09 декември 2023, събота

* Зачатие на св. Анна. Св. Анна, майка на прор. Самуил (Тип. с. 139)
church

Тържества по повод десетгодишнината от избирането и интронизацията на Негово Високопреосвещенство Антоний като Западно- и Средноевропейски митрополит

| Автор: Западно- и Средноевропейска митрополия

375017611_350028127388329_8174660191735872214_n.jpg

Българската православна църква – Българска патриаршия отпразнува 10-годишнината от каноничния избор и интронизацията на Негово Високопреосвещенство Антоний като Западно- и Средноевропейски митрополит.

В тази връзка в митрополията на Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ-БП в Берлин (в периода 27-29 октомври 2023 г.) се състоя кулминацията на честванията.

Каноническият избор на митрополит Антоний се състои на 27 октомври 2013 г., а на 3 ноември в Берлин той е въдворен в българския храм „Св. цар Борис Покръстител” по уставния и каноничен ред пред клира и народа на Епархията с прочитането на Патриаршеското и синодално послание за каноническия избор на митрополита. Както преди десет години, така и сега митрополити, епископи, свещеници, дякони и монаси от БПЦ-БП, гости от чужбина и многобройно множество от благочестивия народ се събраха в митрополитския център и участваха в тържествата.

Програмата на честванията тази година беше интензивна, изпълнена с много благодатни моменти на братолюбие и единение в молитвата.

На 27-ми октомври архиереите посетиха Негово Превъзходителство Григор Порожанов, посланик на Р. България в при Федерална Република Германия. Посланикът се срещна с високите гости, обсъдиха въпроси, свързани с взаимния диалог и сътрудничество между Българската православна църква и Българската държава, мястото на БПЦ в живота на съвременните българи извън граница и приноса на Високопреосвещения митрополитАнтоний в този процес. Като част от програмата беше и посещението на музей „Боде“, който е част от берлинския архитектурен ансамбъл „Музеен остров“, включен в списъка на ЮНЕСКО.

Бяха отслужени тържествените богослужебни последования в митрополитската катедрала – възкресната вечерня (на 28-ми октомври), възкресната утреня и съборната света Литургия (на сутринта на 29-ти).

По решение на Светия Синод от България беше донесена, като дар за православните българи, частица от мощите на св. патриарх Евтимий Търновски, чието съборно и литургично прославяне бе извършено на 22 октомври в Бачковския манастир.

Вечерното богослужение беше оглавено от Н.В.Пр. Пловдивски митрополит Николай, а сутрешното беше председателствано от юбиляря Н.В.Пр. Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний в съслужение със митрополити, епископи, свещеници и дякони, дошли специално за епархийския празник.

От страна на Светия Синод на БПЦ-БП участваха събратята на митрополит Антоний Високопреосвещенните митрополити: Великотърновски Григорий, който през 2013 г., след оттеглянето от катедрата по здравословни причини на Бившия Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон и овакантяването на Епархията, е изпълнявал длъжността временно-управляващ Западноевропейска епархия и е организирал провеждането на митрополитските избори; Ловчански Гавриил; Пловдивски Николай, в чиято митрополитска катедра дядо Антоний е изпълнявал послушание като протосингел на Пловдивска света митрополия, а след 2008 г. и по решение на Св. Синод на БПЦ и викарен епископ с титлата Константийски, отговарящ за Смолянската духовна околия; Старозагорски Киприан и Врачански Григорий.

Преосвещените епископи: Мелнишки Герасим, главен секретар на Светия Синод; Велички Сионий, игумен на Троянския и на Бачковския манастир, който през 2003 г. води под мантия монах Антоний в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“; Браницки Пахомии, Ректор на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“; Главиницки Макарий и Велбъждски Исаак.

Сред гостите бяха и Високопреподобните архимандрити Мелетий Спасов, Зам. Ректор на СДС и Стефан Тричков от Троянския манастир, свещениците Цветан Иванов, Цветан Атанасов, Цветослав Ковачев, Владислав Цветанов, йеродякон Вартоломей.

В богослуженията участваха и  свещеници от Епархията: архимандритите доц. Авенир Георгиев от Барселона и Емилиан Боцановски от Париж; отец Юлиян Ангелов от Берлин, духовен надзорник на Епархията и член на Епархийския съвет, отец Недялко Калинов от Мюнхен, член на Епархийския съвет, отец Цоло Кривачков от Берлин, протосингел на Епархията; отец Стоян Бербатов от Люксембург, отец Иван Карагеоргиев от Париж, отец проф. Иван Иванов от Рим, отец Васил Бечевски от Манхайм, отец Добромир Димитров от Лондон, отец Йордан Пашев от Цюрих, отец Петко Дишков от Виена, отец Николай Николов от Брюл, отец Димитър Иванов от Лайпциг; братята от Православния немски манастир „Света Троица“ в Буххаген, архимандрит Йоан Пфейфер, игумен на манастира и йеродякон Лазар Ницше.

По време на богослужението бяха извършени две ръкоположения на Николай Камбарев, ръкоположен за дякон за служение в БПЦО „Св. Богородица” в Барселона и дякон Райко Синев, ръкоположен за презвитер за служение в БПЦО „Св. св. Кирил и Методий” в Щутгарт.

Висока чест оказаха представители от другите православни църкви в Германия, сред които епископ Григорий от Сръбската патриаршия и епископ Йоан от Атиохийската патриаршия.

Богослужението украсиха певците от Хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов.

След светата Литургия за достойни заслуги и принос в дейността на Епархията Н.В.Пр. митрополит Антоний връчи на г-н Недялко Иванов, дългогодишен дарител на Диоцеза и член на известната фамилия Зографски, орден „Свети Ириней Лионски“. първа степен на Западна- и Средноевропейска епархия.

Бяха произнесени приветствени слова към митрополит Антоний: от името на Негово Светейшество патриарх Неофит (тук) (прочетено от Н.Пр. Мелнишки епископ Герасим), от Негово Превъзходителство Григор Порожанов, посланик на Р. България във Ф.Р. Германия (тук); от Негово Величество цар Симеон Втори (прочетено от доц. Ивайло Шалафов); от името на клира и народа на Западно- и Средноевропейска епархия от свещеноиконом. Юлиян Ангелов (тук).

Сред официалните гости по време на богослуженията бяха: Борис Гюров, архонт-орфанотрофос на Великата Христова църква на Константинополската патриаршия и съпругата му Юлианна Гюрова; г-н Георги Милков, водещ на предаването „Религията днес“ по БНТ.

По повод 10-годишнината от каноничния избор Негово Високопреосвещенство митрополит Антони бе удостоен с църковни и обществени отличия:

В знак за внимание и за църковни заслуги във връзка с изпълване на 10 години от каноническия избор за Западно- и Средноевропейски митрополит Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия награди Н.В.Пр. митрополит Антоний с ордена на БПЦ–БП „Св. Йоан Рилски”. Орденът беше връчен след светата Литургия от главния секретар на Светия Синод Н.Пр. Мелнишкия епископ Герасим;

От Негово Величество Цар Симеон II, като Велик магистър на Царските ордени, с Великия офицерски кръст на Царския орден „Св. Александър” в двореца „Врана”. Орденът се дава за мисионерската дейност на Н.В.Пр. Митрополит Антоний за българите в диаспора и за особените му заслуги за съхраняването на молитвената и историческата памет на царската ни династия;

От Суверенния и Хоспиталиерски Орден „Свети Лазар Йерусалимски“ се връчва на Н.В.Пр. митрополит Антоний за принос в интерконфесионалния диалог и сътрудничеството между християните.

В тържественото си юбилейно слово Н.В.Пр. митрополит Антоний отправи сърдечна благодарност към Бога, към св. Антоний Велики, към Българския патриарх Неофит и членовете на Светия Синод на Българската православна църква и към всички негови събратя в Христа, към Българската държава в лицето на нейните управници и съработници, към клира и народа на Диоцеза. Дядо Антоний остава верен на своите мисионерски принципи, основани на търпението и любовта. Той подчертава, че това е кръст, възложен му от Бога, който както досега така и в бъдеще ще се постарае да носи с достойнство, и път, който смята да извърви докрай за благото и преуспяването на Западноевропейската епархия на Българската православна църква и на българския народ. Цялото слово на митрополит Антоний може да прочетете тук.

Поздравителни адреси бяха изпратени от: Дирекция вероизповедания към Министерски съвет на Република България, от Апостолическата Нунциатура в България, от Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, от посолството на Малтийския орден в България и от много други институции, обществени организации и приятели в България и в чужбина,  от Православния Богословски факултет на Великотърновския университет и от Асоциацията на Българските училища в чужбина.

Предвид многообразието на различните видове дейности в Българския диоцез, които представят цялостната характеристика на живота в Западно- и Средноевропейска епархия, може да се определи, че те се открояват в няколко важни направления: духовна и пастирска дейност, богослужебна дейност, социална и благотворителна дейност, обществена и образователна дейност, църковно-дипломатическа дейност, администриране и управление на енориите, храмовете, манастирите, свещенослужителите и настоятелствата. Всички тези направления в епархийската дейност са подчинени на основната мисия – благовестие на Евангелието, служение на Бога и на народа. 

При възкачването си на митрополитския престол на Западно- и Средноевропейска епархия през 2013 г. митрополит Антоний е най-младият епархийски архиерей сред събратята си. Поставя си за цел укрепването на българските църковни общини в Европа, като пътува много и участва активно в решаването на текущите проблеми. Сред приоритетите му са намирането на места за извършване на богослуженията за българите и осигуряване на свещенослужители в църковните общини.

Като ясно свидетелство за неговата неуморна църковна, административна и пастирска дейност говорят следните факти: В периода 2013-2023 г. са извършени 11 ръкоположения на следните свещеници: Йордан Пашев, Иван Карагеоргиев, Георги Георгиев, Яков Щурм, Васил Бечевски, Захарий Бозов, Цоло Кривачков, Иван Иванов, Николай Николов, Райко Синев, Димитър Иванов. Нови 6 свещеници, преминали в Диоцеза, като свещенослужители от различни други Епархии в БПЦ: Стефан Тафров, Сергий Ненов, Добромир Димитров, Стоян Бербатов, Петко Дишков, Васил Василев.

В периода 2013-2023 г. са изградени храмове и учредени нови енории: храма в Берлин (основен ремонт на храма и изграждане на Енорийски център); храм във Виена; храм в Хага; храм в Хамбург; храм в Щутгарт; храм в Будапеща (отреждане на статута на храма); храм в Лондон; енория в Лайпциг;  енория Женева; енория Цюрих; енория Люксембург; енория Кьолн-Брюл; мисия в Хаселт; мисия Памплона; мисия Кент; мисия в Нетуно и Анцио, в Колеферо; в Неапол, в Малага, мисия в Монреале (Сицилия) и в Калабрия.

Днес митрополията има 43 общини и мисии на територията на цяла Европа: БПЦО „Св. св. Кирил и Методий” - гр. Виена; БПЦО „Св. Иван Рилски” - гр. Виена; БПЦО „Св. Климент Охрдиски ” - гр. Брюксел; БПЦО „Св. Патриарх Евтимий Търновски” – гр. Хаселт, Белгия; БПЦО „Св. Цар Борис Покръстител”  - гр. Берлин; БПЦО „Св. Климент Охридски” - гр. Мюнхен; БПЦО „Св. св. Кирил и Методий” -  гр. Хамбург; БПЦО „Св. цар Борис Покръстител” – гр. Франкфурт; БПЦО „Св. Варвара” – гр. Лайпциг; БПЦО „Рождество Богородично” - гр. Кьолн и гр. Бон; БПЦО „Св. Теодосий Търновски” – гр. Брюл; БПЦО „Св. св. Кирил и Методий” - гр. Щутгарт; БПЦО „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” - гр. Регенсбург; БПЦО „Св. Петка Търновска” - гр. Манхайм; Германски Православен Манастир „Св. Троица” -  гр. Буххаген; БПЦО „Св. св. Кирил и Методий” - област Валенсия; БПЦО „Свето Богоявление” - гр. Сеговия; БПЦО  „Св. Богородица” –  гр. Барселона; БПЦО „Св. Седмочисленици” - гр. Рим; БПЦО  „Св. Амвросий Медиолански” - гр. Милано; БПЦО „Св. Патриарх Евтимий Търновски” - гр. Париж; БПЦО „Св. Софроний Врачански” - гр. Лион; БПЦО „Св. св.Кирил и Методий”- гр. Страсбург; БПЦО „Св. Иван Рилски” - гр. Люксембург; БПЦО „Св. Иван Рилски” - гр. Лисабон; БПЦО „Св. Св. Кирил и Методий ”- гр. Будапеща; БПЦО „Св. Иван Рилски”- гр. Лондон; БПЦО „Св. св. Константин и Елена” – гр. Медуей (Рочестър); БПЦО „Св. Седмочисленици” - гр. Загреб; БПЦО „Св. Паисий Хилендарски” - гр. Стокхолм; БПЦО „Св. Богородица” - гр. Малмьо; БПЦО „Св. Димитър”- гр. Гьотеборг; БПЦО „Св. св, Кирил и Методий”- гр. Осло (Норвегия); БПЦО „Св. Теодосий Търновски” - Нюрнберг, Фюрт и Ерланген; БПЦО „Св. Георги Победоносец” – гр. Цюрих; БПЦО „Рождество Богородично” - гр. Женева; БПЦО „Св. св. Архангел Михайл  и Гавраил” - гр. Хага; БПЦО „Св. св. ап. Петър и Павел” -  гр. Лил; БПЦО ,,Св. Злата Мъгленска” - гр. Майорка; БПЦО ,,Св. св. Козма и Дамян” - гр. Флоренция; БПЦО  „Св. Георги Победоносец” -  гр. Малта; БПЦО „Св. Седмочисленици” -  мисии гр. Анцио и Нетуно;    БПЦО „Св. Цар Борис Покръстител“ и „Св. Йоан Рилски“, мисии в Монреале (Палермо) и Неапол. В периода 2013-2023 г. са изградени, придобити и ремонтирани храмовете в Берлин (основен ремонт на храма и изграждане на Енорийски център), Виена, Хага, Хамбург, Щутгарт, Будапеща и Лондон. Нови църковни общини се създават в Лайпциг, Женева, Цюрих, Люксембург, Кьолн-Брюл, мисия в Хаселт, мисия в Памплона, мисия в Кент, мисия в Нетуно и Анцио, в Колеферо, в Неапол, в Малага, в Монреал (Сицилия) и в Калабрия.

Сред приоритетните дейности на Западно- и Средноевропейската митрополия се утвърждава просветната дейност сред българите, живеещи далече от родината. Митрополитът установява плодотворни връзки с българските училища в чужбина и работи активно с тях за провеждане на религиозна просвета сред техните ученици, издава и разпространява учебни пособия. Организира обучителни семинари в Троянския и Бачковския манастир за българските учители в чужбина и участва в различни техни дейности. Работи съвместно с директорите, учителите, учениците и родителите, чрез осигуряването на образователни материали и дейности, участие в научни форуми и инициативи. Предоставя в Епархията квалифицирана информация за вярата, образованието и науката от богослови-специалисти, педагози и преподаватели във Висшите и Средните духовни училища в България и в чужбина, като по този начин подпомага укрепването на връзките между БПЦ и училищата и обединие на действията в полза на българите, живеещи извън границите на Родината.

Митрополит Антоний като съвременен пастир и архиерей на БПЦ има отлично сътрудничество с много изявени български интелектуалци, общественици, учени и изследователи, бизнесмени и предприемачи, радетели за българщината и съвременни народни будители. Неговата неуморна обществена дейност в професионален и личен аспект несъмнено е свързана и с всички тези съвременни патриоти, подпомагащи живота на българите извън граница.

Не са малко предизвикателствата пред служението на митрополит Антоний в една епархия, разположена на голяма територия в цяла Европа, която обгрижва основно емигранти, живеещи по различни причини далече от родината. Не навсякъде Епархията разполага със собствени храмове, поради което се полагат усилия за придобиване на такива или за договореност с местните църковни общности; поради тежката мисия зад граница трудно се намират свещеници, които се съгласяват да служат и да работят едновременно, за да подпомагат семействата си и едновременно с това да са полезни на църковните общини; църковните общности се организират и поддържат от миряните, много често това изисква интензивна комуникация с владиката и свещеника за извършването на необходимите богослужения от обществен и частен характер. Всичко това прави живота на епархията ни в Западна и Централна Европа специфичен, а служението на епархийския архиерей – натоварено с много отговорности.

Духовната и пастирската дейност в Епархията е една от най-тежките и отговорни задачи в мисията. Стотици хиляди българи днес живеят и се трудят в диоцеза на Западната българска епархия. Те са верни на православната си вяра и търсят помощта на Църквата за себе си, семействата и децата си. В условията на космополитна Европа и със своята мисионерска дейност митрополит Антоний дава духовната мотивация на вярващия народ, за да посещават богослуженията и да участват в живота на църковните ни общини.

Задграничната ни мисия се развива и в специфичните условия на интерконфесионалния и междурелигиозния диалог, като основа за доброплодната църковна дипломация. Изключително важна църковно-дипломатическа дейност на митрополит Антоний се развива в отношението с Католическата църква и по-специално Светия Престол във Ватикана, с Англиканската църква, както и с много протестантски общности в Европа. Това добро сътрудничество характеризира епископската му мисия, като успешен продължител на спасителната равноапостолска мисия на светите братя Кирил и Методий и техните ученици. От свое име и където е необходимо, митрополитът изпраща своите свещенослужители да изпълняват и своята дейност както, като духовници и пастири, така и като църковни дипломати с ангажираност като представители на Българската православна църквата и Българската държавата в този процес. През десетгодишното си служение митрополит Антоний съумява да изгради този труден процес на синергия и сътрудничество на църковната с дипломатическата активност в процеса на взаимодействие с европейските институции, с църковните институции от различните деноминации и с религиозните институции от различните вероизповедания в Европа.

Текст: проф. д-р прот. Иван Иванов