26 май 2024, неделя

† 4 Неделя след Пасха – на Разслабления. Св. ап. Карп. Св. мчк Георги Софийски, Най-нови. Гл. 3, утр. ев. 5, ап. Деян.11:19-30 (с. 25), лит. ев. Ин 5:1-15 (с. 24); [Мчк Георги Софийски, Най-нови – ап. Деян. 12:1-11 (с. 485), ев. Ин 15:17-16:2 (с. 329)] (Тип. с. 334)
church

За молитвата и умната молитва

Когато се молим, съветваше Старецът, трябва да се обръщаме към Бог със смирен, просещ и умоляващ тон. Да стоим с благоговение, с простота и мекота, мирно и спокойно, с безкористност, с радост, славословие и благодарност. Най-напред с любов, с божествен ерос, с копнеж да говорим и да общуваме с Възлюбения Христа. Да искаме да бъде Неговата воля, а не нашата. Затова, нека не Го търсим само когато имаме нужда да ни помогне в житейски трудности, болести и други проблеми. Трябва да бъдем в постоянно и непрекъснато общение с Него във всичко, което ни се случва.

Най-напред трябва да търсим Небесното Царство. Как да се съединим с Христа. Как да постигнем спасението на душите ни. Как да изпълняваме Божиите заповеди. Как да станем достойни. Защото дори да имаме само малко егоизъм, възпрепятстваме Божията благодат.

С блага съвест и свято намерение трябва да се подготвяме за среща с Христа във времето на молитвата и така по човеколюбивото Божие устроение Христос ще осъществи тази среща на любовта с нас, за да ни предаде благодатта Си.

Когато се готвим за молитва, нека затоплим душите си с четенето на Светото Евангелие, Псалтира, духовните книги, с песнопение, палейки кандилцето и прикадявайки тамян, и Светият Дух ще дойде, за да ни научи на молитва. Иска се само да възлюбим с цялото си сърце Христа и да копнеем за Него с всички сили.

Да не допускаме тази обич да бъде измърсена от злоба, ревност, завист, егоизъм. Трябва да пазим чисто сърцето си, за да стои там Христос. И ако нещо засенчи душата ни, искрената изповед с дълбоко покаяние, със съкрушение и сълзи, ще привлече милостта и Божията благодат в молитвата ни.

Молете се с чисто и незлобливо сърце, чеда мои. Със смирение и внимание над себе си, с непоклатима вяра и търпение. С безкористност и благородство. Нашият Христос търси деликатните и благородни души. Христос знае нуждите ни още преди да ги поднесем чрез молитва пред него. Молете се непрестанно, където и да се намирате. Ние сме Божий храм, а Бог е Всеприсъстващ. Не търсете особени места за молитва. Достатъчно е умът и сърцето ви да са съсредоточени и единени тайнствено с Христа. И още, трябва да привлечем Божията благодат с преподобно търпение, безкористна любов и свято смирение. Търпението ще доведе  молитвата,  а молитвата – съзерцанието. Когато Божията благодат ни посети, тогава молитвата се задейства вътре в нас, умът и сърцето ни се изпълват с възвишена любов. Сълзи на вълнение, радост и любов преливат от душата и искаш само това небесно състояние никога да не свършва.

Казвайте Иисусовата молитва непрестанно – казвайте я спокойно, леко, без усилие, с копнеж. Произнасяйте Христовото име със сладост и нежност.

Внимавайте върху всяка буква от думите на тази молитва, бавно-бавно, една по една дума да казвате: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме“. Украсявайте „просително“ думите „помилуй ме“. Съсредоточавайте се и се опитайте да поставите Христа в ума си без да си представяте образ. Не се смущавайте от нападенията на лукавия, с които нахлува по време на молитва чрез помисли и образи. Отхвърляйте ги спокойно и продължавайте. С пренебрежение отблъсквайте всяка  атака на демоните.

Елате да опитаме заедно, казваше Старецът и започваше да изрича молитвата, а ние повтаряхме. Привличаше ни без шум в тихата пустиня на сърцето си и оставяше Христос да се движи между нас с тайнствен звук и вълни на опияняващо благоухание, изживявайки мигове на неизразимо вълнение и духовна радост, извън границите на мястото и времето, надмогвайки нашите слабости.

Да обикнете Христа е всичко, продължаваше божественият Старец със своето право учение, да Го поставите в сърцата си. Молитвата помага на сърцето да се очисти от душегубните страсти на яда, злопаметството, осъждането и така душата да се освети и обожестви, освобождавайки се и от много други регресивни слабости.

Умната молитва трябва да научите от опитен духовен отец, за да не изпаднете в прелест. Умната молитва е различна. Нужно е внимание. Колкото повече се напредва в упражняването на молитвата, толкова повече нараства и любовта, божественият ерос към Христа и стремежът да бъдеш „сам с Бога“ в безмълвие, чрез молитвената тишина на умната молитва. Тогава се извършва тайнството на обожествяването. Всичко се устройва от Божията благодат, от Божията любов.

Научете се да се молите за всички. Не само за онези, които ви обичат, а и за тези, които ви осъждат, клеветят и враждуват с вас. Молитвата е по-добра от всеки съвет.

Вдигнете ръцете си  и се молете Бог да изпрати Своята благодат и да устрои онова, което ще е полезно за душата. Искрената и нелицемерна любов към Христа и към брата ни ще ни отведе до безкористна, славословеща, любяща и живоносна молитва.

Преподобният Старец обичаше често да повдига темата за молитвата и умната молитва. Като истински учител на сърдечната молитва той ни учеше как да се молим. Обикновено казваше: „Бог ми дарува Своята благодат, тъй че да се занимавам усилено с това дело“. Вглъбяването в сърдечната  Иисусова молитва наричаше „дело“, имайки предвид духовен труд. Препоръчваше на всички вярващи да се трудят над тази молитва и казваше, че това дело очиства душата и държи ума в Бога. И разбира се, мечтаеше да уреди в манастира си в Оропос специално място, където спокойно и без бързане да се извършва това богоугодно и спасително дело.

"Църковен вестник" Бр. 17/2023 г.

 Из книгата „Преподобният Старец Порфирий – Любящото сърце“, издание на храм „Св. прпмчца Параскева“, Пловдив