Архиерейска литургия в Курилския манастир „Св. Йоан Рилски“

13.10.2026 | Софийска света митрополия

На 11 октомври Православната църква отбелязва паметта на светите отци от Седмия вселенски събор. По този повод бе отслужена архиерейска Литургия в Курилския манастир в гр. Нови Искър, основан през IX век и възстановен в края на XVI век с дейното участие на св. Пимен Зографски.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в манастирския храм бе отслужена св. Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха архимандрит Нектарий – игумен на манастира, и дякон Иоан-Стоян Иванов.

За църковните песнопения се погрижи д-р Светослав Цеков, а редица поклонници и местни жители съучастваха молитвено в богослужението в дните преди празника на св. Йоан Рилски.

В края на Литургията епископ Йоан отправи проповед към събралите се християни, в която говори за днешното евангелско четиво и притчата за сеяча, като сподели:

„Плодът, който словото Божие трябва да донесе в душата, се нарича покаяние и то трябва да даде обръщане на душата от този земен и преходен свят към небесните блага, които Спасителят ни възвестява. Именно за тези хора се говори в притчата, които като чуят Божието слово, принасят многократен плод с търпение. Тук важното е да се обърне внимание върху думата, която Самият Господ ни и възвестява – търпение, защото човешката плът и човешкото естество, обременено от прародителския грях на Адам и Ева, като втора природа угнетява човешката душа и тя не може така бързо и лесно да се освободи от диктата, който грехът е наложил върху живота ни. Затова се изисква голямо постоянство и търпение, така че словото Божие, което оживотворява нас самите, душите ни и сърцата ни, да даде плод.

Какво означава това? Това означава, че онзи, който е бил привързан към среброто и към материалните блага, да не счита всичко това за драгоценност, а да го употребява така, че да припечелва царството небесно. Онзи, който пък завижда за успехите на ближния, да бъде великодушен и да се радва на неговите успехи, а не да му желае зло. Онзи, който е коравосърдечен и счита, че голямата обида, която му е нанесена, заслужава отмъщение или най-малкото недобронамереност и недоброжелателност, да смекчи своето сърце, защото той също е обременен с онова, което Адам и Ева ни оставиха, а именно диктата на прародителския грях, и ние също така можем да попаднем в тези страсти, които осъждаме у другите хора. Ето защо всичката тази промяна носи едно единствено име – покаяние. Тоест ако ние искаме да принесем плод с търпение, трябва да се приучаваме на покаяние в този живот. Това ще ни донесе царството Божие и ще осмисли нашия земен път тук на земята, защото без словото Божие, което да оживотворява, човешкият живот е напълно безсмислен – той е само трупане на земни блага, трупане и на болки, на скърби, без какъвто и да е било смисъл. Без вяра във вечността и в царството небесно, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат, човешкият живот е напълно, напълно безсмислен.

Нека ние, слушайки тези животворни слова на нашия Спасител, да обръщаме себе си с търпение и да приучаваме душата си така, че тя да даде онова, което Самият наш Спасител очаква от нас, а именно – плод, достоен за покаяние“.

Епископ Йоан поздрави духовенството, храмовото изпълнение и всички присъстващи с днешния празник и преподаде благослова на Българския патриарх Даниил, а архимандрит Нектарий от своя страна и от името на всички присъстващи благодари за съвместното богослужение и за архипастирските слова.

В края на Литургията владиката освети хлебни приноси за здраве и благословение на събралите се християни.