Като председател на Генералната комисия по избора на Българския патриарх Неофит преди 11 години аз бях най-щастливият човек, че имах благословението на Св. Синод да оповестя последното си послушание на тази длъжност, т.е. да известя на Божия народ името му.
Наистина, беше се счело по света и у нас, че този вид оповестяване било нестандартно, но възможно беше след 30 години живеене в Америка да има и чуждо влияние. Важното беше другото: че показахме на всички люде по света как във време на кризи ние, православните българи, се справихме отлично със задачата си.
Разбира се, Божията помощ беше очевидна! Очите на Господ бяха над нас,
които взаимно Го обичаме. Той е бил, е и ще бъде с нас през всички денонощия до свършека на света. Той е нашата сила и яка опора, защото пребъдваме в Него и вярата ни в Него върши чудеса. Нуждаете се от свидетелства? Ето вече 11 години изминаха и всички ние разбрахме, че изборът ни беше изволение на Божия Дух, Който е навсякъде и всичко изпълва. Като съсъд на Св. Дух, Негово Светейшество патриарх Неофит оглавяваше, контролираше и следеше изпълнението на новия повей в живота на Българската православна църква, най-важният знак на който беше обновлението на Св. Синод с новоизбрани епархийски митрополити.
Негово Светейшество патриарх Неофит много добре знаеше цената и значението на кадрите, които следва да решават с Божия помощ делата на Църквата ни и предназначението ѝ – с думи, мисъл и на дело да подготви спасението на душите, дори и на тези, които не вярват, че и те имат най-важния орган на живота – душата ни.
Любимецът не само на Русенска епархия, не само на София и на Софийска епархия, но и на целия Български църковен диоцез по земята точно поради тази негова денонощна грижа за душата най-вече на православния българин, беше благодарен на Господа за Неговата заповед, казана гласно лично на сатаната: „Ето, моят раб Йов е в твоя ръка; само душата му запази” (Йов. 2:2-6).
Споделям тази истина за дядо Неофит и неговото убеждение за важността на душите ни, защото молитвата на сърцето и душата ни е най-обичаната, най-силната и най-мощната в преобразяването на човека молитва на Православната ни църква. Особено за нас, живеещите в днешното общество и в този век, сред набор от технологии и устройства, социални медии и прочие, които проникват навсякъде и които се отразяват върху духовния ни живот.
Каква беше целта на духовния ми събрат: дали да придобием мъдрост от прочетеното, видяното и чутото от съвременната светска „научна информация”, или да станем отворени за Божията премъдрост? Има разлика, нали? Защото може много да знаеш, да имаш енциклопедически светски познания, но какво от това? Ние, духовните чеда на светейшия патриарх Неофит, не сме създадени за това. Той казваше: „Много е просто да задам въпроса си на Гугъл и да получа информация. Ако това, което искам да ви дам на вас, моите духовни приятели, е същото, което вие можете да откриете в интернет, аз нищо не ви давам. Защото от опит знам, че целта ми е не само да придобиете знание или информация от прочетеното, но и да освободите себе си от тъмните, отрицателните и острастяващите помисли, от разсейванията, от пристрастяванията, от зависимостите, от неприязънта, от огорченията, от горчивината... Да, да няма нищо от това вътре във вас, защото иначе няма да можете да приютите Бога в себе си”.
Като добър монах, дядо Неофит тук припомни, че във втората молитва от св. Йоан Златоуст четем, че за Бога няма място под покрива на душата ни, „защото цял е пуст и съборен и няма в нас достойно място къде глава да подслони”.
Бидейки под влияние на предшественика си – приснопаметния дядо патриарх Максим (Миро да капе на гроба му!), и особено на неговия светец св. Максим Изповедник, патриарх Неофит ни оставя този завет, че духовният подвиг на светските хора е свързан с реалните неща в света – да не крадат, да не прелюбодействат и т.н., но за широк кръг хора нашата борба е още и с помислите за нещата, защото помислите ни подтикват към действие.
Като преподавател в Духовната академия в областта на църковната музика дядо Неофит прояви самобитност, оригиналност и самостоятелност. За всяко нещо имаше свое мнение, но умееше да разбира и приема и чуждото. Притежаваше завидна способност да работи с всички… По природа диригент, той чувстваше студентите близко до себе си и разбираше всеки техен трепет. За него нямаше зли хора. Благ по характер, той винаги беше изискан, фин, нежен и акуратен. И което беше особено важно, той заставяше общуващите с него без всякакви уговорки да му вярват. Девствената му свенливост го правеше невинен, духовно и телесно красив. В него се чувстваше мощта на търсещия да постигне най-сложните неща на човешкото битие.
Да, чистите и чудни акорди на църковната музика понякога наслаждаваха душата му, заради което той едва ли не съжаляваше, че не се отказа от патриаршеския му избор, но бързо отстраняваше унинието, защото да се ръководят човешките души пък, според св. Григорий Богослов, е „наука на науките и изкуство на изкуствата”.
Освен това, както се убедихме в неговите способности през изминалите 11 години, дядо Неофит имаше всички предпоставки за надеждно и безупречно носене на сана си, за служба на Бога и човеците – крепка вяра, молитвено настроение, благородна душа, милосърдно сърце, завидни дарби, солидно богословско образование, всеобщо уважение, немалък манастирски стаж у нас и в Троице-Сергиевата лавра, много можещите молитви на милата му майка, но най-вече – върху него почиваше и Божието благословение. Вярно, човешката душа никога не е била нещо елементарно, за да се изчерпи с едно изречение, но не мога да не отбележа, че ухо, което чуеше дядо Неофита, облажаваше го, а око, което го видеше, възхваляваше го.
Всички негови духовни възпитаници от Духовната академия са го запомнили не само с безпогрешното му църковно пение, не само със самобитността, оригиналността и самостоятелността, но и със следните слова: „Млади сте и сте в центъра на София, но убеден съм,че ще ме послушате: свикнете да седите на чиновете си по-дълго време. Ако успеете да се сдобиете с този навик, всички ще бъдете отличници”. Сигурно тези думи са означавали, че да умееш да седиш, означава да свикнеш да четеш.
Като познавач на дядо-Неофитовия характер, вярвам, че той ще бъде благодарен да знаете освен ръкописните му песнопения в дар и негови сентенции, които съм си записал в моите „Дневници” като живи спомени от незабравимото за мен съпричастие в земния ни живот: „Дядо Йо-си-фе-е! Запиши и това: „Защото на Божия Дух е душата създание! Внимавайте, хора! Спечелва се вечност с подвиг! (Йоан. 15:33) Запомнете, душата е реалност незрима, но жива. (Лука. 12:20-23) Затуй, о душо, бъди ти грижлива. И пей: Как Бог люби! Как грешни прощава! (Йоан. 3:16).
Дядо Не-о-фи-те-е! Митарствата ти свършиха! Лек да ти е пътят до селенията на праведните! Догледане, от дясната страна на Спасителя!
Почивай в мир и светлина! Амин.
На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
Църковен вестник, бр. 8 - 2024 г.
