в града. Така Палама поема своите архипастирски задължения едва в началото на 1350 г., когато Кантакузин се утвърждава и в Солун.
– А какво представлява исихазмът и каква е ролята на Иисусовата молитва според Църквата?
– Под думата исихазъм (от гр. ἡσυχία (исихия) – мълчание, безмълвие, покой) се разбира мистично подвижническо течение в монашеството, което в най-голяма степен се свързва с дълбокото уединение в отшелничество. В късната византийска епоха исихасти са наричани монасите, посветили се на непрестанна „умна“ молитва, вътрешна духовна съсредоточеност и свещен покой. Този род подвизи водят до особено състояние, свързано с неописуемо блаженство, виждането на небесна светлина, несътворена, подобна на светлината, озарила Спасителя на Таворската планина. Състоянието, което се формира в подвижника, е в пряка зависимост от неговите усилия, но е плод на благодатта на Светия Дух. Ето защо непрекъснатото повтаряне на Иисусовата молитва („Господи Иисусе Христе, помилуй ме“) в дълбоката древност се е приемало като благодатна помощ в постигането на тази тишина на ума и слизането на ума в сърцето. Многократно се повтаряли думите на молитвата, като се целяло оттеглянето на всички останали мисли и образи. Отблясък от тази практика чуваме на всяко богослужение при 12 и 40 повторения на „Господи, помилуй“. Иисусовата молитва е една от най-удобните молитвени формули, чрез която се подпомага очистването на сърцето от живеещите в него страстни привички. А за чистите по сърце Сам Господ Иисус Христос ни казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ ( Мат. 5: 8). Едновременно с това чистосърдечието дава на душата истинска радост и удовлетворение от живота по Бога.
– Какво послание отправя този ден към съвременните вярващи?
– Св. Григорий Палама формира своя духовен път под непосредственото влияние на исихастките традиции в Св. Гора и се явява верен защитник на автентичния монашески живот. Като архиепископ на Солун той наставлява християните, че упражняването в Иисусовата молитва не е само дело на монасите, а е свещено занимание за всички вярващи православни. Животът на християните в миналото, но и днес, е свързан с житейски проблеми, трудности и тревоги. Обаче това не означава, че пътят за очистването на човешкото сърце посредством Иисусовата молитва е само специфичен монашески път. Доколкото сме обикнали Бога със своя ум, сърце и с цялата си душа, дотолкова и ще се стремим да бъдем в близост до Него, чрез благодатта на Светия Дух. Четенето на Св. Писание, светоотеческата литература, участието в тайнствата на Църквата, упражнението в Иисусовата молитва са средства, чрез които ние можем да настроим душата си да обикне спазването на Божиите заповеди и да се покорява на Божията воля. Така, придобивайки мирен дух, ние спасяваме себе си, свидетелстваме пред хората вярата си в Господ Иисус Христос и прославяме Бога.
– Кои са препятствията, които срещаме в духовния живот днес?
– Животът на съвременните християни, макар и да притежава общите за християните от всички векове характерни черти – безпокойства, несигурност, проблеми, все пак има своите специфични особености. До голяма степен те са свързани са бързите технологични промени в нашата съвременност и осезаемото присъствие на дигиталните технологии в ежедневието ни. Посредством виртуалния свят и социалните мрежи ние сякаш живеем в пространство успоредно на реалния ни живот. Границите между животът on line и животът off line все повече се размиват и ни отнемат времето, в което да бъдем в молитвено общение с Бога. Това неминуемо се отразява върху нашето желание да бъдем в близост до Бога посредством молитва. Ако изобразим молитвата като вертикала между човека и Небето, то стоенето във виртуалния свят е като хоризонтала между човека и целия видим свят. Сами разбирате, че тези две направления са перпендикулярни едно на друго, и че между тях съществува непримирима несъвместимост. Пътят на Иисусовата молитва е движение по вертикалата и стремеж за свобода от хоризонталата. Бог е дарил човека със свободна воля всеки сам да избере по кой път да върви. Св. Григорий Палама, а и всички светци, са избрали стремежът към Небето за свой приоритет в живота. С техния живот Бог ни е показал, че Той не е непостижим и недостъпен. Напротив, богоуподобяването и единението с Бога е съзнателно дадена цел от Него за всеки един човек.
С Браницкия епископ Йоан разговаря Ангел Карадаков.
Знеполски епископ Мелетий: Да се опитаме на Възкресение Христово да бъдем по-малко егоцентрични
