Свещен Кинотис
Света Гора
Атон
Прот. номер Ф.2/7/1085 КАРЕЯ, 12/25 май 2016
До Негово Благочестно Всесветейшество
Всепочитаемия наш Отец и Владика
Господин г-н Вартоломей
Фенер
Всесветейши Отче и Владико,
Синовно и с най-дълбоко уважение във Възкръсналия Христос радостно приветстваме Ваше Благочестно Всесветейшество с любимия в цял свят поздрав „Христос воскресе".
Според древните устави на Света Гора се събрахме на Извънреден Двоен Свещен Събор, като взехме почтително предвид:
а) Вашето почитаемо патриаршеско писмо от 11 март 2016 г., чрез което нашият Свещен Кинотис се осведоми относно свикването на Светия и Велик Събор и получи подготвените шест предсъборни текста за Светия и Велик Събор.
б) Вашето Патриаршеско и Синодално Окръжно послание от 20 март т.г., в което се поставя като първа цел и смисъл на Всеправославния Събор „да покаже, че Православната църква е Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, единна в Тайнствата, и най-вече в Светата Евхаристия, и в православната вяра, както и в синодалността (съборността, б.пр.)" и се оповестява, че „всеправославно съгласуваните и внесени за Светия и Велик Събор текстове се обнародват и поставят на разположение на всеки добронамерен вярващ за негова информация и осведомление, както и за изказване на неговото мнение и неговите очаквания от Светия и Велик Събор".
В отговор на бащинското поощрение на Ваше Благочестно Всесветейшество ние, заедно с всички в Света Гора боголюбиво подвизаващи се отци, се молим горещо на единия Истински наш Бог, Възкръсналия Господ Иисус Христос, да благослови и да благопоспешества високото дело на Светия и Велик Събор за благото на Неговата Църква и наистина да покаже единството на Светата наша Православна църква, тази именно, която е Едната Свята Съборна и Апостолска Църква.
Затова, изследвайки с подобаващо внимание и старание предсъборните текстове, желаем благоговейно да изложим пред Вас следното:
Уважаваме и по достоен дълг почитаме Майката Велика Христова Църква и Вас, Вселенския патриарх и наш отец. Непрестанно се молим за мъченическата Първопрестолна Църква и подкрепяме Вселенската патриаршия в носенето на дълговековната тежест на нейния кръст. А когато възникват въпроси, които тревожат съвестта на Светата Православна църква, със синовно уважение и любов, както са правили и предшестващите наши отци, ние изразяваме почтително нашето мнение и предложения.
Свидетели сме на усилния и добросъвестен стремеж на представителите на Светейшите Православни църкви във Всеправославните предсъборни съвещания за съставянето на предсъборните проектодокументи, които бяха публикувани след решение на Събранието на почитаемите Предстоятели (21-28 януари 2016 г.)
Същевременно считаме, че някои пунктове в предсъборните текстове се нуждаят от по-голяма яснота, така че да изразяват по-ясно светоотеческото предание в историята и съборното наследство на Църквата. Смирено излагаме нашето мнение по тези пунктове, както и предложения за преценка и използване от Църквата.
Първиятпункт е относно еклисиологията. Формулировката „Православната църква, която е Едната Свята Съборна и Апостолска Църква", правилно е поставена като челна в началото на текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", с идеята и разбирането, че тя изразява нейната единственост. Обаче Светият и Велик Събор, като по-висш съборен орган от предсъборните съвещания, ще трябва да допълни формулировката на дадения текст и да избегне термина „Църква" относно инославните, като използва вместо него термина „християнски доктрини и изповедания". Така инославните ще знаят вече ясно какво ние, като искрени православни техни събеседници, мислим за тях. В тази посока по-правилно би било във втория пасаж на параграф 6 от този текст да се формулира: „Православната Църква познава (вместо признава) историческото съществуване на други християнски изповедания..."
По-нататък, понятието за единството на Църквата се нуждае от уточнение. Вярваме, че към Нейното единство принадлежат само членовете на Православната църква, като Тяло Христово, които участват в „славата" (т.е. в боготворящата благодат на Светия Дух), за която се молú Великият Архиерей и наш Господ Иисус Христос. Само за тях се казва „да бъдат едно, както ние сме едно", според тълкуванието на богоносните Отци (св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски). Ще бъде от полза за всички,както за самосъзнанието на православното паство, така и за инославните, да говорим за завръщане на отделилите се в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, която е нашата свята Православна църква и която съхранява непокътната „съществуващата нерушима връзка между точната вяра и общението в тайнствата" [1], както тя е изразена от Вселенските събори.
В този смисъл на своето единство Църквата „развива винаги диалог с отпадналите от нея, близки и далечни", и така има възможността да изрази своята апостолска природа „в новите исторически условия" [2], като има за обективна цел да проправя пътя за тяхното завръщане към нейното единство в Светия Дух. По-конкретно, предлагаме в член 5 последната фраза „на загубеното единство на християните" да бъде формулирана така: „на възвръщане в истината на отдалечилите се от нея християни".
Вторият пункт, в който ще трябва предсъборните текстове да бъдат променени, така че те да отразяват многовековното самосъзнание на Църквата, е отнасящото се до двустранните и многостранните междухристиянски диалози. Начинът, по който те са водени, както и ходът на богословските диалози, не е задоволителен за цялостното изпълнение на Църквата. Относно това нашият Свещен Кинотис се е изказвал в течение на времето по различни поводи чрез официални текстове срещу богословските съглашения с инославни и е протестирал за съвместните молитствания и други богослужебни действия (литургични целования и др.), чрез които се дава погрешен образ за единство помежду им, както това се споменава в нашия текст ΕΔΙΣ от 9/22 април 1980 г. По-конкретно, в член 18 на текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", следва да се уточни, че Православната църква съвсем не е възможно да приеме единството на Църквата като някакво междуизповедно приспособяване или като участие в съвместни молитви и други богослужебни действия, които провокират смут в съвестта на православното изпълнение. Затова не можем да не изкажем силното си безпокойство и нашите основателни несъгласия за по-нататъшно участие на православните в Световния Съвет на Църквите (ССЦ).
Трето, що се отнася до „Правилника за организацията и работата на Светия и Велик Събор на Православната църква", разбираме практическите неудобства, затова и отминаваме цялостния проблем по начина на организацията и равночестното участие на епископите. Във всеки случай, във връзка с член 22 на текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", където се упоменава кой е „крайният съдник по темите на вярата" [3], е възможно той да се направи по-ясен чрез уточнението, че църковното Предание признава като краен съдник по темите на вярата съзнанието на цялото църковно изпълнение, което бива понякога изразявано от отделни лица или от архиерейски събори, или от верния народ и което бива утвърждавано чрез синодални решения.
Също считаме, че в решенията на Светия и Велик Събор трябва да се упоменат и великите Събори на Православната църква, станали след Седмия Вселенски събор (тези при Великия Фотий през 879 г. и при св. Григорий Палама 1341-1351 г., както и онези, които отмениха униатските псевдосъбори от Лион и Флоренция), като чрез упоменаването на тези Събори, догматическите и еклисиологически разлики с инославните (относно Филиокве, тварна благодат, папско първенство и др.) стават напълно ясни.
Четвъртият и, колкото до нас, последен пункт се отнася до духа на текста „Мисията на Православната църква в съвременния свят". Текстът се отличава с духовна чувствителност, но считаме, като светогорци и наследници на исихастката аскетическа традиция, че той би се допълнил по-подходящо (за предпочитане в параграф VI 13) с по-разгърнато изложение на съответната православна антропология и космология, както тя е формулирана главно от св. Григорий Палама. По-конкретно може да се допълни следното:
„Бог може да се открие на човека в непосредствено общение с него, когато човек се подвизава в Христа и Го търси постоянно чрез умната молитва. Цел на тази строга и тайноводствена духовност е обожението (ἡ θέωσις), тоест личното преживяване от молещия се на божествената Светлина на Преображението. Необходимо условие за горното е, че личностната завършеност, общението с Бога и Неговото откровение могат да се постигнат само в пространството на Църквата. Цялата подвижническа борба се осъществява единствено чрез Божията благодат, а не независимо от нея (като напр. чрез прилагането на различни техники, срещащи се в разни стари и съвременни мистически течения или чрез автономното развиване на човешкия ум и познание).
В този контекст централно място заема различаването между същност и нетварни енергии у Бога. Бог не остава непристъпен за човека, а влиза в непосредствена връзка и лично общение с него чрез нетварните Си енергии. Така човекът участва в божествения живот и става бог по благодат. Божията енергия не е някаква неопределена сила или свръхсила; тя е живият личен и Троичен Бог, Който става достъпен и причастен за човека, и Който навлиза в историята и живота му, за да „стане човекът съобщник на божествената природа", носейки в себе си Неговия „образ" и вървейки към „подобието" чрез подвижничество, добродетелен живот и безстрастие".
Чрез така описания боготворящ път в човешкото сърце идва Христовият мир, „мирът свише", който е коренно различен от понятието за световен мир, преследван чрез междурелигиозни инициативи и прояви.
Всесветейши Отче и Владико,
Като дълбоко оценяваме трудовете на усърдните труженици в предсъборните съвещания, можем да кажем в заключение, че предсъборните текстове имат нужда от някои подобрения, така че да изразяват съборното убеждение на Светата наша Православна църква. Принасяме синовна молба да вземете предвид и тези изложени тук след внимателно обмисляне и молитва наши предложения, така че Светият и Велик Събор да „бъде автентично изражение на каноничното Предание и дълговековен църковен праксис чрез дейността на синодалната (съборната, б.пр.) система" [4] на Църквата. Тогава радост голяма ще бъде на небето и на земята, и ще се избегнат евентуални разцепления и схизми, като цялото изпълнение на Църквата „с една уста и едно сърце" ще прослави Пресветия Троичен Бог - надеждата за спасение на целия свят.
Накрая, като отправяме горещи сърдечни молитви към Възкръсналия Господ за Ваше Благочестно Всесветейшество и за успешното преминаване на свикания Свят и Велик Събор, оставаме с най-дълбоко уважение и синовна преданост
Всички от Извънредния Двоен Свещен Събор
Представители и Предстоятели
на 20-те Свещени Манастира на Света Гора - Атон
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
[1] Текст на 5-то Всеправославно предсъборно съвещание „Отношенията с останалия християнски свят", парагр. 3.
[2] Пак там, парагр. 4.
[3] Пак там.
[4] Вашето Патриаршеско писмо, 11.3.2016.
Превод от гръцки: йеродякон Атанасий Зографски, Анула Христова
Редакция: д-р Десислава Панайотова, гл. редактор на Официалния сайт на БПЦ-БП
