| Българска патриаршия
УВАЖАЕМА Г-ЖО ГАЛИНА ЗАХАРОВА,
Тази година се изпълват две знаменателни годишнини – 145 години от основаването на Върховния касационен съд на Република България и 80 години от постановяването и изпълнението на първите смъртни присъди на Народния съд. Първият юбилей е повод за радост и признателност към нашите предци, към строителите на съвременна България, които са промислили скоро след официалното учредяване на новоосвободената Българска държава за законодателното устройване на Върховен касационен съд като най-висша съдебна институция в страната. Докато вторият юбилей е по-скоро тъжен, повод за равносметка и вглеждане в недалечното ни минало, за извличане на поуки и за отдаване на почит към невинно и несправедливо загиналите.
Когато се изправяме пред човешкия съд, пред този вековен правен институт, който служи за въздаване на справедливост, ние винаги имаме пред очи библейските слова: „В съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие“ (Втор. 1:17). Действително нашата света православна вяра ни учи, че в крайна сметка „съдът е дело Божие“. И когато ние, според нашите човешки сили и възможности, се стремим да съдим справедливо тук на земята, нека не забравяме, че крайният съд над всички нас е в Божиите ръце. Нека подражаваме на Божията правда, нелицеприятие, безпристастност и милост.
Дефицитът на справедливост в нашето общество е наистина голям. И това не е от днес. Проведеният преди 80 години Народен съд, на чиито решения е посветена организираната от Вас конфереция, е постановил присъди, които са оспорими както в юридическо, така и в чисто човешко отношение. За съжаление отрицанието, взело тогава превес над справедливостта съпътства нашето общество и до днес. То се превръща в начин на мислене и поведение, който заплашва нашето общество с още по-дълбоки разделения. Правилната оценка за събития от недалечното ни минало – като Народния съд, чиито осъдителни решения променят хода на историята на нашето земно Отечество и са в основата на една половинвековна несправедливост – следва да бъде съчетано обаче с нашето лично вътрешно усилие като православни християни и като членове на Христовото тяло – Църквата, да съхраняваме и предаваме на бъдните поколения паметта за невинните жертви, като същевременно намерим сили да простим на виновните; да се примирим с нашите братя и сестри като поставим за основа на нашето единение и общение Самия Господ Иисус Христос, Който е любов (срв. 1 Йоан 4:8); да възпитаваме у нашите деца и наследници да не повтарят грешките от историята, като имат съзнанието, че Бог е Този, Който ще съди историята и човеците.
Надяваме се и се молим нашият Господ, Бог и Спасител Иисус Христос да приюти в Своето Небесно Царство душите на всички пострадали от Народния съд! Същевременно се молим Той да просвещава умовете и сърцата на всички съдии днес, за да съдят те праведно и безпристрастно, прилагайки закона по най-справедливия начин. Тогава ще имаме Божието благословение като общество и като отделни човеци.
Божията благодат и Неговата велика милост да бъдат с всички съдии и служители на Върховния касационен съд на Република България и на всички участници в днешната конференция! Господ Иисус Христос, по молитвите на Своята Пречиста Майка и на всички светии да Ви дарува крепко здраве, душевни и телесни сили, мъдрост, разсъдителност и духовно целомъдрие за справедлив и спасителен съд!
С уважение и любов в Христа,
Ваш молитствувател,
+ ДАНИИЛ,
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ И
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Едно православно семейство в Швейцария – между финансите, фармацията и вечността