Разказ на игумена на манастира "Панагия Миртия": йеромонах Йосиф
Историята на иконата "Панагия Миртия" е едно доказателство за истинността на православната ни вяра. През периода на венецианското нашествие, латинците нахлули и превзели гр. Навпакт. Един римокатолически кардинал дошъл с лукавата идея и цел - да отслужи Литургия във всички манастири в околностите на езерото Трихонида. Когато наближил манастира Миртия, св. Богородица не допуснала това деяние и по чуден начин иконата изчезнала. Монасите от манастира и жителите на това място счели, че с присъствието си римокатолическият кардинал ще оскверни светата обител и заедно я напуснали. След доста години, иконата на св. Богородица била намерена от един овчар в един храст - мирта. Оттогава иконата е наречена "Панагия Миртиотиса" или "Св. Богородица Миртиотиса". Около 1200-та година на мястото, където е намерена иконата, бил построен малък манастир и църква с името "Панагия Миртия".
Това, което трогва всеки поклонник, е надписът над дясното рамо на Пресвета Богородица, а именно „Надежда на обезнадеждените", тоест Тази, която е надежда на всеки отчаян и обезнадежден.
През 1493 г. известният местен иконограф Ксенос Дигенис завършва изписването на манастирския храм. С времето образът на св. Богородица изцяло се заличил. Монасите от манастира помолили иконописеца да направи точно копие на първообраза, тъй като той помнел първоначалното изображение. С голямо благоговение, след усилена молитва той успял да спази особеностите на първообраза, а именно: изражението на св. Богородица, което съчетава едновременно радост и печал, което всъщност е в синхрон с написа „Надежда на обезнадеждените", както и бадемовите очи на св. Богородица, които отличават този й образ от всяка друга нейна икона.
Това е първият път, когато иконата излиза извън Гърция и за втори път от манастира. По този начин тя оставя трона си в манастира и посещава една чужда страна.
Чудесни събития:
1. Веднъж в региона имало голяма суша. Жителите били много разтревожени, като гледали как посевите им се съсипват. Те отишли в манастира с молба към монашеското братство да изнесе иконата и да извършат лития в цялата област. Монасите с радост откликнали и излезли с литийно шествие от манастира. Преди още да стигнат половината от пътя, в небето започнали да се събират гъсти дъждовни облаци, след което се излял проливен дъжд. Хората се изплашили и искали да се разбягат, но игуменът казал никой да не тръгва. Всички заедно продължили литията и като се върнали в манастира, благодарили на св. Богородица.
2. Около 1930 г. народът бил изправен пред ново бедствие - нивите били нападнати от скакалци. Населението на областта отново се обърнало към игумена на манастира с молбата за литийно шествие с иконата "Св. Богородица Миртиотиса". Братята на манастира помнят разкази на възрастни хора, от които чули как скакалците се вдигнали от земята и се издавили в езерото Трихонида, подобно на свинете от евангелското събитие, които се издавили в Генисаретското езеро.
3. В днешно време има много случаи, когато св. Богородица дава радост и благодат на млади бездетни семейства. Жените, след като заченат и родят, се връщат в манастира с рожба в ръцете, за да благодарят на св. Богородица. По традиция това се случва на 40-ия ден на детето, когато се чете очистителна молитва на майката.
4. Света Богородица изцелява и много хора от различни болести, дори и от рак. Голяма част от тях не са виждали нито чудотворната икона, нито са чували за манастира. Божията Майка им се явява по чудесен начин и ги упътва към манастира си, за да й се поклонят и да благодарят за изцеленията си.