26 май 2024, неделя

† 4 Неделя след Пасха – на Разслабления. Св. ап. Карп. Св. мчк Георги Софийски, Най-нови. Гл. 3, утр. ев. 5, ап. Деян.11:19-30 (с. 25), лит. ев. Ин 5:1-15 (с. 24); [Мчк Георги Софийски, Най-нови – ап. Деян. 12:1-11 (с. 485), ев. Ин 15:17-16:2 (с. 329)] (Тип. с. 334)
church

КАК ДА ПОДРАЖАВАМЕ НА ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ

Примерът на жените-мироносици е вдъхновяващ за нас с това, че неизменно и неотклонно следват Христос, независимо какво се случва с Него, и независимо какво се случва или може да се случи със самите тях. Именно тази тяхна непоколебима вяра и никога неотпадаща безусловна любов трябва да бъдат пример и вдъхновение за всички нас. Когато ни е трудно, когато сме в някакви тежки житейски изпитания и се чувстваме слаби, безпомощни, да не казваме като маловерците и онези, които нямат вяра: „Къде е Бог? Няма Бог щом ми се случва това“, а да помним, че Бог е до нас, на разстояние от едно „Господи!“, на една въздишка от нас готов да ни се притече на помощ, да ни укрепи, да ни утеши, да ни помогне. И да обичаме нашите ближни неизменно и безусловно дори когато ни предават, говорят лошо за нас, когато ни нараняват, хулят ни, вредят ни по някакъв начин… Защото така обича Христос. Защото такава любов ни е заповядана.

Всички ние, които считаме себе си за Христови, не само можем, но сме и длъжни да бъдем мироносици, длъжни сме да свидетелстваме за Христос Възкръсналия. И като казвам „свидетелстваме“, имам предвид да свидетелстваме за Христос не само с думи, а с целия си живот, с всяко свое дело, с всяка своя дума, с всяка своя мисъл дори.

Мирото всъщност е онзи елей, с който пълним „светилника“ на душите си – Божията благодат. А благодат не можем да си купим нито с пари, нито с каквито и да е земни ценности. Единственият източник на тази благодат е Бог, Той е неизчерпаем извор на благодатна мъдрост, на сила, на благодатна радост, на любов, на живот, на всички дарове на Светия Дух.

А цената, която заплащаме за тази благодат, единственото, което Бог иска от нас, е да се отречем от греховете си, да се отречем от алчността, от завист, злословие, егоизъм, гордост и себичност. Щом усетим да се надигат в душата ни – да ги потушаваме и да полагаме усилията да изтръгнем от сърцето си семената им. Цената, която „плащаме“ за благодатта, е да се стремим с всички сили да постигнем онази съвършена любов, пример за която е Самият Христос, и да раздаваме тази любов на всеки, когото Бог изпрати на житейския ни път.

Александра КАРАМИХАЛЕВА

Църковен вестник, бр. 9 - 2024 г.