„Жител на пустинята, ангел в тяло, чудотворец, Богоносче отче Йоане,
с пост, бдение и молитви си приел небесни дарове...
да лекуваш душите на тия, кои то прибягват до теб“.
Църквата насърчава вярващите в подвига на великия постник св. Йоан Лествичник, който чрез пост, молитва и духовни подвизи е достигнал ангелоподобен живот. Едва 16-годишен св. Йоан напуснал мирския живот и отишъл на планината Синай – същата, на която преди 3500 години Мойсей получи 10-те Божии заповеди. Там Йоан прекарал в духовни подвизи 90 години.
Близо цял век той живял в тази камениста планина в покаяние и безмълвие. Подробности за живота му почти нямаме. Знаем само, че се е родил в VI век. В църковната песен за него се казва: „Като си угасил всички страсти с росата на твоите добродетели и духовни подвизи, блажени отче, обилно си пламнал от огъня на вярата и любовта и си станал светилник на въздържанието“. Кратка, но достатъчна характеристика за опознаване личността на светеца.
Духовните му подвизи го издигат на висота, щото да стане светилник на вярата и усърден източник на любовта. Придобил такава духовност, щото се уподобил на ангелите. След дългогодишно усамотение, най-после св. Йоан приел да стане игумен на Синайския манастир. Духовната му опитност, изразена в книгата му „Лествица“, посочвала пътя към духовно усъвършенстване. В тази „Лествица“ (стълба) има 30 стъпала. Всяко стъпало е победа над един грях и придобиване на една добродетел. Християнски художници изобразяват лествицата на св. Йоан като стълба, която с единия си край се допира до земята, а с другия – на небето.
На горния край има нарисувани ангели, които протягат ръце, за да подхванат този, който успее да се качи по стълбата. А над стълбата е Господ Саваот. Долу, където стълбата се опира на земята, има много хора. Едни гледат отстрани, други са се хванали за стълбата, трети са се покачили на първото стъпало, на второто и т.н. Но малцина са успели да се изкачат по-нависоко по стълбата. Първото стъпало е отричане от суетата на света. Това ще рече – за да тръгне човек към духовно съвършенство, трябва да намери сили в себе си и да се откаже от земните пристрастия. А това е много трудно, защото има много християни, които с единия крак са стъпили на първото стъпало, а с другия продължават да стоят на земята.
И така си стоят – ни напред, ни назад. Следват други стъпала: послушание, духовна кротост и търпение; постоянно пречистване на душата чрез пост, молитва и изповед.
После следват стъпалата: скръб за греховете, незлобивост и благи отношения, прощаване и неосъждане на ближния, справедливост, липса на злопаметност. Този, който успее да достигне до това стъпало, за да може да го прекрачи и да продължи нагоре по стълбата, трябва от все сърце да прощава на ближния си съгрешенията му и обидите, защото злопаметството е основа на отмъщението, злоречието и осъждането.
Следват стъпалата: мълчание и духовен размисъл, трудолюбие, въздържание, целомъдрие, безкористие, благоразумие, бодърствуване, страх Божи, свобода в Христа, простосърдечие и чистота, смирение и смиреномъдрие, непрекъснати молитви и безпристрастие, и най-после – вяра, надежда и любов.
За да достигнем до вярата, надеждата и любовта, трябва да сме преминали през 29 стъпала на усъвършенстване. Спомняйки за св. Йоан Лествичник, Църквата ни подсказва да проверим живота си, да установим на кое стъпало сме и кое спира нашия духовен растеж. Коя добродетел ни липсва, каква греховна верига ни задържа на едно място.
Нека молитвата ни към св. Йоан да бъде, щото той да ни помогне да растем духовно и с росата на подвизите да угасим всички страсти, а в нас да се разпалят вярата, надеждата и любовта, за да станем истински светилници на християнски живот.
Автор: Иконом Стоян Енев
Църковен вестник, бр. 9/1997 г.
