На 27 януари 1993 г. се упокои в Господа архимандрит Серафим (Алксиев), дългогодишен учител в Духовните семинарии и преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски", изряден духовник, църковен писател и поет.
Той е роден на 25 февруари 1912 в с. Горно Броди, Серско (днес в Гърция). Израснал в бежанско семейство в София, той завършил Софийскта духовна семинария през 1932 г., а после следвал богословие в Богословския факултет и в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария. Оттам се завръща през 1937 г. с научната степен „доктор на богословието". След това учителствал последователно в Пловдивската (1939-1940 г.) и в Софийската (1940-1944 г.) духовни семинарии. Протосингел на Сливенската св. митрополия е бил две години (1945-1946 г.), а от началото на 1947 г. оглавява просветния отдел при Св. Синод на БПЦ. На този пост го заварва назначаването му за старши преподавател при катедрата по Догматическо и Нравствено богословие в Духовната академия от 1 януари 1961 г. Хабилитирал се междувременно, той бива назначен за доцент при същата катедра от 6 ноември 1962 г. На този пост остава до 26 март 1969 г., когато напуска Духовната академия поради несъгласие с въвеждането на новия календарен стил от Св. Синод през декември 1968 г.
Които са имали щастието да бъдат негови ученици и студенти, го помнят с най-добри чувства на обич и признателност за добротата и учеността му, за вдъхновението и предаността му към вярата и Църквата Христова. Неговите трудове - строго богословски и популярни, назидателни и поетически - и до днес се издават и преиздават; те са всъщност най-разпространените сега религиозни книги (след Библията и Новия Завет), станали достояние на стотици хиляди сънародници.
Нека всички да се помолим за упокоение на неговата светла душа с надеждата, че Бог ще му отреди място с праведниците. И да четем трудовете и стиховете му - те ще ни държат винаги близо до архимандрит Серафим и неговото апостолско дело в тия трудни десетилетия на нашия народ.
Бог да го прости! Да бъде вечна паметта му!
Tweet
