Още от самото начало на Християнската църква в Йерусалим всички християни “прекарвали в молитва и моление”, "преломявайки по къщите хляб" /Деян. 1:14; 2:46/, постоянствайки в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“ /Даян. 2:42/, възнасяйки към Бога “просии, молитви, молби, благодарения” /1Тим. 2:1/ “с псалми и славословия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа” /Еф. 5:19/.
Постепенно това евхаристийно богослужение се оформило като определен богослужебен чин, защото трябвало “всичко да става с приличие и ред" и “свещенодействено" /1 Кор. 14:40; Римл. 15:16/. Св. ап. Яков, брат Божи, първи епископ на Йерусалим, председателствувал Апостолския събор в Йерусалим през 51 г. след Христа /срв. Деян. 15 гл./, е първият съставител на йерусалимската света Литургия. Тя била пазена във възглавяваната от него Йерусалимска църква като жива литургическа практика и с право е наречена с неговото име при записването й, въпреки по-късните добавки с течение на времето при употребяването й.
Най-древният ръкопис с текста на тази литургия е запазен във Ватиканската библиотека. Датира се от времето на Шестия вселенски събор /VII-VIII в./, след него по древност се нареждат Месинският ръкопис от X в., Росанският от XI в. и редица по-късни ръкописи.
Исторически свидетелства за литургията на св.ап. Яков, брат Господен, намираме в древния трактат “За преданието на божествената Литургия", приписван на св. Прокъл, патриарх Цариградски от V в. Там се казва, че св. ап. Яков "оставил и предал на Църквата писмено изложение на тайнствената литургия". Трулският /Пето-Шестият/ вселенски събор от 692 г. в 32 правило говори за тази литургия.
За литургията на св. ап. Яков споменават още и Александрийският патриарх Марк, Антиохийският Теодор Валсамон /XII в./, св. Марк Ефески /XV в./, канонистът Алексий Аристин, Висарион Никейски и др. И в България презвитер Козма /около втората половина на X в./ в своята “Беседа против богомилите" свидетелства: “Яков, Господният брат и първи епископ в Йерусалим, поставен от Самия Господ, не създаде ли литургия, която и досега слушаме да пеят над гроба Господен?”
Най-късно през III в. литургийният чин е преведен на сирийски език за нуждите на сирийските църковни общини, при което заедно с превода било възприето и името на апостола. Още тогава тази литургия била наричана в Йерусалим и Антиохия с името на брата Господен.
Съвременната еретическа Сиро-Яко- витска църква /отделила се от Православието след 451 г./ има литургически чин с името на св. ап. Яков, който в най-важните си части дословно съвпада с нашата Яковова литургия. Великата ектения пред Евхаристийния канон, чинът за причастяването на християните разделно с Тялото и Кръвта почти в същия вид се намират на съответните места в литургията на VIII книга от Апостолските постановления. Евхаристийният канон и особено втората негова ходатайствена част намираме почти в съвременния им вид в петата тайноводствена беседа на св. Кирил Йерусалимски /t 386 г./. Литургията изобилства с догматически термини, които са установени на вселенските събори едва от IV в. насам и съдържа песни и текстове от по- късен произход /V-VI в./, защото при преписването на нейния текст с течение на времето тя била допълвана, обогатявана и украсявана с нови думи и изрази.
Литургията на св. ап. Яков била в употреба в Йерусалимския диоцез и в страни, духовно свързани със светия град, като о. Кипър, о. Закинтос и др. Впоследствие била постепенно изместена от Василиевата и Златоустовата св. литургии и останала да се служи в Йерусалим само на 23.X./5.XI., когато се празнува паметта на св. ап. Яков, брат Божи. На този ден се извършва тази св. Литургия и на други места в православния свят. Св. Евтимий, патриарх Търновски, през XIV в. пръв превел Якововата литургия на славянски език.
А през 1948 г. Левкийски еп. Партений издава свой превод на литургията - сверен с оригинала /по издание на Александрийската патриаршия от 1931 г./. Той препоръчва на духовниците, които биха проявили желание и усърдие, да се запознаят с нея и да я отслужват поне веднъж в годината /в деня на св. ап. Яков/. В указанието четем, че ако служи архиерей, той не слага сакос, а фелон, върху който слага голям омофор и не го снема през цялата служба. Не ползва корона, енголпие и дикиро-трикирий. Ако ли се прилага древният начин на причастяване на вярващите разделно с Тялото и Кръвта Христови, духовниците трябва да предупредят за това миряните, за да не се смутят.
Наистина, добре би било да се възстанови извършването на тази древна св. Литургия поне в деня на св. ап. Яков. Надяваме се, че ще се намерят усърдни клирици, които да сложат това добро начало.
Автор: Мануил Ямалиян
Църковен вестник - бр. 11/1993 г.
Света всехвална равноапостолна Лидия – първата християнка в Европа
