20 ноември 2026, петък

Преп. Григорий Декаполит. Св. Прокъл, архиепископ Константинополски. Св. мчк Дасий Доростолски. (Предпразненство на Въведение Богородично) (Тип. с. 122)
church

Обръщение на Българския патриарх Неофит за празника Преображение Господне

| Българска патриаршия

E652AC97B52A57AF29AC4CDBAF5F5675.jpg

 

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Всеки един от големите Господски и Богородични празници е за нас източник на дълбока и чиста радост. Всеки от тях ни носи светлина и непомрачена надежда. Във всеки от тях намираме утеха в изпитанията и скърбите, неизбежно съпровождащи земния ни живот, и възможност да се утвърдим във вярата, с която живеем и чрез която се спасяваме. А това е така, защото всеки от тези църковни празници е продължаващо във времето актуализиране на съдбовни събития от богочовешката история, които са свидетелства за благата Божия воля за човешкия род. С особена сила казаното важи за празника на светото Преображение Господне.

Кои са основните, най-важни послания на спомняното и чествано днес от светата Църква събитие?

На първо място това е поредното свидетелство за божествеността на Христа Спасителя: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Мат. 17:5). Отново, за втори път след светото Богоявление, Сам Отец свидетелства за Сина, този път в присъствието на Моисей и Илия – двама от най-ярките вестители на Своята воля.

На второ място, в събитието на Тавор имаме още едно свидетелство за Бога като светлина, още едно потвърждение за това, че Христос е „светлината на света“, а онези, които са Христови, имат „светлината на живота“ (Иоан 8:12). В Преображението на Тавор Господ открива Себе Си като Светлина, която заслепява телесните очи, но отваря духовното зрение.

Накрая, на трето място, Преображението на Господа е и указание за онова, което е дял на онези, които са Христови. Та нали и апостолът на народите, който беше заслепен от същата тази светлина, за да може да прогледне за Истината, свидетелства, че „гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен“ (2 Кор. 3:18).

От Божественото Писание и от целия аскетически опит на Църквата добре знаем, че това преображение започва в човешкия ум: „недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия“ (Рим. 12:2). Това преобразяване е постоянен призив към човека, от изпълнението на който зависи нашето охристовяване – вечна задача, стояща пред всекиго от нас, които искаме да сме Христови.

Днес, когато, за съжаление, в нашия свят отново има толкова много неправда, когато сме изправени пред безпрецедентна криза на нравствените ни ориентири и ценностната ни система, тази задача стои пред нас с особена категоричност. Не можем и не следва да очакваме каквато и да било положителна промяна нито в личния, нито в общностния ни живот, ако тя не започне в самите нас.

Тази промяна изисква от всекиго от нас постоянно усилие за различаване на добро от зло (срв. Евр. 5:14), изисква търсене и следване на Бога и Неговата свята воля, и освобождаването ни от „стихиите на света“ (Гал. 4:3), а всичко това е възможно само когато осъзнато и вярно следваме и участваме в дошлия чрез Христа Спасителя Нов завет на Бога с човечеството, който е Завет на любовта и на който „се крепи целият закон и пророците“ (Мат. 22:40): „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си…“ (Иоан 13:34-35).

Тогава и само тогава ще бъде възможно и нашето преображение – както тук, в земния ни живот, така и в бъдещия живот, който очакваме и който е живот в светлината, мира и радостта на Царството Божие.

Светлината и любовта на Преобразилия се днес на Тавор Господ и Спасител наш Иисус Христос, Божията милост и Неговата вечна правда, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ