| Софийска света митрополия
На 10 ноември Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи архиерейска вечерня с петохлебие в Обрадовския манастир „Св. вмчк Мина“.
В съслужение бяха ставрофорен иконом Борис Петров – и. д. игумен на светата обител, иконом Лазар Георгиев, протойерей Ириней Митов и свещеник Николай Пенев.
Песнопенията бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия.
В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово, в което сподели:
„Ежедневно тук, в манастира, идват хора, за да излеят болките и скърбите си, да помолят светеца за помощ в трудностите и изпитанията на своя живот. И свети Мина е бърз помощник, надарен с голям дар на чудотворство.
Когато започнали гоненията на християните в Мала Азия, където той служил като воин в римската армия, свети Мина първоначално се отдалечил от града. Не желаел да бъде свидетел на мъченията на християните и се стремял да се предпази от изкушения.
Но ето как прекарвал времето си и с каква цел се отдалечил от света. Не за да се отдаде на житейски удоволствия, нито за да прекарва дните си като мнозина от своите съвременници, а за да се посвети на пост, молитва и живот по Бога.
Ако свети Мина не бе търсил Бога, Господ не би му открил във видение небесната слава на мъчениците, нито би го удостоил да види венците, с които те биват увенчавани. Не би се разгоряла в сърцето му и онази пламенна любов към Христа, която го подтикнала сам да пристъпи към мъченически подвиг, открито да изповяда християнската си вяра и доброволно да поеме кръста на свидетелството за Христа. Неслучайно Бог призовал свети Мина към този подвиг, защото Господ виждал желанието на сърцето му и готовността на душата му да понесе дори страдания за Неговото свято име, за името Христово.
В това се съдържа важен урок и за всички нас. Във всекидневието си често забравяме за Бога, улисани в многобройни грижи и житейски задължения. Душата ни се оказва претоварена от всичко онова, което злободневието непрестанно изисква от нас, и така нерядко оставяме на заден план най-важното – общението си с Бога.
Свети Мина, макар и отдалечен от света, пребивавайки в пост, молитва и богомислие, не намирал покой дори в безопасността на своето уединение. Макар да прекарвал времето си богоугодно и да усещал действието на Божията благодат в душата си, пламенната му вяра и любов към Христа не му позволявали да остане безучастен към страданията на християните. Затова той доброволно напуснал своето убежище, за да изповяда вярата си и сам да приеме мъченичество заради Христа.
И може би именно заради тази негова силна вяра, жертвена любов и готовност за страдание Господ го удостоил с толкова велик дар на чудотворство. Ето, изминали са толкова векове от неговия земен живот, а чудесата, извършвани по молитвите му, не престават и до днес.“
Отец Борис изказа благодарност на патриарх Даниил за посещението в навечерието на храмовия празник и за преподаването на неговото първосветителско благословение, като му пожела крепко здраве, неизчерпаеми духовни сили и Божия помощ във високоотговорното патриаршеско служение, поднасяйки скромен подарък.
По традиция, за всички присъстващи беше подготвено осветено ястие.
Текст и снимки: Михаил Тасков
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Това мога да дам за Господа
