На 25 февруари, първата сряда от Великия пост, се полага отслужването на св. Литургия на преждеосвещените дарове.

По този повод в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ в столицата богослужението бе възглавено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил. Заедно с него съслужиха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Петър Славов – председател на църковното настоятелство при храма, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, протойерей Георги Спасов – председател на храм „Св. Петка Самарджийска“, свещеник Никола Чочев, свещеник Филип Стойчев, както и дякон Юлиян Периклиев, дякон Димитър Стефанов, дякон Васил Груев и дякон Христо Христов.

За църковните песнопения се погрижиха протодякон Иван Петков, гл. ас. д-р Стоян Малинов, д-р Андрей Касабов и д-р Калин Кирилов.

След многобройните коленопреклонни молитви от страна на духовенството и на храмовото изпълнение, мнозина вярващи приеха осветените на предишната неделна св. Литургия дарове – Тялото и Кръвта на Господ Иисус Христос.

В края на богослужението Българският патриарх Даниил отправи благослов към събралите се християни и каза:

„Нека продължим бодро подвига на поста и да се постараем в това благословено, благодатно време, да уякчим връзката си с Господ Иисус Христос. Смирението да постим, смирението да принасяме покаяние, смирението да се отърсваме от всяка неправда, от всяко лицемерие, от страстите, които обитават в нас – малко по малко Божията благодат ни свидетелства и Господ ни дава да разберем колко хубаво е величието на достойнството, което ни е дал. Какво е човекът? Образ и подобие Божие, което не може да се осъществи без личната ни връзка с Бога, а именно делата на покаянието – смирението, постът, принуждаването към молитвата, милостинята, покаянието, изповедта, трезвото виждане на своите грехове и желанието да скъсаме с всяка неправда. Малко по малко Божията благодат очиства сърцата ни и ни свидетелства, че това е пътят ни на земята, друг път за нас няма.

Онези човеци, които мислят, че могат от само себе си да живеят, че нямат нужда да бъдат приобщени към това Богочовешко тяло Църквата, че нямат нужда от Бога – това ще бъде някакъв ужас, защото Господ Иисус Христос, Единороден Божи Син, като прие човешкото тяло, Той се съедини с материята. А както св. ап. Петър казва, светът ще изгори и в един миг ще се преобрази всичко (срв. 2 Петр. 3:10), и всичко ще бъде в тялото на Господа – всичко, което ще се спаси, което ще бъде изпълнено с живот. Ако не бъде съединено с Него, значи доброволно се е отделило и каква участ е това – истински вечен огън.

Толкова лесно е човек да се смири, да се въздържа от блажна храна през това време, да проявява човещина, добросъвестност във всичко, което прави, и ще видим как Господ такава радост ще ни даде, такава подкрепа. Ще се почувстваме истински човеци, съединени с Бога. И това е целта на нашия живот тук, на земята, който ни е даден за покаяние. Великият пост през годината е това време, което ни подпомага да се отърсим от всяка илюзия, от всичко онова, което ни кара да мислим, че по друг начин може да се живее – без Бога. Затова времето на поста е благословено, защото подпомага онзи човек, който иска да се труди за спасението си, да придобива Божията благодат, да уякчава своята връзка с Христос.

Благословена св. Четиридесетница! Бог да ни подкрепи в подвига на покаянието и да ходим с истинска радост в сърцата – и сега, и през целия ни живот! И така да засвидетелстваме пред всички човеци, че е дошъл Христос, има Го и е жив, и ни призовава да бъдем с Него в Неговото царство“.

Текст и снимки: Пламен Михайлов