В един слънчев октомврийски ден на 2023 година казахме последното си сбогом на нашия духовен старец, любим приятел и жив пример за свят живот отец Йозеф ван ден Берг (Jozef van den Berg, роден в Беерс, Холандия на 22 август 1949 г. – починал в Сохос, Гърция на 13 октомври 2023 г.).

Отец Йозеф беше известен актьор и драматург с голямо семейство, който получи уникално духовно преживяване: директно Божие откровение, получено от много малко хора по толкова ясен и специален начин. През 80-те години на миналия век отец Йозеф беше многократно награждаван, широко признат актьор с успешна международна кариера, огромна къща и голямо щастливо семейство. 

На 14 септември 1989 г. в Антверпен, преди да започне едно от представленията си пред пълна театрална зала, където публиката го очакваше, той чувства че Бог го призовава. Задава въпрос на Бог какво да направи, отваря Светото Писание и попада на изречението „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ“. След това излиза пред публиката и казва следното: „Исках да направя представление, наречено „Чаках достатъчно“... Все още мислите, че това, което казвам, не е вярно... (смях от публиката). Вие грешите и това е измамното в театъра. Театърът е фалшив. Все още не знаете, че това, което казвам, е истина. Мислите: той се шегува с нас. Той ще направи нещо. Все още не вярвате. (публиката се смее) Ето защо реших, от тази вечер никога повече да не стоя тук, на сцената. Ето защо, дами и господа: заради този Човек, заради Христос, това е, което търсех, когато работех върху тази пиеса. Вече зная, че това е Истината и напускам тази професия. И затова реших, че за мен това е приключено. Не мога да разказвам една и съща история тук всяка вечер. Казвам ви го, защото вие сте тук тази вечер и аз съм тук. Всичко това свърши за мен. Търся реалността. Вече не мога да говоря неща, които за мен не са верни. Приятен ден на всички ви. Моят театрален живот приключи. Заминавам. Желая ви всичко добро. Можете да получите парите, които сте платили за билетите обратно на касата. Сбогом“. 

14 септември е началото на църковната година, така че датата, на която отец Йозеф получава това откровение, е много символична и сочи към ново начало в живота му.

Известно време по-късно отец Йосиф се среща със стареца Порфирий, който му казва, че Бог иска той да стане актьор на Христос. Той му подарява православна молитвена броеница. Отец Йозеф приема това призвание и следва точно това, което смята, че Бог иска от него. И така, от юли 1991 г., той започва да живее много суров аскетичен живот - без жилище, като спи на открито, под навес за велосипеди в село Неерайнен, посвещавайки времето си на Бога и служейки Му с молитва, с духовно четене и разговори с хората, които идват да го видят. Въпреки че преходът от огромната му къща към навеса за велосипеди беше шокиращ за повечето от нас, отец Йозеф казваше, че е бил щастлив да живее така, защото е чувствал вътрешната радост, дадена му от Бога. 

Малко по-късно той построи малка дървена колиба в двора на местен жител на селото и превърна половината от нея в параклис, а другата половина – в нещо като мини библиотека. Самият той спеше на земята в същата тази колиба на място, което не беше достатъчно голямо, за да може човек с неговите размери да си легне изпънат.

Селото Неерийнен е мястото, в което той изпълняваше своето служене на Бога и хората – през следващите 30 години го посещаваха голямо множество хора за духовен съвет или беседа, привлечени от чувството за човешка близост и божествената любов, която излъчваше. Колибата му имаше завеса вместо врата – от една страна, защото „вратата“ му винаги беше отворена за посетителите му, които често идваха без предупреждение, а от друга, може би, като намигване към миналото му на театрален актьор. Така или иначе, онези от нас, които имахме щастието да стигнем до там, изпитвахме любовта на Бога по уникален, неописуем начин. 

Отец Йозеф понякога даваше съвети и отговори на нашите въпроси за живота ни, а понякога не даваше директни отговори,а вместо това говореше за нещо на съвсем различна тема, но когато се прибирахме у дома, разбирахме точно какъв е отговорът на нашия въпрос. Най-различни хора идваха да говорят с отец Йозеф – от политици и журналисти до болни и бедни хора на социални помощи – и той приветстваше всички и утешаваше всички. 

Снимка с гълъба – личен архив Лоте ван ден Берг

Той отглеждаше един бял гълъб като домашен любимец и комбинацията от добрия отец и гълъба развеселяваше и най-тъжните от нас. Той беше източник на подкрепа и вдъхновение повече, отколкото осъзнаваше. 

Както каза една от неговите познати, дори и да не го посетим известно време, просто това, че знаем, че той е сред нас и можем да отидем при него понякога, само по себе си беше източник на подкрепа.

Той беше много верен на традицията на отците на Църквата и смело провъзгласяваше Православието като единствената истинска църква и казваше колко е необходимо хората от нашето време да се върнат при Бог и да бъдат близо до Бог като верни християни. Това е посланието, което той отправяше към хората дори през последните седмици от живота си, седнал на инвалидна количка.

„Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.“ (Псалом 115:6).

Бог даде достойно място за покой на Своя верен слуга отец Йозеф. Поради заболяване замина за лечение в болница в Солун, след което отседна в манастир близо до Солун, където прекара малко време. Той почина тихо там в стаята си в манастира "Преображение Господне" в Сохос, Гърция – красива селска местност близо до Солун. Той беше много обичан и обгрижван от братята на манастира и когато се престави в Господа на 13 октомври 2023 г., много хора от цяла Европа се отправиха към Сохос, за да принесат своите молитви и цветя на нашия обичан старец Йозеф. 

Сигурна съм, че много от нас ще се връщат в манастира «Преображение Господне» в Сохос, за да го посетят на гроба му, както преди това правехме в неговата колиба.

През живота си отец Йозеф повтори в наши дни до голяма степен живота на известния нидерландски светец от 7-ми век свети Баво, покровител на град Харлем. 

Свети Баво бил богат човек, който оставил богатството си, за да живее в корубата на едно кухо дърво, посвещавайки живота си на служение на Бога в молитва и аскетизъм. Свети Баво се чества на 14 октомври по нашия календар. Фактът, че Бог взе отец Йозеф на 13 октомври, толкова близо до датата на честването на свети Баво, може да се счита за признание „отгоре“ за светостта на живота на отец Йозеф. 

Сега гробът на отец Йозеф е място за поклонение както на хора, които са го познавали приживе, така и на такива, които в последствие разбраха за него. Неговата колиба също беше пренесена и сглобена наново в близост до гроба му, едно утешение за хората, които го посещаваха в нея, и ново преживяване за хората които за пръв път ще я видят в Сохос. За православните българи е много лесно да посетят гроба на отец Йозеф. Едно кратко поклонничество с кола или обществен транспорт /автобус/ от София е да се видят основни светини на Солун – особено св. Димитър, св. Григорий Палама и св. Давид Солунски - на кратко разстояние пеша в центъра на града един от друг и след това да се отиде недалеч от Солун в Суроти до гроба на св. Паисий Светогорец и в Сохос до гроба на отец Йозеф, духовно свързан със свети Порфирий Кавсокаливит. 

Отец Йозеф, винаги ще те обичаме и ще ни липсваш. Моли Бога за нас!

Лилия ПЕТКОВА