Доколкото православните християни са и граждани на българската държава, и неотделима част от нашето общество, то именно грижата за човека следва да е най-важната сфера на взаимодействие между Църквата и светската власт – грижата за съхраняването на традиционните ценности и културното ни наследство, за социално слабите, за възпитанието на подрастващото поколение. В този контекст опазването на българския дух, култура и единство зад граница се превръща в кауза, която изисква координация и постоянно сътрудничество между Църквата и държавата.
Как Западно- и Средноевропейската ни епархия и дипломатическата ни мисия в Швейцария си подават ръка в общата пастирска и държавническа грижа за нашите сънародници, за да бъдат те по-сплотени и силни и да запазят съкровената си връзка с България? Потърсих отговорите на тези въпроси в разговор с извънредния и пълномощен посланик на България в Берн – господин Светлан Стоев.
Разговаряме под високите готически сводове на цюрихския храм „Предигеркирхе“, потопени в неговата хладна и респектираща строгост. Току-що е завършила празничната света Литургия, отслужена от митрополит Антоний за българите в Швейцария. Именно в тази наситена духовна атмосфера, където държавната дипломация естествено среща живия църковен живот на емиграцията ни, започва нашият диалог за споделената отговорност към сънародниците ни зад граница. Господин Светлан Стоев споделя:
Аз съм отскоро в Швейцария, но имам дългогодишен опит като дипломатически служител и посланик в Швеция и Дания. От 1 декември миналата година съм в Берн и една от първите цели, които си поставих, беше именно сплотяването на българската общност в страната, в която съм акредитиран. Първите ми посещения бяха свързани с българските училища и с Българската православна църква, където има изградени православни дружества.
Взаимодействието между институциите обаче рядко е плод само на сух административен протокол – то изисква взаимно доверие между страните и приемственост. Оказва се, че връзката на българския посланик в Берн с ръководството на Западно- и Средноевропейската ни епархия има своята дълбока предистория. Попитах го за познанството му с митрополит Антоний, а той се върна към един вълнуващ и знаков момент от по-новата ни църковно-държавна история:
„Познаваме се от дългогодишната ни дейност във Външно министерство. Като директор на Държавния протокол имах честта да подготвям посещението на папа Франциск в България през 2019 г. С митрополит Антоний сме имали доста възможности за контакти и преди, затова се радвам, че сега отново можем да се срещнем на територията на Швейцария“.
Като дипломат от кариерата, господин Светлан Стоев притежава мащабен поглед върху живота на българските емигрантски общности из цяла Европа. Поинтересувах се как, на базата на тези свои натрупани наблюдения, оценява реалната роля на Православната ни църква за съхраняването на българщината и вярата сред живеещите в чужбина. Дипломатът прави важна и дълбока социална равносметка:
„Всяка българска асоциация или дружество има своята роля за запазването на българския дух, но Българската православна църква заема особено място. Трябва да се признае, че хората зад граница като че ли са по-сплотени, отколкото тези в България. Когато става въпрос за традиционни, църковни или национални празници, човек изпитва по-голяма гордост, когато се събере с нашите сънародници и празнуват заедно. Именно това е най-важното.
Българската православна църква сплотява, допринася за запазването на духа, на историческото минало и за морала на всеки българин, независимо къде се намира той. Смятам, че българската държава и Българската православна църква имат съвместна цел и послание, което трябва да бъде реализирано по най-добрия начин чрез отлична координация и сътрудничество помежду ни.
В контекста на тази съвместна мисия, разговорът ни естествено преминава към бъдещето и хоризонтите пред Българската православна църковна община „Св. Георги“ в Цюрих. Попитах посланика какви са неговите пожелания към енорията, която днес ни е събрала в града на бреговете на Цюрихското езеро. Той сподели своята държавническа и чисто човешка визия за солидарността:
„Пожеланията могат да бъдат много, но най-важното е да има вяра и перспектива за развитие. Желая на общината да бъде център за сплотяване и обединяване на българите зад граница и по възможност да си сътрудничи още по-тясно с останалите православни общини на територията на Швейцария. Имаме българско православно настоятелство и в Женева. Смятам, че независимо дали става въпрос за Цюрих, Женева или Берн, където също е имало такова настоятелство, трябва да съществуват солидарност и координация в съвместните усилия. Особено когато става дума за изповядването на моралните ценности, които ни правят по-добри граждани на България и на света. Църквата е място, където човек намира смирение и мисли със сърцето и душата си. Това е най-важното в такива моменти“.
Думите му за смирението, моралните ценности и сърдечността ни връщат към изконната мисия на Църквата и православната вяра – да възпитава християнски добродетели у човека, да го прави по-добра и пълноценна личност, защото добрият човек по християнските критерии е и добър член на църковната общност, семейството и обществото, и добър гражданин на държавата и света.
Напомням му за тази тиха, но преобразяваща роля на вярата, в отговор на което господин Светлан Стоев завършва нашия разговор с ясна и категорична позиция за мястото на духовното образование в живота на подрастващите:
„Да, естествено. Водят се много дискусии за мястото на Църквата в обществения живот. Аз лично съм привърженик на идеята в училищата да има часове по вероучение, морални ценности и етика. Това са неща, които се възпитават в самото начало на жизнения път на човека, когато, освен от семейството, той има възможност да попие знания и от самия извор“.
Автор: Александра Карамихалева
Повече за БПЦО в Цюрих може да чуете в двата епизода на подкаста „Мост на вярата“.
Споделената грижа за човека: Разговор с посланик Светлан Стоев
