Св. праведен Йоан Кронщадски
Из: "За молитвата", гл.VI-Съборност на молитвата
"74. Сладчайши Спасителю мой! Ти слезе, за да послужиш на човешкия род и не само в храма проповядваше словото на небесната истина, но обхождаше градове и села, без да страниш от никого, влизаше в домовете на всички, особено при тези, чието топло покаяние беше предвидил с Божествения Си взор. Ти не си стоеше у дома, но с любов общуваше с всички. Дари ни да имаме и ние това общение на любовта с Твоите люде, та да не се затваряме ние, Твоите пастири, по домовете си като в замъци или затвори, далеч от овцете Ти, излизайки само за служба в църквата или за треби по къщите, заради едното задължение, с едничките заучени молитви. Нека да се отварят устата ни за свободна реч, в духа на вярата и любовта с нашите енориаши. Да се разкрива и крепне нашата християнска любов към духовните ни чада чрез живо, свободно, отеческо събеседване с тях. О, каква наслада Си скрил Ти, Владико - наша Любов безпределна, - в духовната, съгрята от любовта беседа на духовния отец с чедата му, какво блаженство! И как да не се подвизаваш на земята с всички сили за това блаженство? А то е само слаб зачатък, само някакво бледо подобие на небесното блаженство на любовта! Особено много обичай общуването на благотворителността, както обществена, така и духовна - "А благотворителността и щедростта не забравяйте." (Евр. 13:16)
75. Църквата, молеща се заедно, е велика Божия сила, която побеждава демонските пълчища и може да изпроси от Бога всеки съвършен дар, всякаква помощ, всякакво застъпничество, избавление, спасение.
76. Господ повече обича и чува молитвите ни, когато не сме сами и не само от себе си и не само за себе си се молим, а заедно, от всички и за всички."
~~~
Издателство за православна литература "Тавор", София
