20 октомври 2026, вторник

Св. мчк Артемий Антиохийски
church

Слово на Българския патриарх Даниил при официалното откриване на изложбата „Света Гора в София“

| Българска патриаршия

IMG_2118.JPG

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Уважаеми г-н Зам. министър на културата на Република България,

Уважаема г-жо Посланик на Република Гърция в Република България,

Уважаема г-жо Директор на Националния дворец на културата,

Боголюбиви отци,

Скъпи домакини и гости,

Монашеството, монашеската аскеза и духовност, присъстват в живота на Църквата от най-древни времена. За Православната църква те са неотменна част от църковния етос, конституиращ елемент от големия и многолик богочовешки църковен организъм, път към съвършенство и източник на вдъхновение за мнозина. Нещо повече: може да се каже, че монашеството е мерило и критерий за църковност и църковен живот. В своята хилядолетна история православното монашество има различни духовни центрове, един от друг по-важни и значими, но има едно място, наречено Градината на Божията Майка, което от самото начало на своето съществуване и до днес приковава погледите на целия свят. Това място е Светата Атонска планина, монашеската република, която събира под Покрова на Пресвета Богородица послушници и иноци от всички посоки и прави от тях една истинска братска общност, живееща в ритъма на непрестанната молитва към Бога.

Своите хилядолетни връзки със Света Гора има и православният български народ. Тези връзки датират още от Първата българска държава на Балканския полуостров и са задължителен дял от големия разказ за православната българска духовност, книжовност и култура. През цялата история на своето съществуване Света Гора е била еталон и мяра за православие, и естествен притегателен център за нашите предци. Такава тя остава и в нашето съвремие, на което всички ние сме свидетели. Днес обаче самата Света Гора идва при нас, в столичния ни град и неговия Национален дворец на културата – в изложбата „Света Гора – Атон“, включваща платна на големия гръцки творец Евтимиос Варламис и фотографии от колекцията на Светогорския фотографски архив.

Особено радостни сме, че имаме възможността да споделим това събитие с Негово Светейшество Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей и придружаващите го наши братя, които са днес при нас за Тържествените чествания на хиляда сто и петдесетата годишнина от Рождението и хиляда и осемдесетата годишнина от Успението на Всебългарския светец и покровител, преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец.

За св. Православната църква Атон – Градината на Пресвета Богородица – не е музей на християнското минало, а е живо училище на вярата. Там тишината не е празнота, а пространство на Божието слово; уединението не е отказ от ближния, а очистване на сърцето за по-дълбока любов към него; послушанието не е обезличаване, а свободно откриване на личността в общението. Монашеското оттегляне от шума на света не означава безразличие към неговите страдания. Напротив, непрестанната молитва превръща монаха в съпричастен на болката и надеждата на цялото човечество.

Именно затова посланието „Света Гора извън Света Гора – Света Гора за всички“ носи особена сила. Нито една изложба не може да замени поклонничеството, нито художественият образ може да изчерпи тайната на осветеното място. Но изкуството може да отвори прозорец към него; да доближи до неговия дух хора, които никога не са стъпвали на атонската земя; да събуди желание за молитва, подвизаване и промяна на живота. Така срещата с художественото произведение престава да бъде пасивно разглеждане на картини, а се превръща във въпрос, отправен лично към всеки посетител: за смисъла на живота, за силата на молитвата, за духовния подвиг, за личния път на всекиго от нас към Спасителя Христа.

Евтимий Варламис – художник, архитект, скулптор и педагог – не подхожда към Света Гора като безстрастен хроникьор. Той знае, че свещеното пространство има духовна памет и че неговата истина не се побира във външно описание на пространството. В платната му манастирите не са просто сгради, а обиталища на молитвени общности, на живи духовни братства; скалите, морето и светлината като че ли участват в общото славословие към всеподателя Бога; човешката фигура не владее над пейзажа, а смирено се вписва в него като част от творението, но и като негов венец. Свободата, с която художникът преобразява мащаба, перспективата и цвета, насочва погледа отвъд видимото, към живота след живота, към Царството на Отца. Неговите творби не подменят свещената икона, но свидетелстват, че и съвременният художествен език може да бъде носител на копнеж по божествената красота.

Този замисъл се разгръща не само в големите платна. Инсталацията „Молението на монасите“, копието на манастирското клепало („талант“), както и портретите от Светогорския фотографски архив въвеждат посетителя в многогласния, а същевременно дълбоко единен, хармоничен свят на Атон. Клепалото напомня, че молитвата събира отделните монаси в общност; лицата на монасите свидетелстват, че Света Гора не е съвкупност от паметници, а жива история и настояще на неповторими личности, предали живота си на Бога. Днес радостта ни от тази художествена среща със Света Гора, Атон се допълва и от представянето на книгата за Света Гора, съставена от Парламента на Република Гърция, преведена и издадена на български език по инициатива на нашето Народното събрание. Съчетаването на тези две събития е сериозен принос към усилията на Православната ни църква за обогатяването на българския народ с красотите на светото Православие в едни от неговите най-високи образци. Благодарим за това ново и ценно издание, с надежда то да достигне до всички интересуващи се от историята и настоящето на Света Гора.

Изразяваме най-сърдечна благодарност към всички, които допринесоха за осъществяването на тази прекрасна изложба – на Министерството на културата на Република България и на нашите домакини от НДК, които предоставиха безвъзмездно залата за времето, през което ще бъде тук експозицията и най-любезно съдействаха за организирането на това събитие; на Министерството на външните работи на Република Гърция, които също са спонсори на изложбата, благодарим на Високопреподобния отец архимандрит Елисей, игумен на Светогорския манастир Симонопетра с братята, които предоставиха и отпечатаха фотографиите в експозицията; на посолството на Република Австрия в България, на Софийска света митрополия; благодарим на хористите под ръководството на Софийската духовна семинария и Врачешкия манастир. Специални благодарности изказваме на г-н Павлос Трохополос, който даде идеята за тази изложба и с голямо усърдие, търпение и голяма любов към личността и творчеството на Евтимиос Варламис и към всички нас, които се докосваме до неговите творби, се потруди за нейното реализиране. Благодарим на Негово Светейшество Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей и почитаемата делегация, която го придружава, вседушевно благодарим и на всички вас, които дойдохте да споделим заедно радостта от това събитие.

По молитвите на Божията Майка и всички Божии угодници, просияли в светостта на Света Гора Атон, мирът и любовта на нашия Господ Иисус Христос да бъдат с всички нас!

† ДАНИИЛ, Патриарх Български и Митрополит Софийски