| Софийска света митрополия
На 1 февруари Православната църква почита паметта на св. мъченик Трифон, която съвпадна с първата подготвителна неделя на Великия пост – Неделята на митаря и фарисея. На този ден също така отдаваме почит и признателност към жертвите на комунистическия режим. Почетната дата е установена през 2011 г. по предложение на експрезидентите Желю Желев и Петър Стоянов. Тази година се навършват 81 години от изпълнението на смъртните присъди на регенти, министри, свещеници, депутати, интелектуалци и др., осъдени през 1945 г. за предателство срещу родината от т. нар. „Народен съд“.
По тези поводи, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“ бяха отслужени архиерейска Литургия и панихида за всички православни християни, жертви на атеистичния режим в България.
В студения февруарски ден богослужбите бяха предстоявани от Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит. В съслужение взеха участие храмовото духовенство, во главе с председателя иконом Петър Славов, и четирима дякони, ръководени от дякон Юлиан Периклиев. Църковните песнопения изпълниха храмовият хор, ръководен от проф. протопсалт Мирослав Попсавов.
След светата Литургия епископ Йоан се обърна със слово към църковното събрание и като отбеляза, че това е първата подготвителна неделя на предстоящия Велик пост, разясни смисъла на притчата, прочетена днес – от Евангелието от св. ап. Лука.
„Господ Иисус Христос предложил на Своите слушатели тази притча, като изобразил чрез образите на фарисея и на митаря две напълно противоположни състояния на човешкия дух. Единият – на фарисея, който външно бил с голяма почит в еврейското общество, отличаващ се с външно благочестие, но вътрешно зареден с гордост, тщеславие, самомнение, и който заради своето заслепено състояние благодарил на Бога за това, че не приличал на останалите хора. Това е свойството на гордостта и на самомнението – да не се вижда реалното състояние на собственото душевно устроение, а да се вижда превъзходство пред другите човеци и в пълно заслепение да се благодари на Бога за своето състояние“, каза в словото си владиката.
„Другият образ, който Иисус Христос предложил на Своите слушатели, е образът на митаря – това в юдейското общество бил образ, на който хората гледали с презрение, тъй като тогава митарите събирали данъци за Римската империя, покорила еврейския народ. Този образ на митаря бил презиран от цялото юдейско общество, но бил въздигнат заради смирението, което носил в себе си. Той стоял надалеч и не смеел да погледне към Бога, считайки себе си за напълно недостоен“. Владиката поясни: „И ние се намираме в подобни състояния. Ако осъзнаем, че в нас има лицемерие и фарисейство, и външна показност, и си признаем, то тогава наистина може да бъдем по пътя на митаря, на съкрушения по сърце човек, който не смее да погледне към Бога, но Той го цени и въздига“, и прикани вярващите: „Ето защо нека трезво и честно погледнем на своето духовно състояние и да признаем пред себе си и пред Бога своята духовна нищета, да признаем себе си като бедни духом. Защото само тогава ние наистина ще можем да вървим по пътя на своето спасение“.
Епископ Йоан отбеляза още и че днес е денят, в който си спомняме за невинно пострадалите и убити наши сънародници от безбожните комунисти, и прикани вярващите усърдно да се помолим в последвалата панихида. След отслужването ѝ той обясни защо е избран точно този ден на възпоменание – на тази дата през 1944 г. е произнесена и изпълнена най-масовата присъда от т. нар. „Народен съд“, вследствие на която са убити регенти, български генерали, офицери и интелектуалци.
„В нашата Софийска митрополия е служил архимандрит Ириней – протосингел на митрополит Стефан, който безследно е изчезнал, друг духовник е свещеник Исаак от гр. Банкя, отец Евстатий от Бояна и много други от цялата страна, които съвестно са служили на Божия народ и на св. Църква“, каза викарият и пожела Господ да даде покаяние на целия наш народ, да живеем по християнски и „един другиму да понасяме теготите си“ (Галат. 6:2).
+++
В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е изпълнена смъртната присъда, издадена от Първи състав на „Народния съд“ срещу регентите принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов – министър-председател и ген. Никола Михов, както и 17 министри. Те са осъдени въз основа на приетата от правителството на Отечествения фронт Наредба-закон за създаването на Народен съд на 6 октомври 1944 г. Издадени са общо 10 897 присъди в 131 процеса.
„Народният съд“ се произнася срещу 21 024 души. На смърт са осъдени 2618 души, сред които са регентите, повечето от министрите и народните представители от периода след 1941 г. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души. Сред пострадалите от комунистическия режим са и повече от 250 православни свещеници, мнозина убити без съд и присъда.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Митрополит Гавриил: Случаят „Петрохан“ трябва да е силен пример, че трябва да се изучава православие
