– Ваше Високопреосвещенство, оглавяваната от Вас Западно- и Средноевропейска епархия има някои специфики, като например, че доста от нашите православни църковни общини ползват храмове, предоставени от други църковни общности. Освен това, за нас, православните християни в България, дните около Възкресение Христово са празнични, докато за нашите сънародници в чужбина това не е така, при това разстоянието от местожителството им до най-близкия български храм не е малко. Как всички тези фактори определят графика на богослуженията на Възкресение Христово, през Страстната и Светлата седмици?
– Наистина това, че на местата, където не ползваме собствени храмове, трябва да се съобразим със съответните дадености, като например часовете, в които можем да ползваме храмовете, причинява частичен дискомфорт. Но като цяло, през Страстната седмица, както и в дните на Възкресение Христово, нашите свещенослужители са в храмовете, които ползваме. Практиката в нашия диоцез е да предоставяме богослужебен график за през цялата година, в който са отразени по-важните Господски и Богородични празници, падащи се извън неделните дни. Богослужението в Западно- и Средноевропейска епархия изцяло е съсредоточено в неделния ден. Това е единственият ден, в който нашите сънародници имат възможността да дойдат в храма. Повечето от тях работят на шестдневна работна седмица и единственият ден, който имат за себе си, за своите семейства, те го посвещават в по-голямата му част на Бога и на Църквата.
През Страстната седмица, когато хората са на работа, нашите свещенослужители са в храма и отслужват полагащите се за тези дни богослужебни чинопоследования, подпомагани от иподяконите и певците. В тези дни има малка посещаемост от страна на богомолния народ. Но пък във вечерните богослужения, когато са последованията на 12-те евангелия и Опелото Христово, тъй като часът, който е обявен, е извън работно време, хората се стараят да отидат от работа направо в храма, за да могат да се помолят в тези оставащи благодатни дни до срещата с Възкръсналия Спасител.
– В случаите, когато дадена българска православна църковна община не разполага със собствен свещеник или пък един и същи свещеник има духовната грижа за няколко църковни общини, как съумявате да обезпечите Великденско богослужение за всички тях?
– От една страна, свещенослужителите гледат да служат на едното място в съботната вечер, когато се отслужва Пасхалната полунощница, Утреня и света Литургия, а на другото място – да служат на другия ден, в неделята, когато се отслужва пък Вечернята с четенето на Евангелието на различни езици, за да могат вярващите и в едната, и в другата църковна община, в които служат, да се поздравят с всепобедния поздрав „Христос воскресе!“ и да чуят Пасхалното послание на Св. Синод на БПЦ – БП.
От друга страна, когато църковните общини, които са под негова грижа, не са на толкова далечно разстояние, призоваваме за обединяване на енориите на място, където е по-просторно и има възможност да се съберем всички заедно и да отбележим подобаващо празника на Христовото Възкресение. Но, слава Богу, много са редки случаите, в които един свещеник се налага да обгрижва две църковни общини и се надяваме за в бъдеще да попълним тези празноти и да поставим самостоятелен свещеник за църковните общини, в които има нужда. Това са само една – две такива църковни общини.
Отделно в град Берлин, където е седалището на диоцеза, ние имаме трима свещенослужители и на празника на Христовото Възкресение те пътуват до Загреб, до Женева – това са църковни общини, които те обгрижават, по този начин в тези храмове на нашите църковни общини има свещенослужител, който да отслужи Пасхалното богослужение.
– Вашето архипастирско благословение достига чрез Пасхалното Ви послание до всички Ваши пасоми? Но къде Вие лично служите на Празника на Празниците?
– По традиция аз отбелязвам този празник в седалището на епархията – Берлин. С много малки изключения. Например сега ми предстои пътуване до Ирландия, Дъблин, по покана на българския посланик. Там служителите на Българското посолство любезно организираха нашите сънародници за пръв път да се съберат и да отслужим Възкресно богослужение. В неделния ден ще се съберем заедно на празничната богослужба и ще се поздравим с най-светлия празник – Възкресение Христово.
Ще използваме повода да споделим мисли и да начертаем бъдещите планове за създаване в Дъблин на българска православна църковна мисия. На първо време. След това, дай Боже, тази църковна мисия да се разрасне, да укрепне и да прерасне в Българска православна църковна община с името на избран от нас небесен покровител, който да бъде закрилник на нашите сънародници далече от нашата Родина, в Ирландия.
– Има ли в епархията Ви нови църковни общини и нови храмове, където нашите сънародници за първи път тази година заедно ще се поздравят с Христовото Възкресение?
– Има една малка православна църковна мисия в Ландсхут, това е град в Бавария, където за пръв път тази година отец Тихон ще отслужи Възкресно богослужение, на което ще събере нашите сънародници. Преди няколко седмици успяхме да вземем този храм, за да можем да съберем българите, които живеят в тази част на Бавария, и да удовлетворим техните духовни потребности. Но като цяло, в повечето места сме се погрижили и нашите сънародници ще се съберат на отредените за това места, които са ни предоставени от католическата или от евангелската общност, в пригодените за православните ни богослужения помещения или в собствените ни храмове, където всички заедно да се поздравим с този наистина най-светъл и значим празник за всеки християнин.
– Вие лично имате ли някой особено скъп и вълнуващ спомен от великденска служба от времето на Вашето служение в чужбина?
– Да. Разбира се, всяка година всяко едно Възкресение се преживява различно. Това е наистина голям празник, който със своята емоция, със своите молитвени богослужебни последования, със своята тържественост, кара човешко сърце да трепти, да се радва, да се вълнува.
– Как смятате, еднакво вълнуващо ли се преживява радостта от Христовото Възкресение и в препълнен с хора площад, както се случва на много места около храмовете в градовете на България, и в малка, но сплотена енория или църковна община?
– Ами, според мен, чувството е различно. Понякога многото хора, които се струпват около храма, за голямо съжаление идват само на празника на Възкресение Христово. Тоест това са хора, които не са всяка една неделя в храма, които не идват на всеки един празник. Създава се една масовка, която отвлича вниманието от смисъла и значението на празника. А когато една енория е обединена и осъзната, очаквала е Празника с пост, с молитва, участвала е в богослуженията по време на светата Четиридесетница, била е всяка една неделя в храма, подкрепяли са се, споделяли са своите трудности, изпитанията, които са имали по време на светата Четиридесетница, помежду си и в Изповед на свещеника, като че ли много по-истинска е радостта от Възкресение Христово.
Без да омаловажавам по никакъв начин присъствието на много народ във Възкресната нощ, това показва, че все пак, независимо от даденостите на съвременния свят, този секуларизъм, отдалечаването на хората от Бога и Църквата, хората, водени от своя интерес, идват до храма. Пък оттам нататък оставяме Бог да се докосне до техните души.
– В тези смутни времена на разделение, на страх, на войни, на вражда, на омраза, какво е Вашето лично послание в светлината на Христовото Възкресение към всички Христови следовници?
– Христос се явява на Своите ученици след Своето Възкресение (както знаем, те са изплашени, те са объркани) и им казва: „не бойте се!“. Да не се боят, защото всичко това, което се случва, е по Божи промисъл, по Божие допущение. Като вярващи християни знаем това. Естествено, да усилят своята молитва. Това бих ги посъветвал, защото това е единственото средство за борба с изпитанията, със страстите, с греховете и с всички злини на този свят. Защото Христос казва за врага на човешкото спасение и поднебесните духове на злобата, че те могат да бъдат победени изцяло само с пост и молитва. Затова и виждаме в историята на човечеството, на християнството, на Църквата, че по време на големи изпитания хората са усилвали своята молитва, постили са усилено, за да отмине това, което ги е постигнало или е щяло да ги сполети.
Естествено, в такива смутни времена, където дезинформацията, фалшивите новини, излизат по всякакъв начин – от социалните мрежи, от медиите, много е трудно хората да запазят пълно самообладание и няма как да кажат, че не трепва сърцето и душата им при тези новини. Но пък знаем, че Христос казва: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света и портите адови няма да надделеят над Църквата“. Ние вярваме в това, стоим в кораба на спасението – Църквата Христова, и подпомагайки се един друг, носим теготите си и изпълняваме закона Христов. Като членове на общото Тяло на Църквата Христова, ние сме призвани да носим един другиму теготите си, да понасяме изпитанията, скърбите, а и радостите, разбира се, на това общо тяло, за да вървим бодро, изкачвайки нашата житейска Голгота да се срещаме с Христос и да получим дара на вечния живот.
– Възкресение Христово е празник на надеждата, на възраждането, на победата. Каква е Вашата надежда и вашата молитва за паството на поверената Ви от Бога Западно- и Средноевропейска епархия?
– Бих пожелал на нашите сънародници да не губят вярата в Бога, да обичат България, да преодоляват изпитанията с търпение, с повече молитва, с повече усърдие. Да търсят отговорите на своите житейски проблеми първо в себе си в молитва към Бога, а след това в другите около тях, защото, в повечето случаи, ние сами изграждаме житейския си път. Да търсят молитвата на Църквата, да се ползват от благодатните дарове, които Светият Дух всещедро е излял в Христовата Църква! Да търсят свещенослужителите, в чиито ръце Бог е поверил техните души, защото Бог е дал на нас – духовенството, задачата да представим един ден оправдани пред Неговото Лице душите, грижата за които ни е възложил. Да имат вяра, упование, надежда и повече любов – към Бога, помежду си и към самите себе си!
Интервю: Александра Карамихалева
Станислав Савов: Вярата е компасът за всяко решение
