| Българска патриаршия
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Обични в Господа братя и сестри,
Преди четиринадесет години в ранното утро на 6 ноември 2012 г. българският народ бе известѐн с тъжната новина за кончината на духовния водач на народа – Българският патриарх Максим. Вест, която породи в сърцата на българите тъга за загубата на своя благ духовник, тих молитвеник и утвърждаващ вярата във всеки с примера на своята оделотворена вяра.
Блаженопочиналият патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в предбалканското село Орешак в семейството на Пена и Найден Минкови и Рачеви и именуван от родителите си Марин! Семейство лично със своята набожност, висок морал, добродетелност, трудолюбие и човеколюбие, сочено за пример от всички жители на Орешак. Майката на бъдещия патриарх още от невръстна – бебешка възраст, е носила в цедилка, а по-късно и водила за ръка своята рожба тук в дворите на Троянската света обител, при светия и чудотворен образ на Света Богородица „Троеручица“ на богослужение и нравствено обучение. Самият патриарх Максим свидетелства за това споделяйки следното: „Троянската света обител е люлка на църковно-духовната ми съдба – тук в свещената купел при тайнството Кръщение аз съм се родил за духовен живот; тук в дълбоката мистика на цялата обкръжаваща обстановка съм кърмил възвишените си стремежи; тук под възпитателното въздействие на историческите спомени и наставнически беседи аз съм разгарял вярата си в Бога и любовта към Родината“.
Основното си образование Марин Найденов Минков получава в родното си село, а след това продължава обучението си в СДС „Св. Йоан Рилски“, чийто курс завършва измежду първенците. След завършването си заминава за Русе, където е назначен за църковен певец и деловодител-касиер-отчетник в храм „Св. Богородица“. С благословението и настояването на Доростоло-Червенския митрополит Михаил той започнал служба в църковното сиропиталище „Св. Йоан Рилски“ в Русе.
След две годишна служба в крайдунавския град следва със синодална стипендия в Богословския факултет на Софийския университет. През ваканциите на студентството пребивава в Троянската света обител, където сред братското отношение и любов на братството заобичва монашеството и на 13 декември 1941 г. приема монашество – постриган за монах с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет в параклиса на Богословския факултет. Седмица по-късно в храма на СДС „Св. Йоан Рилски“ е ръкоположен за йеродякон от Врачанския митрополит Паисий. Това е ключов момент в живота на младия монах Максим (Марин Минков). С поемането на монашеските обети за безбрачие, нестяжание и послушание, с „отсичането“ на своята воля, той посвещава целия си по-нататъшен живот на непрестанно служение на Бога. Изпълнявал с редица и различни послушания в годините, които го изграждат като Богопредан служител и добър сеяч на Божието слово.
На 14 май 1944 г. е ръкоположен за йеромонах от Врачанския митрополит Паисий в Черепишкия манастир, където по това време е евакуирана семинарията.
На 12 юли 1947 г. в Разград е възведен в архимандритско достойнство от Доростоло-Червенския митрополит Михаил и след това назначен за негов протосингел.
През 1950 г. по решение на Светия Синод на БПЦ, архим. Максим бива назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. След завръщането си от Москва на 15 юли 1955 г. архим. Максим е назначен за главен секретар на Светия Синод.
На 30 декември 1956 г. е ръкоположен за епископ с титлата „Браницки“ в Патриаршеския ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“. Тази висока степен на клирическо служение – епископството – приема с вълнение, съзнавайки дълга си пред сериозните отговорности, които епископският сан му поставя.
След кончината на Ловчанския митрополит Филарет, Браницкият епископ Максим бива избран за Ловчански митрополит.
На 7 март 1971 г. Българският патриарх Кирил предава Богу дух. Опелото му е извършено в Патриаршеския ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“, след което е погребан в съборния храм на Бачковския манастир.
От 13 март 1971 г. митрополит Максим е наместник-председател на Светия Синод.
На 4 юли 1971 г. многолюден (101-членен) Патриаршески избирателен църковно-народен събор избира Ловчанския митрополит Максим за Български патриарх и Софийски митрополит.
В годините на сложна политическа обстановка патриарх Максим си изгражда име на безукорен духовник, ревностен устроител на църковния виноград, родолюбец, усърден радетел за делото на Православието и миротворното съдружничество между сестрите Църкви. Осъществява редица мирни посещения, чрез които допринася за утвърждаване на православното единство и укрепване престижа на родната ни Църква.
Първият период на светителстване на патриарх Максим – 1971 – 1989 г., е сложен поради факта, че атеистичната власт управлява Българската държава еднолично. Тази власт приема културната и просветна дейност на Българската православна църква, но не и нейната духовна и спасителна същност.
Въпреки трудностите Църквата продължава да съществува и действа, а патриархът със свойствения си тих начин на въздействие успява да отстоява нейните позиции в редица трудни и сложни ситуации.
Вторият период на служението на патриарх Максим след 1989 г. нанася пряк удар срещу него и единството на Църквата със създаването на Църковен разкол на политическа основа. Идеен водач е Христофор Събев, който неправомерно е ръкоположен за епископ и настоява свалянето на първоиерарха от катедрата му.
Атаките на разколниците са средоточени лично срещу патриарх Максим със злонамерени, неоснователни политически обвинения. Той бива оскърбяван по всякакъв начин. Въпреки всичко това, той не отвръща на хулите, не изрича нито една лоша дума срещу никого, запазва своето достолепие и достолепието на Църквата. В тези трудни времена на изкушения, неоспоримата каноничност и личният авторитет на патриарх Максим са непоклатима котва за БПЦ.
Всички канонични Поместни православни църкви неотклонно и безусловно подкрепят каноничното ръководство на Църквата – нейният първоиерарх и Светия Синод. През всички тези години на перипетии и изпитания патриарх Максим не променя своя стил на поведение и църковно поведение: тих, скромен, незлобив, неотмъстителен, молитвен, търпелив. Чрез молитвата на първоиерарха Бог вразумява политическите сили, които се разграничават от действията на разколниците признавайки грешката си. Следствие на тези печални събития на разкол и разделение правителството приема нов закон за вероизповеданията и окончателно решава въпроса от страна на вътрешното законодателство.
През 2004 г. окончателно приключва разколът в БПЦ с възвръщането на заграбените от разколниците храмове и имоти. Утвърждаването на единството на Църквата и приключването на разкола се явяват единагорода подарък за патриарх Максим за неговата 90 годишнина.
Третият период на първосветителство на патриарх Максим е увенчано с единомислие, любов и въздигане авторитета на Църквата ни. През 2008 г. под негово председателство в Рилския манастир се провежда 6-ти Църковно-народен събор на БПЦ. Той протича в три сесии и приключва своята работа с приемане на текста на новия Устав на БПЦ – БП.
През 2011 г., под неговото мъдро ръководство, Светият Синод в пълен състав издава официален акт на прославление в лика на мъчениците избитите от друговерската власт в Батак и Новосел.
На 6 ноември 2012 г. патриарх Максим приключва своя жизнен път. Опелото му е отслужено в ПСХП „Св. Александър Невски“ при многобройно множество православни християни, молейки се и прощавайки се със своя духовен водач, баща и ангел на БПЦ – БП. Погребан е тук в неговата духовна родина Троянската света обител.
Днес сме събрани тук в съборния храм, сърцето на обителта, въздигайки молитвен взор пред престола на Бога на Славата молейки го да настани душата на блаженопочиналия и приснопаметен патриарх Максим в място светло, място прохладно, където няма ни печал, ни въздишка , а живот безкраен, в Славата на Бога, радостта на Царството Му и Вечното блаженство.
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Обични в Господа братя и сестри,
Нека накрая да си припомним думите на Светейшия патриарх Максим: „Съвестта ми е чиста, защото макар и по човешка немощ да съм допускал грешки, спрямо Църквата не съм си позволявал никакви компромиси, в угода на когото и да било, нищо което да е в нейна вреда. Може да е било болезнено за мен, но е било полезно за Църквата. Аз бях избран от нея и желая с Божия помощ да ѝ служа, докато имам сили и възможности, за да изпълня дълга си с чест и по съвест.
Моите старания като предстоятел на родната ни Църква всякога са били насочени към постигане „единството на Духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:3)“.
Бог да прости прегрешенията на блаженопочиналия Максим патриарх Български! Амин!
Това мога да дам за Господа
