| Българска патриаршия
Ваше Блаженство, митрополите Софийски, патриарше на цяла България и възлюбени наш брате и съслужителю господин Данииле,
Ваше Величество,
Ваше Преосвещенство, свети игумене, заедно с повереното Ви боголюбиво братство на тази света и достопочтена обител,
Свещенейши братя архиереи,
Всички присъстващи и съмолитстващи свещенослужители,
Ваше Превъзходителство г-жо посланик на Република Гърция в Република България,
Обични поклонници и празнуващи,
Благородната и братолюбива покана на Негово Блаженство Българския патриарх и общия за всички вас духовен отец господин Даниил, по повод изпълването на 1150 години от неговото рождение и 1080 години от успението му, ни доведе днес от майката Константинополска църква в тази историческа и достопочтена обител на Рождеството на Пресвета Богородица, сред потъналите в зеленина височини на покритата с гори Рила, в тази светиня и закрила на благочестивия български народ, която с право бе призната от ЮНЕСКО за паметник на световното духовно наследство, за да отпразнуваме заедно с вас „славния и прочут светилник на Църквата“[1], „земния ангел“ и „небесния човек“, сиреч основателя на манастира свети Йоан, както сполучливо е бил наречен той.
Дойдохме с дълбоко вълнение и голяма радост не само защото желаем да се поклоним на свети Йоан, когото и ние особено почитаме, и на неговите благодатни мощи, които от векове почиват тук, да изпросим неговото застъпничество пред Бога за всички нас и за Църквата, но и защото самите вие сте ни много скъпи и всякога копнеем да се порадваме на обичните ви лица, да видим вашия напредък и преуспяване по Бога, да се съединим духовно, извършвайки тайнството на Църквата в божествената Литургия, и заедно да се причастим от Чашата на живота като истински братя в Христа. Славословим Всевишния, Който ни удостои с този велик дар, и благодарим на Негово Блаженство нашия брат патриарх господин Даниил и на Светия Синод на светейшата Българска църква, събран около него, за поканата, с която ни оказва такава голяма чест. Същевременно донасяме на всички вас искрената грижа, любов и благословение на общата за всички нас любвеобилна майка и кърмилница – светата велика Христова Цариградска църква. Нейната светлина, светлината на мъченическия, но и сияещ Фенер, светлина на правата вяра, на православното Предание и изповедание и на неотклонното, дори до проливане на кръв, свидетелство за Иисуса Христа, нека озарява сърцата на всички, а още повече – на нейните възлюбени чеда, сред които се нареждате и вие и които сте за нея повод за похвала в Господа и предмет на непрестанна любяща мисъл и гореща молитва!
Денят на преставянето в Господа и на светото успение на свети Йоан безспорно е осемнадесети август. Но с право Българската църква е отредила светецът да бъде тържествено честван и днес, деветнадесети октомври. Днес го празнуват и Вселенската патриаршия, и други автокефални църкви. А бележитият гръцки християнски писател Александрос Мораитидис – който към края на живота си е постриган в монашество с името Андроник – е съставил за днешния ден великолепна празнична служба на светеца по молба на манастира „Владичица на ангелите“ в Кехровуни на остров Тинос, където светецът е особено почитан, тъй като там от XIX век се пази като свещено съкровище неговата десница. Тази служба се използва в гръкоезичните църкви.
И съвсем подобаващо свети Йоан се празнува днес, понеже този ден за българите е „Отчовден“, тоест „Ден на бащата“! А тъкмо свети Йоан Рилски е почитан и прославян като духовния отец на всички българи, като техен любвеобилен небесен закрилник! Той не е просто отшелник, обитаващ пещера, нито само основател на най-големия, най-великолепния и най-прославения манастир в България, тук, в планината Рила – Скомион според наименованието у Аристотел. Той е учител на благочестието за своите съвременници, но и учител на учителите в монашеския живот във вашата страна, както го разкрива и запазеният негов духовен Завет. Той е светият корен, от който са произлезли премного преподобни и Божии люде, които са прославяли, просвещавали, хранели духовно и подкрепяли българския народ, особено в най-тежки и мрачни времена, и в крайна сметка са осветили вашата Родина! Той е благият и човеколюбив йеромонах, всякога изпълнен с любов към всеки човек, духовният отец с милосърдно сърце и искрено съчувствие; той е милостиво сърце и ръка и състрадателно поема телесните и душевните недъзи на прибягващите към него и щедро дарува всякакви изцеления и лечение според дара, с който Божията благодат го е удостоила! Затова той е почитан и като покровител на лекарите, подобно на светите безсребреници, свети Пантелеймон и други.
Няма вярващ български православен християнин, който да не смята себе си за чедо на свети Йоан Рилски! Всички го обичате много! Благоговеете пред него и го призовавате! Почитате го! Дали сте името му на вашето духовно училище в София. Дори върху парите ви – доскоро върху лева, а днес върху еврото – е изобразен неговият свят лик! Впрочем самият свети Йоан е златна монета с Божи отпечатък, съгласно и словото на Игнатий Богоносец, че „богобоязливият човек е монета, отсечена от Бога“[2]. А Йоан Рилски не е бил просто богобоязлив! Чужд на всякакъв фалш, лицемерие и подправеност в делата на вярата и евангелския живот, той е бил правило и образец на богобоязливост! Неговата икона благославя домовете ви. Посветени на него храмове освещават много места в България. В Константинопол имаме под нашата канонична грижа енория на свети Йоан Рилски за тамошната българоезична общност и чувстваме светеца и неговата благодат близо до нас и достойно го почитаме. Такъв е свети Йоан и чрез своето присъствие, пример, житие и подвизи, както са ги съхранили в житийни повествования най-напред Георги Скилица и малко по-късно Димитър Кантакузин, той през вековете принася чест и слава на светейшата Българска църква и на нейните благочестиви чеда! Поради това безкрайна благодарност дължите – всички ние дължим! – на Бога за преподобния, когото Той ни е дарувал! Вечна слава да бъде на Неговото пресвято име!
Преди няколко дни България с извънредна радост посрещна завърналите се от Гърция, където бяха открити, тленни останки на историческия цар Самуил, доблестен и виден предводител на българския народ. Изразеното въодушевление и състоялите се всенародни чествания ни дават известна представа за радостта и вълнението, изпълнили народа на България, когато през далечната 1187 г. от Унгария, където, уви, били отнесени като плячка, били върнати и пристигнали в София светите мощи на свети Йоан Рилски! Така чедата отново получили своя Отец, Родината – своя Закрилник, клирът – своето съкровище, владетелите – своята опора! Завръщането на тленните останки на цар Самуил в България се осъществи въз основа на междудържавно споразумение между Гърция и България, с едновременното връщане в Гърция на някои свещени реликви – съкровища на нашите патриаршески ставропигиални манастири в Македония и Тракия, отнети по-рано от манастирите в тежки времена. Църквата майка не можеше да не приветства с голямо удовлетворение това събитие, виждайки в него само доброто начало на уреждането на този неразрешен въпрос, който изисква връщането и на останалите свещени ценности в техните манастири. Уверени сме, че братската любов на Негово Блаженство Българския патриарх господин Даниил и на достопочтеното негово Свещеноначалие ще положи всички възможности за положително въздействие върху компетентните държавни власти на България, за да бъде окончателно затворена тази болезнена страница по справедлив начин и в името на съгласието!
Без да желаем да ви уморяваме повече, още веднъж изразяваме голямата си любов и почит както към личността на Негово Блаженство нашия брат патриарх господин Даниил, на чието светло присъствие се радвахме и в Константинопол по време на неговото мирно посещение, и на нашия скромен о-в Имврос, където той любезно дойде през миналия юни, за да отпразнуваме там заедно нашия имен ден, така и към цялата достопочтена йерархия на автокефалната Българска църква, нейния свещен клир и верен народ и, разбира се, към достойното пред Бога братство на тази празнуваща света обител! Винаги имате, братя, особено място в сърцата и молитвите ни! И ако някога в миналото, по завист и поради действието на лукавия, е имало търкания и проблеми и печални събития, незаслужаващи да бъдат споменавани, които за известно време са охладили връзката на мира, то вече от много години, по Божия благодат, „древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17) и съгласие, единомислие, единодушие и богодаруван мир, във взаимна и нелицемерна любов, царуват в църковните и личните отношения между нас и вас, за слава на общия наш Спасител и Бог! Особено пред братството на манастира и пред верния народ на страната желаем да подчертаем дълга им да изучават и да следват духовния Завет на своя закрилник свети Йоан и най-вече основната му заръка, изразена с думите: „Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра чиста и неосквернена от всяко лъжеучение, както сме я приели от светите отци, без да отстъпваме пред чужди и несвойствени учения“! Неговата молитва и благословение нека всякога съпътстват всички нас!
„Прочее, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас“ (2 Кор. 13:11)!
[1] Св. Григорий Богослов. Слово за Василий Велики, Ἕλληνες Πατέρες τῆς Ἐκκλησίας 6, 174.
[2] До магнезийци V, 21-23, ΒΕΠΕΣ 2, с. 294.
Студентът по право от Хайделберг, който търси Христовата правда
