Иконата "Пресвета Богородица - Агия (Свети) Сион" е скъпото духовно съкровище на гръцкия остров Митилини (Лесбос). От векове тя е неговото опазено живо православно сърце.
Иконата е с размери 56/62 см и е една от 70-те икони, излезли изпод ръката на св. ев. Лука. След Йерусалим тя векове била съхранявана в Константинопол - столицата на Православната империя. Но когато във византийската държава започват борбите между иконоборците и защитниците на почитанието към иконите, благочестиви християни и най-вече свещеници са принудени да напуснат градовете и да заминат в изгнание, за да спасят не само себе си, но и свещените икони, мощи и др. святи реликви от унищожение. Един от тях бил и презвитер Агатон Ефески.
Той напуснал Константинопол по времето на иконобореца Лъв IV Исавър (775-780) и заминал за Палестина, където иконопочитанието било все още запазено. Останал там 12 години, но когато научил, че православната императрица Ирина Атинска е заточена в Лесбос, където иконите се почитали, той също отплавал за Лесбос, като взел със себе си старинната чудотворна икона, на която имало надпис: "Μήτηρ Θεού Αγία Σιών (Майка Божия Свети Сион)" защото произхождала от Йерусалим - светия Сион. Освен иконата презвитерът взел със себе си и други православни реликви, например един малък сребърен кръст с частица от Светия Кръст Господен, мощи на св. Дионисий и др.
Поради страх от пиратски набези, от които по това време често страдали островите на Егейско море, Агатон не се установил в града Митилини, а във висока планинска и необитавана гориста местност. Там направил крипта, в която скрил иконата и другите свещени предмети. Лека-полека обаче, научавайки за благодатното присъствие на иконата, при него започнали да пристигат хора от близките селца, а после и от целия остров. Те изминавали километри по труднопроходимите горски пътеки само и само да се поклонят в криптата и приемат благословението на Божията Майка.
Около стареца Агатон скоро се сформирало и монашеско братство. Точно в коя година всичко това се е случило, не се знае, но братята са отбелязали деня на неговото успение - Сретение Господне (2 февруари) 830 г. Погребали го близо до манастира там, където сега се намира храмът на Пресвета Богородица. Братята монаси продължили и след смъртта му да укриват свещените вещи и да съхраняват иконата с голямо внимание и почит до 842 г., когато иконите са реабилитирани вече реално и отново са върнати в храмовете, според достойното определение на VII Вселенски събор (787 г.).
Тогава повече от всякога се затекли поклонници не само от всички краища на острова, но и от Малоазийското крайбрежие, зажаднели за Майчината милувка, която никога не закъснявала и на всеки помагала. Така и възникнало сегашното градче Агиасос - от стичащите се поклонници около някогашния манастир, и то естествено приело своето име от името на иконата. Една жива приказка, съхраняваща и досега живо своето сърце - чудотворната благоуханна Богородична икона "Агия Сион (Свети Сион)".
Църковен вестник, бр. 15/2009 г.
ОРИГИНАЛНАТА СТАРИННА ИКОНА ОТ СВ. ЕВ. ЛУКА
