Вече девета поредна година, в първия ден на месец август, близо двеста човека от цяла Бъглария оставят ежедневните си грижи, суетата, работата и дори почивката си и комфорта, за да тръгнат пеш, придружавани и подкрепяни от няколко свещенослужителя, към Рислкия манастир, привлечени от огромната благодат на най-големия български светия – Св. Йоан Рилски Чудотворец. А някои от тях дори се осмеляват да тръгнат цели две седмици по-рано от Велико Търново, за да извървят целия път на пренасяне на мощите на светеца от старата столица Търново до Рилския манастир.
Минават през планини, изкачват и слизат от върхове, на места се налага да преминават през блата, реки и потоци. Срещат се с кучета, коне и диви животни. Понякога небето се намръщва над главите им и студът ги сковава, понякога слънцето силно напича и ги изгаря. Понякога телата им силно се изтощават и краката им трудно вървят. Понякога демонските нападения ги изкушават.
Но те никога не се отказват. Честичко си пеят тропара на светеца и по няколко пъти на ден съборно изчитат части от акатиста му. За първи път успяват да извършат литургия високо в планината, на поляната до едно от Седемте Рилски езера.
И винаги усещат топлата подкрепа на Рилския Чудотворец, който не се забавя с помощта си в най-тежките им мигове. По неговите свети молитви Бог насочва стъпките им, разпръсква дъждоносните облаци, мъглата и студения вятър, осигурява им сенник от облачета в най-тежкия им ден към Рилския манастир, когато са на билото и нямат дръвче, под което да се скрият, праща им добри хора, които ги подкрепят с топъл чай дори горе в планината. Хората им се радват и винаги в селата, през които минават, че дори и пред хижа „Рилски езера“ ги чака вкусен топъл боб за вечеря. А по горските пътеки намират много свежи горски плодове, вкусни гъби и ароматни билки.
А когато идва и най-дългоочакваният момент – влизането в Рилския манастир, вратите на храма ги чакат широко отворени и монасите с радост ги посрещат. Тогава сърцата им се разтапят, а очите им плуват в сълзи, докато се покланят пред мощите на Рилския Чудоворец. Общият им глас дълго време оглася храма, пеейки тропара на светеца:
„Покаяния основание, прописание умиления, образ утешения, духовнаго совершения равноангельное житие твое бысть, преподобне. В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый, отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.“
На другия ден, Преображение Христово, повечето от тях заедно празнуват големия Господски празник, предстоейки в радостта на тържествената литургия и причастявайки се с Тялото и Кръвта Христова. И след вкусната рибена чорба, с която ги нагостява добрият игумен, потеглят към крайната спирка на това духовно пътуване – Гробът на Св. Йоан Рилски.
И когато след като се покланят на гроба на светеца и изчитат акатиста му, трябва да се разделят, чуват заключителните думи на отец Ангел, който им казва, че те вече са Йоанови. А щом са Йоанови, то значи са Христови.
И тогава всичко придобива смисъл. Тогава забравят за умората, болката и дискомфорта. Сърцата им се пълнят с топлина и радост, а очите им се насълзяват. Защото те вече, макар и мъничко, са усетили неописумата благодат на Рилския Чудотворец и никак не им се иска да се разделят с нея. Ще се молят на Бога тя да грее още дълго в сърцата им, за да може винаги да чувстват топлата прегръдка на свети Йоан. И ако може, да се върнат пак там, във Великата Рилска пустиня – догодина, по същото време…
Фоторепортаж може да видите тук.
