| Западно- и Средноевропейска митрополия
„Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене…” (Пс. 115)
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Ваши Превъзходителства,
Братя и сестри,
С чувство на радост и вълнение се обръщам към всички Вас в този емоционален за мен ден и празник за поверената Ни Епархия.
По Божий промисъл, през годините на моето служение Богу аз преминах през най-различни послушания в Българската православна църква, придобивайки немалък опит: пастирски, богослужебен, църковно-административен, църковно-дипломатически и обществен в България и извън нейните предели.
В периода на моето служение като Епархийски архиерей усилих надеждата си, затвърдих вярата си, утвърд их се в любовта към Бога и ближните.
Църквата е събрание от вярващи и църковното дело е дело колективно, съборно, и е немислимо архиереят да успее в него, ако няма подкрепата на освещения клир, и без молитвите и помощта на богомолния народ.
Моят предшественик бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон - вечна и блажена да е паметта му- се потруди усърдно, според мярката на своите сили, създавайки с много труд и молитва Западноевропейската епархия, оставяйки едно добро наследство за своите следовници.
На 27-ми октомври 2013г. бях канонично избран за митрополит на Западно-и Средноевропейската епархия. Поех този кръст с дълбока вяра в Божията любов и милост, и със ясно съзнание за високата отговорност пред Българската православна църква, пред Българската държава и пред православния български народ.
Верен на думите на св. ап. Павел: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) вече десет години изпълнявам повелите на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който в деня на моето канонично избиране ми благопожела: „Продължете делото на Вашия предшественик – бившия митрополит Симеон, в нейното (на епархията) благоустрояване и духовно възрастване. Проповядвайте Христовото слово с думи и дела, служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет“.
Слава на Бога за всичко!
Благодаря на Негово Светейшество българския патриарх Неофит и техни Високопреосвещенства, членове на Светия Синод, че ме дариха с доверието си.
Лично съм благодарен на Пловдивския митрополит Николай, който прояви голяма духовна грижа в годините на моето служение като протосингел и викарен епископ в Пловдивска митрополия, а и сега продължава да е съпричастен в молитва и на дело към мисията на Епархията ни в Европа.
Благодаря на Българската държава в лицето на нейните управници за подкрепата и високоотговорното съзнание за значението на БПЦ за българите зад граница.
Благодаря на клира и народа на Епархийската ни Църква за техните трудове и молитви!
В Нашето църковно послушание и благодатно служение на Българската православна църква, от дистанцията на времето десет години са и много и малко. Много в труд и постоянство и малко от гледна точка на вечността.
Главно в моето служение са били и са два основни принципа: на търпението и на любовта.
Търпението, защото човек, когато е млад, се подвежда от своята припряност и желание за новаторство, и любовта, която, както знаем от Първо послание до Коринтяни на св. ап. Павел, покрива всички грехове, всичко прощава, всичко извинява (срв. 1 Кор. 13:8). Любовта, като най-висша християнска добродетел, трябва да е в основата на всички наши успехи и добри начинания, които се стараем да вършим, всеки според силите и възможностите си.
Служението в мисия съчетава тези два принципа – търпението и любовта, то откроява православните от другите и дава сили на Православието в традиционно неправославни страни. Защото Православието е крепост и твърдина на Истината. Има една истина, не може да има много истини и Христос е казал: „Аз съм пътят и истината и животът” (Иоан. 14:6). Днес, особено на Запад, все повече се забелязва пренасищане от материалното, от всичко, което ни заобикаля. Хората осъзнават преходността на материалното, на човешката слава, суетата на ежедневието си, изменчивостта и преходността на всичко, което ни заобикаля и което ни ангажира и това ги кара да търсят вечното, непреходното, истинското. А Православието е съкровищница на истината, пазител на истината и врата към вечния живот.
Нашата духовна отговорност ни поставя и в духовното изпитание, наравно с всички световни и европейски религиозни лидери, да бдим и да взаимодействаме по въпросите за световния мир, за проблемите, свързани с войните в Европа и по света, за проблемите с трафика на хора, за проблемите на постоянната миграция на хора от Изток към Запад, за проблемите, свързани с правата на жените и децата в съвременния свят, за гражданските и религиозните права на всички хората.
Христос казва: „Не вие Мене избрахте, а Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в мое Име, да ви даде“ (Иоан. 15:16).
Това бе и моят смирен избор – избор отдаден на Бога.
Затова призовавам всеки да следва пътя на сърцето си, този път, който чувства за свое призвание. Призванието се усеща тогава, когато съвпада с дарбите, които Бог ни е дал. Всеки има своята дарба, която трябва да развива, и когато върви в пътя на тази своя дарба, човек неминуемо постига успехи и изпълнява Божията воля.
Още веднъж с благодарност към всички Вас, благопожелавам:
„Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин! (2 Кор. 13:14).
