| Автор: Българска патриаршия
Факултетният съвет на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" гласува за назначаване на длъжност професор прот. доц. д-р Иван Иванов.
Научно жури бе в състав - вътрешни членове: проф. дбн Емил Трайчев Стоянов; СУ; проф. дбн Клара Асенова Тонева; СУ; проф. д-р Мария Атанасова Йовчева; СУ; доц. д-р Любомир Ангелов Игнатов; СУ;
Външни членове: проф. дфн Анислава Любенова Милтенова; БАН; проф. д-р Славия Георгиева Бърлиева-Бекирова; БАН; проф. д-р свещ. Людмил Мартинов Малев; ВТУ;
Протойерей проф. д-р Иван Стоянов Иванов (Кюмурджийски) е роден на 10 февруари 1972 г. в гр. Лом= Обучава се в български и световни висши учебни заведения: студент в Богословски факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1991-1996); учи във Вокалния факултет на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Професионална квалификация Оперен певец „тенор“ (1994-1999); от 2000 до 2003 г. специализира литургика във Факултета по Източни църковни науки в Папски институт за Изтока в Рим, придобил образователна и науча степен „личенца по теология“ (ThL) Тема на дисертацията: “La Musica bizantina, storia, sviluppo, influsso e proiezione in Bulgaria e negli altri paesi slavi dei Balcani”; учил църковна дипломация във Висшия папски Колеж Капраника в Рим (2000-2004); през 2005 г. придобива научната и образователната степен „доктор“ (PhD) в Богословски факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ с тема на дисертацията: „Литургическата традиция на исихазма в музикални и химнографски паметници през XIV – XV век”.
Професионалната му дейност съчетава църковната, богословска и музикална квалификация: Оперен певец в Националната опера и балет в София (1994-2000); преминава през всички академични звания в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, като хоноруван асистент в (2003 – 2004); асистент (2004-2006); главен асистент (2006-2009); доцент (2009-2023); избран за професор (2023 г.); от 2021 г. е гост-професор в Богословския факултет на Папския латерански университет в Рим. Изнася лекции в Папския грегориански университет в Рим; гост-професор по литургично богословие в Богословския факултет на Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Скопие, Северна Македония (2015-2016); в Богословския факултет на Търнавския университет в Братислава, Словакия (2023 г.); Карловия университет в Прага и Висшата международна баптистка семинария в Прага, Чехия.
На 10 октомври 1999 г. е ръкоположен за дякон от Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Иларион; На 17 януари 2021 г. е ръкоположен за презвитер от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний към Българската православна църква – Българска Патриаршия; На 6 декември 2021 г., за празника на св. Амвросий Медиолански в Милано, Н.В.Пр. митрополит Антоний го награждава с офикия „протойерей“.
Изпълнява следните църковни послушания: патриаршески дякон в ПКСХП „Свети Александър Невски“ в София, Българска патриаршия (1999 – 2015); дякон на разположение при Светия Синод на БПЦ-БП (2015-2020); от януари 2021 г. предстоятел на БПЦО „Свети Седмочисленици” в Рим и отговорен за църковно-дипломатическите отношения на Западна- и Средноверопейска епархия на Българската православна църква за отношенията със Светия Престол, през 2022 г. е и изпълняващ длъжността председател на БПЦО „Св. Амвросий Медиолански“ в Милано.
Научноизследователската му, преподавателска и църковно-дипломатическа дейност се развива в България и чужбина: Специален преводач на папа Йоан Павел II (2002 г.) и на папа Франциск (2019 г.) по време на посещението им в България в Синодалната палата и в Патриаршеската базилика „Св. Александър Невски” в София; Консултант към Секция „История на музиката” в Института за изкуствознание при БАН (2003-2013); Съветник по литургично богословие на Православната църква към Радио „Ватикана“ (2004-2013); от 2003 г. е член на Научния съвет на Асоциацията „Заедно за Атон“ в Рим; от 2009 г. и ръководител на Магистърска програма „Литургия и музика“ в Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“; от 2010 е член на Асоциацията за изследване на каноничното и църковно право “Colloquidionisiani” към Университета „Магна Грека“ в Катанцаро, Итали; консултант по Източна литургична традиция в Университета за чуждестранни студенти “Dante Alighieri”, Реджо Калабрия, Италия (2010 до 2017); от 2006 е член на Световната асоциация на литургистите (Societas Orientalium Liturgiarum); от 2007 е научен консултант в Православния патриаршески институт за изследвания „Свети Никифор Исихаст“ при Православния викариат за Сицилия и Калабрия към Вселенската патриаршия; член на Съюза на учените в България (от 2008 г.).
Академични награди, църковни отличия и членство в научни и обществени организации: Удостоен с почетен плакет на Папския Латерански университет „Бенедикт XVI“ от Департамента по Интерконфесионално богословие към Богословския факултет при Папския Латерански университет в Рим (14 юни 2022 г.); носител на ордена „Свети Лазар Йерусалимски“; удостоен с нагръден кръст от папа Йоан Павел II (24 май 2002 г.) и нагръден кръст от Константинополския патриарх Вартоломей Ι (28 август 2023 г.); на 20 юли 2021 г. е избран за редовен член на Академията „Свети Луи IX, крал на Франция“; от 2019 г. е референт на Апостолическата нунциатура в България за връзките с Православната църква; от 2020 г. е член на Научния комитет на Православния богословски факултет на Университета в Алба Юлия, Румъния; през 2021 г. е избран за капелан на Военния и хоспиталиерски орден на „Свети Лазар Йерусалимски“ за православните в Италия. Италия.
Университетски и административни дейности: председател на ОС на Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ (2010-2015); от 2019 г. е ръководител на Катедра „Практическо богословие“.
Научните му приноси са в областта на: литургиката, литургичното богословие, евхаристийното и сакраменталното богословие, християнска литургична практика на Изток и на Запад, църковната музика и химнографията, медиевистиката и кирилометодиевистика, църковната дипломация и интерконфесионалния диалог. Протойерей Иванов има разнообразна академична, преподавателка, изследователска, църковна и обществена дейност. Изнася лекции по православно литургично, евхаристийно, сакраментално, интерконфесионално богословие в България и чужбина. Автор е на монографии, книги, студии и статии.
