| Българска патриаршия
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми г-н Главен Мюфтия
Уважаеми представители от системата на образованието и научната общност,
Уважаеми представители на учителските синдикати,
Уважаеми участници и гости в настоящия форум,
Обични в Господа братя и сестри,
Христос воскресе! Воистину воскресе!
От времето на покръстването на българския народ при св. цар Борис през 865 г, от което епохално събитие тази година отбелязваме 1160 години, и особено след идването в страната на свето Кирило-Методиевите ученици през 886 г., общообразователната и духовната просвета в българското училище са неразривно свързани през цялото историческо развитие на народа ни до средата на миналия век, до установяването на атеистичния режим в България.
Смело може да кажем, че образователните институции в българската държава – в лицето на първите просветни и книжовни школи – Преславска и Охридска, са плод на държавническата политика на българските владетели за духовната просвета на българския народ и присъщата на Църквата просветна мисия, т.е. те са плод на общите усилия на държавната и църковната институции за благосъстоянието на българската държава и народ.
Само няколко десетилетия след основаването на тези школи успехите на тяхната дейност се определя от съвременните историци и езиковеди като Златен век на българската книжнина.
През този период просияват първите светци на българската святост – св. цар Борис, светите Седмочисленици, общобългарският покровител – св. Йоан Рилски, които имат съществена роля в по-нататъчния исторически път на народа ни, дори до днес. Рилският и Зографският манастири, основани през този период, са едни от най-значимите духовни, но и просветни средища от основаването си и до днес.
Преди разорението на Втората българска държава св. патриарх Евтимий е последният водач в защитата на Търново, а след поражението на столичния град той е духовният стожер и опора за народа в тези най-трудни дни и предстоящи години и векове на робство.
През последвалия период на петвековно османско владичество, когато българската държавност е заличена, ограмотяването, просветата и запазването на самосъзнанието на народа, особено до началото на 19 век, се поддържа и осъществява почти изцяло благодарение на дейността на служителите на Църквата – българските будни свещенослужители и монаси.
Духовници са първите дейци на Българското възраждане. Монахът св. Паисий Хилендарски повежда борбата срещу обезличаването на самосъзнанието на народа ни и попадането му под чуждо духовно робство. Първите разпространители на История славяноболгарская са духовници. Първата печатна книга на новобългарски език, т.н. Неделник – е съставена и издадена от св. Софроний епископ Врачански. Духовници и монаси са сред изтъкнатите просветни дейци през Възраждането.
Духовници са основната движеща сила в борбата за възстановяването на църковната независимост на Българската православна църква в лицето на Българската екзархия. Борбата за църковна независимост проправя пътя на народоосвободителното движение.
В периода след освобождението, до Междусъюзническата война Българската екзархия развива изключително активна просветна и училищна дейност сред българското население извън пределите на свободната българска държава. Духовници, включително от висшия клир на Българската екзархия, са сред организаторите и участници на освободителното движение в тези райони.
След Освобождението на България от османско робство екзарх Антим е първият председател на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция и започва изграждането на Третата българска държава.
В годините преди 1944 г. духовенството отново е основен будител срещу разпространяваната по това време безбожна идеология в българското общество, която като държавна идеология на войнстващ атеизъм в бившия Съветски Съюз е в основата на мащабен терор, взел милиони човешки жертви.
В същия този период, БПЦ е коректив на българската държава срещу Закона за защита на държавата и е основна движеща сила за спасяването на българските евреи, което е ярко свидетелство за нейната роля за опазване на обществената съвест и отстояването на достойни обществено-значими позиции.
През атеистичния период, въпреки репресиите спрямо Църквата и ограничаване на обществената ѝ дейност почти изключително в границите на църковните учреждения, Църквата бе единствената институция в Народната република, която отстоя правото на гражданите за свобода на мисълта. Църквите, манастирите, духовните семинарии и академия бяха единствените учреждения в България по онова време, където вярващите открито изповядваха своите убеждения, несъгласни с официалната идеология. Разбира се, всичко това за сметка на ограничено професионално развитие и реализация в тогавашното общество, но с опазена добра съвест. През този период Църквата запази високо академично ниво на преподаване в своята Духовна академия, както и високо духовно и общообразователно ниво в духовните семинарии.
В най-ново време, БПЦ преодоля страшен разкол, инспириран от политически сили, който създаваше предпоставки за разделение сред народа ни. Също така, становища на Св. Синод на БПЦ – БП по обществено значими теми имаха съществен принос при вземане на решения по съответните казуси от държавните институции. В последните десетилетия и към настоящия момент, БПЦ е институцията с най-високо обществено доверие в съвременното българско общество.
Тази кратка ретроспекция за ролята на БПЦ и нейните служители в живота на българската държава и общество в техния исторически път от покръстването до днес ни разкрива една закономерност: през всички епохи и превратности на времето Православната ни църква винаги е била надежден духовен ориентир и стожер за народа и държавата ни!
Като Богочовешка институция, Православната църква съществува преди основаването на Българската държава. Тя е съществувала и в периодите, когато българската държавност е била преустановявана. Самоуправляемата Българска православна църква в лицето на Плисковската, Преславската и Охридската архиепископии, Търновската патриаршия, Българската екзархия и съвременната Българска патриаршия има съществен принос във формирането и опазването не само на духовността, но и на народностното ни самосъзнание, в укрепването на държавността. В историята ни тя винаги се е проявявала като държавотворен и стабилизиращ обществото фактор.
Убедено твърдим, че в съвременното българско общество и държава няма друга институция, която повече от Православната църква цени човешката личност, в това число нейни неотнимаеми атрибути – свободата на волята, дарът на разума и словесността. Няма друга институция, която има за основна своя мисия опазването и възрастването на човека в тези дарове до утвърждаване на личността в доброто. Добродетелите: правдолюбие, ученолюбие, братолюбие, гостоприемство, милосърдие, родолюбие, смелост, самопожертвователна любов, които са традиционни български добродетели, всъщност са основни християнски добродетели. Няма друга институция, която през цялото време на своето съществуване неотклонно да е водила успешно човеците към усвояването и придобиването на тези най-ценни за човека духовни богатства.
Българската държава има моралното и всяко задължение да образова децата на своите граждани в неподправените знания и принципи на православното изповедание и духовност, които са дали толкова много на народа и държавата ни!
От името на Св. Синод и БПЦ – БП изказвам благодарност към правителството на Република България и конкретно към Министерство на образованието и науката и министър Вълчев за инициативата и решимостта за въвеждане на предмета с работно наименование „Добродетели и религия“ в задължителната програма на българското училище. Такова бе желанието и молбата на Св. Синод към всички правителства от началото на прехода до днес.
Наред с всичко казано по-горе, вярваме, че това е необходимо, защото:
Убедени сме, че въвеждането на предмета „Православие“ като задължителен би било запълнило един дефицит, една празнота в цялостния общообразователен цикъл.
През изминалите години, през които предметът „Религия Православие“ се изучаваше като свободноизбираем или факултативен, с одобрена програма, учебно съдържание и учебници от МОН, се показаха много добри резултати в учебен, творчески и нравствен план от учениците, изучаващи този предмет. Вярвам, че участници в тази кръгла маса ще споделят личен опит в това отношение.
За съжаление, субективният фактор, както и финансови съображения препятстваха и препятстват представянето на този предмет на родителите, съответно избирането от родителите на предмета и формиране на групи за изучаване. Това на свой ред затормозява професионалното развитие и реализация на учителите по този предмет.
Всичко това препятства добрите практики и ползи от изучаването конкретно на предмета „Религия Православие“ да се приложат и усвояват в по-широк образователен мащаб. Вярваме, че с промяна на статута на предмета „Религия“ и включването му в задължителната програма тези дефекти ще се преодолеят и не след много време доказаните ползи ще бъдат видни за обществото ни!
Молитвено желая успех на кръглата маса и постигането на добри и полезни решения чрез общественото обсъждане на предлаганите промени!
Бог да благослови това общо народополезно дело! Воистину воскресе Христос!
Снимка: Благой Кирилов/БТА
