На 17 март се престави в Господа Грузинският патриарх Илия II. Патриарх и предстоятел на една от Поместните православни църкви, водил почти половин век православните християни в Грузия. Патриарх Илия бе не само духовник, но и обединител на своя народ.
Кой беше патриарх Илия II
Грузинският патриарх Илия ІІ е роден на 4 януари 1933 г. в гр. Орджоникидзе (в мире Ираклий (Ерекле) Георгиевич Гудушаури-Шиолашвили). След завършване на средно училище той постъпва в Московската духовна семинария, която завършва през 1956 г., и непосредствено след това – Московската духовна академия през 1960 г., като е сред първите по успех в своя курс.
На 16 април 1957 г., с благословението на Католикос-Патриарха на цяла Грузия Мелхиседек III, младият студент по богословие Ираклий Шиолашвили приел монашество в гр. Тбилиси с името на пророк Илия. На 18 април 1957 г. монах Илия бил ръкоположен за йеродякон от патриарх Мелхиседек III, а на 10 май 1959 г. – и в йеромонашески сан. В четвърти курс на Духовната академия йеромонах Илия защитил успешно своята научна работа на тема: „Историята на Иверския манастир в Атон“ и бил удостоен с научната степен „кандидат на богословието“ и по решение на Академическия съвет бил препоръчан за аспирант в Академията. На 19 декември 1960 г. младият и усърден клирик бил отличен с игуменско звание, а на 16 септември 1961 г. – с архимандритско достойнство.
На 26 август 1963 г. Грузинският патриарх Ефрем II, в съслужение с йерарсите на Грузинската църква, ръкоположил архимандрит Илия за епископ Шемокмедски, а след това бил назначен и за викарий на Грузинския патриарх, а от 1 септември 1967 г. – за епископ Сухумски и Абхазски. През 1969 г. бил възведен в сан митрополит на същата катедра. Наред със своята многостранна архиерейска дейност в епархията си, митрополит Илия близо едно десетилетие работил усърдно по подготовката на нови кадри за свещенослужители на Грузинската православна църква в качеството си на ректор на Мцхетската духовна семинария.
За заслуги той е бил награждаван с ордени от Вселенската патриаршия, както и от други Поместни православни църкви. След блажената кончина на Грузинския патриарх Давид V на 9 ноември 1977 г., по решение на Св. Синод, митрополит Илия встъпва в длъжност Местоблюстител на патриаршеския престол на Грузинската православна църква. На събор, състоял се на 23 декември 1977 г. в съборния храм в Тбилиси, е избиран единодушно за Католикос-Патриарх на цяла Грузия. Тържествената интронизация на патриарх Илия II се състояла на 25 декември 1977 г. в древната патриаршеска катедрала „Светицховели“ в старата грузинска столица Мцхета.
Автокефалия на Грузинската православна църква
Исторически Грузинската патриаршия обявява своята независимост на 25 март 1917 г. в древната столица Мцхета. В същата година е избран и първият патриарх от най-новата история на Поместната църква. Московската патриаршия утвърждава автокефалния статут на Грузинската църква през 1943 г., а Вселенската патриаршия го признава през 1990 г. Това се случва на тържествено богослужение, на Неделя Православна – 4 март 1990 г., когато Вселенският патриарх Димитрий и патриарх Илия съслужават заедно в патриаршеската църква „Св. Георги“ във Фенер. Грузинският патриарх Илия поддържа добри отношения с всички патриарси от Поместните православни църкви и на техни тържествени и паметни събития делегация на Грузинската църква взима участие.
Духовна мисия
В своето дългогодишно архипастирско служение патриарх Илия оставя дълбока следа в духовния живот на Грузинската църква и на грузинския народ. Той е всепризнат духовен отец, но и нравствен стожер на обществото, като превежда своята църква през турбулентни времена, укрепвайки нейната роля в обществения живот. Благодарение на него и по негова инициатива започва възстановяване на храмове и манастири, като в края на 80-те години на миналия век духовенството в страната се увеличава значително, а Грузинската църква разширява своето присъствие в страната, особено през 90-те години на XX век.
Името на патриарх Илия II е неразривно свързано и с откриването на духовни семинарии и църковни училища, с нарастването на броя на епархиите, енориите и духовенството, със задълбочаването на международните връзки, както и с научно-образователни инициативи[1].
От 2007 г. патриарх Илия започва инициатива за насърчаване на раждаемостта в страната, като предлага лично той да стане кръстник на всяко трето дете. Масовите кръщения стават честа практика в Грузия, а патриарх Илия има повече от 47 000 кръщелници (последни данни от 2023 г.)[2]. Благодарение на неговата инициатива за богословското ограмотяване на грузинския народ текстът на Библията бе преведен на съвременен грузински език.
Посещения на Грузинския патриарх Илия в България и духовни връзки с Българската православна църква
Първото си посещение като Грузински патриарх в България патриарх Илия II прави през май 1979 г. В дните от 9 до 15 май патриарх Илия посещава страната ни като част от неговите мирни посещения след избора и интронизацията му за Грузински патриарх. При пристигането си в София патриарх Илия е посрещнат в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил“.
„Вие досега сте бивали няколко пъти в България, но това Ваше посещение е първо след избирането Ви за предстоятел на Грузинската църква. През време на Вашето пребиваване у нас ние ще имаме възможност да споделим в богослужби пасхалната радост, да обменим в братолюбие мисли по църковни въпроси, да преклоним благоговейно колена пред наши светини, да се запознаете любознателно с нашата Църква, страна и народ, да преподадете първосветителското си благословение на нашите пасоми“, казва в словото си Българският патриарх Максим[3]. В своето слово-отговор патриарх Илия споделя, че идва в България, за да се поклони на светините, пазени у нас, както и да получи благословение за неговото предстоящо служение, но и да донесе сам благословение от Грузия.
Следва прием в официалния салон на Св. Синод, като Грузинският патриарх Илия е награден с орден „Св. Йоан Рилски“ – I степен за приноса му в укрепването на духовните връзки между Българската и Грузинската патриаршии.
На 11 май патриарх Максим и патриарх Илия отслужват заедно света Литургия, а на 13 май патриарх Илия посещава Бачковската света обител, духовно свързана с грузинския народ и църква.
След три години, през 1982 г., Българският патриарх Максим посещава Грузия, където е посрещнат от патриарх Илия II. Посещението на Българския патриарх се извършва в дните 14 – 22 септември.
През десетилетията патриарх Илия активно общува с патриарх Максим, като на важни църковни събития в България винаги е била изпращана и делегация на Грузинската православна църква. Една от последните срещи на Грузинския патриарх Илия с предстоятел на БПЦ – БП е с блаженопочившия Български патриарх Неофит през 2014 г.
През януари 2016 г. предстоятелите на православните църкви се събраха, за да довършат въпросите за Светия и велик събор, който се проведе през 2016 г. на о-в Крит. В рамките на срещата бе извършено всеправославно съслужение в ставропигиалния храм „Свети Павел“, Шамбези при предстоятелството на Вселенския патриарх и съслужение на блаженейшите предстоятели и ръководители на делегации на православните църкви.
Грузинският патриарх Илия II оставя след себе си не просто духовно наследство, вплетено в съдбите и живота на стотици православни християни, монаси и свещеници на Грузинската православна църква. Неговото служение се превърна в светлина, която озарява пътя дори отвъд пределите на Грузия, и ще продължи да гори като тихо, но неугасващо кандило в сърцето на целия православен свят. Делото му е жива молитва, изречена чрез поколенията, а примерът му ще отеква като камбанен звън през времето, напомняйки за неговата неуморна и всеотдайна борба за единството на Православната църква не само в родната му Грузия, но и по света. Неговият пример на вяра, отдаденост и подвиг ще вдъхновява и тихо ще води човека към Бога.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!
-----
[1] Catholicos-Patriarch of All Georgia Ilia II dies aged 93 - https://1tv.ge/lang/en/news/catholicos-patriarch-of-all-georgia-ilia-ii-dies-aged-93/
[2] 800+ children baptized as Godchildren to beloved Patriarch Ilia of Georgia - https://orthochristian.com/156880.html
[3] Църковен вестник, бр. 21, 1979 г.
Цар Самуил (†1014) в историческата памет на българите през XIII – XIV в.
